Топ 3 митове за метаболизма

Обновена: 30.01.2026|
5 мин. четене
Митове за метаболизма.

Вярването, че с ускоряването на метаболизма задължително води до отслабване, може и да не е толкова вярно, колкото си мислим. Метаболизмът се превърна в една от най-често споменаваните думи в уелнес индустрията, но понякога това се прави с користна цел. Така се появяват и редица митове за метаболизма.

Въпреки че за метаболизъм се говори под път и над път, специалисти смятат, че все още по-голямата част от публиката все още не разбира точно какво означава този термин, как функционира организмът и затова вярва на митове за метаболизма относно отслабването и проблеми с подут корем.

Как да не вярваме на митове за метаболизма?

За много метаболизмът има нещо общо с това колко храна можем да поемем, без да повишаваме теглото си. Всъщност метаболизмът е един изключителен биохимичен процес, който преобразува храната, която поемаме, и кислорода, който вдишваме, във всичко, което сме и всичко, което вършим в ежедневието си, дори когато спим.

 

 

Метаболизмът не е просто някакъв процес, който може да се ускори с приемане на хранителни добавки за сваляне на килограми, рекламирани като чудотворни и единствен начин как да отслабнем без тренировки.

Истина ли са бързият и бавният метаболизъм, или това са просто някои митове за метаболизма, които са се настанили в обществото, на които не спираме да вярваме? Нека разберем.

 

Мит #1: Затлъстелите хора имат бавен метаболизъм

 

митове за метаболизма, двойка с наднормено тегло яде джънк фуд

 

Един от основните митове за метаболизма е, че бавният метаболизъм е причина за прекомерно тегло. Всъщност е точно обратното. Истината е, че по-тежките хора имат по-бърз метаболизъм от по-леките.

Първоначалното объркване идва от по-ранни изследвания за метаболизма. В началото учените се опитват да обвържат калорийния прием с теглото на участница, но не осъзнават, че правят една грешка – калорийният прием се е съобщавал от самите участници в изследването.

Оказва се, че хората със затлъстяване често подценяват броя калории, който консумират, в следствие на което съобщават за много по-нисък калориен прием от реалността. Това води до първоначалното разбиране, че щом приемат малко калории, но не успяват да свалят килограми, сигурно и горят по-малко калории. И виновникът за това би трябвало да бъде метаболизмът.

Днешните проучвания разчитат на модерни технологии като индиректна калориметрия (измерва се количеството кислород, което тялото консумира, и въглероден диоксид, който тялото отделя) и тракери за активност (устройства – често гривни или часовници, които следят физическата активност през деня, за да измерят директно метаболизма). Резултатите показват, че хората с наднормено тегло или затлъстяване имат по-висок абсолютен енергиен разход за деня, но на килограм телесно тегло метаболизмът им често е по-нисък от този на по-слабите мъже и жени. Причината е, че мазнините са по-малко метаболитно активни в сравнение с мускулите. Така че да говорим за „бърз“ или „бавен“ метаболизъм без да уточним какво сравняваме, е непълно и лесно може да създаде погрешни представи.

Метаболизмът не е просто скоростта, с която изгаряме калории, а сложна мрежа от биохимични реакции, която разгражда въглехидрати, мазнини и белтъчини, произвежда енергия (ATP), създава тъкани и пренася сигнали чрез хормони и химични послания. Върху метаболизма влияят множество фактори: мускулна маса, мазнини, хормони, наследственост, физическа активност.

Но това не пречи на митове за метаболизма да продължават да съществуват. Като този, че трябва задължително да забързаме метаболизма си, за да се борим със затлъстяването. Историята показва, че понякога това води до смъртоносни последици.

През 30-те години на миналия век учени от университета Станфорд откриват, че веществото 2,4-динитрофенол (DNP) забързва метаболизма, започват да го рекламират като безопасен и ефективен лек срещу излишните килограми.

DNP наистина е забързало метаболизма на приемащите го, но е довело и до странични ефекти, сред които слепота и смърт. Механизмът на увреждане вече е ясен: DNP действа като митохондриален „разединител“, пречейки на нормалното клетъчно производство на енергия, така че енергията от мазнините и въглехидратите да се освобождава като топлина, а не да се съхранява – което води до бързо повишаване на метаболизма и телесната температура.

При прекомерни или дори умерени дози това може да причини хипертермия (опасно висока телесна температура), тахикардия, прекомерно изпотяване, проблеми с дишането, органна недостатъчност и в крайна сметка смърт.

Поради тези рискове – и натрупването на фатални случаи и тежки нежелани странични ефекти – лекарството бързо губи популярност и е изтеглено от пазара в САЩ.

И в момента DNP не е одобрен като препарат за отслабване в Европейския съюз. ЕС редовно предупреждава за токсичността му, но въпреки това той продължава да се използва от трениращи като препарат за горене на излишни мазнини, както и от спортисти.

 

Мит #2: Метаболизмът се забавя с възрастта

 

митове за метаболизма, възрастна жена с наднормено тегло

 

Въпреки популярното убеждение, че енергийният разход на организма се забавя значително с възрастта, изследванията показват, че докато не доживеем до истинска
старост – говорим за 70-80 години и нагоре, основният (базален) метаболизъм остава относително стабилен.

Разбира се, с напредване на годините се наблюдават умерени промени в общия енергиен разход, но те сами по себе си не са достатъчни, за да обяснят значимото наддаване на тегло. Натрупването на повече килограми след 30-годишна възраст има много причини, като основните са свързани с промени в телесния състав. След като прескочим 30 тялото ни започва постепенно да губи мускулна маса и да увеличава относителния дял на мастната тъкан, като двата процеса са взаимосвързани.

По-ниският процент мускулна маса означава, че тялото гори по-малко калории. Ако не променим калорийния си прием или броя на изгорените калории, това води до увеличаване на теглото и на мазнините. Това са причините, които водят до увеличаване на теглото с годините, а не забавянето на метаболизма.

Можем да забавим този процес и да градим мускулна маса чрез силови тренировки (такива с тежести, собствена включително) и прием на повече протеин. И като не се доверяваме на митове за метаболизма, които да се превръщат в извинение.

Хората могат да имат индивидуални различия в метаболизма, без от това да зависи външният вид или формата на тялото.

 

Мит #3: Няма как да отслабнем, ако метаболизмът ни е „бавен“

 

митове за метаболизма, тренираща двойка

 

Друг известен пример за множеството митове за метаболизма е, че бавният метаболизъм е враг №1 на опитващите се да отслабнат. Битуват и вярвания, че практикуването на диети забавят метаболизма до степен, че в един момент не можем да продължим да отслабваме. Оказва се, че бързият метаболизъм не е автоматично решение за излишните килограми.

Всъщност диетите – екстремни или не, забавят метаболизма чрез т.нар. метаболитна адаптация, но водят до отслабване. Това е начинът на тялото да се защити от прекомерно намаляване на енергията – метаболизмът се забавя, апетитът се увеличава, и отслабването става по-бавно, но не спира. Тренировките, ако са комбинирани с твърде нисък калориен прием, също могат да доведат до частично забавяне като адаптивен отговор на организма. И проучванията показват, че колкото повече килограми губим, толкова повече се забавя и метаболизмът, а не обратното – да разчитаме на бърз метаболизъм за изгаряне на излишни калории.

Мета-анализ от 2020 година показва, че комбинирането на аеробни и силови упражнения не води до значително повишаване на метаболизма. Друго обобщаващо проучване установява, че макар по-ниските нива на енергия в следствие на диета или повишена физическа активност да водят до понижаване на метаболизма като цяло, упражненията помагат за запазване на мускулната маса и физическия капацитет.

Ако премахнем забързването на метаболизма от задължителните условия за отслабване, ще се улесним в постигането на целта си. Множеството митове за метаболизма понякога отвличат вниманието от истинския проблем, който е борбата с излишните килограми, а не със скоростта на метаболитните процеси.

 

Заключение

 

митове за метаболизма, юастлива жена в кухнята, здравословна храна

 

Метаболизмът е овладяване на непрекъснатия поток от материя и енергия в храната и дишането ни и захранване на всяка клетка в тялото ни, както и на телата и клетките на практически всеки организъм, с който някога сме се сблъсквали. Това е основен компонент на живота и е нещо невероятно завладяващо.

Ако искаме да отслабнем, по-добре е да не го правим, вярвайки на митове за метаболизма. Отговорът е намаляване на калорийния прием, редовни тренировки, прием на повече протеин, избиране на правилните видове мазнини и повишаване на мускулната маса.

 

Вие на кой от митове за метаболизма сте вярвали досега? Пишете ни в коментари.

 

Често задавани въпроси

Какво е метаболитен тип?

Когато се заровим в митове за метаболизма, няма как да подминем метаболитен тип. Любителите на псевдо науката вярват, че всеки човек има уникален метаболизъм и че пропорциите протеини-въглехидрати-мазнини, които важат за един човек, не важат за друг. И докато в това има минимална доза истина, хранителните вещества имат калории, които всяко тяло абсорбира и изгаря по сравнително идентичен начин.

Помага ли правилото за 80-те процента за отслабване?

Да, правилото 80/20 може да подпомогне отслабването. То гласи, че в 80% от времето трябва да се храним със здравословни храни, а в останалите 20% може да хапваме и от т.нар. „забранени храни“. Това не е от познатите ни митове за метаболизма, въпреки че не е задължително да следваме точно този хранителен режим, за да се справим с излишните мазнини.

Забавя ли се матаболизмът с времето?

Това е един от основните митове за метаболизма. Въпреки че може и да има леко забавяне с напредване на годините, изследвания показват, че трябва да стигнем до 70-80-годишна възраст, за да окаже това някакъв съществен ефект върху физическата ни форма.

Сподели тази статия, избери платформа!

Проверено от
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. ВМА - гр. София
dr.vanya sh

Блог

Рецепти

Популярни продукти

2606a831d1d61524f5327595007bea32dc1197ffcbc7b65f05d814226290cc92?s=96&d=mm&r=g

Любомир Найденов е завършил журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Има богат опит като автор и редактор в онлайн медии. Основните му интереси са в сферата на здравословния начин на живот и спорта.

Свързани публикации

Оставете коментар