Мениерова болест може да е причина за световъртеж

Световъртежът (вертиго) е симптом, свързан с чувство за загуба на баланс. Може да бъде съвсем незабележим, но също така и толкова сериозен, че да затрудни някои ежедневни дейности.

Мениерова болест и мениеров синдром са две състояния, при които световъртежът е основен симптом. Главната разлика между тях е, че при болестта няма ясно установена причина, а при синдрома тя е налице и може да се третира целенасочено.

Мениеровата болест често се пропуска като вероятна причина за оплакванията на пациентите, а се оказва не толкова рядко срещана.

Къде и как възниква Мениерова болест?

Причината за проблемите с баланса при Мениеровата болест се крие в една част от ухото, наречена лабиринт. Течността, която се натрупва там, причинява чувството за виене на свят.

Лабиринтът съдържа органите на слуха и равновесието. Той се състои от 2 части – костна и мембранозна. Мембранозният лабиринт е обграден от кост, а във вътрешността си съдържа течност, която се нарича ендолимфа. Тя се създава в определена част от кохлеата.

Когато движим главата си, ендолимфата също се движи. Това дразни нервните рецептори в мембранозния лабиринт и изпраща сигнали до мозъка, че тялото се движи. Извънредно голямото количество ендолимфа в лабиринта пречи на сигналите за нормалния слух и баланс между вътрешното ухо и мозъка. Получава се разтягане на околните мембрани.

За самото натрупване на течност във вътрешното ухо има различни предполагаеми причини или комбинация от тях, които да доведат до Мениерова болест:

• алергии
• нетипични реакции от имунната система
• затруднен дренаж на течността поради обструкция
• наранявания на главата
• мигренозни главоболия
• инфекции

Вероятна причина е някакво нарушение в структурата, отговаряща за реабсорбцията на ендолимфата във вътрешното ухо – ендолимфатичният сак. Конкретната причина обаче остава неизяснена т.е. заболяването е идиопатично.

Честотата на Мениерова болест е около 1 на 2000 души. Обичайно е едностранно, но между 15 и 25% от хората изпитват симптомите и от двете страни в даден момент от заболяването.

Какви са основните симптоми?

Световъртеж

Вертигото, разбира се, е основното оплакване. Чувството наподобява виене на свят, разтрисане или усещане за падане. Световъртежът често е съпроводен с гадене, повръщане и изпотяване.

Атаките могат да се наблюдават една след друга или да бъдат на големи интервали помежду си – месеци и дори години. Възможно е пациентите да се оплакват от известна нестабилност в първите дни след световъртежа.

Когато с течение на време се получи разтягане на мембраната от ендолимфата, пристъпите от световъртеж се подобряват.

Намален слух

Слухът в засегнатото ухо обикновено е намален. Чуването на ниските честоти се засяга първо. Намаляването на слуха е прогресивно и се проявява с най-голяма сила в периода на световъртежа.

Въпреки че способността за чуване намалява постепенно, Мениеровата болест рядко води до оглушаване в засегнатото ухо.

Шум в ушите

Появата на дразнещи звуци в ушите е често срещано при болните. Шумът се оприличава на жужене, бучене или звънене, като силата му може да се увеличи по време на атаката от вертиго.

Напрежение в ушите

Засегнатата страна може да се усеща като „запушена“ и да създава дискомфорт. Тази тежест или пълнота в ухото се засилва преди появата на световъртеж и може да бъде предупредителен знак за започващата криза.

Като цяло всички симптоми са твърде неспецифични, т.е. те могат да бъдат знак и за много други заболявания. Поради тази причина е необходима консултация с няколко специалисти, преди да се постави конкретна диагноза.

Как се поставя диагнозата?

Както беше споменато, за диагностицирането на Мениеровата болест са необходими няколко специалисти и групи от изследвания. Консултациите, които трябва да се проведат, са с оториноларинголог (УНГ), невролог и аудиолог.

Методите за изследване също са няколко:

• Тест за изследване на слуха (аудиометрия) – включва проверка на способността за чуване на шепот и нормална реч и тестове с камертон – за норма се счита, ако пациентът успее да чуе от 250 Hz до 8000 Hz при сила 25 dB или по-малко.
• Тест за баланс – състои се в различни проби и позиции, които целят да проверят баланса. Може да бъде различен според мнението на специалиста и наличната апаратура.
• Ядрено-магнитен резонанс – това е важно образно изследване, с което да се изключи наличието на тумор.
• Електрокохлеография – представлява диагностичен метод, който измерва електрическите потенциали, възпроизвеждани от вътрешното ухо по време на звукови колебания. Необходима е специална апаратура и изследването трае от 40 минути до час и половина.

Рискова група за Мениеровата болест са възрастни между 40 и 60 години, но би могла да засегне всяка възраст.

Усложненията, които могат да възникнат са падания, затруднено шофиране или засягане на други дейности от ежедневието. Възможна е и трайна загуба на слуха.

Лекува ли се Мениерова болест и как?

За съжаление няма конкретно лечение, но съществуват методи за подобряване на състоянието.

Промени в диетата

Освен на системното кръвно налягане, намаляването на приема на сол с храната може да окаже влияние и на налягането на течностите във вътрешното ухо.

При някои болни с Мениерова болест се забелязва поява на световъртеж 12 до 48 часа след обилна консумация на сол.

Тази част от солта, която повишава налягането на ендолимфата, е натрият. Препоръчва се спазване на диета с по-малко от 1,5 г сол на ден.

Лекарства

Използват се препарати от различни групи, например противоалергични (антихистамини), намаляващи гаденето (антиеметици), редуциращи натрупването на течности в организма (диуретици), подобряващи кръвообръщението във вътрешното ухо.

Операция

Няколко вида операции са възможни за подобряване на състоянието. Все пак, никоя от тях не е „златен стандарт“ за лечение на Мениеровата болест.

Както беше споменато, ендолимфата се реабсорбира от ендолимфатичния сак и неговата неправилна функция води до нарушен баланс на продукция и отстраняване на тази течност.

Оперативното отстраняване на една костица в близост до този сак може да подобри почвата на атаките чрез по-добър контрол на налягането във вътрешното ухо. До 2/3 от пациентите, подложили се на операция, чувстват подобрение.

Лабиринтектомията представлява оперативно отстраняване на органа на равновесието. Въпреки че е много ефективно по отношение на баланса, слухът в конкретното ухо се загубва перманентно. Поради тази причина се прилага само при пациенти с вече загубен слух едностранно.

Отстраняване на вестибуларния нерв е също много ефективна оперативна техника. Предимството й пред лабиринтектомията е, че не засяга слуха. Тази операция обаче се осъществява в непосредствена близост до главния мозък, което я прави рискова и с възможно продължително възстановяване и болничен престой.

Терапия

Счита се, че посещенията при психолог и съответно намаляването на стреса в ежедневието биха могли да повлияят положително симптомите.

Рехабилитация

Рехабилитационните практики по отношение на Мениеровата болест са насочени в две направления:

• Едното от тях е корекцията на слуха с импланти или слухови апарати.
• Другото е посещения при физиотерапевт и разучаване на групи от упражнения за подобряване на баланса, които могат да се практикуват и вкъщи.

Разпознаване на дразнителите

Важно е да се отчете дали определен стимул влияе върху атаките на световъртеж. Това може да бъде алергия, храна или емоционален стрес. Идентифицирането на тригерите и избягването им би могло да намали симптомите.

Заключение

Мениеровата болест може значително да наруши ежедневните дейности. Въпреки че все още няма специфично лечение, ранното разпознаване на симптомите може да бъде решаващо за избягване на късните усложнения.