Заглъхване на ушите – причини и техники за справяне

 „Джеймс се изправи на планинския връх, задъхан от умора. Усети как ушите му пулсират и се затварят, а звукът на вятъра изчезва. Стоейки там, на този изолиран връх, той се почувства като изгубен в собствената си тишина – като плувец в море от тишина, където неговите мисли бяха единствената му компания.“

От романа „Върху земята“ на Харуки Мураками

Едва ли има човек, който поне веднъж да не е преминал през подобно преживяване – заглъхване на ушите при изкачване по стръмна пътека. Но знаем ли причините за проблема, владеем ли техники за предпазване от него? На тези въпроси ще се спрем в следващите редове.

Какво е тимпанична дисфункция?

С този термин в медицината се означава състоянието на заглъхване на ушите. То се характеризира с временно или постоянно намаляване на слуха поради промени в слуховия орган и свързаните с него структури. 

Нормалното предаване на звука зависи от целостта на тъпанчето (мембраната, разделяща външното от средното ухо). Също – от състоянието на тъпанчевата кухина, която е разположена в средното ухо. Там се намират слуховите костици (чукче, наковалня и стреме), отговорни за предаване на звуковите вълни от тъпанчето, през средното към вътрешното ухо.

Тъпанчевата кухина се вентилира през Евстахиевата тръба – канал, който свърза средното ухо със задната част на носа и гърлото. Ако Евстахиевата тръба бъде стеснена или блокирана, настъпва заглъхване на ушите. 

Във вътрешното ухо звуковите вълни се преобразуват в нервни сигнали, които чрез слуховия нерв достигат до центрове на мозъка, където се интерпретират звуковите възприятия.

Всички части на слуховия орган работят в синхрон. Ако настъпи проблем в една от тях, са стига до нарушения на слуха, включително заглъхване на ушите.

Този дефект често се съпровожда с усещане за затваряне или запълване на ушите. Към посочените симптоми понякога се добавят шум (тинитус), тежест или болки в главата.

10 чести причини за заглъхване на ушите

1. Рязка промяна в налягането на въздуха. При изкачване на връх или излитане със самолет Евстахиевата тръба не се отваря достатъчно, което води до разлика между налягането на въздуха във външното и в средното ухо. Резултатът е усещане за пълнота и заглъхване на ушите.
2. Спукване (руптура) на тъпанчето. Освен от големи разлики във въздушното налягане, тъпанчевата мембрана може са се спука след травми и наранявания, както и от възпалителен процес. В случаи на руптура от ухото изтича течност. Тя е бистра или примесена с кръв. Последиците от спукването са намаляване и загуба на слуха, световъртеж, шум, свистене и болки в областта на поразеното място. Ако след време в мястото на разкъсване се формират сраствания, те влошават подвижността на тъпанчевата мембрана и усещането за заглъхване на ушите се запазва.
3. Натрупване на ушна кал (церумен). Това е восъкоподобно вещество, което се секретира от жлези в ушния канал и служи за бариера пред идващите от външната среда чужди частици. Нормално ушната кал се придвижва към входа на ухото, където може да бъде почистена. Когато се натрупа и втвърди голямо количество церумен, той блокира пътя на звуковите вълни към тъпанчето и намалява слуха. Обикновено липсва болка. Оформя се комбинация от заглъхване на ушите, дискомфорт и усещане, че те са пълни с нещо.
4. Ушни инфекции. Причиняват се от вируси, бактерии или гъбички. Ако е поразен външният слухов канал, възникват сърбеж и болка в ухото. В слуховия канал се отделя секрет. При инфекция от вътрешната страна на тъпанчевата мембрана също се появява болка и се събира възпалителна течност (в случай на бактериална инвазия се образува гной). Натрупването на секрети води до заглъхване на ушите.
5. Тумори. Те могат да се образуват във всяка част на ухото, независимо дали са доброкачествени (папиломи, хемангиоми, фиброми) или злокачествени (плоскоклетъчен или базоцелуларен карцином). С разрастването на образуванията се запушва слуховия канал и освен заглъхване на ушите, може да се появят шум, свистене, пулсиране и други оплаквания.
6. Болест на Мениер. Един от основните й симптоми е заглъхване на ушите. Приема се, че причината за това е характерното за болестта анормално увеличаване на налягането във вътрешното ухо.
7. Хипертония. Когато кръвното налягане надхвърли нормалните си гранични стойности – 140/90 mmHg, настъпват болки в тила, световъртеж, тинитус и заглъхване на ушите, което е резултат от нарушения в кръвснабдяването в областта на ухото.
8. Излагане на шум и вибрации. Под действие на много силен звук или при умерен, но продължителен, шум, както и след престой в условия на вибрации се стига до множество проблеми със слуха, включително заглъхване.
9. Самолечение с медикаменти. Дълготрайната употреба или неправилното дозиране на някои диуретици, нестероидни противовъзпалителни средства, психотропни препарати, антибиотици от групата на аминогликозидите и други лекарства води до страничен ефект – заглъхване на ушите.
10. Стареене. С напредване на годините се увреждат слуховите рецептори, намалява еластичността на тъпанчевата мембрана, засилва се натрупването на ушна кал, променят се и отслабват различни компоненти на слуховия орган. Всичко това допринася за заглъхване на ушите.

Какви изследвания се налагат при заглъхване на ушите?

Диагностичните подходи се избират според причината за слуховия проблем. Например при намаляване на слуха, възникнало след възпалителен процес, се правят кръвни и алергични тестове.

Ако заглъхването на ушите се свързва с увреждане на тъкани, се препоръчват следните процедури:

• Аудиометрия. При това изследване с помощта на специализиран тест се определят слуховите възможности на човека. 
• Томография на ушите. Чрез компютърна томография и магнитно-резонансни изображения се визуализират вътрешните структури на ухото, за да се прецени дали са увредени. 
• Електронистагмография. Функционалното състояние на вестибуларния апарат се оценява след като се регистрират електрически сигнали, генерирани от движението на очите, когато пациентът е изложен на различни дразнители (въртене, промени в позицията и други ).

Лечебните подходи

Видът на терапията зависи от причината, довела до заглъхване на ушите.

Например, ако е натрупан церумен, извършват се промивки за отстраняването му от ушния канал.

Когато намалението на слуха е последица от високо кръвно налягане или друг хроничен проблем, лекува се основното заболяване с медикаменти, физиотерапевтични процедури, алтернативни методи и други.

При заглъхване на ушите, предизвикано от структурни аномалии или злокачествени заболявания, може да се приложи и хирургична намеса. В някои случаи проблемът изчезва от само себе си, особено ако се дължи на промяна в налягането по време на туристически походи или полети със самолет.

Как да не допускаме заглъхване на ушите?

Ето 7 ефективни техники, които стимулират отварянето на Евстахиевата тръба и изравняват налягането на въздуха в средното ухо и налягането във външната среда:

1. Метод на Валсава – поемете дълбоко въздух, затворете устата, стиснете носа и задръжте дъха си. Внимателно издухайте въздуха през носа си, без да отваряте устата. Направете тази маневра няколко пъти. 
2. Метод на Френцел – стиснете носа си, притиснете езика към небцето и тогава опитайте с езика да издадете звук като щракване или „K“.
3. Метод на Тойнби – стиснете носа си. Отпийте глътка вода и я преглътнете със затворени уста. 
4. Прозявайте се – отворете устата широко и вдишайте през носа си. Направете това няколко пъти. 
5. Изпийте чаша вода – постарайте се пиенето на водата да е бавно, на малки глътки. 
6. Дъвчете дъвка.
7. Смучете твърд бонбон.

Освен отваряне на Евстахиевата тръба, дъвченето и смученето активират отделянето на слюнка и подобряват тонуса на мускулатурата около ушите.

Много важно е да избягвате тютюнопушенето и дългия престой в задимена среда. Пушачите трябва да осъзнаят, че тютюневият дим дразни носната кухина и може да причини запушване на Евстахиевата тръба, което води до заглъхване на ушите.

Несъмнено отказът от цигарите е труден процес, изискващ твърдост и самообладание. Като стимул за такъв отказ препоръчваме казаното от мъдреца Конфуций: „Който владее себе си, владее света“.