„Позитивни сте за ковид? Изключете лошите новини!“, съветва д-р София Ангелова

Освен в областта на белодробните заболявания, известният пулмолог д-р София Ангелова, д. м., е специалист по вътрешни болести, иглотерапия и лазерпунктура. Защитила е дисертация за влиянието на тютюнопушенето върху здравето и новите методи за лечение на никотиновата зависимост. Председател е на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести.

Повод за днешното интервю с д-р София Ангелова е растящият страх от ваксинация, развихрил се върху фона на угрозата от COVID-19.

– Д-р Ангелова, вирусът SARS-CoV-2 ни ограничи не само физически чрез т.нар. локдауни, но и душевно, налагайки общуване от дистанция. Как се отразява това на хората? Вярно ли е според Вас казаното от шведския писател и лекар Аксел Мунте, че „на душата е нужно повече пространство, отколкото на тялото“?

– Вярно е. Като лекар от доболничната помощ, който в момента работи в условията на пандемичен пик, виждам, че много от моите пациенти са силно уплашени. Те се нуждаят не само от медикаменти, но и от психотерапия.

Например след телевизионен репортаж от реанимация, завършил с показване на монитор, през който преминава права линия, двама души ми се обадиха с тревожен въпрос: сега, когато сме с COVID-19 и сатурацията ни е 96, ще ни интубират ли? Те са млади хора и успешно ги лекувам в домашни условия.

Необходимо им беше успокоение, а не интубация. След като им назначих лекарствата, ги посъветвах: не гледайте репортажи за реанимация, не слушайте лоши новини, пуснете си приятна музика, четете любими книги, за да може оздравителният процес в организма ви да премине бързо.

– Защо е толкова важно как човек приема болестта?

– Защото страхът потиска имунните клетки, които имат защитна функция. По тази причина на своите пациенти с COVID-19 казвам: вие в момента се ваксинирате с живата ваксина. Това е вирусът, който преминава през вашето тяло. Постарайте се да му устоите чисто психически. Така няма да губите сили и ще помогнете на организма си да се пребори успешно.

Имунната ви система ще запомни агресора и при нова среща ще може активно да му противодейства. Хората имат нужда от такова успокоение, а не от заплахи.

Моите деца са в Германия и ми казват, че от доста време там са спрели да съобщават колко са заразените, каква част от болните са хоспитализирани, какъв е броят на починалите. Веднъж или два пъти в месеца се публикува такава статистика и който се интересува от нея може да я прегледа. Очевидно в Германия са наясно, че при изобилие от негативни информации оздравителният процес се забавя.

– Може би страхът допринася и за разгръщане на пост-Ковид синдром…

– Определено! След преболедуване хората търсят нашата помощ в пулмологичните кабинети и ние се намесваме, за да съкратим пост-Ковид симптомите, които са разнообразни и с различна продължителност. При някои оплакванията обхващат от 30 до 90 дни, а при други протичат по-дълго. Обикновено синдромът се изявява чрез продължителна кашлица и други прояви, свързани с дихателната система.

Наблюдават се и когнитивни промени. Нерядко пациентите споделят, че имат бели петна в паметта си. Чести са случаите на тревожност, с които сега са натоварени специалистите по психиатрия.

– Остават ли трайни последици след прекарване на вирусна пневмония?

– Да, за съжаление. Най-значимо е въздействието на вирусната пневмония върху възрастните над 65 години и на пациентите с отслабена имунна система. Това трябва да се знае от хората, които подценяват проблема. Наистина има вирус и борбата с него е продължителна. Съветваме да има търпение и спокойствие!

– Случва се, още в началото на инфекцията, пациенти да настояват за тройна антибиотична терапия. Какво им казвате?

– Абсолютна грешка е лечението да започне с тройна комбинация от антибиотици, защото този подход води до унищожаване на ценната за организма пробиотична микрофлора и причинява тежка дисбактериоза. Антибиотиците са създадени, за да убиват бактериите. А според анализи, проведени в болници в Азия и САЩ , само при 10% от пациентите с COVID-19 се развива вторична бактериална инфекция, която налага антибиотично лечение.

Когато даден човек е с позитивен тест за COVID-19, първо трябва да го предпазим от тромбообразуване, т.е. да помогнем на ендотелните му клетки да останат здрави. За това предписваме антиагреганти и антикоагуланти – лекарства, които предотвратяват тромбообразуването чрез потискане по различни механизми процесите на кръвосъсирване.

Следващата ни задача е да спрем разпространението на вируса. Може да приложим медикаменти, водещи до разпадане на липопротеиновата вирусна мембрана още в носоглътката или други средства, които притежават съставка, потискаща трансмембранната протеаза (б.а. ензим, който не позволява на вирусите да се свързват с АСЕ-2 рецепторите на ендотелните клетки в човека и да навлизат в тях).

Разумно е още в началото да се приемат микроелементите цинк и селен, както и витамини, най-вече витамин D3, за да се подсили имунната система. Моята препоръка е през зимата, когато силно намаляват слънчевите лъчи, хората да приемат витамин D3. Той помага не само срещу  COVID-19, но и срещу всички респираторни инфекции.

– Какво се прави, ако повече от три дни температурата се задържи висока, кашлицата се засили и се появи задух?

– Тогава вече се предписва антибиотик от групата на макролидите. Доказано е, че тези медикаменти потискат цитокините, които се освобождават от унищожените от вируса клетки. Реално макролидният антибиотик се ползва не само като антибактериално средство, а като медикамент, потискащ възпалението. Ако кашлицата продължи, се включват лекарства от групата на кортикостероидите. Те също не се предписват в първите дни на болестта, защото с прибързана намеса можем да объркаме имунната система и да не й позволим да върви по правилния път.

Ние, пулмолозите от доболничната помощ, провеждаме ежедневни консултации по телефона с хората, позитивни за COVID-19. Ако при тях се появи задух, ако сатурацията им започне да падна (в домашни условия проблемът се установява с малък уред – пулсоксиметър), тогава пациентите имат нужда от кислород и им препоръчваме болнично лечение.

Понякога заразените настояват пред специалиста от доболничната помощ за хоспитализация, без тя да е необходима. Правят това от страх, а страхът винаги е лош съветник. Правилно е да се следи дали задухът се засилва и дали спада сатурацията и при необходимост да се сигнализира на колегите от Спешна помощ, които преценяват необходимостта от хоспитализация.

– Боим се от COVID-19, но също и от новите ваксини. Мислите ли, че този страх на квадрат ще се преодолее чрез зелени сефртификати и други ограничителни мерки?

– Забраните никога не са по-успешни от убеждението. Към момента в обществото ни има три групи хора. Първата се състои от преболедували COVID-19. За мен тези хора са защитени с жива ваксина. Организмът им е запаметил целия вирус SARS-CoV-2, с неговите четири протеина – N,M,S,E. Колкото и да се променят въпросните протеини във времето, споменът за тях е останал в имунната памет и тя ще реагира. Ако организмът се срещне отново с вируса, имунната памет няма да позволи развитие на болестта или ще доведе до лекото й протичане.

Втората група са ваксинираните хора. Те притежават защита срещу S-шипчето на вируса. Това е протеинът, който влиза в контакт с АСЕ-2 рецепторите на ендотелните клетки.

Всички, които не са преболедували COVID-19 и не са се ваксинирали, съставляват третата група. На тях искам да кажа, че се нуждаят от имунна защита, тя трябва да се постигне разумно.

– Как да се случи това? Изглежда ли разумно струпването на хора пред пунктовете за ваксинация?

– Лично аз се притеснявам от опашките пред ваксинационните центрове. Една част от младите жени и мъже, които са в трудоспособна възраст, се нареждат на тези опашки с единствена цел – да получат зелен сертификат, за да могат да ходят на работа. Те не мислят за своето здраве.

Обикновено съветваме: преди ваксинация не трябва да имате хрема, гърлобол или други признаци на вирусна инфекция, защото вашата имунна система започва да запомня вируса, независимо дали е обикновен респираторен микроорганизъм или SARS-CoV-2.

И, ако в този момент в човешкото тяло се въведе ваксина, която е още един дразнител, не се знае в каква посока ще тръгне имунната защита. Разбирам, че личните лекари у нас са много натоварени, но съм убедена, че е най-добре те да поставят ваксините, защото познават своите пациенти и могат да реагират по правилния начин.

За да се преодолее страхът от ваксинацията, трябва да се обясни на хората необходимостта и същността на тази мярка, и тя да се прилага отговорно.

В края на този разговор с д-р София Ангелова си припомнихме още една мисъл на великия Аксел Мунте: „Ако се страхувах от отговорност, аз не бих станал лекар“.