Сепсис и септичен шок – защо е опасно?

Сепсисът е животозастрашаващо медицинско състояние, което възниква, когато реакцията на тялото към инфекция стане нерегулирана и започне да уврежда собствените си тъкани и органи.

Често се нарича „отравяне на кръвта“ и може да доведе до септичен шок, когато се изисква спешна медицинска помощ. Сепсис може да бъде причинен от различни видове инфекции, включително бактериални, вирусни или гъбични.

Какво представлява сепсисът?

Сепсисът се развива, когато съществуваща инфекция предизвика екстремна реакция на имунната система в тялото.

Когато имате инфекция, имунната система реагира, като освобождава протеини и други вещества, за да се бори с нея. Сепсисът възниква, когато тази реакция излезе извън контрол, предизвиквайки обширно възпаление.

Повечето инфекции, които причиняват сепсис, са бактериални. Но други инфекции – вирусни, включително COVID-19, грип и гъбични инфекции и паразити – също могат да доведат до сепсис.

Сепсисът причинява треска, ускорен сърдечен ритъм и затруднено дишане, наред с други симптоми. Това е сериозно състояние, което изисква бързо медицинско лечение.

Какво е септичен шок?

Тежкият сепсис може да доведе до септичен шок – трябва спешна медицинска помощ. Септичният шок се свързва със значително спадане на кръвното налягане, органна недостатъчност и широко разпространено увреждане на тъканите. Ако не се лекува, той може да бъде фатален.

Всички тези термини в много от случаите се преплитат, поради което в литературата все по-често се говори и възприема терминът синдром на системен инфламаторен отговор (SIRS – systemic inflammatory response syndrome).

Развива се най-често при тежки състояния като панкреатит, травма, изгаряне, които са отключващ фактор за развитието на остър възпалителен процес, съпроводен с общи изяви на организма. В тези случаи в кръвообращението навлизат голямо количество ендогенни медиатори на възпалението – цитокини, хемокини, простагландини и други вещества, които се произвеждат в организма и участват във възпалителния процес.

Сепсисът може да се случи на всеки, но е по-вероятно да се случи на хора, които:

• Са по-възрастни или приковани на легло
• Са претърпели скорошна операция
• Имат катетри или интравенозни тръби в тялото си
• Имат слаба имунна система

Какви са причините за развитие на сепсис?

В повечето случаи става въпрос за инфекция с бактерии, по-рядко с вируси, гъбички или паразити. Обикновено имунната система на организма се бори с патогените, така че инфекцията да се ограничи до мястото на възникване.

При сепсис имунната система не успява да направи това и патогените навлизат в кръвообращението със своите токсини, като по този начин се разпространяват и достигат до други органи.

Имунната система се опитва да се пребори с патогените с възпалителните реакции, често с неуспех. В резултат на това се стига до увреждане на кръвоносните съдове и тъканите и дори до увреждане на органите.

По принцип всяка инфекция може да доведе до отравяне на кръвта. В повечето случаи обаче те започват в белите дробове, корема или пикочните пътища. Ако първоначалната инфекция включва натрупване на гной (абсцес), рискът от сепсис се увеличава. В някои случаи, като синдрома на токсичния шок, сепсисът се причинява от токсини, произведени от бактерии, които не са попаднали директно в кръвния поток.

Решаващият фактор за тежестта на сепсиса не е степента на възпалението на локалното място на инфекцията, а степента на загуба на контрол в имунната защита. Следователно дори леки наранявания и леки инфекции могат да доведат до тежко отравяне на кръвта.

Инфекции, които повишават риска от сепсис и септичен шок

Сепсисът може да бъде причинен от инфекция във всяка част на тялото, но най-често е свързан с такива:

• В белите дробове (пневмония)
• В бъбреците (инфекция на пикочните пътища)
• По кожата (нарича се целулит)
• В чревния тракт (колит)
• Инфекциите на гастроинтестиналния тракт се срещат при 15% от болните със сепсис
• Инфекциите на пикочо-половата система са причина за 10% от болните със сепсис
• Налични интравенозни катетри, употребявани за дълъг период (една седмица). Централните венозни катетри са с по-висок риск за развитие на бактериемия и сепсис, докато периферният съдов достъп не е рисков.

Сепсисът може да бъде особено труден за откриване:

• При бебета и малки деца
• При възрастни със слаб имунитет
• При хора с деменция
• При хора със съпътстващи заболявания,чиито симптоми съвпадат с проявите на сепсис
• При хора, които имат затруднения в общуването

Какви са симптомите?

Признаците и симптомите на сепсис могат да варират, но често срещаните симптоми включват:

• Треска (телесна температура над 38°C), често съчетана с втрисане, особено в ранните етапи. В редки случаи обаче пациентите нямат треска, но могат да имат телесна температура под 36°C (хипотермия), особено ако са много стари или много млади.
• Недостиг на въздух (хипервентилация или ускорено дишане), водещ до задух.
• Затопляне на кожата, понякога свързано с кожен обрив.
• Ускорен сърдечен ритъм („тахикардия„).
• Тежко влошаване на общото състояние.

Някои симптоми на сепсис зависят и от мястото на инфекцията, например:

• Белодробната инфекция може да причини задух и/или гнойни храчки.
• Инфекциите на пикочните пътища могат да причинят на пациента болезнено уриниране и/или променена миризма на урината.
• Инфекция на централната нервна система (напр. менингит) може да предизвика силно главоболие, повишена чувствителност към светлина и кривогледство при пациента.
• Коремните инфекции (напр. апендицит) могат да предизвикат болки в корема.

Температурата при инфекциозен процес се регулира от хипоталамуса. Разтрисането е вторичен симптом, свързан с температурата, и е в резултат на нарастването на мускулната активност, при която продуцирането на топлина е с оглед включване на терморегулаторните функции на хипоталамуса.

Наличието на изпотяване се наблюдава при възвръщане на нормалните функции на хипоталамуса и температурата на тялото е над нормалните нива.

Често наблюдавани са промените в съзнанието. Средната степен на дезориентация или неадекватност са по-чести при възрастни индивиди. Проявата на безпокойство, загриженост, възбуда са чести продроми (предвестници) на предхождаща кома. Смята се, че причина за това е развитието на метаболитна енцефалопатия.

Хипервентилацията с респираторна алкалоза – намален въглероден диоксид и повишена киселинност на кръвта, се дължи на стимулирането на вентилаторният център от ендотоксини и други инфламаторни медиатори.

Сепсисът води до промени в нормалното биологично състояние в организма като промяна в броя на белите кръвни клетки – обикновено сепсисът е свързан с увеличен брой бели кръвни клетки, което отразява защитната им функция.

В някои тежки случаи обаче броят на белите кръвни клетки може да е необичайно нисък.

Тези признаци обаче не са много специфични, тъй като могат да се появят и при пациенти без сепсис.

Кръвният тест за биомаркера прокалцитонин понастоящем е най-надеждният начин за откриване на сепсис.

Често настъпват промени в системата за кръвосъсирване при тежката форма на сепсис. Кръвта се съсирва в най-малките кръвоносни съдове на телесните органи, което допълнително влошава снабдяването на тези органи с кислород.

Могат да настъпят промени в черния дроб, които да доведат до жълтеница (жълтеникаво оцветяване на кожата). Промяна в кръвната захар (хипергликемия, хипогликемия) могат да наложат лечение с инсулин дори при пациенти, които не са диабетици.

Как се диагностицира сепсисът?

Едно от първите изследвания е кръвен тест.

Кръвта се проверява за следните усложнения:

• Инфекция
• Проблеми с кръвосъсирването
• Нарушена функция на черния дроб или бъбреците
• Намалено количество кислород
• Електролитен дисбаланс, който влияе на количеството вода в тялото и на киселинността на кръвта

Други изследвания включват:

• Тест на урината (за проверка на бактериите в урината)
• Тест за секрет от рана (за проверка на отворена рана за инфекция)
• Рентгенова снимка на гръдния кош за преглед на белите дробове
• Компютърна томография за преглед на евентуални инфекции в областта на панкреаса или червата
• Ултразвук за преглед на инфекции в жлъчния мехур или яйчниците
• Магнитно-резонансно сканиране

Какво е лечението?

При диагностициран сепсис бързата диагноза и лечение са жизненоважни за положителния резултат.

Лечението може да включва:

• Подържане на респираторните функции – кислород, ендотрахеална интубация, асистирана вентилация, обемно заместване.
• Поддържане на хемодинамиката – подобряването на тъканната перфузия е основен фактор в лечението, с оглед предотвратяване на полиорганната недостатъчност.
• Възстановяването на обема се постига чрез перфузии и обемно заместване.
• Интраваскуларно обемно заместване – преодоляване на хиповолемията с инфузии в зависимост от състоянието на пациента и сърдечносъдовия статус.

Как мога да се предпазя от сепсис и септичен шок?

За да се предпази от сепсис, човек трябва преди всичко да се опита да се предпази от инфекции. Хигиенните мерки и ваксинациите играят важна роля за това. Дори дребни неща като редовно миене на ръцете или внимателна хигиена на храната и тоалетната могат да помогнат.