Самолечение – опасно ли е и как да действаме правилно

Според дефиниция на Световната здравна организация употребата на медикаменти по собствена инициатива, без лекарска намеса в диагностиката, предписанията и хода на терапията се нарича самолечение.

Все още експертите по обществено здраве спорят дали средствата срещу дадена болест, препоръчани от фармацевти и медицински сестри, както и самоволните промени в терапевтичната схема, са разновидности на самолечение. Единно е само становището, че тази практика е резултат от действието на огромен брой фактори: вид на заболяването, характер и образование на пациента; особености на неговата социална среда; ефективност на здравната система, която би могла да го поеме и много други.

Днес светът е подтикнат към самолечение от многократно налаганите карантинните мерки и локдауни поради COVID-19. Като светлина в тунела на изолацията изглеждат новите технологии, предлагащи възможност за купуване на лекарства по интернет, за споделяне в социалните мрежи на симптоми, мнения, схеми за лечение и др.

Дори медиците признават, че е полезно да си помогнеш сам в началото на някои здравословни проблеми.

Що е отговорно самолечение?

Дефиниция за този подход дават Световната здравна организация и Световната медицинска асоциация. Според тези и други институции самолечението може да се счита за отговорно, когато се състои от самостоятелно приложение на определен медикамент с единствена цел – чрез него да се ликвидират незначителни болестни симптоми за кратко време.

Ето примери: дезинфекция на охлузено коляно след падане; приемане на витамин С в началото на настинка. Ползите от така осъществената самопомощ са очевидни:

• Проблемът се ликвидира в зародиш.
• Не се натоварва здравната система и тя не губи от кадровите и финансовите си ресурси.
• Пациентът не чака за преглед, спестява си време и пари.

Той обаче трябва да бъде добре информиран кога е възможно да се занимава със самолечение и кога е разумно да се обърне към лекар. Всяко размиване на границите между двете ситуации, всяко изчакване и проявена самонадеяност водят до нежелани последици за здравето.

Например в горните случаи намесата на лекар е наложителна, ако, въпреки дезинфекцията, охлузеното коляно се затопли, зачерви, започне да отича, да боли и да губи функцията си или, ако към общото неразположение от настинката се добавят повишена температура, болки в мускулите и ставите, замаяност, тежка отпадналост. Важно е да се помни, че самолечението не е алтернатива на професионалната терапия.

Опасностите

Те са много повече, отколкото предполагаме. Често възникват усложнения поради неправилна преценка на някои симптоми, които се атакуват с медикаменти за дълго време и в неподходяща доза, без да се има предвид общото състояние на организма.

Да вземем за модел едно от най-популярните лекарства – аспиринът (ацетилсалициловата киселина). Използва се като противотемпературно, обезболяващо, противовъзпалително и антихипертонично средство.

Но в големи дози, при продължителен прием, ацетилсалициловата киселина може да възпали лигавицата на червата и стомаха, да влияе негативно върху състава на кръвта. Употребата на аспирин по собствено усмотрение е опасна за хората с колит, язвена болест, с анемия, хемофилия и други кръвни заболявания.

При липса на прецизно дозиране терапията не води до излекуване, а само променя естествения ход на заболяването. Притъпените, временно заглъхнали симптоми създават диагностични трудности, които понякога са фатални. Показателно е вземането на болкоуспокояващ медикамент при илеус (чревна непроходимост). Липсата на неприятно усещане в областта на корема може да отклони лекаря от тази диагноза и той да търси други причини за прояви като подуване, гадене, повръщане.

Нерядко употребата на няколко лекарства, взети заедно, без да се познават потенциалните им взаимодействия, може да потисне тяхната ефикасност, да увеличи токсичността им или да доведе до други нежелани ефекти. Това може да провокира съмнение за нова болест, която реално не съществува.

Самолечението поражда и риск от лекарствена зависимост. Често самостоятелната употреба на сънотворни средства и на медикаменти срещу тревожност, при неправилно регулиране на дозата, води до пристрастяване.

Веднъж възникнало, това състояние се овладява трудно чрез продължителна, комплексна терапия.

Огромни проблеми създава и безразборната употреба на антибиотици. При самолечение масово се пренебрегва фактът, че те не помагат срещу вирусни инфекции. Подценява се и необходимостта от антибиограма, чрез която се определя активността на даден медикамент срещу конкретна зараза при всеки отделен пациент.

Ако се прилагат в неподходяща доза и неправилен срок, антибиотиците или не действат или причиняват дисбактериоза, убивайки полезните микроби в човешкия организъм. Изброените грешки създават т.нар. резистентност (устойчивост) на бактериалните щамове към най-често използваните антибиотици. Проблемът не се ограничава до негативно действие върху здравето на отделни хора, а има глобални последици.

Само в Европейския съюз поради тежки вътреболнични инфекции с резистентни към антибиотици бактерии ежегодно умират около 25 000 души.

Неуспешното самолечение често стои в основата на алергични реакции или хронифициране на заболявания. То възпрепятства нормалното протичане на връзката между лекар и пациент, поради диагностичните затруднения, които създават и необходимостта от допълнителни прегледи, изследвания и смяна на лечебните предписания.

Как да се действа правилно?

За да избегнете здравословни проблеми и поражения при самолечение, добре е да спазвате следните препоръки:

1. Не приемайте лекарства, за които е необходима рецепта от лекар. Резултатната терапия невинаги е изпълнение на предварително начертани стъпки. Тя изисква както теоретични познания, така и практически опит, а често и усет, и умение за лечебните тънкости. Терапията е изкуство.
2. Самолечението не бива да е продължително. Разумният период обхваща няколко дни. Никога не е късно да потърсите медицинска помощ, особено ако симптомите ви се задържат или влошават.
3. Бъдете откровени! Много важно е да съобщите на своя лекар какви медикаменти сте приемали по собствена инициатива, включително хомеопатични продукти, билки, хранителни добавки и други.
4. Не изхвърляйте опаковката на лекарствата, които ползвате. Четете внимателно листовката към всеки медикамент, обръщайте внимание на дозировката, показанията и противопоказанията за употребата му. Информирайте се относно срока на годност и начините за съхранение на продукта.
5. Не използвайте едновременно няколко болкоуспокояващи медикамента. Те действат по различни механизми, които невинаги са еднопосочни. Ако приемате витамини и микроелементи, не превишавайте посочените в листовката дневни дози;
6. Поглъщайте таблетки и капсули с хладка чешмяна вода. Не я замествайте с кафе, силен чай, сок, мляко или алкохол, поради риск от нежелани зависимости и крайни резултати.
7. Имайте предвид, че храната може да влияе на лечебните средства. Доказано е например, че грейпфрутът намалява усвояването на над 50 лекарствени продукта, като по този начин ограничава ефективността им. Така се затруднява усвояването на лечебни съставки, което понякога е най-пълноценно в по-ниските отдели на храносмилателната система. И още един пример – ефективността на противосъсирващите средства намалява, ако въпросните лекарства се приемат след консумация на големи количества черен дроб или листни зеленчуци. Причината е, че намиращият се в тези храни витамин К засилва съсирването на кръвта.

Плодовете и зеленчуците (мандарини, портокали, вишни, домати и др.), които са богати на киселини, разтварят доста медикаменти още в стомаха, преди да са попаднали в червата.

Както се вижда, недобре проученото и лекомислено приемане лекарства е опасно, но навреме оказаната самопомощ може да бъде целебна. Дали ще я постигнем зависи от отговорността с която подхождаме към себе си в процеса на самолечение.