Самардала – ползи и употреба на растението

Съществува легенда, че когато Бог създал тревите, хванал листата на самардала, за да я извади от земята, и така се получила специфичната форма на листата й. Макар красотата съвсем да не е единственото й качество, неслучайно, причината някои хора да отглеждат растението в градините си, може да се крие именно в пъстротата на цветчетата му.

Какво представлява самардала?

Те са с формата на камбанка, оцветени в смесица от жълто, бледо розово, бледо лилаво, бяло и кафяво. Може да се каже, че билката не е никак претенциозна и се развива добре както на слънце, така и на полусянка. На височина е около метър и е многогодишно тревисто растение от семейство Лукови. Възможно е да срещнете и диворастяща самардала, докато се разхождате в някоя букова гора или такава, залесена с габър.

С какво е полезна консумацията на самардала?

Съвсем заслужено самардалата е част от списъка с лечебни растения, които се намират под Закона за лечебните растения.

Билката съдържа:

• Етерично масло – придава силен и наситен аромат.
• Множество стероли – те са жизненоважни вещества за човешкия организъм, които контролират пропускливостта на клетъчните мембрани и оказват влияние върху метаболитните процеси.
• Танини – известни със своите противовъзпалителни, антиоксидантни, антибактериални и балансиращи кръвната захар свойства.
• Флавоноиди – също много силни антиоксиданти.

Освен като доста ароматна подправка, самардалата има и доказано здравословно въздействие върху намаляването на вредния холестерол. Когато се използва за такава цел обаче, е добре да не бъде комбинирана със сол. В допълнение, консумацията на самардала помага за превенция на редица сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно, атеросклероза, дори рак.

Също така, повишава апетита, улеснява храносмилането, а капките сок от пресните листа на растението са като мехлем за рани и кожни заболявания като псориазис.  И списъкът съвсем не се изчерпва с това. Друго свойство на вълшебната самардала е да стимулира уринирането, като по този начин пречиства бъбреците и се грижи за здравето на пикочния мехур.

Употреба

Вече разбрахме, че самардалата може да донесе много ползи за нашето здраве и това е един чудесен повод да я включим в ежедневието си. Остава въпросът по какви начини да я консумираме? Може би най-разпространената употреба на растението е като сушена подправка.

Минава се през няколко стъпки на обработка, за да се насладим на резултата.

1. През пролетта се берат само листата, преди да са започнали да се развиват семената. Ако откъснем свежо листо и го опитаме, ще ни направи впечатление, че ароматът му е много силен, а вкусът е доста пикантен и даже леко нагарчащ.
2. Пресните листа се счукват със сол и се получава много люта и ароматна смес.
3. Тя се оставя в широк съд и се оставя на сянка, за да изсъхне.
4. После сместа се пресява и се съхранява на тъмно в плътно затворени съдове.

В продължение на времето е възможно зеленият цвят да избледнее, но силният аромат остава. Препоръчително е подправката да не се подлага на топлинна обработка, защото това променя вкуса й. Със смес от самардала  могат да бъдат овкусени месо, картофи, яйца, ориз, гъби, супи или салати,  за да придобият по-екзотичен вкус.

Тя идеално допълва вкуса на бучка сирене в салата от домати и краставици, a поръсена върху топла филийка може да изкуши всеки. Ако все пак се ограничавате с хапването на тестени изделия, опитайте някоя рецепта за кето хляб и да се насладите на ароматното изкушение без угризения.

Друг начин, по който може да приемаме чудодейното растение е като си направим чай от самардала.

Той помага за облекчаване на:

• болки в стомаха
• кашлица
• запек
• затруднено уриниране – прочиства бъбреците и пикочните пътища

Ще завършим с някои любопитни факти за подправката.

7 любопитни факта за разпространението и различните наименования на самардалата

1. Тя се среща основно в източната част на Стара планина, Сливенска, Старозагорска и Странджанска област.
2. В Северозападна България считат самардалата за разновидност на див лук или див чесън.
3. В някои райони дори я наричат „кучи лук“. Тук ще споменем и факта, че от някои езици името на растението се превежда като „български лук“ или „български чесън“.  Подобно на лука, когато самардалата е нарязана, тя отделя химикали, които карат очите да сълзят. Прясна е по-лютива от лука и чесъна. Доста наподобява на хрян. Затова за предпочитане е сушена и не се консумира свежа.
4. Случвало ли ви се е понякога да не сте сигурни за точното име на дадено растение и да го причислите към други, сходни на него? Е, не се получава само при вас така. Често самардала се бърка с „циганска мерудия“ или „циганска чубрица“, защото това е популярно наименования на целинита – друго често използвано растение в българската кухня. Подобно объркване обикновено се получава и при други по-слабо познатите подправки и билки, които често може да срещнем като „чубрици“. Сходно е разпространеното използване на думата „мерудии“ за всички тревисти подправки.
5. В Западна, Югозападна и Южна България пък самардалата е позната като „стрижак“, „стрижал“, „стрижалец“, „стрижалек“, „стришлик“, а в различни райони на Източна и Югоизточна България – като „самаришка“, „самадишка“, „самадийска трева“. Още се среща и като „пой“.
6. Освен в България, може да попаднете на самардала в Турция, Румъния, Молдова, Кримския полуостров, дори и в някои части на Италия и Франция. Въпреки това, подправката не е много известна и популярна в световен мащаб.
7. Едно от имената на растението е Nectaroscordum siculum, което в превод от гръцки означава „нектаров чесън“  И така се е стигнало до английския превод на наименованието –  honey garlic („меден чесън“).

Има един много интересен въпрос, който се отнася до любимата на доста хора шарена сол. И той е дали самардалата присъства в нея? На някои места може да срещнете информация, че тя е част от традиционната българска подправка.

Всъщност, обикновено не се добавя като задължителна съставка на така ароматната смес, а по-скоро се бърка със също специфичния на вкус сминдух.

Недоразумението се засилва и от това, че на някои места в България наричат двете растения по един и същи начин. И по-точно – „пой“. Разбира се, има и друга гледна точка. В старозагорско например добавят към основните съставки на шарената сол и смляна сурова самардала.

Ползите за нашето здраве от това решение могат да бъдат много, а всичко останало е въпрос на вкус и предпочитание.