Левурда – ползи и употреба на див чесън

Навлизаме в период на “зелена вълна“ и по това време особено подходящи и предпочитани са зелените салати, в които няма да сбъркаме, ако добавим левурда.

Това е така, защото освен куп лечебни свойства, времевият диапазон между април и юни е периодът на цъфтеж на ценното растение.

Какво е левурда?

Това е растение с много имена. В зависимост от района, може да се чуе под названията:

• Мечи лук
• Див чесън
• Див лук
• Чремош
• Сибирски чесън
• Зилиниче и др

Латинското й наименование е Allium ursinum, като ursus означава мечка. След зимен сън първото нещо, което кафявите мечки хапват е именно този, още така наречен – мечи лук. Смята се, че по този начин пречистват кръвта, стомаха и червата си.

Това е многогодишно тревисто, луковично растение, разпространено в Европа. Стъблото достига 15-40 см и расте между 800-1400 м надморска височина.

Левурдата има дълги, зелени и широки листа, подземно стебло, луковица. Твърди се, че поради това, в комбинацията с белите си цветчета, често бива оприличавана просто на красиво цвете.

Намира се в планински и широколистни гори, в богати на хумус почви. Може да се отглежда както в градината, така и вкъщи на балкона. Размножава се със семена или с луковици.

Състав

Заедно с копривата, лапада, спанака, киселеца, полезните свойства на левурдата все повече биват оценявани както в медицината, така и в кулинарията.

Листата и луковицата на растението съдържат около 0,07% етерични масла.

Богата е също на витамини А, витамин В и С, минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, сяра йод и още.

В състава й влиза и алицинът, който се смята за натурален антибиотик, способен да убива бактерии. Именно от него идва и лекият ненатрапчива аромат на чесън.

Заради състава и вкуса си, през XIX век в Швейцария, млякото на кравите, които били хранени с див лук, се продавало значително по-скъпо от останалото.

Полезни свойства 

Левурдата помага при различни проблеми:

• Състоянието на чревната флора
• Проблеми с високото кръвно
• Отслабена имунна система и др.

Листата й пречистват чревния тракт от патогени, паразити и микроби.

Растението има противоглистно действие, което спомага за отделянето на стомашни сокове, влияейки регулиращо при изхожданията.

Хипократ е казал: „Всички болести започват от червата“.

Потвърдено е и от съвременната медицина, че недоброто състояние на чревната флора е причина за голяма част от заболяванията. Дивият лук е полезен против различни причинители на коремни болки и действа положително на храносмилането.

Разширява кръвоносните съдове, като по този начин подобрява кръвното налягане. Пречиства кръвта, което помага за поддържане на нормални нива на холестерол и стопяване на мазнини.

Има бактерицидно действие, което прави левурдата подходяща за лекуване на бронхит, астма и различни грипни състояния.

Поради богатия набор от витамини, особено витамин С, фолиева киселина, минерали и микроелементи, левурдата има изключително тонизиращо действие върху организма.

Още древните индианци били запознати с левурдата. Племето чероки я консумирали за отхрачване, също за лечение на астма или скорбут.

Сокът от левурда може да се нанесе външно при ревматични и артритни процеси.

Помага при лечението на лишеи, циреи, труднозарастващи рани. Сокът на растението има фитоцидно действие, елиминира различните причинители на инфекциозни заболявания.

Ефикасна е и срещу проблеми като безсъние или виене на свят.

Как да различим левурдата?

Поради по-горе изброените характеристики за левурдата, е важно да се спомене, че често бива бъркана за момина сълза, особено в периода на начален растеж.

За разлика от левурдата, листата на момината сълза са силно отровни.

Главни разлики при двете растения:

• Времето за отглеждане – листата на дивият чесън поникват по-рано от тези на момината сълза. Може да се види до месец по-късно.

• Миризмата – миризмата на чесън е най-отличителната черта за разпознаване на левурдата. Ако все пак не се усеща, може да откъснем листо, което да разтъркаме между пръстите си, за да се освободят по-силни аромати от него.

• Листата – листата на левурдата са с дълги дръжки с по едно листо на тях, докато тези на момината сълза са с по-къси и две листа.

• Стъблото – при мечия лук стеблата наподобяват формата на триъгълник – триръбести, докато тези на момината сълза са кръгли.

• Пъпките и цветчетата – цветчетата на момината сълза приличат на камбанки, висящи надолу, докато тези на дивия лук са отделни, остри венчелистчета, ориентирани нагоре.

Кога се бере?

Препоръчително е левурдата да се бере възможно най-рано – от периода на поникване, преди да са се появили цветчетата, защото тогава полезните й свойства са най-силни.

При откъсване трябва да се внимава да не се изтръгне корена, понеже е многогодишно растение. Берат се листата и дръжките.

Как се суши и съхранява?

При сушене може да се използват два метода.

Първият е по-модерен, чрез уред за сушене на зеленчуци или плодове. Другият начин е по-традиционен – почистваме и подсушаваме добре листата, след което ги оставяме върху памучен плат на слънце за около 10 дни.

Втората стъпка е да съберем вече изсушените листа в платнена торба, с която най-сигурно може да се предотврати нежеланото образуване на влага и впоследствие – мухъл.

Левурда в кулинарията

С настъпването на пролетта, природата ни дарява с многобройни зеленийки, като една от тях е именно левурдата.

Сезонът предразполага консумирането на зелени салати, но ако не сте фен, има още начини, по които да добавим дивия лук към менюто си.

Комбинира се много добре с картофи, сосове или с любимата на много хора супа – таратор.

Може да се добави и към ракията за получаването на лечебен „еликсир“.

Твърди се, че помага при атеросклероза и проблеми с паметта, но трябва да се внимава с количеството консумация.

Най-подходящо е левурдата да се консумира сурова (може и сушена), без да преминава термична обработка, защото по този начин запазваме всичките й полезни вещества.

Домашно песто от левурда

Необходими продукти:

• 100 г левурда
• 150 мл студенопресован зехтин
• 100 г кашкавал
• 60 г орехи
• Сол на вкус

Начин на приготвяне:

1. Първо измиваме листата левурда и ги подсушаваме добре. След това отстраняваме дръжките и срязваме листата на 3 или 4.
2. Поставяме ги в купа и ги пасираме заедно с орехите, кашкавала и солта.
3. Добавяме зехтина постепенно, на тънка струя, и пасираме до получаване на хомогенна смес.
4. Изсипваме вече готовото песто в стъклено бурканче, доливаме още малко зехтин, за да може го съхраним за по-дълго време, затваряме и прибираме в хладилник.

Алтернатива на орехите са бадемите или кедровите ядки.

Кашкавалът може да бъде заменен от пармезан или друг вид ароматно сирене. Ако не консумирате млечни продукти, може да го пропусне в рецептата.