Полиомиелит – какво представлява и как протича

Полиомиелит е остро вирусно заболяване, причинено от полиовирусите. Повечето хора, които се разболяват, не показват изявени симптоми.

В редки случаи може да се стигне до парализа на мускулите, засягане на вътрешните органи и нервната система. След въвеждането на имунизацията с жива ваксина заболяването у нас се среща изключително рядко.

Заболяването в миналото

В миналото полиомиелитът е бил често срещан. В средата на 50-те години на миналия век лекарите започват да поставят ваксина за предпазване от вирусното заболяване. Тя е и една от ваксините, които лекарите препоръчват на всички бебета.

В края на XIX и началото на XX век полиомиелитът се превръща в най-страшното заболяване в света заради честите епидемии. Голяма епидемия в Ню Йорк през 1916 г. убива над 2000 души, а най-тежката регистрирана епидемия в САЩ през 1952 г. убива над 3000 души.

Мнозина от оцелелите от болестта се сблъскват с последици, които остават за цял живот. Болните с деформирани крайници са се нуждаели от патерици или инвалидни колички, а някои от тях е трябвало да използват дихателни устройства като железен бял дроб – изкуствен респиратор, изобретен за лечение на пациенти с вирусното заболяване.

До средата на 20-ти век полиовирусът се среща по целия свят и всяка година парализирал над половин милион души. Тъй като не е имало лечение и епидемиите са се увеличавали, е имало спешна нужда от ваксина.

Заболяването все още е проблем в някои части на Азия и Африка.

Какъв е причинителят?

Полиомиелитът се причинява от три серологични типа полиовируси, които съдържат РНК. Те са патогенни за човек и маймуни и се изолират успешно до 80% от проби на изпражненията на болните.

Симптоматично и трите щама са идентични, тъй като могат да причиняват необратима парализа. Но съществуват генетични и вирусологични разлики, които превръщат тези три щама в три отделни вируса, всеки от които трябва да бъде изкоренен поотделно.

WPV3 е вторият щам на полиовируса, който трябва да бъде унищожен, след като през 2015 г. беше удостоверено ликвидирането на WPV2.

Последният случай на WPV3 е открит в Северна Нигерия през 2012 г.

Оттогава насам силата и обхватът на глобалната система за наблюдение на програмата за изкореняване са от решаващо значение за проверката, че този щам наистина е изчезнал.

Какви са симптомите?

Инкубационният период обикновено е от 7 до 14 дни, но може да бъде както кратък – 3 дни, така и дълъг – 35 дни. Има две основни форми – паралитична и непаралитична.

Повечето хора нямат симптоми. Някои хора могат да имат следните оплаквания:

• Главоболие
• Болки в гърлото
• Стомашно неразположение и повръщане
• Силна умора

Малък брой хора, които са се разболели, получават и по-сериозни симптоми. Те включват слабост или парализа, които се влошават повече в продължение на няколко дни.

Слабостта може да засегне мускулите на краката, ръцете и дори мускулите, които помагат за дишането. Краката се засягат по-често отколкото ръцете. Някои хора получават тежка слабост, която води до проблеми с ходенето, дишането или преглъщането.

Пост-полиомиелитен синдром

Много години по-късно някои парализирани от вирусното заболяване хора могат да получат състояние, наречено „пост-полиомиелитен синдром“.

Синдромът след полиомиелит е неврологично заболяване, което засяга нервите, снабдяващи мускулите, причинявайки мускулна болка и слабост. Той засяга само хора, които преди това са се заразили с вируса и може да се прояви много години след излекуването от първоначалната инфекция.

Симптомите включват:

• Нова или по-силна мускулна слабост
• Чувство на голяма умора
• Болка

Какви са видовете полиомиелит?

Заболяването може да засегне тялото по различен начин в зависимост от мястото, където вирусът се размножава и атакува.

Видовете полиомиелит включват:

• Абортната форма причинява грипоподобни и чревни симптоми. Тя продължава само няколко дни и не причинява дълготрайни проблеми.
• Непаралитичният полиомиелит може да причини асептичен менингит – оток на областта около мозъка. Той причинява повече симптоми от абортивния и може да наложи престой в болница.
• Паралитичният се получава, когато полиовирусът атакува главния и гръбначния мозък. Той може да парализира мускулите, които позволяват дишане, говорене, преглъщане и движение на крайниците. В зависимост от това кои части на тялото са засегнати, той се нарича спинален или булбарен. Гръбначният и булбарният могат да се появят заедно (булбарният полиомиелит). По-малко от 1% от хората с полиомиелит получават паралитичен.
• Полиоенцефалитът е рядък вид полиомиелит, който засяга предимно бебета. Той причинява оток на мозъка.
• Пост-полиомиелитният синдром се проявява, когато симптомите на полиомиелит се появяват отново години след заразяването.

Как се разпространява?

Полиовирусът се предава предимно по фекално-орален път и се реплицира във фаринкса и долната част на чревния тракт. Източник на инфекцията са болните и заразоносителите. Те отделят вирусите главно чрез изпражненията.

Това може да стане по различни начини, включително:

• Ядене на храни или пиене на течности, в които има полиовирус – това може да се случи, ако храната или водата са влезли в контакт с канализационни води.
• Докосване на повърхности или вещи, по които има изпражнения от човек с вируса.
• Полиовирусът може да се разпространи и чрез слюнка. Това означава, че хората могат да се заразят с полиомиелит и като споделят храна или прибори със заразен човек.

Най-често заболяването се наблюдава в края на лятото и есента.

За да се предизвика инфекция, са необходими само малки количества инфекциозен вирус. Вирусът се отделя във фаринкса в продължение на 1 до 3 седмици и в червата в продължение на 4 до 8 седмици след първичната инфекция.

Вирусът се разпространява бързо от храносмилателния тракт до регионалните лимфни възли. След няколко дни настъпва незначителна виремия (вирусът влиза в кръвта и се разпространява) и се заразяват мускули, черен дроб, далак и костен мозък. Ако вирусът се задържи на този етап, се появява субклинична инфекция.

По-нататъшната репликация на вируса в тези тъкани води до голяма виремия и поява на клинични симптоми.

Централната нервна система (ЦНС) се засяга по време на виремичната фаза в приблизително 1% от инфекциите. Вирусът може да инфектира ЦНС и чрез аксонален пренос от скелетната мускулатура – такава инфекция може да корелира с интензивната миалгия, наблюдавана в началото на парализата при засегнатите лица.

Има ли тест за полиомиелит?

Част от диагнозата изисква лумбална пункция (понякога наричана „спинална пункция“). По време на тази процедура лекарят поставя тънка игла в долната част на гърба и отстранява малко количество гръбначно-мозъчна течност (която обгражда главния и гръбначния мозък).

След това друг лекар прави лабораторни изследвания на гръбначно-мозъчната течност, за да провери за полиовирус.

Как се лекува заболяването?

Всеки болен или съмнителен за полиомиелит трябва да се хоспитализира в инфекциозна клиника.

Лечението може да включва:

• Медикаменти за облекчаване на болката
• Физиотерапия – програмите за упражнения са специално съобразени със състоянието и нуждите на пациента. Физиотерапевтичното лечение на мускулните болки може да включва термотерапия, криотерапия, стречинг, използване на помощни средства и промяна на начина на живот.
• Механична вентилация – това включва използването на машина, която помага за дишането.

Може ли полиомиелитът да бъде предотвратен?

Поставянето на ваксина може да предотврати полиомиелита и е доказала своята ефективност. С нея задължително се имунизират децата до едногодишна възраст в много страни на Европейския съюз.

Оралната полиовирусна ваксина се използва в много страни за защита от полиомиелит и е от съществено значение за усилията за ликвидиране на болестта. Съществуват различни видове перорални полиовирусни ваксини, които могат да съдържат един, комбинация от два или и трите различни вида атенюирана или отслабена ваксина. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци пред останалите.

У нас, според Имунизационния календар на Република България – 2023, се прилага инактивирана полиомиелитна ваксина като елемент от шесткомпонентна ваксина против детски паралич, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б.