Оросяване на мозъка: какво трябва да знаем?

Правилното оросяване на мозъка е жизненоважна функция. Мозъкът е метаболитно активен орган, отговорен за всички други органи и процеси в тялото. Той съставлява 2% от общата телесна маса и консумира около 25% от общото количество кислород и глюкоза, постъпили в организма.

Мозъкът няма капацитета да съхранява кислород, а запасите му от гликоген са ниски. Това налага необходимостта от непрекъснатото им доставяне, дори по време на сън.

Съдържание

• Защо е важно правилното оросяване на мозъка?
• Как се оросява мозъкът?
• Причини за нарушено оросяване на мозъка
• Етапи на нарушено мозъчното кръвообращение
• Симптоми на нарушено оросяване на мозъка
• Храни за оросяване на мозъка и подобряване на паметта
• Билки за оросяване на мозъка и подобрена памет

Защо е важно правилното оросяване на мозъка?

Правилно функциониращата кръвоносна система е в основата на мозъчното благополучие. Оросяването на мозъка е термин, който обозначава кръвоснабдяването му.

Правилното функциониране на мозъка е в непрекъсната зависимост от кръвотока в тялото. Така той обезпечава жизненоважни процеси в организма.

Мозъкът е силно чувствителен към промените в нивата на кислород. Кислородът осъществява процеса на клетъчно дишане, при който клетките превръщат глюкозата в енергия. Липсата на кислород към мозъка (хипоксия) води до неговата дисфункционалност и клетъчна смърт.

Снабдяване с хранителни вещества

Освен от кислород, мозъкът се нуждае от постоянни доставки на хранителни вещества. Глюкозата е основен източник на енергия за мозъка и постоянната й доставка е жизненоважна за поддържане на когнитивната функция.

Производство на невротрансмитери

Производството на невротрансмитери е от съществено значение за „комуникацията“ между невроните. Правилното протичане на този процес пряко зависи от постоянния приток на кислород и хранителни вещества.

Терморегулация

Оросяването на мозъка осигурява и процесите на правилно протичаща терморегулация. Мозъкът е чувствителен към температурните промени. Правилното кръвообращение контролира топлината, генерирана по време на метаболитните процеси, поддържайки стабилни условия за мозъчна дейност.

Как се оросява мозъкът?

Прецизното регулиране на кръвния поток в мозъка е от решаващо значение за поддържане на оптимална му функция. Оросяването на мозъка подлежи на сложна система за авторегулация, която се нарича кръвно-мозъчна бариера. Чрез нея се регулира притокът на кръв в отговор на метаболитните нужди на мозъка. Непрекъснатият обмен е възможен благодарение на сложно устроена мрежа от кръвоносни съдове.

Вътрешни каротидни артерии

Общите каротидни (сънни) артерии са главни кръвоносни съдове, които доставят кръв към главата и шията. Те са две на брой, по една от всяка страна на шията. След като навлязат в черепа през т.нар. каротидни канали, продължават да са естествено продължение на общите каротидни артерии, но под името вътрешни каротидни артерии.

Вертебрални артерии

В мозъка се намират и две вертебрални артерии, които възникват от субклавиалните (подключичните) артерии в гръдния кош, преминават през шийните прешлени и достигат до основата на черепа. Вертебралните артерии навлизат в черепната кухина през foramen magnum. Това е големият отвор в тилната кост на черепа.

Базиларна артерия

След като вертебралните артерии преминат през foramen magnum и навлязат в черепа, на нивото на ponsa (мостът, базално издута част на мозъчния ствол) се сливат и дават начало на базиларната артерия.

Базиларната артерия доставя кръв до части от мозъка, отговорни за координация, зрението и други важни сензорни и моторни функции.

Кръгът на Уилис

Тези ключови за оросяване на мозъка артерии се свързват в т.нар. „кръг на Уилис“, наричан още „околен мозъчен кръг“. Тази артериална структура регулира кръвния поток и осигурява колатерални (алтернативни) кръвоносни пътища. Жизненоважна е в случай на запушване или намалено кръвоснабдяване в някоя от частите на кръга.

Церебрални артерии

От кръга на Уилис се разклоняват няколко мозъчни артерии, които кръвоснабдяват отделните части на мозъка.

Делят се на:

• Предни церебрални артерии
• Средни церебрални артерии
• Задни церебрални артерии

Капиляри

Артериите се разклоняват към по-малки съдове, наречени артериоли. Те, на свой ред, се разклоняват към множество малки капиляри. Капилярната мрежа е непрекъсната и обхваща целия мозък. Стените на капилярите са тънки и изградени от един слой епителни клетки, през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите.

Вени

От капилярите в мозъка кръвта преминава към вените. Венозната кръв е бедна на кислород и наситена на метаболитни продукти. Пътят и минава през обширна система от анастомози (съединения между съседни кръвоносни съдове), преди да стигне до вътрешните югуларни вени. Те, от своя страна, пренасят кръвта от мозъка обратно към сърцето и белите дробове за ново насищане с кислород и хранителни вещества.

Причини за нарушено оросяване на мозъка

Атеросклероза

Атеросклерозата е състояние, при което артериите се стесняват и втвърдяват. Тези промени възникват поради възрастови изменения или заради натрупването на мастни отлагания (плаки) по стените на артериите. Някои заболявания увеличат риска от подобни изменения. Високите нива на кръвната захар и диабета допринасят за атеросклероза на съдовете. С това нараства и рискът от съдови инциденти.

Намалена еластичност на съдовите стени

Намалената еластичност на съдовите стени се свързва с повишена артериална скованост. Еластичността на кръвоносните съдове е от решаващо значение за поддържане на нормално кръвно налягане и осигуряване на ефективен кръвен поток в цялата кръвоносна система.

Възпаление на съдовите стени

Възпалението на съдовите стени е известно още като васкулит. То може да засегне артериите, вените и капилярите. При васкулит имунната система погрешно атакува стените на кръвоносните съдове, причинявайки възпаление. Точната причина за васкулита остава неизвестна. Често се разглежда като резултат от автоимунни заболявания, инфекции или като усложнение от друг здравословен проблем.

 Тромбоза или емболия

Кръвните съсиреци (тромби) могат да се образуват в кръвоносните съдове, отговорни за оросяване на мозъка. Възможно е също да възникнат в други части на тялото, но след отлепянето им да попаднат в кръвоносната мрежа на мозъка и да предизвикат церебрална исхемия. Такива предпоставки съществуват при сърдечни заболявания, като предсърдно мъждене, нарушения на сърдечната клапа или сърдечна недостатъчност.

Аневризми

Аневризмите са отслабени области в стените на кръвоносните съдове, които могат да се спукат и да причинят кървене в мозъка (хеморагичен инсулт). Кървенето може да наруши притока на кръв и да причини различни по тежест неврологични промени.

Етапи на нарушено мозъчното кръвообращение

Нарушенията в оросяването на мозъка преминават през няколко етапа.

В зависимост от това доколко мозъкът може да компенсира възникналите дефицити, се открояват следните фази:

• В първата фаза тялото компенсира намаленото оросяване на мозъка. За целта разширява съдовете и по този начин увеличава обема на кръвта, доставена до мозъка. Механизмите на саморегулация на кръвотока в мозъка компенсират настъпилите промени.
• Във втора фаза разширяването на съдовете вече не е достатъчно, за да се компенсира намаленият кръвен поток. Мозъчният метаболизъм се поддържа чрез повишено извличане на кислород от кръвта.
• В последната, трета, фаза разширяването на съдовете и повишеното извличане на кислород от кръвта не съумяват да компенсират липсите. Мозъчният метаболизъм е силно нарушен и краят може да бъде фатален.

Симптоми на нарушено оросяване на мозъка

Нарушеното оросяване на мозъка, известно още като церебрална исхемия, причинява различни симптоми. Тежестта им зависи от това кой дял от мозъка не се оросява достатъчно и колко дълго трае това.

Симптомите могат да варират, като най-честите признаци на нарушено оросяване на мозъка включват:

• Внезапно главоболие и слабост
• Умора и трудна концeнтрация
• Проблеми с краткотрайната и дълготрайната памет
• Нарушено равновесие или нестабилна походка
• Слабост, изтръпване или частична пареза
• Затруднен говор, неясна реч или объркване
• Трудно преглъщане
• Нарушено зрение
• Световъртеж
• Загуба на съзнание

Храни за оросяване на мозъка и подобряване на паметта

Зеленолистни зеленчуци

Този вид растения са богати на витамин Е, каротеноиди, флавоноиди и други хранителни вещества, които предпазват от деменция и когнитивен спад. Те са отличен източник на фолат, естествена форма на витамин B9, който играе важна роля в образуването на невротрансмитери.

Гъба Лъвска грива

Този вид гъба има удивително въздействие върху мозъчната функция. Без затруднения, биоактивните й съставки преминават през кръвно-мозъчната бариера и насърчават регенеративните процеси в мозъка. Ноотропното й действие я прави предпочитано и желано средство за превъзмогване на когнитивния спад.

Авокадо

Авокадото и неговата ядка са ценен дар за мозъка. Богати на олеинова киселина, укрепват кръвоносните съдове и намаляват нивата на LDL (лошият холестерол). Също така този плод е ценен източник на калий. Минерал, който се грижи за поддържане за нормално кръвно налягане. Наличието пък на витамини C и E спомагат за намаляване на възпалението и оксидативният стрес в съдовете.

Орехи

Орехите са източник на α-линоленова киселина (ALA), ценен представител на омега-3 мастни киселини. Тези мастни киселини се свързват с подобрено кръвообращение и укрепват кръвоносните съдове. Също така подобряват функциите на мозъка и действат превантивно срещу сърдечносъдови заболявания.

Билки за оросяване на мозъка и подобрена памет

Гинко билоба

Служи за оросяване на мозъка и е отличен антиоксидант. Благодарение на високото си съдържание на флавонол гликозиди, листата на Гинко билоба подобряват кръвообращението в мозъка. Идеално средство за възстановяване на доброто психическо здраве и нервно равновесие.

Женшен  

Това растение е с благотворно влияние върху нервната система и умствената работоспособност и доказано действие за подобряване на паметта, концентрацията и способността за учене. Стимулатор и регулатор на мозъчната дейност. Поддържа естествената жизненост на човешкото тяло и ум.

Куркума

Активната й съставка куркумин намалява тревожността чрез въздействие върху хипокампуса. Куркуминът има още способността да стимулира мозъчните клетки и да спомага за създаването на нови невронни връзки. Това постига като действа директно върху мозъчния невротрофичен фактор.