Клапни пороци на сърцето – как се проявяват?

Трите вида клапни пороци на сърцето са регургитация (обратно движене на кръвта), стеноза (затруднено протичане на кръвния поток, поради стеснение) и атрезия (липса на отвор, където е нормално да го има). Типът клапен порок зависи от това коя клапа е засегната и по какъв начин.

Този тип заболявания могат да причинят проблеми във всяка от четирите клапи на сърцето: аортна, митрална, белодробна и трикуспидална клапа.

Анатомия на сърцето

Сърцето е един от органите, без които човекът не може да живее. Това е така, защото, благодарение на него, се осигурява кръвообращението в човешкото тяло.

Сърцето е мускул, който изтласква кръвта към няколко големи кръвоносни съда, благодарение на което до всички тъкани и органи достига кръв и кислород. Така се осигурява правилното им функциониране.

Сърцето съдържа т. нар. клапен апарат, който осигурява еднопосочното движение на кръвта – от кухите вени през дясно предсърдие към дясна камера и оттам през белодробните артерии към белите дробове.

Лявата половина на сърцето получава оксигенирана (обогатена на кислород) кръв от белодробните вени, която преминава през ляво предсърдие и достига лява камера, откъде попада в аортата.

Клапният апарат на сърцето и функцията на всяка клапа

Клапният апарат включва 4 клапи:

• Aортна – между лява камера и аорта
• Митрална – между ляво предсърдие и лява камера
• Пулмонална (белодробна) – между дясна камера и белодробна артерия
• Трикуспидална – между дясно предсърдие и дясна камера

Всяка клапа има специфично местоположение, структура и работа.

Трикуспидна клапа

Тази клапа има три платна. Те позволяват на кръвта да тече от дясното предсърдие към дясната камера и също така не позволяват на кръвта да тече в обратна посока от дясната камера към дясното предсърдие.

Белодробна клапа

Тази клапа също има три платна. Те позволяват на кръвта да се изпомпва от дясната камера към белодробната артерия. Тази артерия води до белите дробове, където кръвта поема кислород. Белодробната клапа предотвратява връщането на кръвта от белодробната артерия към дясната камера.

Митрална клапа

Тази клапа има две платна. Те са позиционирани между ляво предсърдие и лява камера.

Аортна клапа

Тази клапа има три платна. Те се отварят, за да позволят на кръвта да тече от лявата камера на сърцето към аортата. Аортата е най-големият кръвоносен съд в тялото. Той пренася обогатена с кислород кръв от сърцето до останалата част от тялото. Аортната клапа предотвратява обратния поток от аортата в лявата камера.

Какви нарушения могат да настъпят във функцията на клапите?

Възможни са 3 основни вида нарушения в клапния апарат, като всяка една от 4-те клапи може да бъде засегната:

• Регургитация – платната на клапата не се затварят напълно, което води до връщане на кръв в обратна посока. Това обикновено се случва поради изпъкнали платна на клапата назад – състояние, наречено пролапс.
• Стеноза – платната на клапите са удебелени и това води до стеснен отвор на клапата и намален кръвен поток през нея.
• Атрезия – клапата не е оформена, на нейно място се намира плътен лист тъкан, който блокира кръвния поток между двете кухини, които разделя.

Какви могат да бъдат причините за клапни пороци на сърцето?

Клапните пороци могат да бъдат вродени (причинени от генетични аномалии или от дефекти, възникнали при вътреутробното развитие на сърцето) или придобити състояния.

При придобитите причините могат да бъдат много разнообразни, сред по-честите се установяват:

• Ревматизъм, който се развива след прекаран тонзилофарингит, причинен от стрептокок група А
• Сърдечен удар
• Високо кръвно налягане (напреднало)
• Дегенерация или калцификация на клапната тъкан със загуба на функция с течение на времето
• Аневризма на торакалната аорта (дилатация на аортата, която разтяга платната на аортната клапа и може да причини изтичане)
• Сърдечна недостатъчност
• Инфекции (инфекциозен ендокардит)

Какви са симптомите?

Обичайно е хората със заболяване на сърдечната клапа да са без симптоми. Но с развитие на заболяването, сърдечната дейност се ускорява – тоест пациентът изпитва “сърцебиене”. В зависимост от това коя клапа е засегната, симптомите могат да се различават.

При стеноза на аортната клапа се затруднява преминаването на кръвта от лява камера към аорта, в резултат на което се повишава налягането в лява камера, което, от своя страна, предизвиква компенсаторни промени – хипертрофия на миокарда.

Тази промяна се изразява в увеличаване мускулната маса на камерата, с което се повишава и съкратителната способност в отговор на повишеното налягане.

Хипертрофията води до повишена нужда от кислород на миокарда. Което, при настъпване на декомпенсация, може да се изразява в стенокардни пристъпи – стягащи болки в гърдите.

С времето се изчерпва компенсаторния капацитет на хипертрофиралия миокард и настъпва дилатация на лява камера, т.е. се увеличава обемът на кухината. Развива се недостатъчност и на митралната клапа и резултатът е левостранна сърдечна недостатъчност.

При инсуфициенция на аортната клапа по време на диастола част от кръвта, изтласкана по време на систолата от лява камера в аортата, се връща в лява камера. Така настъпва обемно обременяване, тъй като, освен кръв от ляво предсърдие, постъпва и допълнителен обем регургитирана кръв. В резултат от това, намалява минутният обем на сърцето.

С времето лява камера хипертрофира, по-късно се наблюдава и дилатация. В напредналите стадии на заболяването се развива левостранна сърдечна недостатъчност.

Първите симптоми при аортна инсуфициенция обикновено са свързани с нарушеното кръвоснабдяване на най-чувствителния на кислороден глад орган – мозъкът.

При недостатъчност на кръвотока поради намаления ударен обем, настъпват оплаквания като виене на свят, прималяване, възможен е дори припадък (синкоп).

Симптоми на левостранна сърдечна недостатъчност

Оплакванията включват:

• Засилващ се задух, особено при физическа активност или в легнало положение
• Сърцебиене (прескачане на удари)
• Оток
• Слабост или световъртеж
• Бързо наддаване на тегло
• Умора

При увреждане на митралната клапа, промените, които настъпват, са хипертрофия, дилатация на ляво предсърдие, повишаване на налягането. Повишеното налягане се предава ретроградно на белодробните вени, настъпва белодробен застой, оток.

Това предизвиква компенсаторно повишаване на налягането в дясна камера. Развива се десностранна сърдечна недостатъчност, минутният обем на сърцето намалява.

Оплакванията на пациентите с митрална стеноза включват:

• Задух – в началото се проявява при физическо натоварване, с прогресиране на стенозата се наблюдава при минимално физическо усилие, а по-късно и в покой.
• Кардиална астма – при това състояние също се появява задух, най-често нощем или в легнало положение. Задухът е свързан с учестено дишане и спазъм на бронхите.
• Кашлица
• Кървави храчки – поради разкъсване на разширените бронхиални вени, алвеоларни капиляри или белодробен инфаркт.

Признаци на десностранна сърдечна недостатъчност

Наблюдават се следните симптоми:

• Подути шийни вени
• Черният дроб е увеличен, с гладка повърхност, заоблен ръб
• При дълго персистираща сърдечна недостатъчност може да се развие цироза
• Венозен застой в бъбрека, който води до нарушена екскреторна функция
• Отоци – в ниско разположените части от тялото

При митрална инсуфициенция, подобно на аортната инсуфициенция, се наблюдава регургитация на кръв. По време на систолата на лява камера, кръв, освен към аортата, се изтласква и в обратна посока към ляво предсърдие поради недостатъчност на клапата.

Така в предсърдието се увеличава обемът кръв – там постъпва кръв от белодробните вени и от камерата. Това го обременява, то хипертрофира и дилатира. Същите промени настъпват и в камерата, тъй като при съкращаването на лявото предсърдие се изтласква по-голям обем кръв.

Оплакванията са от кашлица, кръвохрак, задух и в напредналите стадии – десностранна сърдечна недостатъчност.

Стенозата на трикуспидалната клапа затруднява преминаването на кръвния ток от дясно предсърдие към дясна камера. Това води до повишено налягане, структурни промени – дилатация на дясно предсърдие.

Симптомите включват тежест в дясното подребрие (поради хепатомегалия), отоци, набъбнали шийни вени и др.

При инсуфициенция (недостатъчна функционалност) на трикуспидалната клапа, промените са аналогични на тези при недостатъчност на митралната клапа – регургитацията на кръв от дясна камера в дясно предсърдие води до обемно обременяване, хипертрофия, дилатация. Промените засягат и дясна камера. Прогресията им води до десностранна сърдечна недостатъчност.

Стеноза и инсуфициенция на пулмоналната клапа са пороци, които се срещат по-рядко и обикновено са вродени. Механизмът на увреда на дясно предсърдие и дясна камера е аналогичен на този при аортна стеноза, но промените засягат дясната сърдечна половина, а не лявата.

Пороците на сърдечните клапи са група заболявания, които при хронично развитие остават безсимптомни дълго време (в някои случаи повече от 20 години). Диагнозата се поставя чрез ехокардиография.

Промените, които настъпват, могат да се установят и чрез аускултация, както и по ЕКГ-промени, но най-информативен диагностичен метод е ехокардиографията, чрез която могат да се визуализират увредените платна, да се оцени промяната на сърдечните кухини, да се измерят градиентите на наляганията.

Как се лекуват клапни пороци на сърцето?

Лечението се определя спрямо нивото на увреда. Медикаментозното лечение цели да намали натоварването на сърцето, но дефинитивното лечение изисква инвазивна или хирургична намеса.