Артериална хипертония – какво представлява и защо е опасно

Кръвното налягане отразява това, което кръвта оказва при движението си в съдовете. Артериална хипертония представлява високо кръвно налягане.

Твърде високото или твърде ниското налягане не са полезни за човешкия организъм, тъй като водят до нарушения в перфузията (оросяването) на тъканите и органите, а с това и до затруднения в осъществяването на нормалните физиологични процеси.

В дългосрочен план могат да предизвикват и морфологични промени в органите.

Стойности на кръвното налягане при артериална хипертония

Кръвното налягане се измерва в mmHg (милиметра живачен стълб). Измереното кръвно налягане отчита стойността на налягането, което кръвта оказва върху съдовата стена по време на двете фази на сърдечния цикъл – систола (т.е. когато сърдечният мускул се съкращава) и диастола (когато сърцето се отпуска).

Съобщават се две стойности – първата е по-висока, тя съответства на систолното налягане, втората – по-ниска, отразява налягането, което упражнява кръвта по време на диастола.

За артериална хипертония може да се говори, когато кръвното налягане надвишава стойности от 140 mmHg за систолното и 90 mmHg за диастолното налягане.

Важно е да се отбележи, че за заболяване „артериална хипертония“ може да се говори при неколкократно измерени стойности над нормата, тъй като е възможно и моментно покачване на налягането, провокирано от различни фактори.

Типичен пример е т. нар “хипертония на бялата престилка”, която характеризира повишаването на кръвното налягане на пациент в резултат от притеснението, което изпитва от предстоящия му при кардиолог преглед.

В този случай не може да се говори за артериална хипертония, тъй като това състояние не е системно и не е свързано с патология на кръвоносната или сърдечно-съдовата система. 

Кои стойности на кръвното налягане са нормални?

За оптимално кръвно налягане се приемат стойности от 120 mmHg за систолно налягане и 80 mmHg  за диастолно налягане.

Класификация на артериалната хипертония според Световната здравна организация:

• Оптимално кръвно налягане – 120 mmHg за систолно налягане и 80 mmHg  за диастолно налягане
• Нормално – под 130 mmHg за систолно налягане и под 85 mmHg  за диастолно налягане
• Високо – 130-139 mmHg за систолно налягане и 85-89 mmHg  за диастолно налягане
• Артериална хипертония I степен – 140-159 mmHg за систолно налягане и 90-99 mmHg  за диастолно налягане
• Артериална хипертония II степен – 160-179 mmHg за систолно налягане и 100-109 mmHg  за диастолно налягане
• Артериална хипертония III степен – над 180 mmHg за систолно налягане инад 100 mmHg  за диастолно налягане
• Изолирана систолна хипертония  – над 140 mmHg за систолно налягане и 90 или под 90 mmHg за диастолно налягане

Какви са причините?

Артериалната хипертония може да се класифицира като първична и вторична спрямо причините, които я предизвикват. 

За първична артериална хипертония се говори тогава, когато няма конкретна ясна причина за повишеното кръвно налягане. Тя е по-честата – около 90% от случаите.

В този случай се предполага участието на множество фактори. Много често значение се отдава на наследствената компонента. Затова е от изключителна важност на преглед да се съобщава за близки и роднини, за които ни е известно, че страдат от високо кръвно налягане.

Като предразполагащи фактори за повишеното кръвно налягане се определят:

• Консумация на прекомерно количество готварска сол
• Наднорменото тегло и затлъстяването
• Прекомерна употреба на алкохол
• Тютюнопушене
• Диабет

Вторичната артериала хипертония (около 10%) е резултат от други заболявания, които по различни начини повлияват кръвното налягане.

Най-често това са бъбречни заболявания, тъй като бъбреците имат важна роля в регулацията на налягането – гломерулонефрит, пиелонефрит, кистозни бъбреци, бъбречни тумори. При стеноза на бъбречната артерия също възниква хипертония. 

Редица хормони имат влияние върху кръвното налягане чрез действието си върху сърцето, съдовете и редица други органи.

Съответно някои ендокринни заболявания също могат да причинят хипертония:

• Феохромоцитом (тумор на надбъбречните жлези)
• Синдром на Кушинг (повишена секреция на кортизол от надбъбречните жлези)
• Синдром на Кон (повишена секреция на алдостерон от надбъбречните жлези) и др.

Какви са симптомите?

В началото липсват симптоми. Това дава основания артериалната хипертония да се нарича “тихият убиец”, тъй като по време на безсимптомния период може да настъпят необратими увреждания на редица органи.

Артериалната хипертония не се характеризира със собствен симптомокомплекс. Освен това проявите са вариабилни (изменчиви) и не са специфични за заболяването. 

По-често срещани симптоми са:

• Главоболие – сутрешно; в тилната област
• Шум в ушите
• Световъртеж
• Замъглено зрение
• Тахикардия (сърцебиене)
• Стягане в гърдите
• Епистаксис (кръвотечение от носната кухина)

Как се установява?

За да се постави диагноза артериална хипертония, е необходимо неколкократно да бъдат измерени стойности над 140 mmHg за систолното и над 90 mmHg за диастолното налягане.

Еднократното измерване на по-високи стойности не е достатъчно, тъй като много често се среща феноменът “хипертония на бялата престилка” – кръвното налягане се покачва под действие на притеснението, което пациентът изпитва от предстоящия преглед при кардиолог.

Най-информативно е 24-часовото проследяване на артериалното налягане или регулярното измерване вкъщи по едно и също време от деня и отбелязване на стойностите в “дневник на измерванията”.

Как се лекува артериална хипертония?

Лечението на артериалната хипертония цели поддържане на кръвното налягане в нормални граници. Като таргетни стойности се определят под 140 mmHg за систолното налягане и под 90 mmHg за диастолното. За диабетици таргетната стойност за диастолно налягане е 85 mmHg.

Първоначално се започва с отстраняване или намаляване влиянието на вредните фактори. Препоръчва се нормализиране на телесното тегло, ако е налице наднормено.

Консумацията на сол трябва да се ограничи – около ⅓ от хипертониците са чувствителни на тази диета и се наблюдава тенденция за намаляване на кръвното налягане.

Други стъпки, които могат да се предприемат преди преминаване към медикаментозна терапия:

• Редовно спортуване
• Отказ от тютюнопушене
• Ограничаване приема на алкохол и кафе

Когато гореописаните промени в начина на живот не са достатъчни, за да се поддържа кръвното налягане в нормални граници, се преминава към лекарствена терапия. 

Лечението на артериалната хипертония може да се осъществява с моно- или комбинирана терапия в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Когато е налице първа степен артериална хипертония, без допълнителни рискови фактори, се предпочита монотерапията. 

В повечето случаи пациентът, освен високо кръвно налягане, има и поне няколко допълнителни рискови фактори, които го поставят под среден или висок риск (в ръководствата, от които се водят лекуващите, са посочени конкретни критерии, които да определят сърдечния риск за пациента). В тези случаи се предпочита комбинираната терапия. 

Най-предпочитаните групи медикаменти са АСЕ-инхибиторите, тиазидните диуретици, калциевите антагонисти и сартаните. В зависимост от придружаващите заболявания и допълнителните фактори, се избира най-подходящият медикамент.

Какви усложнения могат да настъпят?

В резултат от артериалната хипертония е възможно да настъпят:

• Съдови изменения – наблюдават се атеросклеротични изменения в съдовете; най-ранните изменения настъпват обикновено в съдовете на ретината и може да се установят при изследване на очните дъна
• Сърдечни увреждания
• Левокамерна хипертрофия (увеличаване размера на сърцето), която в началото компенсира успешно, но постепенно този компенсаторен механизъм се изчерпва
• Исхемична болест на сърцето
• Хипертонична кардиомиопатия (нарушена релаксация на сърцето)
• Дисекираща аортна аневризма – разкъсване на предварително разширената аорта
• Мозъчни увреждания
• Мозъчен инсулт
• Масивен мозъчен кръвоизлив
• Остра мозъчна енцефалопатия
• Стенокарден пристъп  – епизод на остра болка, която се локализира зад гръдната кост, на обширна площ, рядко в една точка, може да се разпространява към гърба или ръката; обикновено се провокира от физическо усилие или стрес и отминава до 15мин; овладява се с нитратен препарат.