Наркотици: всичко, което трябва да знаете

“Нищо няма да ми стане” е фраза, която често се изрича по отношение на първия опит с наркотици. Но това не е така. Според последния доклад на ООН близо 292 милиона души по света са използвали незаконни наркотици през 2022 г. Това е увеличение от 20% за едно десетилетие. Още по-шокиращо: от тези хора 64 милиона страдат от зависимост, но само малка част от тях имат достъп до лечение.

През 1990 г. наркотиците са причина за смъртта на 61 774 души. 31 години по-късно числото е още по-стряскащо – 137 278 жертви.

Защо е важно да сме информирани относно наркотиците?

Употребата на наркотици често се възприема като “личен избор“, особено от млади хора. Но реалността е, че последствията за организма, мозъка, психиката и социалния живот могат да бъдат сериозни и дълготрайни. Затова е важно да сме добре информирани. Колкото по‑рано младите хора придобият реална представа за рисковете, толкова по-голям е шансът да направят по‑здравословни и отговорни решения.

Защо това е важно за младите хора?

Юношеството и ранната зрялост (приблизително до 25‑годишна възраст) са период, в който мозъкът все още се развива. Ако употребата на наркотици започне в юношеска възраст, това може да доведе до структурни и функционални промени в мозъка – в сиво и бяло мозъчно вещество, в обеми, в мащаб на невронални връзки. Тези промени се отразяват на когнитивни функции: намалена памет, затруднения в ученето, проблеми с концентрацията, нарушена способност за вземане на решения.

Употребата на наркотици в този период може да има ефекти, които са значително по‑тежки отколкото при възрастни.

Рискови групи и фактори

Към групите с повишен риск спадат млади хора, лишени от стабилна семейна подкрепа, с лесен достъп до наркотици, в среда, в която употребата е социално приета.

Сред ключовите рискови фактори са:

• Приятели или роднини, които употребяват наркотици.
• Липса на ангажираност с училище или работата.
• Слаба родителска комуникация и контрол, липса на стабилна семейна среда.
• Липса на алтернативни здравословни и позитивни занимания.
• Високо ниво на любопитство, търсене на усещания, склонност към рискови поведения.

От друга страна, има и протективни фактори – обстоятелства или поведенчески модели, които намаляват риска от употреба на наркотици: добри взаимоотношения с родители, ясни семейни правила, подкрепяща среда, свободно време със здравословни занимания, и приятели, които не употребяват наркотици.

 

Видове наркотици

Наркотиците често се представят като едно общо понятие, но всъщност са цяла вселена от вещества – всяко със свой механизъм, ефект и риск. Те могат да променят възприятия, поведение и дори цели житейски посоки по начини, които човек невинаги очаква. А понякога се смесват в опасни „коктейли“, чиито последици са още по-непредвидими и трудни за овладяване.

Депресанти на централната нервна система (ДЦНС)

 

 

Думата “депресант” идва от латински – “depresio” (потискане). Това са група наркотици, използвани да потискат функции на мозъка и тялото.

Най-разпознаваемите депресанти са:

• Алкохол;
• Опиати;
• Хапчета за сън;
• Барбитурат;
• Бензодиазепин.

Но как работят тези наркотици? Те работят по следния начин: увеличават чувствителността на мозъка към невротрансмитера GABA (гама-аминомаслена киселина), в резултат на което се забавя мозъчната функция. Той действа срещу възбуждащите сигнали и спомага за намаляване на стреса и тревожността. GABA се предлага дори и като хранителна добавка заради ползите върху съня и настроението.

В научната литература се описва естествена концентрация на GABA в мозъка: 0,3-0,8 μmol/g мозъчно вещество. Когато сме под влиянието на гореизброените наркотици, рецепторите ни стават 2-10 пъти по-чувствителни.

Ето до какво води това:

• Понижено кръвно налягане;
• Разширени зеници;
• Объркване и дезориентация;
• Понижен пулс и по-слабо дишане;
• Отпадналост и замаяност;
• Проблем с уринирането;
• Проблем с концентрацията;
• Загуба на памет;
• Забавени реакции;
• Релаксация и еуфория;
• Липса на задръжки;
• Лоша координация;
• Припадък;
• Нарушена преценка.

Краткотрайните ефекти от употребата на наркотици са бързи, защото веществата влияят директно върху рецепторите. Дълготрайните ефекти се появяват при повторна или хронична употреба, защото мозъкът и органите се адаптират към присъствието на наркотика.

Те биват:

• Хронична умора;
• Покачване на тегло;
• Хиперсомния;
• Сексуална дисфункция;
• Проблеми с дишането и съня;
• Депресия;
• Суицидни мисли;
• Зависимост.

Може би направи впечатление, че сред списъка с примери за този вид наркотици стои алкохолът. Но как така алкохолът е наркотик? Алкохолът се счита за наркотик, защото е психоактивно вещество, което променя функцията на мозъка и начина, по който човек възприема, мисли и се държи, а и води до пристрастяване. 

В България консумацията е в особено големи мащаби – 94% от жените и 97% от мъжете съобщават, че консумират алкохол. Това означава, че почти цялото пълнолетно население има опит с алкохола. От този огромен процент не е ясно каква част се брои са зависимост, тъй като на този проблем рядко се обръща внимание.

Стимуланти на централната нервна система

 

 

Стимулантите на нервната система повишават производството на допамин, норепинефрин, серотонин, глутамат и GABA. Секрецията на тези невротрансмитери се увеличава значително – между 1,5 и 11 пъти спрямо различните наркотици. Те правят обратното на ДЦНС – ускоряват усещанията, повишено добро настроение и еуфория.

Сред най-популярните стимуланти на централната нервна система са:

• Метамфетамин;
• Амфетаминови соли;
• Кокаин;
• Екстази;
• Кофеин;
• Кристали.

Краткотрайните ефекти от стимулантите могат да бъдат най-различни в зависимост от дозата, вида на наркотика и индивидуалния организъм на потребителя:

• Понижен апетит и загуба на тегло;
• Главоболие;
• Тревожност, нервност;
• Инсомния – (затруднено заспиване, неспокоен или прекъснат сън с недостатъчна продължителност);
• Пруритус (сърбеж);
• Неравномерен и забързан пулс;
• Потене, което може да доведе до дехидратация.

Дълготрайното потребление на наркотици от този тип могат да доведат до по-дълготрайни и много тежки ефекти:

• Параноя;
• Психоза;
• Затруднено дишане;
• Болка в гърдите;
• Високо кръвно налягане;
• Пристъпи на гърч;
• Инфаркт;
• Внезапна сърдечна смърт.

За съжаление тези дълготрайни ефекти са потенциална предпоставка за смърт.

Тези наркотици не могат да бъдат смъртоносни буквално след няколко кратки употреби, защото са по-рискови при хора:

• Със сърдечно-съдови проблеми (хипертония);
• С нелекувана глаукома или хипертиреоидизъм;
• Под 12-годишна възраст;
• Бременни жени;
• Които в миналото не са понесли добре наркотици от този тип.

Статистиката е стряскаща: 5,7% от лицата на възраст между 15-64 г. са употребявали амфетамин, а екстази – 4%.

Халюциногени

Халюциногените са вид наркотици, които променят представята на човек за заобикалящата го среда. Някои халюциногени работят, като се намесват в работата на различни невротрансмитери (серотонин, допамин и др.). Когато тези рецептори се стимулират прекомерно, мозъкът започва да обработва сигналите по необичаен начин: обикновените стимули се усилват, което води до халюцинации, промени в цветовете, звуците, времето и усещането за себе си.

Сред най-познатите халюциногени са:

• Пейот;
• Халюциногенни гъби;
• LSD;
• Екстази;
• ДМТ (диметилтриптамин).

Краткотрайните ефекти от халюциногените включват:

• Отпадналост;
• Замаяност;
• Гадене и повръщане;
• Запек;
• Опиоидно-индуцирана хипералгезия;
• Разширени зеници;
• Повишена телесна температура;
• Повишен сърдечен ритъм;
• Прекомерно потене;
• Зачервяване на лицето;
• Загуба на апетит;
• Сухота в устата;
• Треперене;
• Некоординирани движения;
• Слабост в мускулите.

Дълготрайните ефекти са по-интензивни:

• Хроничен запек;
• Отслабена имунна система;
• Депресия;
• Инфаркт;
• Повишен риск от пристрастяване и предозиране;
• Сексуална дисфункция;
• Проблеми със съня.

Според данни за България около 2,4% от хората (15–64 г.) заявяват, че са употребявали халюциногени, като тенденцията за употреба расте. Това подчертава, че темата не е просто теоретична, а става дума за реален социален и здравен проблем.

Дисоциативни наркотици

Дисоциативните наркотици променят възприятията и усещането за собственото си тяло и връзката със заобикалящата среда. Те работят като блокират рецепторите за глутамат – невротрансмитер, важен за паметта, ученето и кориданициата.

Сред най-познатите от тези наркотици са:

• Кетамин;
• Фенциклидин (PCP);
• DXM (Декстрометорфан).

Краткотрайните ефекти от употребата на дисоциативни наркотици включват:

• Повишено кръвно налягане;
• Гадене, повръщане и замаяност;
• Чувство за отделяне от реалността;
• Повишен пулс, повишена телесна температура;
• Обърканост, трудна координация;
• Халюцинации;
• Промяна в когнитивните възприятия.

Дълготрайните ефекти и по-големите дози включват:

• Зависимост;
• Халюцинации;
• Загуба на памет;
• Приспособяване към ефекта на наркотика, което води до прием на по-високи дози, които са предпоставка за сериозни медицински проблеми, включително и смърт.
• Кетаминов синдром (болезнено състояние при което човек не може да задържи урина, което води до сериозни възпаления).

Липсва статистика за употребата на тези вещества в България, защото в докладите и статистиките те се групират в широки категории като стимуланти, опиати, халюциногени, канабис или опасни/нови психоактивни вещества. Дисоциативните наркотици не се отделят като самостоятелна категория и липсват публични данни да тяхната употреба.

Наркотични аналгетици (опиоиди)

 

 

Аналгетиците са медикаменти за успокояване на болката. Противно на медикаментите, използвани за анестезия, аналгетиците не „изключват“ нервите, не потискат активността на мозъка и не променят възприятието на заобикалящата ни среда. Те действат като обезболяващи или болкоуспокояващи.

Но наркотичните аналгетици са съвсем различни, защото се използват за за облекчаване на силна болка. Те са по-опасни, защото имат висок потенциал за пристрастяване, толерантност и предозиране, заради директното им въздействие върху мозъка. Към тях спадат опиум, кодеин, хероин, морфин, метадон, окситоцин, фентанил и др.

Ефектите включват:

• Запек
• Трудност при дишане;
• Сърбеж или обрив;
• Загуба на апетит;
• Ниско кръвно налягане;
• Миоза (свиване на зеницата);
• Гадене и повръщане;
• Проблеми с уринирането;
• Треперене и тремор;
• Забавено сърцебиене;
• Развиване на зависимост;
• Риск от предозиране;
• Трайни промени в мозъка: нарушена памет, концентрация и мотивация;
• Емоционални и когнитивни затруднения;
• Хормонални нарушения: понижено либидо, еректилна дисфункция, проблеми с менструалния цикъл;
• Отслабена имунна система;
• Хроничен запек;
• Забавено дишане;
• Повишен риск от инфаркт и аритмии;
• Депресия, тревожност, раздразнителност.

Статистиката в България за употребата на хероин е следната: 2,2% от хората между 15 и 64 г. са употребявали хероин поне веднъж в живота.

Канабис

Канабисът е психоактивно вещество, чиято активна съставка е делта-9-тетрахидроканабинол (THC). Той променя начина, по който мозъкът обработва сетивна информация, настроение и мотивация. За разлика от някои по-силни наркотици, канабисът не причинява внезапно “изключване” на мозъчната дейност, но влияе на възприятието, координацията и паметта. Към тази група спадат естествени канабиноиди, както и синтетични варианти като дронабинол.

Ефектите включват:

• Сухота в устата;
• Повишен апетит;
• Зачервяване на очите;
• Нарушена краткосрочна памет;
• Забавени реакции;
• Промени в настроението;
• Трудност за концентрация;
• Тревожност или паник атаки;
• Намалена мотивация;
• Кашлица и респираторни проблеми при пушене;
• Риск от зависимост (особено при ранна употреба);
• Нарушения в когнитивното развитие при тийнейджъри;
• Проблеми със съня;
• Психоза.

Статистиката за България показва, че 14,6% от хората между 15 и 64 г. са употребявали канабис поне веднъж в живота. Това го прави най-често употребяваното нелегално вещество в страната.

Инхаланти

Инхалантите са широка група летливи вещества, чиито пари се вдишват за постигане на моментално психоактивно действие. Те включват разтворители, лепила, спрейове, аерозоли, бензин, разредители, толуен, както и определени медицински газове. Инхалантите действат като потискат централната нервна система и водят до кратък, но интензивен ефект на еуфория или „връх“. Това ги прави особено опасни, защото ефектът е непредсказуем и може да доведе до внезапна смърт дори при еднократна употреба.

Ефектите включват:

• Замаяност и световъртеж;
• Загуба на координация;
• Главоболие;
• Гадене;
• Забавени реакции;
• Нарушена концентрация;
• Размазано зрение;
• Проблеми с дишането;
• Аритмия;
• Увреждане на черния дроб и бъбреците;
• Увреждане на периферната нервна система;
• Нарушения в паметта;
• Депресия и тревожност при честа употреба;
• Риск от инфаркт;
• Трайно мозъчно увреждане при продължителна употреба.

В България липсва детайлна официална статистика за употребата на инхаланти, тъй като те често се намират в домакински продукти, не се проследяват систематично и употребата им обикновено се подценява или не се декларира. Наличните данни ги поставят сред най-рядко употребяваните наркотици, но също така сред най-рисковите, особено при подрастващи.

 

Употреба в медицината

 

 

Въпреки че дотук изброявахме основно сериозните и опасни ефекти на наркотиците, важно е да отбележим, че много от тези вещества имат и значими медицински приложения. В контролирана среда, под строг лекарски надзор и в точно определени дози, част от тях се използват за анестезия, обезболяване и лечение на тежки състояния. Опиоидите, като морфин и фентанил, са незаменими при силна остра болка, кетаминът се използва като ефективен анестетик и при спешни операции, метадонът всъщност лекува зависимостите, а някои стимуланти се изследват в терапия за депресия и посттравматичен стрес. Медицинската употреба обаче е коренно различна от незаконната – тя е прецизна, контролирана и целенасочено безопасна.

 

Заключение

Наркотиците оказват дълбоко влияние върху мозъка, поведението и здравето на употребяващите. Тези повтарящи се действия предизвикват зависимост, при която всяка следваща употреба носи все по-малък ефект и нуждата от по-голяма доза се увеличава. В ден днешен в света са познати много видове наркотици, кой от кой по-опасен. Но истината е, че наркотиците намират приложение и в медицината, където успокояват болката, борят се с депресия и нездравословни навици и дори са отговорни за упойката по време на операция.