Опиоидни аналгетици – същност, действие и история

Обновена: 25.09.2024|
опиоидни аналгетици

Опиумът и неговите производни, известни като опиоидни аналгетици, имат сложна и противоречива история, която обхваща хилядолетия – от древните цивилизации, които са почитали сънотворния мак заради лечебните му свойства, до съвременната епоха, в която синтетичните опиоиди имат както медицинска полза, така и представляват огромно предизвикателство за обществото.

В статията разглеждаме какво представляват опиоидните аналгетици като обща лекарствена група, какво е тяхното действие и какви са техните употреби.

Какво представляват опиоидните аналгетици?

Опиоидните аналгетици са клас лекарства, предназначени за облекчаване на болката. Те действат, като се свързват с опиоидните рецептори в мозъка, гръбначния мозък и други части на тялото, като намаляват усещането за болка и създават чувство на еуфория.

 

 

Тези лекарства се извличат от растението сънотворен мак Papaver somniferum или се синтезират, за да имитират естествените съединения, открити в опиума. Опиоидните аналгетици се използват широко в медицинската практика за лечение както на остра, така и на хронична болка.

 

Какви видове има?

Опиоидните аналгетици могат да бъдат класифицирани най-общо в три категории:

  • Естествени опиоиди. Те са директно извлечени от растението. Примерите включват морфин и кодеин.
  • Полусинтетични опиоиди. Това са химически модифицирани версии на естествени опиоиди. Примерите включват оксикодон, хидрокодон и хероин.
  • Синтетични опиоиди. Те са изцяло създадени от човека и са предназначени да имитират ефектите на естествените опиоиди. Примерите включват фентанил, метадон и трамадол.

 

Какво е действието им и за какво се предписват?

 

опиоидни аналгетици

 

Опиоидните аналгетици действат основно чрез активиране на опиоидните рецептори в централната нервна система, като блокират предаването на сигнали за болка към мозъка. Този механизъм осигурява ефективно облекчаване на умерена до силна болка.

Показания:

  • Остра болка. Опиоидите обикновено се предписват за следоперативна болка, травма и наранявания.
  • Хронична болка. Те се използват за управление на болка, свързана със състояния като рак, тежък артрит и хронична болка в гърба.
  • Палиативни грижи. Опиоидните аналгетици са ценни в палиативните грижи, за да се осигури комфорт на пациентите с тежки или напреднали заболявания.

 

Странични ефекти

Опиоидите са ефективни болкоуспокояващи, но те имат и набор от потенциални странични ефекти:

  • Чести нежелани реакции. Сънливост, констипация, гадене, повръщане, замаяност и сърбеж.
  • Тежки странични ефекти. Респираторна депресия (забавено или потиснато дишане), толерантност, зависимост и пристрастяване.

 

Противопоказания

Опиоидите трябва да се използват с повишено внимание или да се избягват напълно при определени условия, сред които са:

  • Респираторни нарушения. Като астма или хронична обструктивна белодробна болест, поради риск от респираторна депресия.
  • История на злоупотреба с вещества. Хората с анамнеза за пристрастяване са изложени на по-висок риск от развитие на зависимост.
  • Бременност. Употребата по време на бременност може да доведе до неонатален абстинентен синдром при новороденото.
  • Стомашно-чревна обструкция. Опиоидите могат да влошат това състояние.
  • Алергични реакции. Известна алергия към опиоидно лекарство.

При пациенти с тези състояния трябва да се обмислят алтернативни стратегии за управление на болката.

 

Лекарствени взаимодействия

Опиоидите могат да взаимодействат с различни лекарства, увеличавайки риска от неблагоприятни ефекти, сред които:

  • Депресанти на ЦНС. Комбинирането на опиоиди с други депресанти на централната нервна система като бензодиазепини или алкохол може да доведе до дълбока седация (състояние на успокоение или сън, при което съзнанието е значително потиснато, но не е напълно загубено), респираторна депресия и дори смърт.
  • МАО инхибитори. Те могат да причинят тежки реакции, когато се комбинират с определени опиоиди като меперидин, например рязко покачване на кръвното налягане, сърдечна аритмия, главоболие, зрителни нарушения, повръщане, треперене, повишена температура и други.
  • Антидепресанти и антипсихотици. Те могат да причинят прекомерно натрупване на серотонин в централната нервна система и да увеличат риска от серотонинов синдром, когато се използват с определени опиоиди като трамадол. Симптомите са: възбуда; треперене и мускулни потрепвания; повишена телесна температура и потене; ускорен сърдечен ритъм; мускулна твърдост; трудности при дишането; нарушения на съзнанието, включително обърканост и халюцинации.

 

История на опиоидните аналгетици и опиума

 

опиоидни аналгетици

 

Употребата на опиум датира още от зората на цивилизацията. Най-ранните известни препратки към опиума идват от шумерите в Месопотамия, около 3400 г. пр.н.е. Те наричали мака „растение на радостта“ и било широко култивирано и търгувано.

Египтяните също били запознати с опиума, използвайки го като лекарство още през 1500 г. пр.н.е. В папируса на Еберс, древен египетски медицински текст, опиумът се описва като лек за болка и различни заболявания.

Древните гърци и римляните също допринасят за употребата на опиум, като Хипократ признава неговите болкоуспокояващи свойства. До 1 век от н.е. опиумът е бил основен продукт във фармакопеята на Римската империя. Гален също го предписва за различни заболявания, включително безсъние и стомашно-чревни разстройства.

През Средновековието знанието за опиума се разпространява по целия свят. Той пътува по пътя на коприната, достигайки до Персия, Индия и Китай. А в ислямската култура Авицена пише много за опиума в своя „Канон на медицината“, който повлиява медицинската практика в Европа и Близкия изток в продължение на векове.

Европейският Ренесанс възражда древните знания, включително употребата на опиум в медицината. Парацелз създава лауданумът, тинктура от опиум, която се превръща в популярно средство за болка, кашлица и стомашно-чревни проблеми.

Деветнадесети век предвещава нова ера в историята на опиума с изолирането на морфина. През 1804 г. Фридрих Сертюрнер, немски фармацевт, изолира морфин от опиум, като го кръщава на гръцкия бог на сънищата Морфей.

Морфинът бързо се превръща в ценно вещество за управление на болката, особено при хирургични процедури и военната медицина. По време на Гражданската война в Америка морфинът е широко използван от ранените войници, което води до това, което по-късно е известно като „болест на войника“ или пристрастяване към морфин.

В средата на 19 век изобретяването на хиподермичната игла революционизира приложението на морфин, като позволява директното инжектиране в кръвта, осигурявайки бързо облекчаване на болката. Този метод става широко разпространен в медицинската практика.

През 20-ти век се появяват и синтетичните опиоиди, предназначени да имитират или подобрят ефектите на естествените производни на опиума. Хероинът, химически известен като диацетилморфин, е синтезиран за първи път през 1874 г. от Алдер Райт, британски химик, работещ в болницата St. Mary’s в Лондон. Истинският му потенциал и комерсиалната експлоатация обаче са осъзнати едва години по-късно.

През 1898 г. съединението е преоткрито от Феликс Хофман, химик, работещ във фармацевтичната компания Bayer в Германия, който е по-известен с работата си по синтезирането на аспирина.

Bayer го пуска на пазара под търговското наименование „Хероин“, произлизащо от немската дума „heroisch“, което означава героичен или силен, подчертавайки терапевтична му сила. Първоначално хероинът се рекламира като алтернатива на морфина, която не предизвиква пристрастяване.

Той също се използва и като средство за потискане на кашлицата и лечение на респираторни заболявания като туберкулоза и пневмония поради силното му въздействие върху централната нервна система.

Въпреки ранния ентусиазъм скоро става ясно, че хероинът е силно пристрастяващ, дори повече от морфина, и по време на Втората световна война е разработен метадонът в Германия като друга синтетична опиоидна алтернатива.

Фентанилът, мощен синтетичен опиоид, който е 100 пъти по-силен от морфина, е синтезиран през 60-те години на миналия век от Пол Янсен. Опиоидът става широко използван заради мощните си аналгетични свойства, особено в хирургични условия и лечение на хронична болка, но и предизвиква сериозна опиоидна криза.

Фентанилът притежава много тесен терапевтичен индекс (отношението на средната смъртоносна доза към средната ефективна доза), което го прави особено опасен. Според Националния център за здравна статистика (NCHS) смъртните случаи от наркотици в САЩ през 2023 година са 100 000 като близо близо 70% от тях се дължат на незаконно трафикиран фентанил.

 

Заключение

 

опиоидни аналгетици

 

Широко разпространената наличност на опиоиди, съчетана с агресивния маркетинг от страна на фармацевтичните компании, води до значително увеличение на предписанията за опиоиди в края на 20 век. Този скок допринася за масово пристрастяване към тях и смъртните случаи от свръхдоза, кулминирайки в продължаващата опиоидна криза.

Оттогава правителствата и здравните организации въвеждат по-строги разпоредби относно предписването на опиоиди и насърчават разработването на формулировки за възпиране на злоупотребата и алтернативи за лечение на болка без опиоиди.

 

Често задавани въпроси

Какво представляват опиоидните аналгетици?

Опиоидните аналгетици са клас лекарства, предназначени за облекчаване на болката. Те действат, като се свързват с опиоидните рецептори в мозъка, гръбначния мозък и други части на тялото, като намаляват усещането за болка и създават чувство на еуфория.

Какви видове има?

Опиоидните аналгетици могат да бъдат класифицирани най-общо в три категории: естествени, полусинтетични и синтетични.

Какво е действието им?

Опиоидните аналгетици действат основно чрез активиране на опиоидните рецептори в централната нервна система, което блокира предаването на сигнали за болка към мозъка. Този механизъм осигурява ефективно облекчаване на умерена до силна болка.

 

Категории: Здраве|Публикувана: 18.07.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Проверено от
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. ВМА - гр. София
home8pip7oulzz8g j

Блог

Рецепти

mobile front
c388037f827d63bafd089b4a78f3d5f7?s=96&d=mm&r=g

Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката, като нейните интереси са насочени главно в холистичните методи на лечение, билколечението и астрологията.

Свързани публикации

Оставете коментар