Анестетици: същност, действие и показания

Анестезията е едно от най-значимите постижения в медицинската история, което фундаментално трансформира хирургията и управлението на болката. Като предизвикват временна и контролирана загуба на усещане и съзнание, анестетиците позволяват сложни и инвазивни процедури, които иначе биха били непоносими и невъзможни поради болка и дистрес.

 

 

Анестетиците могат да се прилагат по различни пътища, включително инхалация, интравенозна инжекция или локално приложение.

Видове анестетици

В зависимост от вида и начина на приложение те могат да бъдат класифицирани в няколко основни категории.

Обща анестезия

Общата анестезия се използва за предизвикване на пълна загуба на съзнание и усещане по време на хирургически процедури. Тя включва комбинация от интравенозни и инхалационни анестетици.

Интравенозни анестетици:

• Пропофол. Често използван за индукция (въвеждане на пациента в състояние на анестезия) и поддръжка на общата анестезия. Действа бързо и се характеризира с кратък период на действие.
• Тиопентал. Барбитурат, използван за индукция на анестезия, но не толкова популярен поради по-дългия период на възстановяване.
• Етомидат. Подходящ за пациенти с кардиоваскуларни проблеми поради минималните ефекти върху сърдечната функция.

 

Инхалационни анестетици:

• Изофлуран, Севофлуран. Това са два различни летливи анестетика, използвани за поддържане на анестезия по време на операция. Те се отличават с бързо начало на действие и бързо възстановяване. Севофлуран се предпочита, когато е необходимо пациентът да се възстанови бързо.
• Десфлуран. Често използван в комбинация с други инхалационни анестетици за подобряване на аналгезията и понижаване на дозите на другите медикаменти.

 

Локална анестезия

Локалната анестезия предизвиква загуба на усещане в малка част от тялото, обикновено за кратки и минимално инвазивни процедури.

Основни видове локални анестетици:

• Лидокаин. Често използван за краткотрайни процедури поради бързото начало и умерената продължителност на действие.
• Бупивакаин. Използван за по-дълги процедури или когато е необходима продължителна аналгезия.
• Мепивакаин и Прилокаин. Други локални анестетици с различни профили на продължителност и токсичност, подходящи за различни клинични ситуации.

 

Механизъм на действие

1. Общи анестетици. Действат чрез потискане на централната нервна система (ЦНС), за да предизвикат състояние на безсъзнание и нечувствителност към болка. Те взаимодействат с различни рецептори в мозъка, особено с рецепторите на гама-аминомаслената киселина (GABA), засилвайки инхибиторната невротрансмисия и намалявайки невронната възбудимост. По този начин се спира предаването на нервни импулси между невроните. Някои общи анестетици също инхибират възбуждащите невротрансмитерни рецептори като NMDA рецепторите.
2. Местни анестетици. Те блокират натриевите канали в невронната мембрана, имащи решаваща роля в процеса на нейната деполяризация и иницииране на потенциали за действие, без които нервните импулси не достигат до мозъка. Когато липсват нервни импулси от обработената с анестетика част на тялото, пациентът губи чувствителност в тази област.

 

Показания за употреба

 

 

Общите анестетици са показани за:

• Големи хирургични процедури, изискващи безсъзнание
• Спешни операции
• Дълги или сложни операции
• Процедури, изискващи пълна мускулна релаксация

 

Местните анестетици са показани за:

• Малки хирургични процедури
• Стоматологични процедури
• Управление на болката (напр. епидурална упойка по време на раждане)
• Диагностични процедури (напр. лумбална пункция)

 

Противопоказания

Противопоказанията за обща анестезия включват:

• Анамнеза за злокачествена хипертермия
• Тежко сърдечно-съдово заболяване
• Тежко респираторно заболяване
• Алергии към специфични анестетици

 

Противопоказанията за локални анестетици включват:

• Алергия към анестетика
• Инфекция на мястото на инжектиране
• Тежко чернодробно заболяване (за амидни локални анестетици)
• Някои неврологични разстройства

 

Странични ефекти

Честите нежелани реакции на общите анестетици включват:

• Гадене и повръщане
• Сънливост
• Объркване
• Възпалено гърло (поради интубация)
• Мускулни болки

 

Редки, но сериозни нежелани реакции включват:

• Злокачествена хипертермия
• Анафилаксия
• Сърдечно-съдови усложнения

 

Честите нежелани реакции на локалните анестетици включват:

• Временно изтръпване
• Синини или подуване на мястото на инжектиране
• Замаяност

 

Редки, но сериозни нежелани реакции включват:

• Алергични реакции
• Гърчове (при инжектиране в кръвоносен съд)
• Сърдечно-съдови усложнения

 

Лекарствени взаимодействия

 

 

Анестетиците могат да взаимодействат с различни лекарства, което може да засили или намали техните ефекти.

Общи анестетици с:

• Бензодиазепини. Могат да увеличат седативния ефект – състоянието на успокоение и намалена активност на централната нервна система.
• Опиоиди. Могат да засилят аналгетичните (обезболяващи) ефекти, но също да увеличат риска от респираторна депресия, като забавят и намалят честотата и дълбочината на дишането.
• Бета-блокери. Могат да доведат до повишени сърдечно-съдови странични ефекти.
• Алкохол. Засилва се депресивните ефекти върху ЦНС, което означава, че се забавят мозъчната и нервната активност. Комбинацията може да доведе до гадене, повръщане, хипотония (ниско кръвно налягане) и други странични ефекти.

 

Местни анестетици с:

• Бета-блокери. Могат да увеличат продължителността и интензивността на локалните анестезиращи ефекти.
• Епинефрин. Често се комбинира с локални анестетици за удължаване на тяхното действие и намаляване на системната абсорбция. Поради способността на епинефрина да свива кръвоносните съдове, притокът на кръв в мястото на инжектиране се намалява.Това създава условия локалният анестетик да остане по-дълго време на въпросното място и да се абсорбира по-бавно в системното кръвообращение.
• Антиаритмични лекарства. Могат да потенцират сърдечни странични ефекти, включително кардиотоксичност и риск от аритмии поради нарушен електролитен баланс.

 

История на анестетиците от древността до наши дни

Стремежът към облекчаването на болката датира още от древните цивилизации. Египтяните, шумерите и гърците са използвали различни природни вещества като сънотворен мак и мандрагора заради техните седативни свойства.

Древните египтяни са използвали опиум, получен от макове, още през 1500 г. пр.н.е. Папирусът на Еберс, медицински текст от около 1550 г. пр.н.е., споменава употребата на опиум.

Гръцки лекари като Хипократ (460-370 г. пр. н. е.) и Диоскорид (40-90 г. пр. н. е.) документирали употребата на мандрагора, опиум и други билки за облекчаване на болката. Римският лекар Гален (130-210 г. сл. н. е.) също е използвал тези вещества, подчертавайки значението им в хирургическите процедури.

В древна Индия Sushruta Samhita (около 600 г. пр. н. е.) описва използването на вино и канабис за хирургична анестезия. Древни китайски текстове от приблизително същия период споменават използването на акупунктура и билкови смеси, като смеси, съдържащи канабис и опиум, за облекчаване на болката.

По време на ислямския Златен век (8-ми до 14-ти век) лекари като Авицена (980-1037 г. сл. н. е.) напредват с медицинските познания за анестезията. Неговият „Канон на медицината“ включва описания на анестезия с помощта на психоактивни гъби, напоени с опиум и екстракти от мандрагора.

Откриването на азотния оксид от сър Хъмфри Дейви през 1799 г. бележи значителен пробив. Въпреки че първоначално се използва за развлечение, неговите анестетични свойства са демонстрирани от зъболекар Хорас Уелс през 1844 г. по време на екстракция на зъб.

Модерната ера на анестетиците започва през 19 век. През 1842 г. Крофорд Лонг, американски хирург, използва етер за хирургична анестезия.

Първата публична демонстрация на хирургична анестезия с етер е извършена от Уилям Т.Г. Мортън на 16 октомври 1846 г. в Масачузетската обща болница. Това събитие често се смята за раждането на съвременната анестезия. Етерът бързо придобива популярност поради своята ефективност и относителна безопасност.

През 1847 г. Джеймс Йънг Симпсън открива анестезиращите свойства на хлороформа. Хлороформът става широко използван, след като е приложен на кралица Виктория по време на раждане през 1853 г., което популяризира употребата му в акушерството и хирургията.

През 20-ти век се наблюдава значителен напредък в техниките и средствата за анестезия. Въвеждането на кокаина като локален анестетик от Карл Колер през 1884 г. революционизира малките хирургични процедури и стоматологията. Откриването на анестетичните свойства на кокаина води до разработването на по-безопасни алтернативи като прокаин и лидокаин.

След това въвеждането на интравенозни анестетици като тиопентал и пропофол прави революция в областта чрез осигуряване на по-бързо и по-контролирано въвеждане в анестезия.

Днес областта на анестезиологията е много напреднала, с широк набор от анестетични агенти и усъвършенствани техники за наблюдение, гарантиращи безопасността на пациентите.

Инхалаторните средства като севофлуран и десфлуран предлагат бързо начало и възстановяване, докато по-новите интравенозни средства като етомидат и дексмедетомидин осигуряват целеви ефекти с по-малко странични ефекти.

 

Заключение

 

 

Анестетиците играят решаваща роля в съвременната медицина, позволявайки извършването на безброй хирургични и диагностични процедури безболезнено и безопасно. Разбирането на различните видове, техните механизми на действие, показания, противопоказания, странични ефекти и лекарствени взаимодействия е от съществено значение за медицинските работници, за да осигурят оптимална грижа за пациентите.

 

Често задавани въпроси