Молибден – ключов минерал за активиране на важни процеси в тялото

Може да не сте чували за микроелемента молибден, но той е от съществено значение за човешкото здраве.

Въпреки че организмът се нуждае само от малки количества от него, това е ключов компонент за много жизненоважни функции. Тази статия обхваща всичко, което трябва да знаете за този малко известен минерал.

Молибден – какво не знаем за него?

Молибденът е хранително вещество, което хората често пренебрегват, въпреки факта, че играе критична роля за човешкото здраве. Участва в обработката на протеини и генетичен материал. Освен това помага на тялото да разгражда токсичните вещества.

Молибденът е основен минерал в тялото, също като желязото и магнезия. Той присъства в почвата и се прехвърля в хранителния режим, когато консумираме растителна храна, както и месо от животни, хранещи се с тези растения.

Има много малко данни за специфичното съдържание на молибден в определени храни, тъй като зависи от съдържанието на почвата.
Проучванията показват, че тялото не го абсорбира добре от някои продукти, особено от соеви.

Въпреки че дефицитът на молибден е рядък, някои специфични медицински причини изискват допълнителния му прием под формата на добавки.
Без него в тялото биха се натрупали смъртоносни сулфити и токсини.

Защо този минерал е важен за здравето?

Молибден действа като кофактор за важни ензими и е жизненоважен за много процеси в тялото.

След като го приемете, той се абсорбира в кръвта от стомаха и червата, след което се пренася в черния дроб, бъбреците и други области.

Част от този минерал се съхранява в чернодробните и бъбречните клетки, но по-голямата част от него се превръща в молибденов кофактор.
Всеки излишък на молибден след това се отделя с урината.

Молибденовият кофактор активира 4 основни ензима, които са белтъчни молекули, ускоряващи биохимичните реакции в тялото. Те са:

• Сулфит оксидаза: Преобразува сулфита в сулфат, предотвратявайки опасното натрупване на сулфити в организма.
• Алдехид оксидаза: Разгражда алдехидите, които могат да бъдат токсични за тялото. Също така помага на черния дроб да разгражда алкохола и някои медикаменти, като например тези, използвани при терапия на онкологични заболявания.
• Ксантин оксидаза: Преобразува ксантина в пикочна киселина. Тази реакция помага за разграждането на нуклеотидите, градивните елементи на ДНК, когато вече не са необходими. След това те могат да бъдат изхвърлени от системата чрез урината.
• Митохондриален амидоксим редуциращ компонент (mARC): Функцията на този ензим не е напълно изследвана и разбрана, но се смята, че премахва токсичните странични продукти от метаболизма.

Ролята на молибден при разграждането на сулфитите е особено важна.

Сулфитите се срещат естествено в храните и понякога се добавят като консервант. Ако се натрупат в тялото, те могат да предизвикат алергична реакция, която може да включва диария, кожни проблеми или дори затруднено дишане.

Някои изследвания свързват ниските нива на молибден с по-висок риск от рак на хранопровода.

Хранителни източници на молибден

Бобовите растения са с най-високи нива на минерала. Други богати хранителни източници включват:

• пълнозърнести продукти
• ядки
• телешки черен дроб
• листни зеленчуци
• млечни продукти

Количеството молибден в определена растителна храна може да зависи от количеството му в почвата, в която расте, както и от водата, която фермерите са използвали за нейното напояване. Питейната вода изглежда съдържа само леки следи от молибден.

Каква е препоръчителната дневна доза?

Препоръчителната дневна доза за молибден варира при отделните индивиди в зависимост от тяхната възраст и състояние:

• 1-3 години: 17 мкг на ден
• 4–8 години: 22 мкг на ден
• 9–13 години: 34 мкг на ден
• 14-18 години: 43 мкг на ден
• 19 години и повече: 45 мкг на ден

Бременните жени и кърмачките трябва да се стремят към поне 50 мкг дневно.

До какво води дефицит на молибден?

Дефицитът на молибден е рядък при хората, но е възможен. В един известен случай от 1981 г. мъж с болестта на Крон е получавал пълно парентерално хранене – метод на хранене, който заобикаля храносмилателната система система чрез въвеждане на полезни вещества директно във вената. 

Той е изпитвал симптоми като главоболие, нощна слепота и ускорен пулс. Прилагането на амониев молибдат, по съвет на лекарите, занимаващи се с този случай, е от решаващо значение за облекчаването на всички тези симптоми.

При някои хора рядко генетично заболяване, наречено дефицит на молибденов кофактор, може да причини сериозни проблеми.

Това състояние не позволява на тялото да синтезира молибдоптерин и сулфит оксидаза, вследствие на което са възможни тежки гърчове и неврологични увреждания, които могат да бъдат фатални в ранна детска възраст.

Причинява се от рецесивна, наследствена генна мутация, така че детето трябва да наследи засегнатия ген от двамата родители, за да го развие. Бебетата с това състояние изглеждат нормални при раждането, но се разболяват в рамките на една седмица, като получават гърчове, които не се подобряват с лечението.

Токсичните нива на сулфит се натрупват в кръвта им, тъй като те не са в състояние да го превърнат в сулфат. Това води до мозъчни аномалии и тежко изоставане в развитието. За съжаление, засегнатите бебета не оцеляват след ранното детство.

Това състояние обаче е изключително рядко. Преди 2010 г. има само около 100 докладвани случая в световен мащаб.

Кои хора са застрашени от недостиг?

Има няколко изключителни случая на недостиг на молибден, които са свързани с неблагоприятни условия.

Дългосрочен дефицит на минерала е наблюдаван при някои популации и е свързан с повишен риск от рак на хранопровода.

В един малък регион на Китай ракът на хранопровода е 100 пъти по-често срещан, отколкото в САЩ. Установено е, че почвата в тази област съдържа много ниски нива на молибден, което води до дългосрочен нисък хранителен прием.

Освен това, в други райони с висок риск от рак на хранопровода, като например части от Северен Иран и Южна Африка, нивата на молибден в пробите от коса и нокти са ниски.

Важно е да се отбележи, че това са случаи в отделни популации и дефицитът не е проблем за повечето хора.

Повечето си набавят нужните количества и не е необходим допълнителен прием, освен ако здравен специалист не го препоръча по конкретна медицинска причина.

Странични ефекти и рискове

Нормалните количества молибден в храните и напитките не причиняват никаква вреда.

Въпреки това, миньори, металурзи и други лица, които срещат високи нива на молибден в околната среда, понякога могат да развият подобни на подагра симптоми и високи нива на пикочна киселина в кръвта.

Пикочната киселина причинява образуването на малки кристали около ставите, което може да доведе до болка и подуване в тази област.

Препоръчителният максималнен дневен прием на хранителното вещество е малко вероятно да причини вредни последици за здравето на повечето хора. Лекарите препоръчват хората да не превишават това ниво редовно.

За молибден максималната безопасна доза при възрастни е 2000 микрограма (мкг) дневно.

Някои проучвания показват, че високият прием на молибден може да повлияе на растежа на костите и минералната плътност. Засега научната литература не предлага категорични данни от контролирани изследвания при хора, които да потвърдят тези ефекти . 

В редки случаи прекомерната консумация на молибден е свързана с гърчове и увреждане на мозъка, както и намален фертилитет.

Заключение

Молибденът е основен минерал, който не привлича вниманието толкова, колкото желязото или магнезия.

Въпреки това обаче той е много важен за нашето здраве, защото активира ензими, които помагат за разграждането на вредните сулфити и предотвратяват натрупването на токсини в тялото.

Ситуациите, при които хората получават твърде много или твърде малко от минерала, са изключително редки, но и двете са свързани със сериозни неблагоприятни ефекти.

Докато се храните здравословно с разнообразни пълнозърнести храни, молибденът не е хранително вещество, за което да се притеснявате.