10 мита за сърдечносъдовите заболявания

Уврежданията на сърцето и кръвоносните съдове са сред водещите проблеми на здравето в световен мащаб. У нас, според данни на Евростат, сърдечносъдовите заболявания в началото на ковид пандемията са били над три пъти повече в сравнение с останалите страни от ЕС.

През последните две години се натрупаха сведения и за пагубното влияние на коронавирусa SARS-CoV-2 върху кръвоносната система.

Процентът на причинените от него неблагополучия все още е неизвестен, но вероятно те ще са значителни, предупреждават водещи медици. На този фон в обществото ни се ширят твърдения, които допълнително затрудняват превенцията на хипертонията, исхемичната болест на сърцето, аритмиите, инфаркта на миокарда, мозъчния инсулт и други застрашаващи живота състояния.

Ето най-упоритите митове за сърдечносъдовите заболявания

1. Сърдечносъдовите заболявания не са проблем на младите хора

Вярно е, че рискът от тези нарушения е висок за мъжете над 45 години и за жените над 55 години, но у нас и в света се наблюдава „подмладяване“ на заболяванията с две и повече десетилетия.

Например, според кардиолози от ВМА, трима от всеки 10 българи над 18 години страдат от артериална хипертония. Като причини за това експертите сочат променените фактори на съвременния живот, сред които водещи са:

• продължителният стрес
• работата в електронна среда
• нарушеният нощен сън
• злоупотребата с алкохол, цигари, стимулиращи и наркотични вещества
• нездравословното хранене
• понижената двигателна активност

2. Спортът и физическите упражнения са противопоказни при сърдечносъдовите заболявания

Всъщност умерените движения подобряват кръвната циркулация и укрепват сърдечния мускул.

През май 2021 година, по време на виртуална научна сесия на Американския колеж по кардиология, д-р Далейн Кицман е докладвал данните от свое проучване на пациенти със сърдечна недостатъчност, включени в тримесечна програма за двигателна активност.

Три пъти седмично те са провеждали физически упражнения, съобразени със състоянието им. Средната възраст на участниците била 73 години. Въпреки всички фактори, свързани с крехкото им състояние, пациентите са постигнали добри резултати по отношение на физическата си издръжливост.

Препоръката на д-р Кицман е хората с миокардни и съдови проблеми да не се отказват от движение. Важно е само да уточнят с кардиолога си позволеното ниво на натоварване.

3. Спиртните напитки са полезни за кръвоносните съдове и сърцето

Зависи от дозата. Малките количества алкохол, приемани от време на време, понижават кръвното налягане, тъй като разширяват съдовете и подобряват кръвната циркулация. Но поглъщането на повече от три различни напитки в рамките на 24 часа, както и всекидневното наднормено пиене, води до хипертония.

Освен това алкохолът си взаимодейства неблагоприятно с някои от медикаментите за лечение на кардиологични проблеми, което причинява усложнения.

4. Генетичното предразположение към сърдечносъдовите заболявания е неконтролируем фактор

Отдавна се знае, че начинът на живот може да засили или да забави изявата на дефекти, унаследени от родителите. Разбира се, невинаги всички кръвни роднини страдат от здравните неблагополучия, настъпили в тяхната фамилия.

Рискът от сърдечносъдови заболявания се влияе от това дали хората се хранят пълноценно или непълноценно, имат ли двигателни навици или са обездвижени, злоупотребяват ли с цигари и упойващи вещества или не допускат вредни зависимости.

5. Диетата е излишна, ако пациентът приема медикаменти

Огромен брой случаи показват, че това е погрешно. Например, на сърдечно болните, които злоупотребяват със солени ястия, често лекарите предписват по няколко вида таблетки, за нормализиране на кръвното налягане.

Ако пациентите сведат своя дневен прием на сол до 5 мг, могат да постигат оздравителен ефект с минимална доза от една таблетка, твърдят кардиолози.

Те напомнят, че лекарствата блокират определени симптоми, но нямат силата да спрат всички рискове, породени от неправилното хранене, като хипертония, наднормено телесно тегло, затлъстяване, диабет и др.

6. Микроинсултът не е опасен

Това твърдение е измамно и много опасно, тъй като микроинсултът е резултат от преходен кръвен недостиг в определена част от мозъка. Състоянието налага своевременна лекарска намеса, за да се предотврати опустошителен, голям инсулт.

7. Пораженията при инсулт са необратими

Зависи от тежестта на мозъчните увреждания и бързината, с която стартира лечението на пациента.

Днес се прилага т.нар. тромболиза – медикаментозно разтваряне тромбите (кръвните запушалки) в мозъчните съдове. Друг подход е оперативното отстраняване на тромбите. Чрез това вмешателство се възстановява нормалното кръвообращение в засегнатата област на мозъка.

Много важно е лечението да започне в първите три часа от възникване на началните оплаквания:

• силно главоболие и световъртеж
• двойно или замъглено виждане
• изкривяване на лицето
• залитане при движение
• изтръпване на половината от тялото
• внезапна слабост на едната ръка
• сънливост и нарушено съзнание

8. Сърдечен арест и инфаркт са едно и също

Сърдечният арест възниква когато електрическите сигнали, контролиращи функцията на миокарда, се нарушат. Тогава сърцето спира да бие и блокира потока на кръв към органите. Пострадалият губи съзнание и пулсът му се загубва.

Това е различно от миокардния инфаркт, който възниква при запушване на коронарен съд и възпрепятстване на кръвния приток към сърцето.

При такива условия пациентите остават в съзнание, но усещат един или няколко от следните симптоми:

• натиск или стягаща болка в гърдите
• пълзяща болка в ръцете, шията, челюстта или гърба
• гадене и повръщане
• недостиг на въздух
• замайване или внезапна загуба на равновесие

И сърдечният арест и инфарктът на миокарда изискват незабавна медицинска помощ.

9. Силната кашлица по време на инфаркт е животоспасяваща

Според публикация от преди четири десетилетия пациентите, които са имали сърдечен арест по време на артериография и са кашляли на всеки 1-3 секунди, са останали в съзнание за допълнителни 39 секунди. Няма доказателства, че тази техника е резултатна при сърдечни пристъпи, които не са предизвикани от медицински процедури.

Важно е да се има предвид, че миокардът гладува при настъпване на инфаркт и всяко физическо натоварване, включително и напрегната кашлица, травмират още повече вече “изнемогващия” сърдечен мускул. А това води до увеличаване на пораженията.

10. Ако си дългогодишен пушач, отказът от цигарите е безсмислен, защото щетите са вече нанесени

Не всичко е загубено, твърдят изследователи от Университета Вандербилт в САЩ. Близо 5 десетилетия учените са анализирали състоянието на 8 700 мъже и жени, отказали се от вредния си навик.

Според Мередит Дънкан, съавтор на проучването, пълното възстановяване на организма понякога отнема години, но въпреки това сърцето и кръвоносните съдове най-бързо се съвземат от пораженията, които е нанесъл тютюневият дим.

Нужни са само 30 минути без опасния коктейл от химикали, за да си възвърне пушачът нормалните стойности на пулса и кръвното налягане. Ако един ден не се практикува вредният навик, кръвта се освобождава от въглероден монооксид, а за три-четири седмици кашлицата отшумява.

След 5 години при изследване на бивши пушачи е установено намаляване на риска от сърдечносъдовите заболявания с близо 38 процента. Към тези окуражителни данни е добре да добавим и факта, че тютюнопушенето е вид себепредателство, което не бива да допускаме.