Миома: Симптоми, причини и лечение

Миомата на матката представлява доброкачествено образувание от мускулна и съединителна тъкан. Тя може да бъде единична или множествена и да остане напълно безсимптомна, но при част от жените причинява обилно менструално кървене, тазова болка, натиск върху пикочния мехур или червата и анемия. 

Лечението на миома се определя индивидуално според симптомите, размера и местоположението на миомните възли, възрастта и плановете за бременност. Това съответства на актуалните препоръки на American College of Obstetricians and Gynecologists (ACOG) и NHS.

Съдържание

Какво е миома?

Myoma uteri, или миома на матката, е нераков фиброиден тумор, произхождащ от гладката мускулна тъкан. Това е т.нар. миометриум, който е средният слой на маточната стена. Разположен е между ендометриума – вътрешният слой и външната, серозна обвивка  на матката.

Миомата е диагноза, която често предизвиква тревога, особено когато я чуваме за първи път след профилактичен гинекологичен преглед. Важно е да знаем, че в повечето случаи става дума за доброкачествено образувание, а наличието на миома не означава автоматично операция, проблеми със забременяването или сериозно заболяване.

 

Миома – какво представлява?

 

Източник depositphotos.com

Миома на матката, наричана още лейомиома, е доброкачествено образувание, което произхожда основно от гладкомускулните клетки на маточната стена. Миомите не са рак и могат да се развиват в стената на матката, към маточната кухина или по външната повърхност. ACOG ги определя като най-често срещания тип образувания в женския таз.

Размерът им варира значително. Някои миомни възли са толкова малки, че се установяват единствено при ехография на матката, докато други могат значително да увеличат нейния обем. Можем да имаме една миома или множество образувания с различни размери и разположение.

Именно размерът, броят и местоположението определят до голяма степен дали ще се появят симптоми на миома. Малко образувание, което не променя маточната кухина и не притиска съседен орган, може да не предизвиква никакви оплаквания, докато по-малка субмукозна миома понякога причинява значително менструално кървене. Много жени с миома разбират за нея случайно при профилактичен преглед или ултразвуково изследване.

 

Видове миома

Разделяме миомите основно според мястото, на което се развиват. Това не е само анатомична класификация, защото локализацията може да повлияе както върху чести оплаквания при миома, така и върху избора на лечение. Mayo Clinic описва три основни локализации, като част от образуванията могат да бъдат прикрепени към матката чрез краче.

Видовете миома са:

• Интрамурална миома – развива се в мускулната стена на матката и е сред най-често срещаните форми. При по-голям размер може да увеличи матката и да причини натиск или по-обилна менструация.
• Субсерозна миома – развива се към външната повърхност на матката. По-голяма субсерозна миома може да притиска пикочния мехур или червата и да причини често уриниране, запек или чувство за тежест.
• Субмукозна миома – намира се непосредствено под вътрешната лигавица и може да навлезе в маточната кухина. Този тип по-често се свързва с обилно кървене и при определени случаи може да има значение за плодовитостта.
• Миома на краче (педункулирана миома) – свързана е с матката чрез тясно стъбло и може да бъде субсерозна или субмукозна. При усукване на крачето е възможна внезапна и силна болка.

Възможно е едновременно да имаме повече от един тип миома. Затова при планиране на лечение не е достатъчно да знаем единствено размера – важно е гинекологът да оцени точната локализация, броя на възлите и отношението им към маточната кухина.

 

Симптоми на миома

Симптомите на миома са различни при отделните жени и зависят най-вече от размера, броя и разположението на образуванията. Според NHS и ACOG част от жените нямат никакви оплаквания, докато други имат менструални нарушения или симптоми от притискане на съседни органи.

Най-често можем да наблюдаваме:

• Обилна, болезнена или продължителна менструация;
• Кървене между менструациите;
• Болка, тежест или натиск в таза;
• Увеличаване на обиколката или видимо уголемяване на корема;
• По-често уриниране или затруднено изпразване на пикочния мехур;
• Запек поради натиск върху червата;
• Болки в кръста или долната част на корема;
• Дискомфорт по време на полов контакт;
• Умора, слабост, замайване или задух при развитие на анемия;
• В определени случаи репродуктивни проблеми.

Тези симптоми не са специфични единствено за миома и могат да се наблюдават при други гинекологични състояния. Затова не поставяме диагноза само по оплакванията, а ги обсъждаме с гинеколог и при необходимост провеждаме изследвания.

 

Може ли миомата да протича без симптоми?

Много миоми не причиняват никакви симптоми и се откриват случайно при профилактичен гинекологичен преглед, ехография или изследване по друг повод. Малките образувания особено често остават незабелязани с години.

Липсата на симптоми означава и че не всяка миома се нуждае от активно лечение. При малки и стабилни образувания можем заедно с гинеколога да изберем периодично проследяване, като интервалът между прегледите се определя индивидуално.

Този подход се нарича консервативно лечение на миома или активно наблюдение. Целта не е да „чакаме проблем“, а да следим дали размерът, разположението или симптомите се променят.

 

Причини за появата на миома

 

Източник depositphotos.com

Точните причини за миома все още не са напълно изяснени. Знаем обаче, че растежът на тези образувания е свързан с редица биологични фактори и че хормоните естроген и прогестерон имат значение за развитието им. ACOG посочва, че миомите често намаляват след менопаузата, когато нивата на репродуктивните хормони спадат.

Сред по-добре установените фактори за развитие на миома са:

• Възрастта – миомите се срещат предимно през репродуктивните години и са по-чести след 30-годишна възраст.
• Фамилната обремененост – рискът е по-висок, когато близък роднина, например майка или сестра, има миома.
• Наднорменото тегло и затлъстяването – свързват се с по-висока вероятност за развитие на миоми.
• Хормоналните фактори – естрогенът и прогестеронът участват в растежа на миомната тъкан.
• Високото кръвно налягане – NHS го включва сред състоянията, асоциирани с по-висок риск. 

След менопаузата много миоми намаляват по размер, но това не се случва при абсолютно всички жени. Затова ново или необичайно кървене след менопауза не бива автоматично да се отдава на позната миома, а трябва да бъде оценено от гинеколог.

Тези рискови фактори не означават, че можем точно да предвидим при кого ще се развие миома. Те ни помагат по-скоро да разберем защо при някои жени вероятността е по-висока и защо редовният контрол на репродуктивното здраве е важен.

 

Как се поставя диагнозата на миома?

Диагностиката на миома обикновено започва с разговор за симптомите, менструалния цикъл, предишни заболявания и фамилната анамнеза. Следва гинекологичен преглед, при който лекарят може да установи увеличена или неправилно оформена матка.

За потвърждаване на диагнозата можем да използваме няколко метода:

• Ехография на матката – най-често използваният образен метод, който показва броя, размера и разположението на миомните възли.
• Трансвагинален ултразвук – ултразвуковата сонда се поставя във влагалището и позволява по-детайлен оглед на матката и таза. Методът е описан подробно от MedlinePlus.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – използва се в определени случаи, например когато е необходима по-подробна информация за анатомията или преди избрана процедура.
• Хистероскопия – чрез тънък инструмент се оглежда вътрешността на матката и може да се установи субмукозна миома. Информация за процедурата предоставя MedlinePlus.
• Кръвни изследвания – при обилно или продължително кървене проверяваме пълна кръвна картина и при нужда показатели за железните запаси.

Нито един от тези методи не е необходим при всяка жена. Гинекологът избира подходящото изследване според симптомите, данните от прегледа и това дали планираме лечение или проследяване.

 

Миома и анемия

Анемия при миома най-често се развива вследствие на продължителна или обилна загуба на кръв по време на менструация. С времето можем да изчерпим запасите от желязо, което затруднява образуването на достатъчно здрави червени кръвни клетки. National Heart, Lung, and Blood Institute (NHLBI) посочва обилната менструация като една от възможните причини за железен дефицит.

Типичните признаци могат да включват:

• Постоянна умора;
• Слабост;
• Задух при обичайно физическо усилие;
• Замайване;
• Сърцебиене;
• Бледа кожа.

При такива симптоми не разчитаме само на усещането за умора. Пълната кръвна картина показва стойностите на хемоглобина и други показатели, а при съмнение за железен дефицит лекарят може да назначи изследване на феритин и желязо. NHLBI посочва пълната кръвна картина като основно изследване при оценка за анемия.

Желязо приемаме, когато има установен дефицит или конкретна медицинска препоръка. NHLBI предупреждава, че добавки с желязо по принцип не се дават на хора без желязодефицитна анемия, защото излишъкът от желязо също може да бъде вреден.

Когато лабораторните изследвания потвърдят дефицит и специалистът препоръча добавка. Желязо комплекс с витамин C, фолиева киселина и B12 на Forlife може да бъде практична опция според индивидуалните нужди. Добавката обаче не лекува причината за кървенето и не замества оценката и лечението на самата миома.

 

Лечение на миома

Лечението на миома не следва еднакъв алгоритъм за всички. Избираме подхода според тежестта на симптомите, размера, броя и позицията на миомните възли, възрастта, степента на анемия и най-вече плановете ни за бъдеща бременност. ACOG подчертава, че малките и безсимптомни миоми често не се нуждаят от лечение.

Възможностите включват наблюдение, медикаменти за контрол на симптомите, минимално инвазивни процедури и хирургично лечение на миома. Решението не трябва да се основава единствено на размера на възела – важни са оплакванията и индивидуалните приоритети.

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение е подходящо основно за контрол на симптомите, особено при обилно кървене и болка. То не винаги премахва или трайно намалява самата миома.

Според конкретния случай лекарят може да обсъди:

• Лекарства за ограничаване на менструалното кървене, например транексамова киселина;
• Противовъзпалителни обезболяващи при болезнена менструация;
• Хормонална терапия или хормонална контрацепция при подходящи пациентки;
• Вътрематочна система с прогестин, когато миомата не деформира маточната кухина;
• Лекарства, които временно потискат действието на половите хормони и при определени случаи могат да намалят размера на миомите.

Този тип консервативно лечение на миома може да даде добър контрол на симптомите, но ефектът зависи от конкретната терапия. Някои лекарства са подходящи само за ограничен период, затова изборът и продължителността им се определят от гинеколог.

Миомектомия и хистеректомия

Когато симптомите са значими и медикаментите или по-малко инвазивните методи не са достатъчни, можем да обсъдим операция за миома. Двата основни хирургични подхода са миомектомия и хистеректомия.

Миомектомията отстранява миомните възли, но запазва матката. Тя може да се извърши хистероскопски, лапароскопски или чрез отворена операция според броя, размера и местоположението на миомите. Този подход често се обсъжда, когато запазването на матката и бъдещата плодовитост са важни.

След миомектомия отстранените възли не „израстват отново“, но впоследствие могат да се появят нови миоми. ACOG посочва именно тази възможност при проследяването след операция.

Хистеректомията представлява отстраняване на матката и е окончателно лечение по отношение на маточните миоми. След нея бременност не е възможна, затова решението изисква внимателно обсъждане на възрастта, симптомите, алтернативите и личните репродуктивни планове. MedlinePlus подчертава, че хистеректомията е голяма операция и когато е възможно, могат да бъдат разгледани и други подходи.

Минимално инвазивни процедури

Между медикаментите и отворената хирургия съществуват редица минимално инвазивни методи за лечение. Тяхната приложимост зависи от вида на миомата и от това дали желаем бъдеща бременност.

Сред възможностите са:

• Емболизация на маточните артерии – блокира се кръвоснабдяването на миомата, вследствие на което тя постепенно намалява;
• Хистероскопско отстраняване – подходящо основно за определени субмукозни миоми, които навлизат в маточната кухина;
• Лапароскопска миомектомия – отстраняване на подходящи миоми през няколко малки разреза;
• Радиочестотна аблация – използва топлинна енергия за разрушаване на миомна тъкан;
• ЯМР-насочен фокусиран ултразвук – при определени пациентки може да се използва за третиране на миомните възли без класическа хирургична интервенция.

ACOG отбелязва, че влиянието на някои от тези процедури върху бъдеща бременност не е напълно изяснено. Поради това, когато репродуктивното здраве и запазването на плодовитостта са приоритет, изборът трябва да се обсъди с гинеколог, който познава всички налични варианти.

 

Миома и бременност

Повечето жени с миома могат да забременеят. NICHD посочва, че при повечето жени миомите не причиняват проблеми с фертилността, но образувания, които засягат маточната кухина, могат да имат по-голямо значение.

Връзката между плодовитост и миома зависи най-вече от местоположението и размера. Особено внимание заслужава субмукозната миома, защото може да деформира маточната кухина и при определени случаи да бъде свързана със затруднено зачеване или ранна загуба на бременност.

Това не означава, че при установена миома автоматично трябва да приемаме, че тя е причината за безплодие. При темата безплодие и миома първо трябва да бъдат оценени и останалите възможни фактори, включително овулацията, проходимостта на маточните тръби и мъжкият фактор.

По време на бременност миомите също не се държат еднакво при всички жени. NICHD съобщава, че те могат да бъдат свързани с някои усложнения на бременността, но индивидуалният риск зависи от конкретната ситуация. Затова лечението преди забременяване и проследяването по време на бременност планираме съвместно с акушер-гинеколог.

 

Кога да посетим гинеколог?

 

Източник depositphotos.com

Не е необходимо да чакаме симптомите да станат тежки, за да потърсим медицинска оценка. Навременният гинекологичен преглед позволява да установим дали причината е миома или друго състояние и дали се налага лечение.

Добре е да потърсим гинеколог при:

• Необичайно обилно или продължително менструално кървене;
• Кървене между менструациите;
• Постоянна или засилваща се болка и натиск в таза;
• Бързо или необяснимо увеличаване на обиколката на корема;
• Често уриниране или изразен запек без ясна друга причина;
• Умора, слабост, сърцебиене, замайване или задух, които могат да насочат към анемия;
• Всяко вагинално кървене след менопауза.

Особено важно е да не приемаме автоматично, че всяко необичайно кървене се дължи на вече установена миома. Подобни симптоми могат да имат и други причини и изискват медицинска оценка. NHS препоръчва консултация при симптоми на миома или когато те започнат да влияят върху ежедневието.

 

Може ли да се предотврати миома?

Към момента няма доказан метод за пълна профилактика на миома. Не можем надеждно да предотвратим образуването на миомни възли чрез конкретна диета, добавка или промяна в начина на живот, тъй като развитието им зависи от комбинация от хормонални, генетични и други фактори.

Поддържането на здравословно тегло обаче е разумна част от грижата за общото ни здраве, а наднорменото тегло се свързва с по-висок риск от миома. Балансираното хранене, редовната физическа активност и контролът на кръвното налягане имат доказани ползи за здравето, дори когато не можем да твърдим, че предотвратяват самата миома.

Същото важи и за витамин D. Някои изследвания разглеждат връзка между витамин D и миомите, но към момента няма достатъчно доказателства да приемаме витамин D или други добавки специално с цел предотвратяване или лечение на миома. Mayo Clinic също посочва, че наличните данни не позволяват да се препоръча конкретна доза витамин D като лечение на миоми.

Ако лабораторно е установен дефицит на витамин D и специалист е препоръчал добавяне, можем да разгледаме Витамин D3 капсули като една от практичните възможности за коригиране на дефицита. Не бива обаче да очакваме добавката да свие миомата или да замести назначено лечение.

Най-практичният подход към т.нар. профилактика на миома остава редовната гинекологична грижа. Профилактичните прегледи не предотвратяват възлите, но могат да помогнат за ранното им откриване и навременното проследяване.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Миомата е често срещано доброкачествено образувание на матката, което може да бъде единично или множествено и в много случаи не причинява никакви симптоми. Когато има оплаквания, най-чести са обилното менструално кървене, тазовият натиск и болка, симптомите от притискане на пикочния мехур или червата и анемията.

Не всяка миома изисква медикаменти или операция. Подходящото лечение на миома зависи от размера и местоположението на образуванията, тежестта на симптомите, възрастта и плановете за бременност.

Най-разумно е решението да вземем съвместно с гинеколог, след като обсъдим ползите, ограниченията и рисковете на всяка възможност. Целта не е непременно да премахнем всяка миома, а да защитим здравето, качеството на живот и репродуктивните си планове.

 

Често задавани въпроси