Миома – какво представлява

Миомата (известна също като маточна миома или лейомиома) е често срещано доброкачествено образувание, което расте в или около матката.

То може да варира по размер и да причини проблеми като коремна болка и тежко менструално кървене, но някои жени нямат симптоми.

В настоящата статия ще разгледаме всичко за тези образувания, рисковите фактори и как да намалим опасността от появата им.

Миома – какво не знаем за нея

Myoma uteri, или миома на матката, е нераков фиброиден тумор, произхождащ от гладката мускулна тъкан. Това е т.нар. миометриум, който е средният слой на маточната стена. Разположен е между  ендометриума – вътрешният слой и външната, серозна обвивка  на матката.

Фиброидите са с различни размери и могат да бъдат напълно неоткриваеми от човешкото око или да станат обемисти маси, които могат да изкривят и увеличат матката.

Възможна е поява на единична миома или множество. В екстремни случаи те могат да разширят матката толкова много, че да достигнат гръдния кош и да доведат до излишно тегло.

Много жени имат маточни фиброиди през живота си, като те често не причиняват симптоми. Вашият гинеколог може случайно да ги открие по време на профилактичен преглед чрез ултлазвук.

Причината за възникване на миома не е ясна, но някои от рисковите фактори включват фамилна анамнеза и затлъстяване.

Според данните на медици повече от половината жени ще имат такава до 50-годишна възраст. Лечението може да включва операция или други процедури.

Видове миома

Опитът на всяка жена с този вид образувания е различен. Възможно е да имате само една миома или няколко, като те могат да бъдат малки като грахово зърно или големи като пъпеш.

Миомите могат да бъдат разположени вътре в матката или на външната й повърхност, могат да растат бързо или бавно. Категоризират се според това къде се намират и колко големи са симптомите, които могат да причинят.

Различните видове миоми включват:

• Интрамурални: това е най-често срещаният тип, намират се в стената на матката.
• Субсерозни: растат от външната страна на маточната стена и могат да окажат натиск върху близките органи (като пикочния мехур) или да изкривят формата на матката, ако станат прекалено големи.
• Педикуларни: развиват се на краче или стъбло, което ги прикрепя към матката. То може да се усуче, докато туморите растат, причинявайки силна болка.
• Субмукозни: намират се точно под лигавицата на матката и могат да навлязат в маточната кухина. Те не са толкова чести като другите видове, но могат да причинят тежко кървене.

Възможно е едновременното развитие на повече от един вид.

Симптоми на миома

Симптомите при тези образувания зависят от това колко големи са и къде се намират. В някои случаи те се появяват и отшумяват или се влошават по време на менструалния цикъл.

В други случаи са тежки и причиняват постоянна болка, а понякога не предизвикват никакви признаци.

Възможните симптоми на миома включват:

• обилна, болезнена или продължителна менструация
• кървене между менструациите
• болка в таза
• усещане за натиск и подуване в долната част на корема
• запек или диария
• честа нужда от уриниране или проблеми с уринирането
• дискомфорт по време на секс
• болки в кръста
• репродуктивни проблеми и невъзможност за забременяване
• умора и слабост

Ако се притеснявате, че може да имате този проблем, важно е да говорите с лекар, дори ако симптомите са леки.

Причини за появата на миома

Според здравните експерти хормоните играят роля за появата на миома.

Високите нива на естроген и прогестерон (хормони, произвеждани от яйчниците) могат да стимулират растежа на фиброидите. По тази причина те са склонни да се свиват, когато нивата им спаднат след менопаузата.

Има определени фактори, които увеличават риска от появата на миома и те включват:

• Семейна обремененост: ако имате член на семейството, който е страдал от този проблем, е по-вероятно да го развиете.
• Затлъстяване: жените с наднормено тегло са изложени на по-висок риск от развитие на миоми.
• Възраст: миомите стават по-чести с напредване на възрастта, като се появяват най-често при жени на 30, 40 и 50 години. След менопаузата миомните възли са склонни да намаляват.
• Хранителен режим: диета с високо съдържание на червено месо и ниско на зелени зеленчуци, плодове и млечни продукти може да бъде свързана с развитие на фиброиди, както и дефицитът на витамин D.

Диагноза – как се случва?

При съмнения за миома от страна на лекаря, има няколко стъпки, които той ще предприеме, за да потвърди диагнозата.

Започва се с въпроси, засягащи здравето, включително здравната история на членовете на семейството. Необходима е също така информация за менструалния цикъл и евентуална симптоматика.

Медицинските прегледи, използвани за диагностициране на фиброиди, включват:

• палпация, за да се напипат евентуални необичайни образувания
• ултразвук или трансвагинален преглед за ясен изглед на матката
• ядрено-магнитен резонанс (ЯМР,MRI) за преглед на изображения на матката и други тазови органи

Ако имате миома, но не причинява болка или други симптоми, не е задължително да се подлагате на терапия. Въпреки това, ако симптомите са тежки или ако миомният възел е голям и има опасност да причини увреждане на околните органи, е нужно да се избере най-доброто лечение.

Има няколко възможности за такова, включително лекарства, неинвазивни процедури, хирургия или комбинация от терапии. Изборът е въз основа на няколко фактора, включително:

• колко тежки са симптомите
• размер и местоположение на тумора/туморите
• дали планирате бременност
• възраст и колко близо сте до менопаузата

Лечение на миома

То може да бъде медикаментозно, като някои опции лекуват само симптомите, докато други засягат самия растеж. Някои от лекарствата включват противозачатъчни, а при обилно кървене се препоръчват и добавки с желязо, тъй като това състояние води до изчерпване на нивата му в организма.

В зависимост от размера, местоположението и броя на миомните възли, може да е нужна операция за отстраняване на фиброидите.

По-малко инвазивните хирургични опции включват:

• Лапароскопия: хирургична процедура, при която през малки кожни разрези се въвежда в тялото инструмент с миниатюрна камера, с чиято помощ се отстраняват миомните възли.
• Емболизация наматочни миоми: радиологична процедура, при която специални емболизиращи частици се инжектират в кръвоносните съдове, хранещи миомите. След това туморите губят кръвоснабдяването си и се заместват от съединителна тъкан, което води до значително намаляване на миомата и нейните симптоми.

• ЯМР-насочвана ултразвукова хирургия: техника, която използва ултразвукови вълни за свиване или премахване на фиброиди.

В по-тежки случаи може да се налага да обмислите по-инвазивен тип операция, като тези опции включват:

• Хистеректомия: операция за пълно отстраняване на матката. Въпреки че това ще ви спаси от миомите, това също означава, че вече няма да имате възможност да забременеете в бъдеще.
• Миомектомия: хирургична процедура, която изисква голям разрез в корема за отстраняване на фиброидите без премахване на матката. Въпреки че забременяването след това е възможно, съществува риск те да се появят отново.

Как да намалим риска и тежестта от миома?

Има редица промени, които да направите, за да понижите опасността от поява на миома или да облекчите вече появила се.

Наложителни са промени в хранителния режим и начина на живот.

Добавете в менюто си много пресни и варени зелени зеленчуци, свежи плодове и риба. Изследванията показват, че редовното консумиране на тези храни може да помогне за намаляване на риска от фиброиди.

Намалете алкохола, тъй като той повишава нивото на хормоните, необходими за растежа на миомите, а също така може да предизвика възпаление. Едно проучване установява, че жените, които пият една или повече бири на ден, увеличават риска от появата на миомни възли с повече от 50%.

Балансирайте естрогена – хормон, важен за плодовитостта както при жените, така и при мъжете. Твърде много от него обаче може да увеличи риска от фиброиди или да ги влоши.

Ето някои начини за балансиране на нивата му:

• Отслабнете, ако имате нужда: затлъстяването и наднорменото тегло увеличават риска от миома. Мастните клетки произвеждат повече естроген, така че загубата на тегло може да помогне за предотвратяване или забавяне на растежа на фиброидите.
• Избягвайте, доколкото е възможно, химикали, нарушаващи хормоните: естествените и синтетичните химикали могат да нарушат ендокринния баланс, повишавайки нивата на естроген. Те могат да проникнат в тялото през кожата и храната. Избягвайте или ограничавайте контакта с вредни вещества, откривани в пестициди, пластмаси, незалепващи покрития върху съдове за готвене, оцветители и др.
• Контролирайте кръвното налягане: изследванията показват, че голям брой жени с тежки фиброиди също имат хипертония. Балансирането на кръвното налягане е жизненоважно за цялостното здраве.
• Приемайте достатъчно витамин D: той може да помогне за намаляване на риска от фиброиди с почти 32%. Вашето тяло синтезира този „слънчев витамин“ естествено, когато кожата ви е изложена на слънчева светлина. Ако имате по-тъмна кожа или живеете в по-хладен климат, е по-вероятно да имате дефицит. Затова заложете на добавки и консумирайте повече храни като мазна риба и жълтъци.