Как микробиота влияе на нашето здраве?

Обновена: 10.05.2024|
Микробиота.

Във всеки от нас има огромно  количество микроорганизми – вируси, бактерии, гъби и други. Сборът от тях се нарича микробиота, а съвкупността от генетичната информация на същите микроорганизми е известна като микробиом.

Какво е микробиота?

Приема се, че човешката микробиота включва над 10 000 различни микроорганизми и повече от 8 милиона уникални гени. Чревната микробиота, по-специално, получава значително внимание поради решаващата си роля за здравето и болестите.

 

grifonia 400
chrevno 600
grifonia 400
chrevno 600

 

В следващите редове представяме действието на някои микробни общности в човека, връзката между болестите и микробния дисбаланс, както и начините за поддържане на здравословно бактериално равновесие.

 

Полезни функции на микробиота

Микробите общности се разполагат почти във всяка част от телата ни – върху кожата, в устата, носа, червата и т.н. Микробиотата на здравия човек е добре балансирана и не причинява заболявания. Тя изпълнява функции, които са от съществено значение за оцеляването на Хомо сапиенс.

Например чревната микробиота допринася за засилване на процеси, свързани с разграждане на хранителните вещества и усвояване на полезни за организма съставки, помага на имунната система да разпознава и атакува различни дразнители. Част от микробните общности са видове бактерии, способни да произвеждат вещества, участващи в контрола на възпалението.

Други микроорганизми продуцират ензима липаза, който играе важна роля в разграждането на мазнините.

Освен това в човешкото тяло живеят бактерии, въздействащи на фибрите, при което се освобождават късоверижни мастни киселини, активиращи процеса на липолиза – разграждане на мазнините в мастните клетки.

Микробиотата се включва и в процеси на складиране на мазнини. Според проучване от 2014 г., публикувано в  сп. „Nature Medicine“, бактерия, известна като Bacteroides thetaiotaomicron, се среща в изобилие у хора със затлъстяване. Експерименти доказват, че тя допринася за наддаване на теглото при мишки.

В статия от 2016 г., поместена в„Translational Psychiatry“, се твърди, че вид бактерия, наречена Bifidobacterium longum, може да подобри настроението и когнитивната функция на хора с депресия. Допуска се, че тя, както и други чревни бактерии, комуникира с мозъка по т.нар. „чревно-мозъчна ос“ и по този път влияе на човешките емоции.

Според изследвания от 2014 и 2017 година, представени в сп. „Nature Medicine“ и сп. „Cell“, микробният дисбаланс по време на бременност влияе негативно върху развитието на бебето в майчината утроба и в първите месеци след раждането.

През последните години активно се проучва ефектът на микробните общности върху реакциите на човешкото тяло към различни медикаменти. Очаква се в бъдеще изучаването на микробиота да улесни персонализираното лечение на голям брой нарушения на здравето.

 

Микробен дисбаланс и заболявания

 

Микробиота.

 

Все още не е напълно изяснена връзката между човешката микробиота и болестите. Но се приема, че те възникват при променено микробно равновесие. Наблюдения и изследвания са доказали ролята на следните фактори:

  • Небалансирано хранене. Когато се консумират обилно захари и обработени храни (с консерванти, овкусители, оцветители и други ), количеството на полезните бактерии намалява. Открива се възможност за усилен растеж на вредни микроби в червата.
  • Стрес. Силният, деструктивен стрес повишава нивото на надбъбречния хормон кортизол, който може да наруши целостта на чревната бариера (слой от клетки и слуз, покриващ вътрешната повърхност на червата). Тогава вредни бактерии и токсини проникват в кръвния поток и водят до възпаление. В някои случаи под влияние на кортизола се променя апетитът и се нарушава нормалното движение на червата, което е условие за появата на заболявания. До тях се стига и поради потискане на имунната система от кортизола.
  • Неправилно лечение с антибиотици. Тези медикаменти се приемат, за да поразят микробни причинители на болести. Но когато антибиотиците се предозират, те убиват, образно казано, както лошите, така и добрите бактерии. Това е причина за множество оплаквания – гадене, повръщане, болки в корема, диария. Неправилната антибиотична терапия понякога води до алергични реакции.
  • Инфекциозни заболявания. В резултат от нахлуване на вредни бактерии, вируси или гъбички в човешкото тяло, настъпва микробен дисбаланс, при който възникват стомашно-чревни и други проблеми.
  • Диабет. Проучване от 2012 г., тиражирано в сп. „Nature Medicine“, установява, че бактерии от вида Enterobacter cloacae нарушават регулацията на кръвната захар при мишки. Тези бактерии са повече в кръвта на пациенти с диабет от втори тип (в сравнение със здрави хора) и вероятно допринасят за развитие на метаболитното заболяване.
  • Психични отклонения. Изследователи свързват микробният дисбаланс с болестни състояния като: депресия, тревожност и биполярно разстройство. Но публикуваните досега данни са от проучвания в ранна фаза.
  • Ракови заболявания. Има съмнения, че дисбалансът в микробната общност е едно от условията за поява на злокачествени промени в стомаха, панкреаса и дебелото черво. Наблюдения сочат, че трансплантацията на фекална микробиота (процедура, при която се прехвърля фекална материя от здрав човек на болен) може да повлияе благоприятно терапията на някои форми на ракови заболявания. Въпросният подход е в процес на разработване и все още не е одобрен за рутинно онкологично лечение.

 

10 ефективни стъпки за поддържане на здравословна микробиота

 

Микробиота, кисело зеле.

 

Има лесни и осъзнати начини, чрез които да се погрижим за балансирана и здрава микробиота.

1. Консумирайте всекидневно продукти, богати на фибри

Те съдържат пребиотици, които не могат да бъдат усвоени от човешкия организъм, но подхранват полезните бактерии в червата и носят многобройни ползи, включително:

  • Защита срещу инфекции и рак на дебелото черво
  • Намаляване на лошия холестерол (LDL)
  • Поддържане на телесното тегло в нормални граници

 

Добри източници на фибри са плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни и бобовите растения.

2. Включвайте във всекидневното си меню повече ферментирали продукти

Като кисело мляко, кефир, киселото зеле и други. В тях има пробиотици – живи микроорганизми, подпомагащи храносмилането и имунната система. Пробиотиците понижават риска от сърдечно-съдови нарушения, диабет от втори тип, метаболитен синдром, депресия и други болестни състояния.

3. Ограничете приема на захари и обработени и храни

Захарта е любимата среда за вредните бактерии в червата. Ако се консумира в големи количества, опасните за здравето микроби се размножават активно и потискат останалите. Някои консерванти (например нитратите), когато са в голямо количество, поразяват тотално човешката микробиота.

 

4. Движете се

Физическата активност е полезна за общото телесно състояние, включително за тонуса на червата и тяхното правилно функциониране. Препоръчително е да се спортува поне 2 пъти седмично и всекидневно да се провежда 20-минутна гимнастика.

5. Осигурявайте си достатъчен сън и ограничавайте стреса

При недоспиване, както и при стрес, в организма се продуцира повече от хормона кортизол, а той, както вече отбелязахме, може да наруши баланса на чревната микробиота. Резултатни начини за справяне със стреса са йога, медитация, всекидневни разходки сред природата.

6. Приемайте антибиотици и други антибактериални препарати само при реална необходимост

Компенсирайте страничните ефекти на тези медикаменти с помощта на пробиотична терапия.

7. Поддържайте изрядна лична хигиена

Мийте често ръцете си, сведете до минимум контактите с болни хора и замърсени повърхности.

8. Не прекалявайте с алкохолните напитки

Хроничната консумация на концентрати може да провокира микробен дисбаланс.

9. Скъсайте с цигарите

Тютюневият дим съдържа коктейл от химикали, много от които са токсични за полезните бактерии. По данни на Световната здравна организация, чревната микробиота на непушачите е в пъти по-богата на полезни бактерии от тази на пушачите.

Освен това зависимите от никотина по-често развиват болест на Крон (хронично заболяване, което се проявява с гадене, повръщане, умора, загуба на тегло, подуване на корема, диария, запек и други оплаквания).

10. Внимавайте за симптоми, които могат да бъдат свързани с дисбаланс на вашата микробиота

При необходимост направете изследване на фецес за анализ на ДНК на бактериите в червата и за определяне навита на протеин, наречен калпротектин. Резултатите от ДНК теста показват кои видове бактерии и в какво количества присъстват в червата. Според нивата на калпротектина лекуващият гастроентеролог преценява дали е настъпило възпалително чревно заболяване.

 

В заключение

 

Микробиота, жена яде салата.

 

Дори да не страдате от тежки проблеми на храносмилателната система, грижите за поддържане на добре балансирана микробиота, ще ви спестят много тревоги, медицински консултации и лечения, ще ви гарантират добро самочувствие и здраве.

 

Често задавани въпроси

Какво е микробиота?

Във всеки от нас има огромно количество микроорганизми – вируси, бактерии, гъбички и други. Сборът от тях се нарича микробиота, а съвкупността от генетичната информация на същите микроорганизми е известна като микробиом.

Какви са полезните функции на микробиотата?

Чревната микробиота например допринася за засилване на процеси, свързани с разграждане на хранителните вещества и усвояване на полезни за организма съставки, помага на имунната система да разпознава и атакува различни дразнители. Част от микробните общности са видове бактерии, способни да произвеждат вещества, участващи в контрола на възпалението.

Какво е микробен дисбаланс?

Дисбалансът на микробиотата, известен също като дисбиоза, се отнася до промяна в състава, разнообразието или функцията на микробните общности в човешкото тяло.

Как да поддържаме здравословна микробиота?

Здрава микробиота се поддържа с редовно консумиране на фибри и ферментирали храни, избягване на преработени продукти, движение, качествен сън и др.

 

Категории: Здраве, Хранене и видове храни|Публикувана: 10.05.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

eb22f0b1122125bc6d566cc1bd539054?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар

Публикувана: 10 май 2024 в 11:51 | Категория: Здраве, Хранене и видове храни