Манатарки – 5 ползи от ароматните гъби

Манатарки растат в горите на Европа, Азия и Северна Америка. Те могат да бъдат ядливи или отровни. Ядливите, включително популярните манатарки, са вкусни и питателни.

Има много видове, но днес ще се концентрираме върху обикновените – ядливи. По-надолу в статията споделяме основни теми, които трябва да знаем за манатарките и ползите за здравето от ароматните гъби.

 

 

Манатарките принадлежат към три рода или групи — Boletus, Leccinum и Suillus. Те включват ядливи и отровни гъби.

Обикновената манатарка носи латинското име Boletus edulis и е от род Манатарки. Други имена, под които е позната, са меча гъба и самунка. Ароматната гъба може да се обърка и с други видове ядливи:

• Борова (B. pinophilus)
• Жълта (B. appendiculatus)
• Бронзова (B. aereus)
• Канеленокафява (Xerocomus badius)

 

Манатарки, които трябва да се избягват, са тези с червени или оранжеви тръбички и посиняващо месо при нараняване.

Те биват:

• Дяволска гъба (B. satanas)
• Пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus)
• Красива манатарка (B. calopus)
• Червеностъблена манатарка (B. erythropus)
• Огнена манатарка (B. luridus)

 

Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е със сравнително неприятен горчив вкус.

Манатарките растат в дивата природа. Имат уникална, месеста шапка и дебело стъбло. За разлика от типичните гъби, долната страна на шапката на манатарката (химениумът) няма хриле. Вместо това представлява гъбеста повърхност с пори. Те са свързани с множество малки кръгли тръби в капачето.

Вътрешните стени на тръбите произвеждат спори, които се освобождават от порите, за да могат манатарките да се размножават.

Една от най-популярните ядливи манатарки е Boletus edulis (Porchini), наричана още кралска или обикновена манатарка.

За разлика от други гъби, манатарките не растат върху материал за компостиране. Те виреят близо до или под определени дървета. Споделят хранителни вещества с корените, образувайки симбиотична или взаимноизгодна връзка с дървото.

Видовете Leccinum често растат в близост до трепетлика, бреза и мадрона. Можете да намерим видовете Suillus под борови дървета Monterey, произхождащи от централна Калифорния.

Видове манатарки като B. edulis растат в борови гори.

На запад голям брой манатарки се появяват под твърда дървесина или иглолистни дървета 10 дни след първите проливни дъждове. На изток растат през лятото и продължават четири до пет седмици.

 

Хранителен състав

 

 

Манатарките са пълни с хранителни вещества. Богати са на диетични фибри и имат ниско съдържание на мазнини.

Например 100-грамова порция прясна гъба B. edulis съдържа:

• 81.8 калории
• 1.7 г мазнини
• 7.39 г протеин
• 9.23 г въглехидрати
• 7.39 мл желязо
• 11.95 мл калций

 

Също така съдържа витамини B1, B2, B3, B5, B6, B9, C и E, както и антиоксиданти като бета каротин, ликопен и други флавоноиди. Богатa е на минерали като желязо, калций, магнезий, мед, фосфор, калий, цинк и селен.

За да може да извлечем всички полезни вещества от манатарките, термичната обработка трябва да е умерена. Препоръчва се да се консумират веднага след като бъдат задушени в мазнина.

 

Ползи

 

 

Ползите за здравето от обикновените манатарки (Boletus edulis) включват:

Антиоксидантни ефекти

Манатарките имат високи нива на полифеноли или флавоноиди като ликопен, бета каротин, токоферол или витамин Е. Тези антиоксидантни съединения помагат за унищожаването на вредните свободни радикали. Те са реактивни молекули, които увреждат клетки и увеличават риска от развитие на хронични заболявания.

Също така изследванията показват, че екстрактите от B.edulis могат да намалят растежа на човешки ракови клетки на гърдата.

Противораковите свойства се приписват основно на биополимерите – полизахаропептиди, полизахариди, полизахаридни протеини, гликопротеини и протеини.

Предотвратяване на запек

Манатарките имат високо съдържание на фибри. Приемът им може да помогне за поддържането на здрава чревна флора и предотвратяването на запек.

Защита на черния дроб

Манатарките имат противовъзпалителни свойства, които предпазват черния дроб от увреждания и заболявания. Лабораторно проучване при мишки с увреден черен дроб вследствие алкохол показва, че гъбата B. cereus има чернодробни предпазващи ефекти.

Антиоксидантите в манатарката предпазват чернодробните клетки от окислително увреждане. Гъбата намалява нивата на възпалителни молекули и предотвратява възпалението в чернодробните клетки.

Антимикробна активност

 

 

Манатарките имат различни биоактивни съединения, които показват антибактериални и антивирусни свойства. Фенолни съединения като хомогентизинова, галова киселина, р-катехин и други, присъстващи в манатарките, показват антимикробни ефекти. Ароматните гъби могат да помогнат за предотвратяване на инфекция на рани от устойчиви на лекарства бактерии.

Контрол на кръвното налягане

Ниското съдържание на натрий и високото на калий в манатарките са идеални за контролиране на кръвното налягане и предотвратяване на сърдечни проблеми. Освен това ароматните гъби са богати на фибри и антиоксиданти, които помагат за предотвратяване на възпаления и поддържат сърцето по-здраво.

Има твърдения, че едно от лечебните свойства на ароматната гъба е в премахването на петна и лунички от кожата, както и възможността за приготвяне на мехлеми за употреба при кучешки ухапвания.

Ако нямаме възможност да консумираме ароматните гъби, поради някои от по-долу изброените фактори, може да няма как да компенсираме вкуса, но необходимите вещества може да си набавим от други храни или добавки.

 

Противопоказания

Манатарките обикновено се считат за безопасни, когато се хапват в умерени количества.

Някои манатарки могат да бъдат отровни, като тези с червени спори под шапката.

Манатарките, събрани от замърсени места, могат да натрупат токсични тежки метали или радиоактивни химикали като живак, кадмий, цезий или полоний. Ароматните гъби могат да съхраняват тези метали в нетоксична форма. Въпреки това, консумацията на големи количества замърсени манатарки може да бъде опасна.

Също така, тъй като в днешно време манатарките не се използват целенасочено за лечение на здравословни проблеми, няма конкретни препоръчителни дози за дневен прием.

Но не трябва да се прекалява с тях тъй като гъбите са тежка храна и могат да предизвикат стомашни неразположения.

Алергичните реакции и проявата на свръхчувствителност към гъби също са възможни. Затова трябва да сме сигурни, че нямаме подобни проблеми преди да консумираме манатарки.

Има сведения, че ароматната гъба може да се хапва сурова, но е рисково, тъй като вероятността от получаване на стомашни разтройства е голяма.

 

Манатарки в кулинарията

 

 

Манатарката е смятана за една от най-безопасните диви гъби за ядене, защото има малко отровни двойници, които лесно се различават при внимателен оглед. Най-опасната приличаща гъба е дяволската манатарка (Rubroboletus satanas), която има червено стъбло и посинява при натиск.

Тя често се бърка с горчивата Tylopilus felleus, но може да се разпознае по белезникавата мрежеста шарка върху кафеникавото стъбло. Белите пори на манатарката се различават от розовите на другите видове.

При съмнение, вкусването на малко парче ще разкрие горчивина. Gyroporus castaneus, който е подобен, но по-малък и с по-кафяво стъбло, също може да бъде объркан. Boletus huronensis, рядък вид в североизточна Северна Америка, може да предизвика тежки стомашно-чревни проблеми.

Манатарката има слаб, приятен аромат и мек орехов вкус, което я прави отлична за ризото, омлети и сосове за месни ястия. Тя е също така една от най-добрите гъби за сушене или замразяване.

Важно е да споменем, че ако нямаме достатъчно опит и познание в сферата, е препоръчително да не берем манатарки сами, тъй като, колкото и да се различават, винаги има риск, ако не сме запознати достатъчно.

 

Заключение

Манатарката, позната като Boletus edulis, е високо ценена заради богатия си вкус и хранителна стойност. Като една от най-безопасните диви гъби за консумация, тя се отличава от малкото си токсични подобни. Манатарките са фаворит в кулинарията, подобрявайки ястия като ризото, паста и супи със своя страхотен вкус и аромат.

Хранителните й предимства включват високо съдържание на протеини, витамини и минерали, което я прави ценна хранителна добавка. Въпреки че е предизвикателство за култивиране, манатарките са широко достъпни сушени или пресни през сезона, като запазват силния си вкус чрез различни методи за консервиране.

 

Често задавани въпроси