Ендокардит – как се развива и какво е лечението?

Ендокардитът е заболяване, при което е възпален вътрешният слой на сърцето – ендокардът. Най-често се причинява от бактерии, а когато възпалението е в резултат на инфекция, състоянието се нарича инфекциозен ендокардит.

Ендокардитът е рядко срещан при хора със здрави сърца.

Ендокардит – какво представлява?

Инфекциозният ендокардит е потенциално фатално възпаление на лигавицата на сърдечните клапи и понякога на лигавицата на сърдечните камери.

Това се случва, когато микроби, най-често бактерии (обикновено стрептококи или стафилококи) или гъбички от друга част на тялото навлязат в кръвообращението, прикрепят се и атакуват сърдечния ендокард.

Инфекциозният ендокардит се нарича още бактериален ендокардит или остър, подостър или хроничен бактериален ендокардит.

Какви увреждания настъпват?

При инфекциозния ендокардит се образуват израстъци (вегетации) на клапите и се отделят токсини и ензими. Те убиват и разграждат тъканта, при което се нарушава нормалната функция на клапата, а именно да регулира преминаването на кръвта от предсърдие към камера или от камера към кръвоносен съд, и се разпространява извън сърцето и кръвоносните съдове.

Вегетациите могат да доведат до клапна некомпетентност или обструкция, миокарден абсцес или микотична аневризма.

Какво го причинява?

В повечето случаи бактериална инфекция причинява ендокардита. Възможно е попадане на бактерии от устата, дихателната система, кожата, червата или пикочните пътища в кръвта при нарушения в целостта на лигавиците, както и отслабена имунна система.

Стоматологични процедури (особено екстракции на зъби) и ендоскопски манипулации могат да доведат до навлизане на бактерии в кръвта.

Бактериите бързо образуват колонии, растат и произвеждат ензими, унищожавайки околната тъкан и отваряйки пътя за инвазия.

Нормалните сърдечни клапи са много устойчиви на инфекции. По-висока опасност от развитие на ендокардит се асоциира с увредени предварително сърдечни клапи. Към тях бактериите се прикрепват по-лесно.

НЕинфекциозен ендокардит

Макар и рядко, е възможно ендокардитът да бъде неинфекциозен. Той се развива, когато върху клапите се отложат кръвни съсиреци, които не съдържат микроорганизми.

Увреждането може да се дължи на вроден дефект, ревматична треска или автоимунно заболяване (при което антителата атакуват сърдечните клапи). Рядко причината е поставянето на катетър в сърцето.

Рискови фактори за неинфекциозен ендокардит:

• Автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус или антифосфолипиден синдром (нарушение, което причинява прекомерно образуване на кръвни съсиреци).
• Рак на белия дроб, стомаха или панкреаса.
• Други заболявания, които причиняват прекомерно образуване на кръвни съсиреци, като сепсис (тежка инфекция на кръвта), уремия (натрупване на отпадъци в кръвта, причинено от бъбречна дисфункция), изгаряния или дисеминирана интраваскуларна коагулация (когато се образуват множество малки кръвни съсиреци в кръвния поток).

Неинфекциозният ендокардит, подобно на инфекциозния, може да причини инсуфициенция (недостатъчност) на сърдечните клапи, което да доведе до неправилното им функциониране – непълно отваряне и затваряне.

Проходимостта на артериите може да се наруши, когато вегетацията се откъсне (превръщайки се в ембол – свободно циркулираща в кръвоносните съдове частица), премине през кръвния поток към други части на тялото и се настани в артерия, блокирайки я.

Понякога обтурацията (блокиране) може да има сериозни последствия. Запушването на артерия към мозъка може да причини инсулт, а запушването на артерия към сърцето – инфаркт.

Най-често засегнатите органи включват белите дробове, бъбреците, далака и мозъка. Има опасност и за пръстите на ръцете и краката. Емболите също често се придвижват до кожата и задната част на окото (ретината).

Симптоми на заболяването

Симптомите са неспецифични, могат да варират, но най-често се наблюдават:

• Фебрилитет (температура над над 38°C)
• Изпотяване (особено нощно) или втрисане
• Кожен обрив
• Болка, чувствителност, зачервяване или подуване
• Рана или порязване, които не заздравяват
• Червена, топла или дренираща рана
• Възпалено гърло, дразнене в гърлото
• Бели петна в устата или на езика
• Гадене, повръщане или диария
• Емболи (малки кръвни съсиреци), кръвоизливи (вътрешно кървене)
• Недостиг на въздух.
• Лош апетит или загуба на тегло
• Мускулни и ставни болки

Как се диагностицира?

Тъй като симптомите не са специфични, за да се разпознае заболяването, са необходими щателна анамнеза и обстоен преглед.

Анамнезата за извършена зъбна манипулация или ендоскопско изследване е насочваща при налична симптоматика, за която не може да се посочи обективна причина.

Кръвни изследвания

Кръвните изследвания могат да покажат наличието на инфекция – висок брой бели кръвни клетки, увеличени маркери на възпалението – С-реактивен протеин, прокалцитонин и др.

Хемокултурите могат да бъдат от диагностично значение в тези случаи. Важно е материалът да бъде получен преди начало на антибиотичното лечение.

Физикалното изследване и особено аускултацията (преслушването) са насочващи за увреждане на сърцето.

Най-информативно и потвърждаващо диагнозата изследване е ехокардиографията. С помощта на ехограф могат да се наблюдават вегетациите, евентуално стеноза на клапата, регургитация (връщане) на кръв при увреждане на клапния апарат.

Какво е лечението?

Лечението е антибиотично, като навременното му начало е от изключителна важност за благоприятния изход от заболяването.

Антибиотичната терапия е интравенозна, обикновено се използват няколко антибиотика за успешното овладяване на инфекцията. Започва се веднага, без да се чакат резултатите от микробиологичното изследване.

Започва се с широкоспектърен антибиотик, за да се покрият възможно най-много предполагаеми бактериални щамове. След като е готов резултатът от микробиологичното изследване и е ясен причинителят, може да се премине към антибиотик, към който са чувствителни конкретните бактерии.

Задължително се включва и противогъбичен медикамент и пробиотик, тъй като, освен патологичната, нормалната флора на човешкия организъм също бива повлияна.

Когато не са настъпили увреждания на клапите, антибиотикът е достатъчен за овладяване на инфекцията и настъпване на пълно оздравяване. Възможно е в някои случаи увреждане на клапите, което е трайно и може да се коригира единствено оперативно.

Какви са възможните усложнения?

Понякога ендокардитът може да причини увреждане на сърцето, което да доведе до сърдечна недостатъчност, както и да увеличи риска от инсулт или инфаркт.

Други възможни усложнения:

• Увреждане на сърдечната клапа
• Абсцеси (колекция от гной), които се развиват в сърцето, мозъка, белите дробове и други органи
• Кръвен съсирек в белодробна артерия (белодробна емболия)
• Бъбречно увреждане
• Увреждане на слезката

Възможна ли е профилактика?

В последните години възникват спорове доколко антибиотичната проифилактика при някои процедури и манипулации е обоснована, тъй като тя има своите негативи – развитие на антибиотична резистентност, висока цена, повлияване на нормалната флора, риск от анафилаксия, макар и нисък.

Установено е, че лекостепенни, но повтарящи се бактериемии настъпват по-често при рутинни ежедневни дейности, като почистване на зъбите с четка и конец или дъвчене. Още по-често при пациенти с лошо дентално здраве.

Следователно, рискът от инфекциозен ендокардит е вероятно свързан по-скоро с кумулативната нискостепенна бактериемия в ежедневния живот, отколкото със спорадичната високостепенна бактериемия след дентални процедури.

Към момента профилактика се препоръчва при високорискови пациенти след дентални манипулации, които включват манипулация на венците или периапикалната (коренова) област на зъбите, или перфорация на устната лигавица (тъканта, която покрива вътрешността на устата).

Много е важно да съобщите на вашия зъболекар, ако имате увреждане на сърцето, тъй като това повишава риска от инфекция след зъбна манипулация многократно.

Най-рисковата група за бактериален ендокардит включва:

• Тези с изкуствена (протезна) сърдечна клапа.
• Хора с изкуствен материал при реконструкция на сърдечна клапа.
• Предишен бактериален ендокардит.
• Невъзстановено цианотично вродено сърдечно заболяване.
• Коригирано вродено сърдечно заболяване с шънтове (връзки между съдове, водещи до смесване на артериална и венозна кръв ) или регургитация (връщане на кръв) на мястото или до мястото на изкуствена клапа или устройство.
• Заболяване на сърдечната клапа (регургитация), което се развива след сърдечна трансплантация.

Как може да се намали рискът от ендокардит?

Добрата устна хигиена и редовните посещения при зъболекар могат да понижат риска от натрупване на бактерии в устната кухина и навлизане в кръвта. Това е добра превенция на развитие на ендокардит от орална инфекция или нараняване.

Ако сте били подложени на стоматологично лечение, последвано от антибиотици, приемайте антибиотиците според указанията на специалиста.

Ако имате анамнеза за вродено сърдечно заболяване, сърдечна операция или ендокардит, следете за гореизброените симптоми. Особено ако често имате треска и необяснима умора, и не отлагайте консултацията с лекар.