Катаболитен и анаболитен баланс – значение за мускулния растеж

Днес ще разберете какво се има предвид, когато използваме термини като „анаболизъм“ и „катаболизъм“ и значението им за мускулите и цялостното здраве на организма. Накратко мускулният растеж се основава на катаболитен и анаболитен баланс. Той пък зависи от определени хормони и аминокиселини, за които ще разберете в следващите редове.

Катаболизъм и анаболизъм – същност

Първо трябва да разгледаме двата процеса, за да разберем по-добре необходимостта от катаболитен и анаболитен баланс.

• Анаболизмът е метаболитен процес, по време на който организмът използва по-малки структури за производство на по-големи. Например свързването на аминокиселини води до синтез на протеини. С други думи, по-простите съединения се използват за създаване на по-сложни.
• Катаболизмът е метаболитен процес, по време на който организмът разгражда сложни и по-големи структури, за да създаде по-прости и по-малки. Например, когато тялото разгражда мускулните тъкани, то разгражда структурата и извлича по-малките елементи, които са протеини, до аминокиселини, които са най-простата структура.

Какво представлява процесът на изграждане на мускули?

Обяснението е много просто. Когато анаболизмът надделее над катаболизма, тялото започва да изгражда мускули. Обратно, когато катаболизмът е по-активен от анаболизма – телесните тъкани започват да се разграждат и губим мускули. Метаболизмът, от своя страна, може да се разглежда като постоянна регулация чрез определени процеси между тези две крайности. Това наричаме хомеостаза.

По време на тренировка мускулите преминават през интензивен стрес, както и цялото тяло, и като реакция се получава феномен на свръхкомпенсация. Това е с цел да се излекува от микротравмата, причинена от триенето на влакната, но също така да се укрепи и увеличи самият мускул.

Трябва обаче да разберете, че тренировката не само засилва анаболизма. Упражненията могат да доведат до по-голямо производството на кортизол, който е катаболен ендогенен хормон, произвеждан от ендокринната система. Но за това по-нататък.

За да се радвате на здрава мускулна маса трябва да задействате този феномен, с други думи, трябва да сте много по-често в анаболно състояние, а не в катаболно. В крайна сметка, за тази цел можете или да задействате това анаболно състояние, или да забавите катаболното и така да постигнете необходимия катаболитен и анаболитен баланс.

Катаболитен и анаболитен баланс – от кои хормони зависи?

В човешкото тяло има три хормона, които се считат за „анаболни хормони“: тестостерон, инсулин и хормон на растежа. Други фактори, разбира се, се имат предвид, когато става въпрос за растеж на тъканите като цяло, но нека се съсредоточим първо върху тези три хормона.

Първо, тестостеронът изпраща сигнали до цитоплазмените мембрани, за да започне синтезът на протеин, което води до увеличаване както на силата, така и на обема на мускулите.

Инсулинът е добър за увеличаване на общия обем, тъй като е носител на хранителните вещества към клетките.

И накрая, растежният хормон има анаболен ефект и чрез отделянето на IGF-1 (инсулинов растежен фактор 1), който е подобен на инсулина.

Ролята на протеините за анаболизма и мускулния растеж

Без да навлизаме много по-дълбоко, многобройните процеси, участващи по време на мускулния растеж, са сложни, но трябва да се знае, че храненето оказва влияние върху целия механизъм.

Първите хранителни вещества, за които знаем, са протеините и те са първият естествен анаболен агент. Почти всичко в тялото ви е направено от протеини: ноктите, кръвоносните съдове, органите, мускулите, космите, дори ензимите и хормоните.

В зависимост от разположението и състава на аминокиселините, всички протеини имат различна структура, но градивните елементи остават същите. Диетичните протеини са изградени от аминокиселини, които са използвания материал след завършване на храносмилането за развитието на живите тъкани.

Както черният дроб, така и бъбреците, и мускулните тъкани са изградени от специфична комбинация от аминокиселини. Изграждането на тези тъкани изисква много от тези градивни елементи, следователно и повишена нужда от протеин.

От биологична гледна точка изграждането на нови мускулни тъкани не е приоритет, а оцеляването.

Когато има бионаличност на аминокиселини, тялото ще предпочете да ги използва за попълване на енергийни запаси и заздравяване на увредените тъкани. Едва на трето място се осъществява мускулен синтез. Увеличаването на протеините води и до увеличаване на мускулната маса.

Същевременно, когато хормоните на растежа се произвеждат (от черния дроб), се освобождава и IGF-1, който е подобен на инсулина. И това е веществото, което изглежда задейства растежа. Някои проучвания установяват тази връзка чрез количеството и качеството на диетичните протеини – колкото повече ядем, толкова повече IGF-1 се освобождава.

Катаболитен и анаболитен баланс – свързани аминокиселини

Глутаминът е една от най-важните аминокиселини в нашия организъм.

След тежка тренировка, например, или злополука, мускулите освобождават глутамин в кръвта, за да възстановят баланса на имунната система и да я укрепят.

Здравето на човек е тясно свързано с глутамина, защото за някои имунни агенти и лимфоцити той е единственият източник на енергия.

Също така е интересно да се отбележи, че мускулната болка произвежда амоняк като страничен продукт. Когато той се разпространи в мускулите, те започват да се разграждат, а глутаминът почиства амоняка. В този момент, ако количествата не са достатъчни, организмът ще може да ги произведе чрез верижните аминокиселини, за сметка на мускулните тъкани.

Изглежда, че глутаминът има положително влияние и върху производството на растежен хормон, тъй като се наблюдава силна зависимост между нивата на глутамин и нивата на растежния хормон.

Аланинът също играе роля в мускулния растеж според някои проучвания. И глутаминът, и аланинът имат нещо общо: те са аминокиселини, освободени от мускула и разложени по време на интензивна тренировка.

Глицинът е друга аминокиселина, която можем да считаме за „най-антикатаболната“ аминокиселина. Той се появява в цикъла на гликогенезата, който предотвратява използването на аминокиселините за производство на енергия. Глицинът може да действа и като невротрансмитер и да е отговорен за повишено освобождаване на растежен хормон.

И накрая да включим аминокиселините с разклонена верига, изградени от три аминокиселини: левцин, изолевцин и валин. Тези аминокиселини са т. нар.  анаболи, поради решаващата им роля за растежа и развитието на мускулите. Липсата им до голяма степен прави невъзможно развитието на мускулите.

Левцинът е най-важната аминокиселина сред тях, не само защото може да се използва като директен източник на енергия по време на тренировка, но и защото той освобождава два анаболни хормона: инсулин и хормон на растежа.

Първият транспортира аминокиселините от протеините и гликогена към мускулите, за да осигури тяхното възстановяване и да увеличи растежа им. Растежният хормон пък е отговорен за изгарянето на мастни киселини за производство на енергия, вместо на гликоген и на аминокиселини.

Кога може да се наблюдава нарушен катаболитен и анаболитен баланс?

Както анаболният, така и катаболният метаболизъм са от съществено значение за здравето. Например едно здраво тяло изисква достатъчно време и андрогени за възстановяване на клетките и тъканите (анаболизъм). Но също така изисква достатъчно кортикостероиди, за да реагира и да изхвърли клетъчните остатъци/токсини (катаболизъм).

Ниското съотношение на анаболизъм/катаболизъм показва преобладаване на катаболната активност и може да бъде свързано:

• със стареене
• безсъние
• хипоксия
• хроничен стрес
• хронични заболявания
• хиперадренализъм
• хипоандрогенизъм
• хипергликемия
• диабет

Продължителното катаболно надмощие може да доведе до трудно заздравяване на рани, мускулна и тъканна дегенерация, сърдечно-съдови заболявания, тревожност и депресия.

Повишеното съотношение на анаболизъм/катаболизъм показва преобладаване на анаболната активност и може да бъде свързано със състояния като излишък на андроген, включително метаболитен синдром, акне, простатизъм и оплешивяване при мъжете.

Клиничният подход за управление на висок или нисък катаболитен и анаболитен баланс включва и лечение на свързани основни състояния. Поддържащите терапевтични средства са управление на стреса, достатъчно сън, намаляване на стимуланти като кофеин, намаляване на храни с висок гликемичен индекс и др.

При първи съмнения за сериозно нарушен катаболитен и анаболитен баланс, потърсете лекар.

Бъдете здрави!