История на кето диетата: какво още не знаем?

Кето диетата е една от най-интересните и най-променящите се диетични терапии през последния век. Тя започва като строго медицинско лечение и с времето става популярна като ефикасен метод за отслабване и поддържане на оптимални килограми. Нека разгледаме историята на кето диетата, периодите на развитие, възприятията на медицинската общност и научните доказателства.

Но как хората са спазвали диети преди това?

Идеята за използване на хранителни режими за справяне със заболяванията има древни корени. Още в Древна Гърция лекарите препоръчвали гладуване и диети при различни състояния (включително епилепсия) често с аргумента, че храната и начинът на хранене влияят на тялото и мозъка. Тези ранни експерименти с диета и гладуване дават основа за по-късните модерни подходи.

В Древна Гърция и Древен Рим диетата (diaita) означава цялостен начин на живот – хранене, движение и сън. Хипократ и неговите последователи вярвали, че болестите възникват от дисбаланс в телесните течности, а храната е основен инструмент за възстановяване на този баланс.

Диетите се възприемат като лечебни предписания, не като доброволна практика за отслабване. Гладуването и ограниченията се считат за полезни при определени заболявания, включително припадъци, затлъстяване и претоварване на тялото.

През Средновековието отношението към диетите е силно повлияно от религията. Ограничаването на храната често се свързва с духовна чистота, покаяние и самоконтрол.

Хората вярвали, че прекомерното хранене води не само до болести, но и до морален упадък. Диетите не са медицински режими, а форма на етично и религиозно поведение, особено чрез постите (които се спазват и днес в България).

 

Ранни научни наблюдения 

 

 

Както вече загатнахме, познатата история на кето диетата започва като терапия за епилепсия през 1921 г. 

Ролята на гладуването е позната на човечеството още от хилядолетия, а гръцките и индийските лекари първи я описват. Още в хипократовия сборник, озаглавен “За свещаната болест”, се описва как промените в диетата имали роля в лечението на епилепсия. По-късно в своя сборник “Епидемии” се описва случай на пациент с епилепсия, който се въздържал от храна и напитки и успешно бил излекуван. 

Но гладуването е трудоемко и никога не е здравословно. Затова в началото на ХХ век лекарите активно търсят начини да имитират ефекта на гладуването без нуждата пациентите да отказват изцяло храна. 

През 1911 г. са проведени някои от първите опити с нискокалорични диети за пациенти с епилепсия и въпреки че резултатите варират, идеята, че храненето може да повлияе на мозъчната активност, набира научен интерес.

 

История на кето диетата: Началото

Всичко започва с откриването на кетоните. През 1921 г. учените установяват, че при гладуване или при много нисък прием на въглехидрати организмът произвежда кетонни тела/кетони (β-хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон), които могат да служат като алтернативен енергиен източник за мозъка.

Доктор Ръсел Моус Уайлдър пръв използва тези знания, за да създаде диета, която индуцира кетоза без нуждата от пълен глад. Той въвежда термина ketogenic diet (кетогенна диета) и започва да я прилага при пациенти с епилепсия.

Класическата формула на диетата

Д-р Майни Густав Петерман развива класическата структура на кетогенната диета: много високо съдържание на мазнини, строго ограничен прием на въглехидрати (около 10-15 г на ден) и достатъчно протеин за растежа при деца. Тази формула дава впечатляващи резултати – средно 95% от децата имат подобрение при епилептични пристъпи, а 60% стават напълно без припадъци според първите клинични данни от 1920-те.

Златният век и първите критики

 

 

През 1930-те кетогенната диета е широко прилагана, защото лекарите разбират, че тя ефективно намалява честотата на епилептичните припадъци при някои пациенти. Но този период съвпада и с разработката на първите антиепилептични лекарства.

С откриването на фенитоин през 1938 г. и по-късно на валпроат и други медикаменти фокусът на медицината бавно се измества към управлението на епилепсията с медикаменти. Новите лекарства са по-лесни за прилагане и по-малко рестриктивни от диетата. Това довежда до значително намаляване на популярността на кето диетата. 

В някои ръководства от това време кетогенната диета е описана като трудна за спазване и ограничаваща. Освен това пациентите отказвали да я спазват, особено в случаи, в които медикаментозните лекове започват да показват повече ефект.

След няколко десетилетия на рутинно използване единствено при някои тежки случаи кетогенната диета преживява истински ренесанс в 90-те години на миналия век.

Случаят на Чарли Абрахамс

 

 

През 1993 г. синът на холивудския продуцент Джим Абрахамс, Чарли, е диагностициран с тежка епилепсия, която не се повлиява от никакви медикаменти. Тогава той е само на 11 месеца. Родителите му споделят, че по това време детето преминавало през няколко ужасни гърча на ден, въпреки че приема няколко вида лекарства.

Родителите му откриват утеха (и по-важното лечение) в кето диетата. В рамките на месец малкият Чарли вече спира да изпитва гърчове и постепенно спира приема на всички медикаменти. След като се убеждават в ефикасността на диетата, родителите му създават “Фондация Чарли” през 1994 г. Тя финансира научни изследвания, обучава лекари и популяризира диетата. Случаят получава огромна публичност чрез и филма чрез “First Do No Harm” (1997), което връща кетогенната диета в клиничната практика.

След този повратен момент в САЩ започват многобройни клинични изследвания, публикувани в медицински книги и списания, което възобновява научния интерес към диетата.

 

Кето диетата днес

 

 

 

Макар да остава важен инструмент при епилепсия, кетогенната диета се изучава и при други състояния. Сред тях са:

• Метаболитни синдроми и контрол на кръвната захар (напр. при диабет тип 2)
• Загуба на тегло и метаболитна адаптация
• Хипотетични приложения при невродегенеративни болести (Паркинсон, Алцхаймер) и други клинични области

 

Днес диетата е обект на множество проучвания и мета-анализи. Те показват, че кетогенната диета може да бъде:

• Ефикасна при тежка медикаментозно-резистентна епилепсия
• Полезна за контрол на кръвната захар и телесното тегло
• Обект на изследвания при други хронични състояния

 

Въпреки това много специалисти посочват, че диетата не е подходяща за всеки и може да бъде трудна за поддръжка без медицински контрол, особено при хора със сърдечни или бъбречни заболявания. Последното е предмет на интензивни дебати и изследвания.

Днес кето диетата е значително по-лесна за спазване в сравнение с преди векове. Пазарът предлага богато разнообразие от кето алтернативи – брашна с ниско съдържание на въглехидрати, подсладители без захар, сладки кето продукти и напитки, които улесняват спазването на режима.

Наред с това се използват и хранителни добавки, като МСТ масла, електролити и екзогенни кетони, които могат да подпомогнат адаптацията към кетоза и да ускорят метаболитния преход. Благодарение на тези съвременни решения кето диетата вече не е ограничителна, а достъпен хранителен режим.

 

Заключение

Кетогенната диета има богата история – от древни предписания за гладуване до терапия за епилепсия, преминавайки през периоди на намалено внимание и след това нов възход. Тя продължава да бъде предмет на много изследвания и клинични дебати, като медицината се опитва да балансира потенциалните ползи с рисковете и ограниченията на този строг диетичен режим.