Инфаркт на миокарда: как дехидратацията увеличава риска

Инфаркт на миокарда често е възприеман като нещо внезапно и драматично. Истината е малко по-различна. В повечето случаи инфарктът е резултат от натрупване на фактори във времето: съдови промени, начин на живот, хронични заболявания и понякога на пръв поглед дребни неща, които лесно подценяваме. Един такъв фактор е дехидратацията. Малко вода в горещ ден, няколко пропуснати чаши течности при боледуване или просто „не ни се пие“ – всичко това може да има по-голямо значение, отколкото предполагаме.

Когато говорим за връзката между дехидратацията и инфаркта на миокарда, не става дума за „ако не пиеш вода, ще получиш инфаркт“. Говорим за физиология, за това как работи тялото ни и как липсата на достатъчно течности може да натовари сърцето в момент, в който то вече е уязвимо. Тук ще разгледаме какво се случва в организма, защо рискът е по-висок при възрастните хора и в кои ситуации дехидратацията може да се превърне в реален сърдечен проблем.

 

Какво представлява инфарктът на миокарда и защо се случва постепенно?

 

 

Когато казваме инфаркт, най-често имаме предвид инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен инфаркт. Това е състояние, при което част от сърдечния мускул остава без достатъчно кислород и хранителни вещества, защото кръвоснабдяването му рязко се влошава или спира. Ако това продължи достатъчно дълго, засегнатата част от мускула започва да загива. Именно това е същността на инфаркта – увреждането на сърдечната тъкан.

Много хора си представят инфаркта като нещо напълно внезапно: човек се чувства добре, и изведнъж – срив. В действителност при повечето хора процесът започва много по-рано. С годините по стените на коронарните артерии се натрупват мастни отлагания (атеросклеротични плаки), които постепенно стесняват съдовете. Кръвта все още преминава, но не така свободно, както преди. Сърцето се адаптира, свиква с по-ограничения приток, а ние често нямаме почти никакви симптоми.

Острият инфаркт на миокарда настъпва тогава, когато този крехък баланс се наруши рязко. Най-често това става при образуване на тромб върху вече съществуваща плака, който блокира притока на кръв. Но тук идва важният момент: за да се стигне до този остър епизод, почти винаги има предходни проблеми – стеснени съдове, високо кръвно, диабет, тютюнопушене, хроничен стрес.

Именно затова инфаркт на миокарда рядко е „от нищото“. По-скоро е последната фаза на дълъг процес, в който различни фактори се наслагват един върху друг. Някои от тях са добре известни, други са често подценявани. Дехидратацията е точно такъв фактор. Тя обикновено не е основната причина за инфаркт, но може да се окаже онзи допълнителен стрес за организма, който накланя везните в грешния момент.

 

От какво се получава инфаркт на миокарда?

Когато говорим за инфаркт на миокарда, е важно да излезем от идеята за една-единствена причина. В повечето случаи става дума за натрупване на фактори, които постепенно увреждат съдовете и сърцето. Някои от тях са добре познати, други често остават на заден план, докато не се комбинират в неподходящ момент.

Най-честите причини и рискови фактори включват:

• Атеросклероза – бавно и дълго време почти незабележимо стесняване на коронарните артерии от мастни отлагания. Този процес може да започне години преди първите симптоми и създава „почвата“, върху която инфарктът става възможен.
• Тромбоза – образуване на кръвен съсирек върху вече увредена съдова стена или плака. Именно тромбозата често е директният механизъм, който води до остър инфаркт на миокарда и, в по-тежките случаи, до масивен инфаркт.
• Високо кръвно налягане – постоянният натиск върху стените на съдовете ги прави по-уязвими и ускорява атеросклеротичните промени. С времето това значително увеличава риска от запушване на коронарните артерии.
• Тютюнопушене и хроничен стрес – пушенето уврежда съдовете и влияе върху съсирването на кръвта, а продължителният стрес натоварва сърцето и хормоналната система. Комбинацията от двата фактора е особено неблагоприятна.
• Дехидратация – често подценяван фактор, който не причинява инфаркт сам по себе си, но може да го ускори. При недостатъчен прием на течности кръвта се сгъстява и кръвообращението се затруднява, което допълнително натоварва сърцето.

Важно е да подчертаем, че инфарктът рядко е резултат от един-единствен проблем. Обикновено той се появява тогава, когато няколко рискови фактора действат едновременно. Дехидратацията е част от тази картина – не основният виновник.

 

Какво се случва в организма при дехидратация и защо това засяга сърцето?

 

 

Когато не приемаме достатъчно течности, първата и най-важна промяна в организма е намаляването на обема на кръвта. Кръвта ни не е просто транспортна течност – тя е сложна система, която доставя кислород и хранителни вещества до всяка клетка, включително до сърдечния мускул. При дехидратация течната част намалява, а това означава, че сърцето разполага с по-малко „материал“, с който да работи.

Едновременно с това настъпва и т.нар. сгъстяване на кръвта. Когато водата в организма е по-малко, концентрацията на клетките и някои вещества в кръвта се увеличава. Това прави кръвта по-вискозна – тя се движи по-трудно през съдовете, особено ако те вече са стеснени от атеросклероза. За сърдечния мускул това означава по-лошо кръвоснабдяване точно в момент, когато нуждата от кислород може да е повишена.

Тук често възниква въпросът: какво става с кръвното и пулса? При обезводняване няма един универсален сценарий. При някои хора кръвното налягане може да спадне, особено при изправяне – появяват се замайване и слабост. При други организмът компенсира, като учестява пулса и свива съдовете, което временно поддържа налягането, но за сметка на по-голямо натоварване на сърцето. Именно тези колебания в кръвното и пулса могат да бъдат рискови при хора със сърдечно-съдови заболявания.

Към картината трябва да добавим и електролитите – натрий, калий, магнезий. Те играят ключова роля за сърдечния ритъм и за правилното съкращаване на мускулите. При дехидратация, особено ако е съпроводена с обилно потене, диария или повръщане, балансът на електролитите може да се наруши. Това понякога води до сърцебиене, прескачане на пулса или обща слабост – симптоми, които хората често подценяват, но които допълнително натоварват сърцето.

 

Дехидратация и остър инфаркт на миокарда

Важно е да сме наясно с едно: дехидратацията рядко е самостоятелната причина за остър инфаркт на миокарда. Но при хора с вече стеснени коронарни артерии тя може да се окаже спусъкът, който задейства събитието. Когато кръвта е по-гъста, обемът и е намален и кръвоснабдяването е затруднено, сърцето работи при по-неблагоприятни условия.

В такава ситуация дори сравнително малък допълнителен стрес, горещо време, физическо усилие, инфекция, диария или пропуснат прием на течности може да наруши крехкия баланс. Ако върху вече нестабилна атеросклеротична плака се образува тромб, рискът от остър, а понякога и масивен инфаркт на миокарда, нараства.

Симптоми на инфаркт на миокарда – как изглеждат и защо понякога се подценяват?

Когато си мислим за симптоми на инфаркт на миокарда, повечето от нас си представят силна болка в гърдите. Това наистина е класическият сценарий, но не е единственият. При много хора симптомите са по-неясни и точно затова често се подценяват или се обясняват с умора, жега или „паднало кръвно“.

Най-честите признаци включват:

• Стягане или тежест в гърдите;
• Задух;
• Студена пот;
• Гадене;
• Необяснима слабост.

Болката може да се разпространява към лявата ръка, рамото, врата или гърба, но понякога липсва типичната силна болка. Особено при възрастни хора, жени и хора с диабет инфарктът може да протече с по-леки, но продължителни оплаквания.

Тук дехидратацията играе коварна роля. Симптоми като замайване, отпадналост, сърцебиене или гадене лесно се отдават на липса на течности, особено в горещо време. Понякога това забавя търсенето на медицинска помощ. Именно затова е важно да сме внимателни: когато подобни симптоми са необичайни, внезапни или се влошават, по-добре е да реагираме навреме.

Кръвно налягане и пулс при инфаркт – какво може да се наблюдава?

Какво се случва с кръвното налягане и пулса при инфаркт? Високо ли е, ниско ли е, ускорен ли е пулсът? Истината обаче е, че няма универсален сценарий, който да важи за всички. При някои хора кръвното налягане може да се повиши в началото на инфаркта, особено ако има силна болка, тревожност или стресова реакция.

При други, особено когато сърцето започне да изпомпва по-неефективно, кръвното може да спадне, което води до слабост, замайване и усещане за прилошаване. Затова отговорът на въпроса пада ли кръвното при инфаркт е: понякога да, но не винаги.

Пулсът също може да варира. Често се учестява като компенсаторна реакция, но в някои случаи може да стане неравномерен или по-бавен. Точно тези колебания, особено когато са съчетани с дехидратация, нисък обем на кръвта и електролитен дисбаланс, допълнително натоварват сърцето.

Масивен инфаркт – кога рискът е най-висок?

За разлика от острия инфаркт, при който увреждането на миокарда е наскоро настъпило, терминът масивен инфаркт се използва, когато е засегната голяма част от сърдечния мускул. Това обикновено означава обширно запушване на основна коронарна артерия и сериозно нарушение в работата на сърцето. Симптомите на масивен инфаркт често са по-силно изразени – тежка болка в гърдите, изразен задух, силна слабост, понякога загуба на съзнание.

Рискът от тежки усложнения и смърт при масивен инфаркт на миокарда е по-висок, но тук е важно да запазим реалистичен и спокоен тон. Най-често до такъв инфаркт се стига поради комбинация от фактори: напреднало съдово заболяване, нелекувано високо кръвно, тютюнопушене, и в определени ситуации – допълнително натоварване като дехидратация.

 

Какво се прави при инфаркт на миокарда – първи реакции, които спасяват живот

 

 

При съмнение за инфаркт най-важното е да реагираме бързо. Много хора отлагат, защото не са сигурни дали „наистина е инфаркт“, или се надяват симптомите да отминат сами. Това отлагане обаче може да струва скъпо, защото при инфаркт на миокарда времето е ценно.

Спешна помощ трябва да се потърси незабавно, когато има силна или необичайна болка в гърдите, задух, студена пот, внезапна слабост или замайване, които не отшумяват за няколко минути. Дори симптомите да изглеждат по-леки, по-добре е да реагираме навреме, отколкото да подценим ситуацията.

Какво е важно да направим и какво да не правим:

• Да се обадим на спешна помощ веднага, вместо да се опитваме сами да стигнем до болница;
• Да останем в покой, в удобна позиция, без физическо усилие;
• Да не отлагаме, дори ако болката „идва и си отива“;
• Да не приемаме произволни лекарства и да не разчитаме, че „ще мине от само себе си“.

Причината отлагането да е толкова опасно е проста: колкото по-дълго сърдечният мускул остава без достатъчно кислород, толкова по-голямо е увреждането. Навременната медицинска намеса може значително да намали последиците и да увеличи шансовете за добро възстановяване.

 

Възстановяване след инфаркт на миокарда и ролята на хидратацията

След преживян инфаркт на миокарда много хора си задават въпроси, като възможно ли е пълно възстановяване след инфаркт и колко се живее след инфаркт. Отговорът не е универсален, защото всичко зависи от мащаба на увреждането, навременността на лечението и начина, по който човек се грижи за себе си след това.

Възстановяването е процес, който изисква дългосрочен баланс между лекарства, движение, хранене и ежедневни навици. Хидратацията често остава на заден план, но тя има значение – както за кръвообращението, така и за контрола на кръвното и общото състояние.

Основни елементи на възстановяването включват:

• Редовен прием на течности, съобразен със състоянието на сърцето и препоръките на лекаря;
• Стриктно спазване на медикаментозната терапия, без самоволни промени;
• Постепенно връщане към физическа активност, често под формата на кардиорехабилитация;
• Промени в начина на живот – отказ от тютюнопушене, по-добър контрол на стреса, балансирано хранене.

Важно е да подчертаем, че няма „един правилен режим“ за всички. При някои хора приемът на течности трябва да бъде по-внимателно контролиран, особено при сърдечна недостатъчност. Затова възстановяването след инфаркт винаги трябва да бъде индивидуално планирано, в диалог с лекаря, а не водено от общи съвети или сравнения с други.

Кога рискът става най-висок?

В ежедневието рядко мислим за дехидратацията като за нещо сериозно. Често я свързваме само с жажда, сухота в устата или временна отпадналост. В определени ситуации обаче именно тя може да се превърне във фактор, който допълнително натоварва сърцето и увеличава риска от инфаркт, особено при хора с вече съществуващи проблеми.

Рискът е по-висок в следните ситуации:

• Горещо време и продължително излагане на жега, когато губим течности чрез потене, без да ги възстановяваме достатъчно;
• Диария, повръщане или инфекции, дори когато продължат само ден-два;
• Прием на диуретици и други лекарства, които увеличават загубата на течности;
• Възраст над 60 – 65 години, когато усещането за жажда е по-слабо и резервите на организма са по-малки.

 

Важно е да си дадем сметка, че в тези моменти дехидратацията рядко действа сама. Тя се наслагва върху вече съществуващи съдови промени, високо кръвно или сърдечни заболявания. Именно тази комбинация прави риска реален, а не самата липса на вода.

 

Заключение

 

 

Липсата на достатъчно течности рядко е основната причина за инфаркт на миокарда, но може да ускори процеси, които вече се развиват в тялото – стеснени съдове, по-труден кръвоток, по-голямо натоварване на сърцето. Именно затова тя има значение, особено при хора с рискови фактори или в моменти на допълнителен физически и климатичен стрес.

 

 

Често задавани въпроси