Имунотерапия: шанс за живот в битката с рака

Имунотерапията е съвременен метод за лечение на сериозни ракови заболявания, при който се стимулират имунните клетки на организма. По този начин тялото активира естествени защитни механизми, които разпознават и атакуват увредените клетки.Имунотерапията има за цел да бъде по-селективна и в повечето случаи щади здравите тъкани. 

Другото й наименование е биологична терапия.  

Имунотерапията използва естествените защити на тялото ни, за да спре или забави растежа на раковите клетки, както и за да спре разпространението на тези клетки в други части на тялото ни. Също така имунотерапията подпомага по-лесното разрушаване на вече образуваните туморни клетки. Имунотерапията подсилва имунния отговор.

Тя се различава от химиотерапията, която действа директно върху всички бързоделящи се клетки в тялото – както ракови, така и някои здрави, например тези в космените фоликули, лигавицата на храносмилателната система и костния мозък. От друга страна имунотерапията помага на пациента като активира собствената му имунна система и я стимулира да разпознава и унищожава раковите клетки. Този подход е таргетен (насочен) и обикновено причинява по-малко увреждания на здравите тъкани, въпреки че също може да предизвика странични ефекти , свързани с прекомерна имунна реакция. 

Понякога имунотерапията се използва за лечение самостоятелно, но в други ситуации при по-напреднал стадий на заболяването, се прилага заедно с химиотерапия. 

Имунната ни система работи като “пазач” на тялото ни и когато разбере за появата на вредни външни или вътрешни влияния, тя активира защитни механизми, включително производството на антитела. Това са вид протеини, които имунната система произвежда, за да разпознава и неутрализира вредни агенти  като вируси, бактерии, алергени или други чужди вещества. В някои случаи антителата могат да се насочат и срещу увредени или атипични клетки, включително такива, които биха могли да се трансформират в ракови.

 

Видове имунотерапия 

Имунотерапията е няколко различни вида, в зависимост от приложението й и начинът й на действие. 

Имунни чекпойнт (контролни точки) инхибитори

 

 

Някои имунни клетки притежават контролни точки – протеини, които действат подобно на спирачки и ограничават прекомерния имунен отговор. Раковите клетки често използват тези протеини (например: PD-1, PD-L1 или CTLA-4), за да се предпазят от атаката на имунната система. Имунните чекпойнт инхибитори са медикаменти, които блокират въпросните контролни точки. Така медикаментите „освобождават“ имунната система от спирачки, като й позволяват по-ефективно да разпознава и атакува раковите клетки.

Този вид имунотерапия се прилага при меланом, рак на белия дроб и бъбреците. Приложението обикновено е интравенозно, под наблюдение от лекар. Възможни са странични ефекти, включително възпаления и автоимунни реакции, тъй като се активира цялата имунна система. Въпреки това лечението с чекпойнт инхибитори е сред най-често използваните и обещаващи методи на имунотерапия в онкологията.

CAR-T клетъчна терапия

CAR-T терапията (Chimeric Antigen Receptor T-cell therapy) е иновативен и персонализиран метод за имунотерапия, при който се използват собствените имунни клетки на пациента, за да се разпознаят и унищожат раковите клетки

При този метод Т-клетките на пациента се извличат, модифицират се в лаборатория чрез вграждане на ген, който ги обучава да разпознават специфичен антиген върху раковите клетки. След това се инжектират обратно в тялото на пациента. Процедурата е сложна и изисква болнично лечение. Често се използва при пациенти, които не са реагирали на стандартните терапии за лечение. CAR-T терапията дава много добри резултати, но може да причини тежки странични ефекти като цитокинова буря (свръхсилен имунен отговор с висока температура, ниско кръвно налягане, затруднено дишане) или неврологични проблеми (объркване, припадъци, нарушен говор), затова изисква внимателно наблюдение.

Терапевтични ваксини

 

 

Терапевтичните ваксини, за разлика от профилактичните, не се използват за превенция, а за лечение и контрол на вече съществуващо раково заболяване. Те „обучават“ имунната система да разпознава и атакува вече съществуващите ракови клетки. 

Ваксината съдържа антигени, които стимулират имунния отговор като активират Т-клетки и други имунни маханизми по-ефективно да разпознават и поразяват раковите клетки. В някои случаи може да се стимулира и образуването на антитела, но главният ефект при терапевтичните ваксини се постига чрез Т-клетъчния отговор. В края на процеса се създава имунна памет, която подпомага дългосрочния контрол на заболяването. Така, ако ракът рецидивира, имунната система е подготвена да го разпознае и атакува навреме.

Примери за терапевтични ваксини са експерименталните ваксини при меланом, рак на простатата и рак на белия дроб. Разработването на терапевтични ваксини е сложен процес, защото туморните антигени са различни не само при отделните видове рак, но и при пациенти с едно и също заболяване. Освен това злокачествените клетки могат да променят или да скриват своите антигени, за да избегнат разпознаване от имунната система. Ето защо сега се разработват персонализирани ваксини, създадени въз основа на индивидуалния туморен профил на пациента.

Цитокинова терапия – интерферони и интерлевкини

Цитокините са естествени сигнални молекули, които регулират имунния отговор като подпомагат комуникацията между имунните клетки, насочват движението им към мястото на инфекция или тумор и влияят на тяхната активация, растеж и функция. В имунотерапията се използват синтетични форми като интерферони или интерлевкини, които стимулират активността на Т-клетките. Използват се при някои видове рак, включително меланом и бъбречноклетъчен карцином, както и при хронични вирусни инфекции като хепатит B и C. Недостатък е, че високите дози могат да причинят значителни странични ефекти, като грипоподобни симптоми, умора, депресия и загуба на апетит, което ограничава широкото им приложение.

Моноклонални антитела

 

 

Моноклоналните антитела са лабораторно създадени молекули, които имитират естествените антитела на имунната система и се насочват към специфични протеини, разположени на повърхността на раковите клетки или върху имунните клетки. Те могат да действат директно – като унищожават раковите клетки, или индиректно – като блокират сигнали, поддържащи растежа и разпространението им. Някои моноклонални антитела се комбинират с радиоизотопи, химиотерапия, за да ги доставят директно до заболелите клетки и за по-сигурна ефективност. Обикновено се прилагат венозно и изискват прецизен подбор на пациенти според туморния профил.

 

Как се прави имунотерапия?

 

 

Има различни начини за прилагане на имунотерапията. Най-често се прилага интравенозно, като се инжектира на пациента. Използването вещество се влива по венозен път в болница под лекарско наблюдение. Този начин на приложение се използва при имунни чекпойнт(контролни точки) инхибитори, моноклонални антитела и CAR-T терапия.

Друг вид на прилагането е като агентът се инжектира подкожно или мускулно. Използва се при някои видове ваксини и цитокини. Някои имунотерпии се прилагат перорално под формата на таблетки или капсули, но това е доста рядко използван метод, тъй като повечето имунотерапевтични агенти са белтъчни молекули, които се разрушават в храносмилателната система. При някои имунотерапии е възможно и локално приложение.

При CAR-T клетъчна терапия методът е по-специфичен, тъй като се извличат имунни клетки на пациента, които след модифициране се вливат отново на пациента. 

 

Странични ефекти и рискови фактори

 

 

Странични ефекти от имунотерапията могат да бъдат различни по тежест и характер, тъй като пряко влияят на имунната система. Въпреки че терапията е насочена към тумора или болестния процес, тя може да предизвика реакции и в здрави тъкани. Най-честите странични ефекти включват грипоподобни симптоми като умора, треска, главоболие и мускулни болки, особено при цитокинова терапия и моноклонални антитела. 

Странични ефекти може да има и върху кожата ни – зачервяване, обрив, сърбеж и сухота. Често се появяват след употребата на имунни чекпойнт инхибитори. При някои пациенти се наблюдават и храносмилателни проблеми, включващи гадене, диария, загуба на апетит и дори колит.

За съжаление, имунотерапията може да засегне щитовидната жлеза, надбъбречните жлези или панкреаса, което да доведе до хормонални проблеми. Те може да бъдат умора, наддаване на тегло или нестабилна кръвна захар. Също така може да получите автоимунни реакции като имунен хепатит с повишени чернодробни ензими, пневмонит (възпаление на белодробната тъкан), кожни неразположения и проблеми на нервната система като главоболие, слабост, периферна невропатия.

Страничните ефекти се следят внимателно по време на лечението. Повечето се овладяват с кортикостероиди или временно спиране на терапията. Важно е пациентите да съобщават за всяка промяна в състоянието си навреме, за да може лекуващият ни лекар да реагира.

Възстановяване след имунотерапия

 

 

Възстановяването след имунотерапия е индивидуален процес, който зависи от вида на терапията, общото здравословно състояние на пациента и появата на странични ефекти. Обикновено възстановяването протича в няколко основни етапа:

• Наблюдение и контрол на симптомите – След приключване на лечението пациентите често продължават да бъдат наблюдавани от медицински екип. Периодични прегледи и кръвни изследвания се правят, за да се проследи ефектът от терапията и да се предотвратят усложнения.
• Справяне с умората и физическото изтощение – Един от най-честите странични ефекти е хроничната умора. Пациентите постепенно трябва да започнат с физическото натоварване, да се хранят балансирано и да спят пълноценно.
• Психическа и емоционална подкрепа – Имунотерапията може да повлияе на психическото ни здраве. Препоръчителни са консултация с психолог или група за подкрепа, за да може по-лесно да се справим с психическото натоварване от тези процедури.
• Възстановяване на имунната система – Тялото може да се нуждае от време, за да балансира отново имунната си активност. Понякога се прилага допълнителна поддържаща терапия, също – добавки и витамини, за по-бързо възстановяване.

 

Процесът на възстановяване може да отнеме седмици до месеци, изисква търпение, постоянна грижа и добра комуникация с лекуващия екип. Трябва да имаме винаги човек, на когото можем да разчитаме и да споделяме за емоциите си. 

Заключение

Имунотерапията представлява съвременно и обещаващо лечение, което използва силата на имунната ни система, за да разпознава и атакува раковите клетки. Подходът предлага надежда дори при напреднали стадии на рак и има потенциал да доведе до продължителна ремисия. Макар и да не е напълно лишена от странични ефекти, тя често се понася по-добре от организма ни, в сравнение с традиционните терапии.

Освен това при някои пациенти се наблюдават дълготрайни ремисии и подобрено качество на живот.

С напредъка на медицината, имунотерапията се утвърждава като ключов инструмент в борбата с онкологичните заболявания и дава възможност на все повече пациенти да получат персонализирано и ефективно лечение.

Често задавани въпроси