Хепатит Б – какво трябва да знаем?

Хепатит Б е заболяване на черния дроб, причинено от вируса HBV (Hepatitis B Virus). Повече за превенцията, диагностиката и лечението разказваме в тази статия.

 

 

 

Интересен факта за вируса HBV е, че той е от 50 до 100 пъти по-заразен от вируса на СПИН. Това се дължи на неговата устойчивост – остава инфекциозен най-малко 7 дни.

 

С какво се различава от останалите видове хепатит?

Общото при всички хепатитни вируси е това, че причиняват възпаление на черния дроб. Ако изключим този аспект, те се различават значително по начините на предаване, потенциала си за хронично заболяване и възможностите за превенция и лечение. 

Първата и основна разлика между хепатит Б и другите видове хепатит е, че HBV е единственият ДНК вирус. Всички останали представители на тази група, като например вирусът на хепатит A (HAV), вирусът на хепатит Ц (HCV), вирусът на хепатит Д (HDV) и вирусът на хепатит E (HEV) са РНК вируси.

HBV е най-сходен с HDV (хепатит Д) по отношение пътищата на предаване. Причината за това е, че за заразяване с HDV се изисква коинфекция с HBV.

Хепатит Б е една от най-опасните форми на хепатитно заболяване, защото този хепатит може да се превърне в хроничен. Това е особено вероятно, ако индивидът се зарази в ранна възраст.

Приблизително 5-10% от инфекциите при възрастни и 90% от тези при бебета стават хронични.

 

Симптоми и стадии на заболяването

 

 

Прогресията на хепатит Б обикновено включва инкубационен период, остра фаза, хронична фаза (ако инфекцията продължава) и потенциални усложнения.

Инкубационният период е от 1 до 4 месеца (средно 2-3). През това време няма симптоми, които да сигнализират за проблема. Въпреки това пациентът може да зарази околните, затова трябва да бъде внимателен.

При преминаване във фазата на остър хепатит, продължителността на която е по-малко от 6 месеца, едва 30-50% от възрастните ще развият забележими симптоми. Симптомите са още по-рядко срещани при децата – от тези под 5-годишна възраст процентът е по-малък от 10%.

Характерните признаци на хепатит Б включват:

• Продължителна умора
• Жълтеница
• Загуба на апетит
• Гадене и повръщане
• Субфебрилна температура (между 37 и 38 градуса по Целзий)
• Мускулни и ставни болки
• Тъмна урина
• Светли изпражнения
• Стомашна болка от дясната страна;

 

В острата фаза вирусът се размножава най-активно и пациентите са силно заразни. Въпреки това острият хепатит Б може да отшуми бързо, без да причини дълготрайно увреждане на черния дроб, или може да не се самоизлекува и да премине в хронична форма. 

Ако след 6 месеца HBV все още присъства в кръвта, това сигнализира за хронифициране на процеса и води до поставяне на диагнозата хроничен хепатит В. Този процес обикновено протича без симптоми особено в ранната фаза, но може да доведе до постепенно увреждане на черния дроб. Когато симптомите се появят, те могат да включват умора, коремна болка, жълтеница и признаци на напреднало чернодробно заболяване (напр. цироза, чернодробна недостатъчност).

При хепатит B наличието на съпътстваща инфекция с вируса на хепатит С или пиенето на алкохол могат да увеличат значително риска от рак на черния дроб.

 

Причини за развитие

Хепатит Б се развива предимно чрез излагане на инфекциозна кръв и телесни течности.

Контактът кръв-кръв може да възникне чрез споделяне на игли – често срещана практика сред лица, които използват интравенозни наркотици, или чрез кръвопреливане.

Кръвопреливането е рядка причина в страните, където кръвта се проверява щателно, но представлява риск в някои развиващи се региони.

Сексуалният контакт е друга важна причина, особено незащитен полов акт със заразен човек. Предаването от майка на дете е изключително опасен начин на разпространение на HBV, защото кърмачетата са в по-голям риск от развиване на хронични инфекции.

Предаването в домакинството може да възникне чрез споделяне на лични вещи като бръсначи или четки за зъби, които може да са замърсени със заразена кръв. 

Други начини за предаване включват правене на татуировка или пиърсинг с нестерилизирано оборудване, случайно убождане с игла, особено сред здравни работници, и директен контакт с отворени рани.

Рискови фактори и последици

Различни форми на високорисково поведение като например интравенозна употреба на наркотици и незащитен секс, особено с множество партньори или HBV-позитивен партньор, правят по-вероятно развиването на хепатит Б.

Здравните работници също са изправени пред повишени рискове от експозиция поради потенциален контакт с кръв и телесни течности.

Домашното излагане заради съжителство с човек с хронична HBV инфекция е сериозна опасност. Животът или пътуването до региони с високо разпространение на HBV също е свързано с известен риск. Такива региони са Субсахарска Африка, Източна и Югоизточна Азия, тихоокеанските острови, части от Близкия изток и басейнът на Амазонка.

Бременността по време на заразяване с хепатит Б е свързана с риск от сериозни увреждания на черния дроб. Състоянието е опасно както за майката, така и за бебето. 

 

Какви са методите на лечение?

 

 

Време е да научим повече за методите на диагностика, лечение и превенция на хепатит Б.

Диагностика на хепатит Б

Както вече споменахме, хроничният хепатит Б често протича безсимптомно. Това затруднява диагностиката на заболяването, като повечето заразени разбират чак след настъпване на усложнения. Използва се кръвно изследване, което открива протеин от вируса, наречен повърхностен антиген – HBsAg.

Може да отнеме 6 месеца от момента на заразяването, преди кръвният тест да открие антитела срещу хепатит Б. По тази причина понякога се налага последващо изследване. Важно е до изчакване на резултат да се предприемат мерки за предотвратяване на потенциално заразяване на други хора.

Друг метод за диагностика е свързан с количествено определяне на HBV DNA посредством PCR тест. Прилага се основно при пациенти с хроничен хепатит Б за проследяване на ефекта от проведена антивирусна терапия.

Съществуват и тестове, които могат да оценят увреждането на черния дроб от хепатит Б като тест за чернодробна функция, фиброскан (измерване твърдостта на черния дроб с помощта на специално устройство), ултразвук и чернодробна биопсия.

Лечение

Повечето хора не се нуждаят от лечение на остър хепатит Б, тъй като не развиват продължително заболяване и чернодробно увреждане.

Поддържащите грижи са от съществено значение. Трябва да се избягват алкохол и хепатотоксични лекарства, за да се предотврати по-нататъшно увреждане на черния дроб.

Ако вирусът стане хроничен и има нужда от лечение, се използват антивирусни медикаменти, за да се предотврати размножаването на вируса в организма и причиняването на допълнитено чернодробно увреждане. В редки случаи заболяването може да се излекува от само себе си без медикаментозна намеса.

Редовното наблюдение е от жизненоважно значение за пациентите с хроничен хепатит B. То включва чести кръвни изследвания, чернодробни функционални тестове и периодични ултразвукови изследвания на черния дроб и AFP (алфа-фетопротеин) тест за скрининг за рак на черния дроб.

Превенция

 

 

HBV ваксината е най-ефективната превантивна мярка за хепатит Б. Тя обикновено се прилага в три дози за шест месеца и осигурява дългосрочна защита при над 90% от хората.

Бременните жени трябва да бъдат изследвани за HBV, а новородените от HBV-позитивни майки трябва да получат ваксина срещу HBV и HBIG (имунен глобулин срещу хепатит Б) в рамките на 12 часа след раждането, за да се предотврати предаването.

Ако искаме да се предпазим от хепатит Б, трябва:

• Да имунизираме себе си и децата си – това е най-добрата защита.
• Да използваме презервативи всеки път, когато правим анален или вагинален секс с нови партньори.
• Да избягваме оралния секс, ако ние или нашият партньор имаме херпес, язви или кървящи венци. Малко вероятно е да се заразим с хепатит чрез орален секс, освен ако няма кръв.
• Да избираме само студиа за пиърсинги и татуировки с добра репутация и опитни специалисти, които спазват добри практики за стерилизация и хигиена.
• Да носим ръкавици за еднократна употреба, ако оказваме първа помощ на някого или трябва да почистим кръв или телесни течности.
• Да НЕ споделяме игли и спринцовки или друго оборудване, ако си инжектираме наркотици. Винаги трябва да се използват само стерилни игли и спринцовки и винаги да се измиват ръцете преди и след инжектиране.

 

Ако вече имаме хепатит Б, е важно нашият партньор и/ли съквартирантите ни да са имунизирани срещу хепатит Б. Трябва да практикуваме безопасен секс, да избягваме споделянето на лични вещи (като четки за зъби или самобръсначки), както и да покриваме всяко порязване или рана с водоустойчива превръзка. По този начин можем да предотвратим възможността хепатит Б да продължи да се разпространява.

 

Заключение

Когато става въпрос за хепатит Б, трябва да бъдем внимателни, особено ако не сме били ваксинирали. Заразяването с него може да доведе до сериозни здравословни усложнения.

 

Често задавани въпроси