Хепатит – същност, видове, симптоми

Хепатитът е проблем за здравето в световен мащаб. Неговата многостранна природа обхваща различни видове, всеки от които има своите предизвикателства при диагностицирането, лечението и превенцията.

 

 

 

Симптомите варират по интензивност и продължителност, като острите инфекции често се характеризират с умора, жълтеница, гадене и загуба на апетит. Въпреки това хепатитът може да се задържи и безсимптомно, особено в ранните си стадии, затруднявайки откриването му до възникването на усложнения. Хроничният хепатит прогресира до фиброза (образуване на прекомерно количество съединителна тъкан в черния дроб), цироза (обширна фиброза ) или хепатоцелуларен карцином, което налага навременна намеса и лечение.

 

Причини за развитие

Хепатитът може да бъде причинен от различни фактори, включително:

• Вирусни инфекции. Хепатитните вируси A, B, C, D и E са основните причинители за вирусния хепатит. Те се различават по начина на предаване и тежестта на заболяването.
• Употреба на алкохол. Хроничната употреба на алкохол може да доведе до алкохолен хепатит и усложнения, свързани със здравето на черния дроб.
• Употреба на определени лекарства и химикали. Някои лекарства и химикали, особено при дългосрочна употреба или при по-големи дози, могат да доведат до токсичен хепатит.
• Автоимунни заболявания. Имунната система на тялото може да атакува и унищожи здравата тъкан на черния дроб и да причини автоимунен хепатит.

 

Видове хепатит

Заболяването се проявява в различни форми, като основно се разделя на инфекциозен и неинфекциозен хепатит.

Инфекциозен

 

Инфекциозния хепатит се среща под следните видове: 

• Hepatit A. Причинява се от вируса на хепатит А (HAV). Обикновено се предава чрез консумация на заразена храна или вода или чрез близък контакт със заразен човек. Инфекциите с хепатит А обикновено са остри и не водят до хронично чернодробно заболяване. Симптомите могат да включват умора, гадене, коремна болка, треска и жълтеница.
• Hepatit B. Причинява се от вируса на хепатит B (HBV), който се предава чрез контакт със заразена кръв, сперма или други телесни течности. Предава се и от майка на дете по време на раждане. Може да бъде остър или хроничен. Хроничен хепатит В може да доведе до чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.
• Hepatit C. Причинява се от вируса на хепатит С (HCV) и се предава основно чрез контакт със заразена кръв. Може да се предава и чрез сексуален контакт или от майка на дете по време на раждане, въпреки че тези пътища са по-рядко срещани. Хепатит С може да доведе до хронична инфекция, цироза, чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб. Много хора с хепатит С са безсимптомни в продължение на години, докато увреждането на черния дроб стане тежко.
• Hepatit D. Известен също като делта хепатит, той се причинява от вируса на хепатит D (HDV). Среща се само при хора, които са заразени с вируса на хепатит B (HBV), тъй като HDV изисква HBV за своята репликация. HDV се предава чрез контакт със заразена кръв или други телесни течности.
• Hepatit E. Причинява се от вируса на хепатит Е (HEV) и се предава основно чрез консумация на замърсена вода или храна. Може да се предава и чрез контакт със заразени животни. Това е остър хепатит и не води до хронична инфекция. При бременни жени обаче може да причини тежки усложнения, включително чернодробна недостатъчност.

 

Неинфекциозен

Неинфекциозния хепатит се среща под следните форми:

• Алкохолен хепатит. Представлява възпаление на черния дроб, причинено от прекомерна консумация на алкохол за продължителен период от време. Това е една от водещите причини за чернодробни заболявания в западния свят. Хроничната злоупотреба с алкохол може да доведе до увреждане на черния дроб и цироза, които в крайна сметка могат да прогресират до чернодробна недостатъчност.
• Автоимунен хепатит. При този вид имунната система погрешно атакува чернодробните клетки, което води до възпаление и увреждане на черния дроб. Може да се появи на всяка възраст и да доведе до цироза и чернодробна недостатъчност, ако не се лекува.
• Токсичен хепатит. Някои лекарства или токсини могат да причинят възпаление и увреждане на черния дроб, което води до хепатит. Те включват лекарства без рецепта, лекарства с рецепта, билкови добавки, развлекателни наркотици или излагане на токсини от околната среда. Хепатитът, предизвикан от лекарства или токсини, може да варира по тежест и :да изчезне след преустановяване на приема на причинителя.
• Неалкохолно мастно чернодробно заболяване (NAFLD). Това е общ термин за състояния, характеризиращи се с натрупване на мазнини в черния дроб, които не са причинени от консумация на алкохол. Към него спадат неалкохолната стеатоза (NAFL от Non-Alcoholic Fatty Liver) и неалкохолен стеатохепатит (NASH NASH от Non-Alcoholic SteatoHepatitis).

 

Симптоми и стадии на заболяването

 

 

Симптомите могат да варират в зависимост от основната причина и тежестта на състоянието.

Най-често срещаните симптоми са:

• Жълтеница. Един от отличителните симптоми е жълтеницата, характеризираща се с пожълтяване на кожата и бялото на очите. Това се случва поради натрупването на билирубин, жълт пигмент, произвеждан от черния дроб, когато той не функционира правилно.
• Умора. Много хора изпитват силна умора, което може значително да повлияе на ежедневните им дейности и качеството на живот. Това е един от най-ранните симптоми, които се проявяват и може да продължи през целия ход на заболяването.
• Болка в корема. Възможен е дискомфорт или болка в коремната област, особено в областта на черния дроб. Болката може да е тъпа или остра, да варира по интензитет и да се влоши след прием на мазна и тежка храна.
• Загуба на апетит. Често се наблюдава загуба на апетит, което може да доведе до нежелана загуба на тегло и хранителни дефицити. Намаленото желание за хранене може да бъде придружено от гадене или повръщане.
• Тъмна урина: Промените в цвета на урината са чести симптоми, като урината изглежда по-тъмна от обикновено. Това се дължи на наличието на излишък от билирубин в кръвта, който се отделя от бъбреците.
• Мускулни и ставни болки. Някои хора могат да изпитат мускулни болки и болки в ставите, които да варират от лек дискомфорт до изтощителна болка. Тези симптоми често са неспецифични и могат да бъдат объркани с други състояния.
• Треска. Може да се появи треска, особено в случаите на остър вирусен хепатит. Треската обикновено е придружена от други грипоподобни симптоми като втрисане и изпотяване.
• Сърбеж по кожата. Сърбеж по кожата може да възникне поради натрупването на жлъчни соли в кръвта и да засегне различни части на тялото.

 

Рискови фактори и последствия

Рискови фактори за инфектиране с инфекциозен хепатит са:

• Контакт със заразена кръв
• Незащитена сексуална активност
• Интравенозна употреба на наркотици
• Експозиция на кръвни патогени

 

Последиците от нелекувания хепатит се простират отвъд чернодробното увреждане, обхващайки екстрахепатални прояви като бъбречна дисфункция, сърдечно-съдови усложнения и неврологични разстройства, подчертавайки системното въздействие на това заболяване.

 

Как се диагностицира?

Точната диагноза изисква цялостен подход, включващ клинична оценка, серологично изследване, образни изследвания и хистопатологична оценка. Кръвните тестове изясняват вирусните маркери, нивата на чернодробни ензими и серологични профили, показателни за продължаваща инфекция или минала експозиция.

Образни методи като ултразвук, компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI) улесняват оценката на чернодробната морфология и откриването на структурни аномалии, насочвайки вземането на терапевтични решения.

В някои случаи може да се наложи чернодробна биопсия, за да се определи степента на възпаление, фиброза или злокачествено заболяване, което улеснява планирането на лечението.

 

Какви изследвания да направим?

 

 

При съмнение за хепатит е важно да се направят определени изследвания за постановяване на диагнозата.

Ето някои от тях:

• Кръвни изследвания за маркери на хепатит (Hepatitis serology). Включват тестове за антитела към хепатитните вируси. Тези тестове могат да определят дали има наличие на активна инфекция, дали има имунитет срещу определен тип хепатит и дали е имало предишна инфекция.
• Изследване на функцията на черния дроб (Liver function tests). Включват измерване на нивата на различни ензими и протеини в кръвта, които могат да покажат дали черният дроб функционира правилно и дали е засегнат от инфекция.
• PCR тест (Polymerase chain reaction). Този тест се използва за директно откриване на наличието на вирусен материал в кръвта или други биологични проби. Той може да бъде полезен за потвърждаване на диагнозата на хроничен хепатит или за откриване на инфекция в ранен етап.
• Имунохистохимични изследвания (Immunohistochemistry). Ако е налице хроничен хепатит и има нужда от оценка на състоянието, тези изследвания могат да се извършат върху биопсия от черен дроб, взета чрез инвазивна процедура като тънка игла.

 

Какви са методите на лечение?

Методите за лечението на хепатит обхващат спектър от интервенции, съобразени с конкретния тип, тежест и стадий на заболяването. Съвременната медицина предлага разнообразие от методи за лечение, фокусирайки се най-вече върху по-тежките HBV и HCV. Освен това съществуват и алтернативни подходи към лечението, които се базират на традиционни и натурални методи.

Съвременни методи на лечение:

• Лекарствена терапия за HCV. За хроничния хепатит C се използват противовирусни лекарства, които могат да блокират размножаването на вируса в организма. Протеазни инхибитори, нуклеозидни аналози и други класове лекарства се използват, за да се постигне елиминация на вируса.
• Лекарствена терапия за HBV. В случаите на хроничен хепатит B антивирусни лекарства като ламивудин, адевофир и др. се прилагат за контролиране на вирусната натовареност и намаляване на възпалението в черния дроб. Целта е да се сведе до минимум рискът от прогресиране на заболяването към цироза, чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен карцином.

 

Алтернативни подходи към лечението:

• Традиционни китайски методи на лечение. Китайската традиционна медицина предлага различни подходи за лечение. Те включват акупунктура, диета и цялостна промяна в стила на живот, които целят да подпомогнат функционирането на черния дроб.
• Хранителни добавки. Някои хранителни добавки като силимарин (екстракт от семената на белия трън) имат благоприятни ефекти върху здравето на черния дроб.
• Промени в хранителния режим и начина на живот. Здравословното хранене, редовната физическа активност, избягването на алкохол и медикаменти, както и намаляването на стреса се смятат за важни фактори за възстановяването на черния дроб.

 

 

Хепатитът в миналото

Корените на хепатита са свързани с най-ранните записи от човешката цивилизация. Древните цивилизации в Месопотамия, Египет и Индия са документирали заболявания със симптоми, подобни на хепатита, въпреки че тяхното разбиране е било обвито в мистицизъм и религиозни вярвания. В Древен Египет описания на жълтеница, често срещан симптом на хепатит, могат да бъдат намерени в медицински папируси, датиращи от 1600 г. пр.н.е.

Древногръцките и римските лекари, включително Хипократ и Гален, допринасят за ранните медицински познания, признавайки жълтеницата като отделно заболяване.

През Средновековието медицинското разбиране е в застой и избухванията на епидемиите от хепатит се свързват с лоши санитарни условия и пренаселени условия на живот, което води до широко разпространение на инфекциозните заболявания.

19-ти век бележи повратна точка в разбирането на хепатита, подтикната от напредъка в патологията и микробиологията. През 1880 г. немският лекар Карл Йозеф Еберт идентифицира причинителя на тифоидната треска, което е значителна стъпка към разбирането на инфекциозните заболявания. Приблизително по същото време учените започват да разграничават различните видове хепатит, поставяйки основата за по-нататъшни изследвания.

Откриването на вируса на хепатит А (HAV) в началото на 20 век от сър Майкъл Антъни Епщайн и сър Джон Макфарлейн Бърнет революционизира разбирането за болестта. Този пробив проправи пътя за разработването на ваксини и превантивни мерки срещу хепатит А.

Втората половина на 20-ти век стана свидетел на значителен напредък в областта на хепатологията, подхранван от напредъка в молекулярната биология и вирусологията. През 1963 г. американският лекар Барух Самуел Блумбърг, докато работи в Националния институт по здравеопазване на САЩ, открива Австралийския антиген. Първоначално не е ясно какво представлява този антиген, но по-късно се оказва, че е повърхностен маркер на вируса на хепатит B.

През 1965 г. двама други американски учени, Харвийн Гоуст и Албърт Бъртън Селер, независимо един от друг изолират вируса на хепатит B от кръвта на пациенти с тази инфекция, а за откритието на Австралийския антиген Блумбърг е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина през 1967 г.

Всичко това и последващото разработване на ваксината срещу HBV бележи крайъгълен камък в превенцията на вирусния хепатит.

 

Заключение

 

 

Чрез продължителни изследователски усилия, инициативи за застъпничество и партньорства за сътрудничество, ние можем да преодолеем бариерите, поставени от хепатита, поставяйки началото на ера на подобрена превенция, диагностика и лечение, които носят обещание за бъдеще, свободно от бича на чернодробните заболявания.

 

Често задавани въпроси