Ектопия на маточната шийка – какво трябва да знаем?

Цервикалната ектопия, често наричана разговорно „раничка“ на маточната шийка, е често срещано явление при рутинните гинекологични прегледи на млади жени, като се среща при 17 до 50% от тях. При това състояние клетки от цервикалния канал се срещат извън повърхността му.

Въпреки че това обикновено е доброкачествено състояние, е необходимо да се проследи и, при нужда, да се започне лечение.

Каква е структурата на цервикалния канал и какво се променя при наличие на ектопия?

Вътрешните женски полови органи сa влагалище, маточна шийка, матка, фалопиеви (маточни) тръби и яйчници. Клетките, които покриват канала на шийката на матката (ендоцервикс), са гландуларни (жлезисти) клетки. Те са червеникави на цвят и това придава подобен цвят на самия орган. Повърхността, покрита с тях, изглежда по-неравна и зърниста.

Тъканта от външната част на този канал (екзоцервикса) е епителна, състои се от сквамозни – вид плоски, епителни клетки, които не продуцират секрет като гландуларните. Съответно и цветът на влагалището и външната част на цервикалния канал е бледорозов, различаващ се от този на маточната шийка. Освен това повърхността на съответните места е гладка.

Именно поради тези, видими дори и на пръв поглед, разлики, състоянието е лесно за откриване при рутинен гинекологичен преглед.

Двата вида клетки се срещат на границата между външната (откъм влагалището) и вътрешната част на маточната шийка. Когато гландуларните клетки заселят екзоцервикса, се оформя т.нар. „раничка“ или ектопия.

Каква е причината за поява на раничка на маточната шийка?

Най-честата причина за поява на цервикална ектопия са хормоналните промени в организма на жената. Оралните контрацептиви предизвикват такъв тип промени. Наблюдават се високи нива на естроген, които водят до развитие на такъв тип ранички.

Пубертетът, бременността и като цяло младата възраст са също поводи за настъпване на хормонален дисбаланс. Дори само преминаването през овулаторната фаза на менструалния цикъл може да причини ектопия. Като се има предвид кои са рисковите фактори, става ясно, че това състояние е рядко срещано във възрастта след менопауза.

Какви са симптомите?

Обичайно ектопията не предизвиква никакви симптоми, затова се открива по-често случайно, отколкото по повод на определени оплаквания. Въпреки това самите гландуларни клетки, с които са заменени епителните, могат да кървят по-лесно и да произвеждат повече секрети.

Леко кървене може да бъде наблюдавано като симптом в следните ситуации:

• по време или след полов акт – предизвиква се механично дразнене върху променената тъкан и е явление при 5 до 25% от жените с ектопия
• по време или след изследване на шийката на матката или взимане на материал
• между редовни менструации
• след интензивно натоварване и спорт, например бягане или конна езда

Тези поводи за кървене могат да бъдат съчетани и с лека болка. Възможно е и наличие само на изолирана болка, дори в цялата тазова област. Повишеното отделяне на секрет може да бъде свързано с вагинална инфекция (бактериална вагиноза или кандидоза), ако такава е налична, тя се лекува с приоритет пред ектопията. Тези инфекции могат да причинят и кървене при дразнене на променената тъкан от процеса.

Дадените симптоми са твърде неспецифични, те могат да бъдат знак и за много други заболявания. Поради тази причина е необходимо те да бъдат проверени от акушер-гинеколог  за поставяне на точна диагноза.

Как се диагностицира цервикалната ектопия?

Както вече беше споменато, опитните акушер-гинеколози откриват ектопията при оглед.

Колпоскопията позволява да се изследват детайлно външните полови органи, влагалището и шийката на матката под насочено силно осветление и лупно увеличение от 4 до 40 пъти. Съответно ще се забележи променената тъкан – с по-червен и неравен вид.

Обикновено рутинният и профилактичен гинекологичен преглед включва взимане на материал за цитонамазка.

Пациентките, при които се забелязва наличие на „раничка“, не са изключение, дори напротив. Важно е да се проведе този тип цитологично изследване, за да се докаже, че няма други видове клетки, освен очакваните в тази променена тъкан.

Резултатът от цитонамазката се поставя в специална PAP класификация, която определя колко рискови са наличните клетки. Вземането на материал за биопсия е по-рядко провеждано изследване. То се налага по преценка на лекаря, най-често след незадоволителен резултат от проведената цитонамазка.

Цервикална ектопия и други състояния

Бременност

Цервикалната ектопия е много често срещана по време на бременност. В този период се наблюдават много хормонални промени, като от особено значение са високите нива на естрогена. Това предразполага към по-голяма вероятност за развитие на симптоми, включително и кървене.

Въпреки че ектопията може да бъде причина за появата на този симптом, всяко кървене по време на бременност трябва да бъде уточнено.

Ако цервикалната ектопия се появи по време на бременност, не се предприема лечение. Обикновено промените по външната част на шийката на матката преминават спонтанно около 3-6 месеца след раждане поради нормализиране на нивата на естрогена.

При условие, че ектопията е налична преди бременността, са възможни трудности в забременяването. Различните клетки в областта на влагалището водят до промени в pH и съответно до затруднено придвижване на сперматозоидите до матката. Това е възможно само когато „раничката“ обхваща повече здрава площ, т.е. е по-голяма. При малки промени по лигавицата не са засегнати репродуктивните функции.

Инфекции

Навлизането на патогенни микроорганизми, като бактерии и гъби, и развитието на инфекция във влагалището, а дори и в по-горните отдели на женската полова система, е друг риск при наличие на нелекувана ектопия.

Това прави „раничките“ на шийката на матката добра входна врата за инфекции, което, от своя стана, е свързано с рискова бременност. Патогенните микроорганизми по-лесно биха достигнали околоплодната течност и потенциално биха причинили състояния като ретардация (забавен темп) в развитието на плода и преждевременно раждане.

Злокачествени заболявания

Във връзка с факта, че наличието на ектопия е предпоставка за по-лесното възникване на инфекции, няма как да не се замислим за човешкия папилома вирус (HPV). Доказана е връзката между наличието му в тялото и развитие на рак на шийката на матката.

Важно е да се отбележи, че ектопията не е състояние, пряко свързано с това злокачествено заболяване. Според проведени проучвания, цервикалният карцином не се среща по-често при жени с доказана ектопия. Все пак, акушер-гинеколозите подхождат с внимание към по-големите „ранички“ и препоръчват тяхното отстраняване навреме.

Какво е лечението и кога се прилага?

Съществува разлика между нуждите от лечение на цервикалната ектопия при всяка жена. Преценява се големината на раничката, наличието на симптоми, наличието или плановете за бременност и други фактори.

При леките случаи, без симптоми и риск от усложнения, се очаква в определен момент състоянието да премине без лечение. Препоръчва се периодично проследяване от акушер-гинеколог.

Ако ектопията е причинена от орални контрацептиви, се разглежда възможността за преустановяване на приема им.

Използват се няколко метода за отстраняване на цервикалната ектопия, ако се сметне, че тя крие рискове или причинява симптоми:

1. Коагулация: извършва се изгаряне на гландуларните клетки от външната страна на шийката на матката. Процедурата продължава около 5-10 минути и се извършва под обща анестезия.
2. Лазерна терапия: използва се при по-големи ранички, които трудно биха се повлияли от коагулация.
3. Криотерапия: представлява замразяване на променените клетки, без прилагане на анестезия. Тази процедура отнема също около 10 минути.
4. Прилагане на сребърен нитрат: използва се за отстраняване на гландуларните клетки като се въвежда с помощта на тънък инструмент.

Цервикалната ектопия е състояние, за което много жени научават по време на рутинен гинекологичен преглед. Въпреки че в голям процент от случаите то не причинява усложнения и дискомфорт, редовното му проследяване е препоръчително.