Болест на Хортон може да е причина за силно главоболие

Възпалението на артериите, особено на тези в областта на слепоочията, е известно като болест на Хортон. Нарича се още темпорален артериит или гигантоклетъчен артериит.

Възпалението засяга предимно хора в пенсионна възраст, като два пъти по-често поразява жените. В България годишно се регистрират по 160 до 240 нови случаи с болест на Хортон.

Разнообразните й прояви принуждават пациентите да се консултират с невролози, кардиолози, стоматолози, офталмолози, ревматолози и други специалисти. Познаването на темпоралния артериит би намалило излишните консултации и би подпомогнало диагностиката и лечението на болестта.

Ето подробностите.

Причини за темпорален артериит

Причините за него, в сегашния етап от научното развитие, остават неизвестни. Обсъжда се ролята на хепатит, херпес и редица още инфекции, обаче нито една от тях не е сигурен провокиращ фактор на болест на Хортон.

Някои изследователи свързват темпоралния артериит с ревматична полимиалгия (състояние на болка и скованост в раменете и таза). Но само 15 до 30 на сто от пациентите с тази диагноза страдат и от болест на Хортон.

Предполага се, че за възникването й известна роля оказват условията на околната средата и генетичното предразположение.

Какво се случва при болест на Хортон?

Темпоралният артериит е автоимунно заболяване. При него защитната система на пострадалия човек реагира срещу собствените си кръвоносни съдове.

Образуват се автоантитела, които, заедно с други фактори на имунитета, атакуват, възпаляват и увреждат вътрешната стена на артериите. Тя става оточна и задебелена.

Това намалява съдовата проходимост, ограничава притока на кръв към органите и по този начин затруднява снабдяването им с кислород и хранителни вещества.

При тази автоагресия се поразяват артерии с голям и среден диаметър, най-често се засягат съдовете в областта на слепоочията, очите и шията. Много рядко се увреждат аортата и коронарните артерии.

Симптоми при темпорален артериит

Проявите на заболяването са разнообразни. В повечето случаи преобладават следните оплаквания:

• Главоболие. Около 90% от пациентите страдат от интензивно главоболие, което не отминава след прием на аналгин, парацетамол и други обезболяващи средства. Неприятното усещане може да бъде локализирано в различни области, например в едното слепоочие или едната половина на главата.
• Болка в челюстта. Обикновено се явява при дъвчене или говорене. Този симптом се дължи на недостатъчен приток на кръв към челюстните мускули.
• Косопад. Често възникват червени, болезнени петна по скалпа. В тези области може да настъпи т.нар. огнищно окапване на косата. По-рядко поразените места прерастват в рани.
• Грипоподобни оплаквания. Обикновено изпотяването през нощта, треската, общото неразположение, мускулните болки и умората се приемат за прояви на грип, но е добре да се има предвид, че те може да сигнализират за болест на Хортон.
• Зрителни смущения и слепота. Когато са увредени клоновете от слепоочната артерия, водещи към очното дъно и към очния нерв, настъпват замъглено или двойно виждане, или загуба на зрение. Слепотата може да засегне едното или двете очи. В началото е временна. Дължи се на възпаление, свързано със задебеляване на артериалните стени. Поразената артерия се очертава под кожата на слепоочието като набъбнало разклонение.
• Инсулт. Случва се при по-малко от 5% от пациентите с болест на Хортон. Дължи се на намален кръвен поток към мозъчните клетки, при което част от тях се уврежда.
• Аневризма на гръдната аорта. Проблемът възниква, когато се появи слабо място в главната артерия, през която преминава кръвта от сърцето към тялото. Това място се превръща в аневризма – необичайна изпъкналост в стената на аортата. Ако аневризмата се спука, създава се опасност за живота.

Как се диагностицира болест на Хортон?

Физическият преглед се фокусира върху слепоочните артерии. В повечето случаи тези кръвоносни съдове, от едната или от двете страни на главата, са разширени, зачервени и пулсирането им се усеща. Често са болезнени при натиск.

Значение за диагнозата имат кръвните тестове:

• Изследване на С-реактивен протеин. Той се продуцира от черния дроб и се освобождава в кръвния поток. Повишените нива на С-реактивен протеин са маркер за възпалителен процес в тялото.
• Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ ). Този кръвен тест също показва, че в организма протича възпалителен процес.

Образните изследвания (магнитно-резонансна ангиография, компютърна томография и PET-сканиране) се ползват, както за диагностика на болест на Хортон, така и за проследяване на резултатите от приложеното лечение. Чрез Доплер ехография се създават изображения на кръвта, протичаща през артериите.

Рядко се прави биопсия – след поставяне на локална упойка се отнема парченце от стената на засегнатата артерия. Микроскопското изследване на взетия материал показва признаци на възпаление, ако пациентът страда от темпорален артериит. Това обаче е инвазивна процедура, а отрицателният резултат от биопсията напълно не изключва наличието на болест на Хортон.

Лечение на темпорален артериит

До неотдавна основна форма на лечение на темпорален артериит беше прилагане на кортикостероидни медикаменти, които помагат за намаляване на възпалението. Те обаче имат и опасни странични ефекти. По тази причина, след едномесечна терапия с високи дози кортикостероиди, задължително се преминава към постепенното им намаляване до 5-10 мг дневно, в продължение на няколко месеца.

Съвременна алтернатива на кортикостероидите е биологичното лечение, при което се използват нови препарати, част от които са одобрени от Европейската медицинска агенция. Недостатък на биологичната терапия е високата цена на медикаментите.

При темпорален артериит не се изключва употребата на ацетизал, ако пациентът няма други съпътстващи заболявания, включително язва на стомаха и нарушено кръвосъсирване.

Може да се приемат и добавки за укрепване на имунната система, но видът и дозировката им трябва да се предписват от лекар.

Как да се предпазим от болест на Хортон?

Все още не разполагаме със специфична профилактика срещу болестта. Въпреки това рискът от нея може да се сведе до минимум чрез своевременно лечение на възникнали инфекции и траен отказ от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и упойващи вещества.

Много важна е ролята на осемчасовия сън, редовната физическа активност и разумното регулиране на стреса. Също – на пълноценното хранене с достатъчно витамини, микроелементи и други полезни съставки.

Всички тези широко известни мерки укрепват организма, включително и имунната система. При настъпил темпорален артериит те допринасят за промяна в хода на това автоимунно заболяване и понякога могат напълно да възстановят пострадалия. Трябва само да повярваме в здравословните подходи, да ги приемем и прилагаме.

Така от личен опит ще се уверим в правотата на прочутата каталонска поговорка: „От горчивината на болестта човекът опознава сладостта на здравето“.