Топ 7 на най-честите лабораторни изследвания – първа част

Обновена: 07.03.2024|
най-честите лабораторни изследвания.

Какво правим, когато получим от личния си лекар направление за изследване в клинична лаборатория? Обикновено се опасяваме дали това е болезнено. Интересуваме се от вероятни странични ефекти и рискове. Сегашната пандемия допълнително подхранва страховете ни и, ако не сме наясно със същността на тестовете, предпочитаме да ги отложим за неопределено време.

Неслучайно през последните месеци расте броят на неконтролираните хронични заболявания, а други увреждания изобщо не се диагностицират и подмолно рушат човешкото здраве. Възможност да избегнем всичко това е да сме информирани за най-честите лабораторни анализи.

Със съдействието на лаборатории Synevo, които ни предоставиха статистически данни по отношение на най-честите лабораторни изследвания, ще разгледаме подробно целта на всяко от тях. Данните са за периода от 1-ви януари до 28-и февруари, 2021 г.

 

 Топ 3 на най-честите лабораторни изследвания

 

Най-честите лабораторни изследвания.

 

Започваме с 3-те най-масови лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, глюкозен серумен тест и кръвен тест за креатинин. Научете как и с каква цел се провеждат, както и какво установяват резултатите.

 

1. Пълна кръвна картина (ППК или хемограма)

Това е най-масовото изследване – през този период са направени 8137 лабораторни теста. За целта се взема кръв от вена (при възрастните хора) или от пръст (при децата). Чрез пълна кръвна картина (ППК) се уточнява броят и съотношението между различните видове клетки в кръвта. Според функциите им те се разделят на:

  • червени кръвни клетки (еритроцити) – транспортират кислород от белите дробове до всички органи, а от там изнасят въглероден диоксид
  • бели кръвни клетки (левкоцити) – участват в имунната система и се разделят на подгрупи: неутрофили, лимфоцити, моноцити, базофили, еозинофили
  • кръвни плочки (тромбоцити) – отговорни са за кръвосъсирването

Хемограмата позволява да се направи оценка на общото здравословно състояние. Необходима е за диагностициране и терапевтичен контрол на инфекции, възпалителни процеси, хематологични, автоимунни, кардиологични, онкологични и много други заболявания.

Показателите в ППК също се маркират със съкращения. Например:

  • Hb (hemoglobin) – отнася се за количеството на кръвния хемоглобин. Неговата молекула се освобождава от еритроцитите при разграждането им във взетата за изследване кръв.
  • Hct (hematocrit) – сочи съотношението между общия обем на кръвта и обема на еритроцитите.
  • MCV (mean corpuscular volume) – означава среден обем на еритроцитите.
  • MCHC (mean corpuscular hemoglobin concentration) – средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите.
  • WBC (white blood cells) – брой на левкоцитите.
  • PLТ (platelets) – брой на тромбоцитите.

Резултатите се сравняват с т.нар. референтни стойности (установени са след изследване на големи групи от здрави хора).

 

2. Глюкозен серумен тест

Прилага се за диагностика на преддиабет, диабет и гестационен диабет (по време на бременност). За да се прецени нивото на серумната глюкоза, изследваният трябва да не е приемал храна или напитки, освен вода, в рамките на минимум 8 часа преди теста. Анализира се кръв от вената на ръката.

Съгласно практическите препоръки на Американската асоциация по диабет, въпросното обменно заболяване е факт, ако при няколко изследвания се повторят високите стойности на кръвната захар. Тогава е необходима незабавна консултация с ендокринолог.

Състоянието на преддиабет също не бива да се пренебрегва, защото носи риск от развитие на диабет от втори тип, хипертония и липидни нарушения в кръвта.

 

3. Кръвен тест за креатинин

На трето място сред най-честите лабораторни изследвания е тестът за креатинин. Изследването сочи нивото на креатинин в изтеглена от вената кръв.

Креатининът е продукт, който се образува при разпадане на аминокиселината креатин, която се намира в мускулите.

Равнището на този отпадъчен продукт в кръвта е показател за състоянието на бъбречната функция.

Много важно е преди теста да уведомите своя лекар за всички медикаменти и хранителни добавки, които приемате. Някои лекарства могат да повишат нивото на креатинин, без да увреждат бъбреците и така да опорочат резултатите от анализа.

Повишените серумни нива на отпадъчния продукт говорят за увреждане на бъбреците или на пикочните пътища. Предупреждават за инфекция, дехидратация и намален приток на кръв към бъбреците.

Също са сигнал за застойна сърдечна недостатъчност, усложнения при диабет или проблеми след продължителна диета с високо съдържание на протеини.

 

Кои изследвания заемат останалите позиции в топ 7 на най-масовите лабораторни тестове ?

 

Най-честите лабораторни изследвания.

 

Списъкът с най-честите лабораторни изследвания продължава – тук се нареждат ALAT и ASAT, липиден профил, SARS-CoV-2 RNA – RT-PCR, изследване на TSH и скорост на утаяване на еритроцити.

 

4. ALAT и ASAT

С тези съкращения се означават два ензима (ускорители на биохимични процеси) от групата на трансаминазите.

  • Първият е аланин аминотрансфераза (ALAT). Наричан е още аланин трансаминазата (ALT) или глутамат-пируват трансаминаза (GPT).
  • Вторият е аспартат аминотрансферазата (ASAT). Известен е също като АСАТ, AST или GOT.

Аланин аминотрансферазата присъства предимно в чернодробните клетки. При вирусен хепатит и други форми на чернодробно увреждане ALАT се повишава дори преди да се появят симптомите на болестта.

Ензимът ALAT е най-характерният маркер за увреждане на черния дроб.

ASАT се открива, освен в чернодробните клетки, и:

  • в задстомашната жлеза
  • далака
  • бъбреците
  • сърцето
  • скелетните мускули

По тази причина аспартат аминотрансферазата е по-малко специфичният показател за функцията на черния дроб. Въпреки това разграничаване, серумните нива на двата ензима се анализират при съмнения за заболяване на черния дроб.

За изследването се взима венозна кръв. Препоръчително е това да става сутрин, преди консумация на храни и напитки. Получените данни се съпоставят с т.нар. референтни стойности на ALAT и ASAT, които варират според възрастта и пола на пациента.

 

5. Липиден профил

Така се нарича група тестове, прилагани за установяване на кръвните нива на четири вида мазнини (липиди) в кръвта:

  • Липопротеин с ниска плътност (LDL) холестерол

Нарича се „лош“ холестерол, защото води до натрупване на мастни отлагания (т.нар. плаки) в артериите, което затруднява движението на кръвта. При разрастването си тези натрупвания водят до инфаркт или инсулт.

  • Липопротеин с висока плътност (HDL) холестерол.

Известен е като „добър“ холестерол. Той подпомага преминаването на LDL холестерола с кръвта, като по този начин поддържа артериите отворени. В организма НDL участва в изграждането на клетъчните мембрани. Свързан е с производство на полови хормони, жлъчни киселини, витамин Д и кортизол.

  • Общ холестерол

Това е сборът от намиращите се в кръвта липопротеини с ниска и с висока плътност. Според проучване, публикувано от Американския колеж по кардиология, контролът върху нивата на HDL и на LDL обикновено дава по-точни резултати от проследяването единствено на лошия холестерол.

  • Триглицериди

Представляват вид мазнини в кръвта. След хранене, организмът превръща калориите, от които не се нуждае, в триглицериди, които се съхраняват в мастните клетки. Високите нива на триглицериди носят риск от наднормено телесно тегло и повишени нива на кръвната захар.

За липиден профил е най-добре кръвта да се взема сутрин, след гладуване от предната вечер. Резултатите от направените тестове могат да разкрият повишен риск от атеросклероза, инфаркт или инсулт. Често получените данни са свързани с необходимост от проверка за нивото на кръвната захар и функциите на щитовидната жлеза.

 

6. SARS-CoV-2 RNA – RT-PCR

 

Най-честите лабораторни изследвания. Микоплазмена пневмония. Как да предпазим детето от вируси.Повторното носене на еднократна защитна маска.

 

Така се означава тест, който днес се приема за златен стандарт в диагностиката на Covid-19. Основното при него е вземане от пациента на назофарингеален секрет, в който се търси присъствие на РНК от агресивния коронавирус (SARS-CoV-2).

Методът е напълно безопасен, макар и леко дискомфортен. С него се диагностицира активна коронавирусна инфекция.

 

7. Изследване на TSH

Също чрез кръвен тест се определя количеството на т.нар. тиреоид-стимулиращ хормон (TSH). Той контролира телесната температура, теглото и мускулната сила на човека, влияе върху емоциите му.

Твърде високите и прекалено ниските нива на TSH показват, че щитовидната жлеза не функционира нормално.

В такива случаи се провеждат допълнителни анализи, чрез които се уточнява причината за проблема. Например:

  • изследват се щитовидни хормони, известни като T3 (трийодтиронин) и T4 (тироксин)
  • правят се тестове за откриване на автоимунни заболявания като болест на Грейвс и тиреоидит на Хашимото

За да се определи нивото на TSH, се взема венозна кръв от ръката. Препоръчително е пациентът да не поема храна и напитки няколко часа преди изследването.

 

Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

Това изследване се нарежда на 8-мо място с 3089 теста за първите два месеца от 2021 г. То показва колко бързо се утаяват еритроцитите на дъното на епруветка, съдържаща кръвна проба.

При увеличаване на СУЕ се търси възпаление в тялото, възникнало поради инфекция, нараняване, хронично заболяване или друг здравословен проблем.

Тестът се прилага както за диагностика, така и за проследяване на конкретно лечение (при ревматизъм, артрит, васкулит и пр.). Взема се венозна, по-рядко капилярна кръв, сутрин, на гладно. След 1-2 часа се отчита образувалата се наслойка и колкото е по-голяма, толкова по-скоростно е утаяването.

 

Представеният списък с най-честите лабораторни изследвания се отличава с минимален риск от усложнения. Въпреки това не са изключени временна болка и синини в мястото на вземане на кръвната проба. Инфекция може да настъпи само при нарушаване на правилата за асептика, дезинфекция и стерилизация, което в наши дни е рядкост.

Задължително е данните от изследванията да се интерпретират от лекар.

 

Вижте и втора част с най-честите лабораторни изследвания в началото на 2021 г.

Категории: Витамини и хранителни добавки, Здраве, Любопитно|Публикувана: 15.04.2021|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

eb22f0b1122125bc6d566cc1bd539054?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар