Ампутация: причини, видове и възстановяване

Процедурата обикновено се извършва за справяне с тежки наранявания, инфекции, заболявания като диабет, рак или за подобряване на качеството на живот в случаи на силна болка или дисфункция.

Ампутацията може значително да повлияе на мобилността и ежедневните дейности на човек, като често изисква рехабилитация и използване на протези.

 

Напредъкът в превантивните техники означава, че процентът на ампутации като цяло е намалял в САЩ, според изследване от 2020 г. Въпреки това, този на ампутациите, свързани с хронични заболявания като диабет, е останал същият, понякога дори е по-висок.

Свикването с начина на живот без естествен крайник много често се отразява на физическото, емоционалното и психическото състояние на човек.

Много хора живеят пълноценен и здравословен живот след ампутация.

В тези случаи лекарите могат да препоръчат среща с психолог или с консултант по психичното здраве. Тъй като подобен период депресията вследствие на ампутация може да премине една идея по-леко.

 

Какви са различните видове ампутации?

Лекарите обикновено разделят типовете ампутации първо на горни и долни. Горните включват пръстите, китката или ръката. Долните биват пръстите на краката, глезена или самия крак.

В идеалния случай, ако човек се нуждае от ампутация, лекар ще обсъди с него възможностите за поставяне на протеза. По-долу представяме медицински термини за определени видове ампутации.

Ампутации на горен крайник

• Транскарпална – на пръст или част от ръката
• Дезартикулация на китката – през китката
• Трансрадиален – под лакътя
• Дезартикулация на лакътя – през лакътя или на нивото му
• Трансхумерален – над лакътя
• Дезартикулация на рамото – ампутация на рамото

 

Ампутации на долен крайник

• Ампутация на пръстите на краката – отстраняване на един или повече пръсти
• Средна ампутация на стъпалото – отстраняване на пръстите и половината от стъпалото, като остават петата и глезенната става
• Нарича се още трансметатарзална ампутация (TMA)
• Транстибиална ампутация – известна също като ампутация под коляното
• Дезартикулация на коляното – ампутация през коляното
• Трансфеморална ампутация – над коляното
• Дезартикулация на тазобедрената става
• Хемипелвектомия – ампутация на целия крак и част от таза до сакрума (триъгълната кост, разположена между двете тазови кости, формираща задната част на таза)

 

Защо понякога ампутацията е необходима?

 

 

Има много причини, поради които може да се наложи ампутация. Най-често срещаното е лошо кръвообращение поради увреждане или стесняване на артериите, наречено периферно артериално заболяване.

Без адекватен приток на кръв клетките на тялото не могат да получат кислород и хранителни вещества, от които се нуждаят от кръвния поток. В резултат на това засегнатата тъкан започва да умира и може да настъпи инфекция.

Други причини за ампутация могат да включват:

• Тежко нараняване (например от инцидент с превозно средство или сериозно изгаряне)
• Раков тумор в костта или мускула на крайника
• Сериозна инфекция, която не се подобрява с антибиотици или друго лечение
• Удебеляване на нервната тъкан, наречено неврома
• Измръзване

 

По-долу разглеждаме някои от тях.

1. Ампутации, свързани със състоянието на кръвния поток

Хронично заболяване и инфекция могат да доведат до прекъсването му, което застрашава крайник. Когато случаят е такъв, лекарят може да препоръча ампутация, за да се запази възможно най-голяма част от крайника.

Хроничните заболявания са водеща причина за ампутации на долни крайници. Американската академия по физикална медицина и рехабилитация (AAPMR) изчислява, че 93,4 % от всички ампутации на долни крайници са свързани със съдови заболявания. Това включва състояния като диабет и заболяване на периферните артерии.

Най-често срещаните ампутации на долните крайници, свързани с кръвообращението, са:

• Пръст на крака (33,2%)
• Транстибиален (28,2%)
• Трансфеморален (26,1%)
• Ампутации на крака (10,6%)

 

Ампутациите поради хронично заболяване са свързани със смъртност в срок от около 5 години, който е по-висок от този при някои видове рак.

Грижата след хирургическата намеса е изключително важна, тъй като много често причината за смъртта след ампутация не е самата процедура, а неправилната грижа за раната след това.

2. Ампутации, свързани с рак

Ампутацията, свързана с рак, представлява 0,8% от общия брой ампутации. Това често се дължи на рак на костите или такъв, който е метастазирал в тях. Ракът обаче е най-честата причина за ампутация при хора на възраст между 10 и 20 години.

3. Ампутации вследствие на травма

Наранявания и травми могат да доведат до ампутации. Приблизително 5,8% от ампутациите на долните крайници са свързани с травма.

Това може да включва наранявания от автомобилни катастрофи и злополуки, свързани с работното място.

Бюрото по трудова статистика изчислява, че през 2018 г. в Съединените щати са се случили 6200 ампутации, свързани с работата. Повече от 58% от тях са включвали използването на някакъв вид машини, особено метални и дървообработващи такива.

 

Процедурата по ампутация

 

 

Ампутацията обикновено изисква болничен престой от 5 до 14 дни или повече, в зависимост от операцията и усложненията. Самата процедура може да варира в зависимост от ампутирания крайник или общото здравословно състояние на пациента.

Ампутацията може да се извърши под обща анестезия (което означава, че пациентът спи) или със спинална анестезия, която обезболява тялото от кръста надолу.

Когато извършва ампутация, хирургът премахва цялата увредена тъкан, като оставя възможно най-много здрава. Лекарят може да използва няколко метода, за да определи къде да отреже и колко тъкан да отстрани. Те включват:

• Проверка за пулс близо до мястото, където хирургът планира да реже.
• Сравняване на температурите на кожата на засегнатия крайник с тези на здрав.
• Търсене на участъци със зачервена кожа.
• Проверява дали кожата в близост до мястото, където планира да изреже, все още е чувствителна на допир.

 

По време на самата процедура хирургът обикновено трябва да:

• Отстрани болната тъкан и всяка смачкана кост
• Изглади неравните участъци на костта
• Запечата кръвоносните съдове и нервите
• Изреже и оформи мускулите така, че краят на крайника (пънчето) да може да има възможност за поставяне на протеза към него.

 

Как ампутациите влияят на тялото?

 

 

Тъй като ампутацията премахва част от тялото, която е била естествено налична, лесно е човек да се чуди как това се отразява на цялостното здраве. Безспорно има неприятни ефекти, които могат да възникнат поради ампутация. Важно е човек да комуникира и слуша своя лекар и физиотерапевт, за да сведе до минимум тези ефекти, когато е възможно.

Примерните промени включват:

• Промени в центъра на тежестта и баланса
• Повишен риск от артрит в останалия крайник (ако е приложимо), тъй като често трябва да увеличи натоварването си
• Болка в гърба поради промени в позицията на тялото при ампутирани долни крайници

 

Често ефектите от ампутацията са свързани с това къде се намира щетата и цялостното здраве. Хирургът може да избере да затвори раната веднага, като зашие кожните ламба (при т.нар. затворена ампутация). Или може да остави мястото отворено за няколко дни, в случай че има нужда от отстраняване на допълнителна тъкан.

След това хирургическият екип поставя стерилна превръзка върху раната. Може да постави чорап върху пънчето, за да държи дренажни тръби или превръзки. Лекарят може да постави крайника в тракция, при която устройство го държи в позиция на контролирано разтягане, или може да използва шина.

 

Възможни усложнения

Ампутациите са хирургични процедури, които крият рискове. Освен това, ако е резултат от травма или инфекция, човек може да има и други медицински състояния, от които трябва да се оправи, което би усложнило възстановяването след ампутация.

Според AAPMR някои от най-често срещаните усложнения при ампутация включват:

• Инфекция
• Прещипан нерв
• Усещане за фантомни крайници и болка (чувство, че крайникът все още е там, дори и да не е)
• Остатъчна болка в крайниците
• Друго усложнение е ставната контрактура. Това е, когато останалите мускули, сухожилия и други тъкани се стягат толкова много, че човек не може да движи останалата става.

 

Останалите негативи след хирургическата процедура биха могли да бъдат:

• Кървене
• Подуване (оток)
• Мускулна слабост
• Болка

 

Възстановяване

 

 

Възстановяването след ампутация зависи от вида на процедурата и използваната анестезия. В болницата персоналът сменя превръзките на раната и учи пациента как сам да си ги смени. Лекарят наблюдава зарастването на рани и всички състояния, които могат да попречат на заздравяването, като диабет или втвърдяване на артериите.

Медицинското лице предписва лекарства за облекчаване на болката и предотвратяване на инфекция. Ако пациентът има проблеми с фантомна болка (усещане за болка в ампутирания крайник) или скръб по загубената част от тялото, лекарят обикновено предписва лекарства и/или консултации, ако е необходимо.

Физическата терапия, започваща с леки упражнения за разтягане, често стартира скоро след операцията.

Упражненията с изкуствения крайник могат да започнат веднага след 10 до 14 дни след операцията. В идеалния случай раната трябва стандартно да заздравее напълно за около четири до осем седмици. Но физическото и емоционалното приспособяване към загубата на крайник може да бъде дълъг процес.

Дългосрочното възстановяване и рехабилитация обикновено включва:

• Упражнения за подобряване на мускулната сила и контрол
• Активности, които помагат за възстановяване на способността за извършване на ежедневни дейности и насърчаване на независимостта
• Използване на изкуствени крайници и помощни устройства
• Емоционална подкрепа, включително консултиране, за подпомагане на скръбта от загубата на крайника и адаптиране към новия образ и функция на тялото.

 

Кога да се свържем с лекар след ампутацията?

По време на възстановяването може да се наложи комуникация с различни членове на здравния екип. Човек обикновено трябва да се обади на:

1. Хирург, ако забележи нови признаци на инфекция, като рани.
2. Физиотерапевт, ако изпитва скованост или предизвикателства при движение.
3. Протезист (специалист по протези на крайници), ако изкуственият крайник се трие, прищипва или не пасва правилно.
4. Специалист по психично здраве, ако промените в тялото водят до проблеми като тревожност или депресия.

Препоръчва се контактът с лекар, в случай на рязко кървене или всякаква необичайна активност, свързана с ампутацията.

 

Заключение

Ампутацията е неприятна хирургическа процедура, включваща премахване на крайник. Причините може да са травми, наранявания, проблеми с кръвта, хронични заболявания и други. Ампутацията е много неприятна, но е много често животоспасяваща.

Грижата след нея е изключително важна, тъй като неправилната такава може да доведе до смърт. При случай на ампутация човек трябва да е запознат с основните съвети за грижа, но винаги трябва да се консултира с лекаря си за конкретни насоки, особено при наличието на други заболявания.

 

Често задавани въпроси