Какво представлява анестезията?

Думата „анестезия“ произлиза от гръцки и означава „без усещане“. Медикаментите, които ни поставят под анестезия, наричаме анестетици.

Какво представлява анестезията?

Това е състояние на безсъзнание в контролирана медицинска среда. Пациентите се поставят под анестезия, или под упойка, за да се извършат различни манипулации, тестове, операции. Спрямо вида на медикаментите може да сме в пълно безсъзнание или само части от тялото ни да бъдат лишени от чувствителност.

Медицинските процедури без упойка са немислими в днешно време. Анестетиците позволяват на лекарите да работят спокойно и внимателно, а пациентът да не бъде излаган на болка и травма вследствие на манипулациите.

Използването на упойка е важно за физическото, но и за психическото здраве на пациентите.

Анестезията в историята

През вековете хората са използвали различни методи за успокоение, намаляване на болката и евентуална загуба на съзнание – търсели са начин да прилагат анестезия. Екстракти от опиумен мак и силен алкохол са най-ранно засвидетелстваните техники.

Археолози са открили множество хирургически инструменти, които са принадлежали на древните египтяни. Смята се, че за упойка те са използвали екстракти от мандрагора. Разнообразни рецепти с тази цел, съдържащи растителни екстракти и разтвори, се откриват в различните народи.

В Южна Америка листата от кока са се използвали като местен анестетик. Растението кока и екстрактите от него, познати като кокаин, са съставките на първия доказано ефективен медикамент за местна упойка.

В началото на 19-и век в Япония се практикуват първите успешни операции под пълна упойка. През същия век в Европа също се работи усилено за откриването на качествена и пълноценна анестезия. Използват се етер, хлороформ, азотен оксид (райски газ), както и комбинации от трите.

Видове анестезия

Анестезията се дели на няколко вида спрямо начина на действие, мястото на поставяне на упойката, както и нужните медикаменти анестетици. Понякога се използва и комбинация от различните методи спрямо нуждите на пациента, продължителността на интервенцията, както и времето за възстановяване.

Различните видове упойки действат на определени части от нервната система – някои засягат периферната нервна система, а други – централната.

Местна, или локална, анестезия

Определена част от тялото изтръпва и е лишена от чувствителност под влиянието на анестетиците. Пациентът е в съзнание. Подходяща е за по-леки процедури, които не изискват пълно безсъзнание – зъболекарски манипулации и операции, зашиване на рани, премахване на кожни несъвършенства, операции на очите.

Обикновено се инжектира в областта на мястото, което ще се оперира. Съществуват и мазила, гелове и спрейове, които причиняват анестетично изтръпване, но тяхното действие е сравнително слабо. С тях може да се обработи мястото, в което ще бъде поставена инжекцията с по-силния анестетик. Може да се използват също при татуировки и пиърсинги.

Спинална (гръбначна) упойка

Тази анестезия се инжектира в субарахноидалното пространство на гръбнака, където се намира гръбначно-мозъчната течност, и лишава долната част на тялото от чувствителност. Пациентът остава в съзнание. Предпочита се за интервенции, свързани с отделителната и репродуктивната система, както и при някои операции на краката.

Епидурална упойка

Тя е подобна на спиналната, но има някои особености. Най-често се използва при раждане. Инжектира се в епидуралното пространство на гръбнака, като инжекцията минава между два от прешлените. При този вид анестезия не се усеща болка, но остава част от чувствителността в долната част на тялото.

Пълна упойка

Използва се при по-инвазивни операции и причинява пълна загуба на съзнание.

Пациентите, преминали през този вид упойка, обикновено се събуждат определено време след поставяне на анестетиците без спомени или сънища. Случаите, в които хора се събуждат по време на пълна анестезия, са много редки и дори да си спомнят този момент от операцията, обикновено не се усеща болка или чувствителност.

При обща упойка няколко секунди са достатъчни, за да се почувстваме сънливи и сякаш изведнъж да загубим съзнание.

Видове медикаменти за анестезия

Анестетиците идват под различни форми спрямо нуждите на лекарите и пациентите:

Мехлеми и гелове
Спрейове
Газ
Инжекции

Анестетиците са комбинация от различни медикаменти в точно определени дози. Те се прилагат от специално обучени лекари, наречени анестезиолози. Докато сме в безсъзнание, анестезиологът ни наблюдава, следи дишането ни и другите жизнени показатели. В много от случаите в дихателните пътища се вкарва тръба, свързана с вентилатор.

При необходимост се вливат допълнителни интравенозни течности. Не всеки лекар може да борави правилно с тези медикаменти и затова е нужен специалист, който да прецени дозата и начина на поставяне на упойката за максималното спокойствие на пациента.

Анестезиолозите наблюдават пациента по време на интервенцията, тъй като жизнените показатели трябва да се контролират, докато ние сме в безсъзнание.

Упоеното състояние може да продължи различен период от време спрямо нужната интервенция. Анестезиологът поддържа състоянието ни стабилно и намалява шанса да се събудим в неподходящ момент.

Преди операцията обикновено се провежда консултация с анестезиолог, който ни задава някои въпроси, но и може да ни предостави отговори за всичко, което ни притеснява.

Странични ефекти на анестетиците и анестезията

След събуждане от упойка се наблюдават някои често срещани странични ефекти:

Замаяност и отпадналост
Главоболие и болки в тялото
Усещане за студ и неспособност да се стоплим
Втрисане
Объркване и делириум
Гадене
Повръщане
Болка в гърлото или възпаление

Тези неприятни ефекти обикновено отшумяват за няколко часа, но може да останат до 12-24 часа след операцията. Някои лекари дават допълнителни медикаменти, които да облекчат неприятните усещания.

Възможно е да се появят някои усложнения след анестезията, но те са рядко срещани:

Алергична реакция към анестетиците: Може да достигне анафилаксия, но под лекарско наблюдение се овладява навреме.
Увреждане на нервите: Ако се стигне до подобно усложнение, то обикновено е леко и нервите се възстановяват след няколко дни.

Някои хронични болести могат да повишат риска от появата на нежелани реакции:

Сърдечно-съдови заболявания
Диабет
Бъбречна недостатъчност
Високо кръвно налягане
Астма
Затлъстяване
Сънна апнея

Как да се подготвим за поставяне под анестезия?

Има някои неща, за които може да се погрижим, за да намалим риска от усложнения и да се възстановим по-бързо. Тютюнопушенето и наднорменото тегло са рискови фактори – препоръчва се да намалим или спрем цигарите за няколко седмици преди операцията.

Здравословно хранене и допълнителна хидратация могат цялостно да подготвят тялото за хирургическата интервенция и поставянето под анестезия.

12 часа преди поставяне под упойка не бива да пием течности или да приемаме храна, тъй като остатъците в корема могат да причинят повръщане и задавяне, докато сме в безсъзнание.

Как да се грижим за тялото си след анестезия?

При пълна упойка не се препоръчва да шофираме поне 24 часа след събуждането. Трябва да почиваме повече, да се храним с по-леки храни, да приемаме повече течности. При стомашно-чревни операции трябва да се спазва определена диета, която не е свързана с последиците от анестезията.

Ако приемаме витамини и билкови лекарства, се препоръчва да се консултираме с лекуващия си лекар дали е подходящо да продължим приема им в дните след анестезията.

При местна упойка трябва да сме по-внимателни с лишената от чувствителност част от тялото, тъй като може да я нараним без да го усетим. Ако е използван локален анестетик за зъбна манипулация като вадене на зъб, не бива да се храним за няколко часа и трябва да внимаваме да не нараним бузите, езика и устните си.

Анестетиците се изхвърлят от организма ни в рамките на 24 часа.

Заключение

Анестезията е неразделна част от хирургичестите интервенции, през които всеки човек минава в някой етап от живота си. Лишаването от чувствителност в части от тялото и изпадането в пълно безсъзнание може да ни се струват плашещи, но зад този процес стоят специалисти, които се грижат за физическото ни благосъстояние.