Какво представлява анестезията?

Думата „анестезия“ произлиза от гръцки и означава „без усещане“. Медикаментите, които ни поставят под анестезия, наричаме анестетици.

Медицинските процедури без упойка са немислими в днешно време. Анестетиците позволяват на лекарите да работят спокойно и внимателно, а пациентът да не бъде излаган на болка и травма вследствие на манипулациите.

Използването на упойка е важно за физическото, но и за психическото здраве на пациентите.

Анестезията в историята

През вековете хората са използвали различни методи за успокоение, намаляване на болката и евентуална загуба на съзнание – търсели са начин да прилагат анестезия. Екстракти от опиумен мак и силен алкохол са най-ранно засвидетелстваните техники.

Археолози са открили множество хирургически инструменти, които са принадлежали на древните египтяни. Смята се, че за упойка те са използвали екстракти от мандрагора. Разнообразни рецепти с тази цел, съдържащи растителни екстракти и разтвори, се откриват в различните народи.

В Южна Америка листата от кока са се използвали като местен анестетик. Растението кока и екстрактите от него, познати като кокаин, са съставките на първия доказано ефективен медикамент за местна упойка. 

В началото на 19-и век в Япония се практикуват първите успешни операции под пълна упойка. През същия век в Европа също се работи усилено за откриването на качествена и пълноценна анестезия. Използват се етер, хлороформ, азотен оксид (райски газ), както и комбинации от трите.

 

Видове анестезия

Анестезията се дели на няколко вида спрямо начина на действие, мястото на поставяне на упойката, както и нужните медикаменти анестетици. Понякога се използва и комбинация от различните методи спрямо нуждите на пациента, продължителността на интервенцията, както и времето за възстановяване.

Различните видове упойки действат на определени части от нервната система – някои засягат периферната нервна система, а други – централната.

Местна, или локална, анестезия

 

 

Определена част от тялото изтръпва и е лишена от чувствителност под влиянието на анестетиците. Пациентът е в съзнание. Подходяща е за по-леки процедури, които не изискват пълно безсъзнание – зъболекарски манипулации и операции, зашиване на рани, премахване на кожни несъвършенства, операции на очите.

Обикновено се инжектира в областта на мястото, което ще се оперира. Съществуват и мазила, гелове и спрейове, които причиняват анестетично изтръпване, но тяхното действие е сравнително слабо. С тях може да се обработи мястото, в което ще бъде поставена инжекцията с по-силния анестетик. Може да се използват също при татуировки и пиърсинги.

Спинална (гръбначна) упойка

Тази анестезия се инжектира в субарахноидалното пространство на гръбнака, където се намира гръбначно-мозъчната течност, и лишава долната част на тялото от чувствителност. Пациентът остава в съзнание. Предпочита се за интервенции, свързани с отделителната и репродуктивната система, както и при някои операции на краката.

Епидурална упойка

Тя е подобна на спиналната, но има някои особености. Най-често се използва при раждане. Инжектира се в епидуралното пространство на гръбнака, като инжекцията минава между два от прешлените. При този вид анестезия не се усеща болка, но остава част от чувствителността в долната част на тялото.

Пълна упойка

 

 

Използва се при по-инвазивни операции и причинява пълна загуба на съзнание.

Пациентите, преминали през този вид упойка, обикновено се събуждат определено време след поставяне на анестетиците без спомени или сънища. Случаите, в които хора се събуждат по време на пълна анестезия, са много редки и дори да си спомнят този момент от операцията, обикновено не се усеща болка или чувствителност.

При обща упойка няколко секунди са достатъчни, за да се почувстваме сънливи и сякаш изведнъж да загубим съзнание.

 

Видове медикаменти за анестезия

Анестетиците идват под различни форми спрямо нуждите на лекарите и пациентите:

• Мехлеми и гелове
• Спрейове
• Газ
• Инжекции

 

Анестетиците са комбинация от различни медикаменти в точно определени дози. Те се прилагат от специално обучени лекари, наречени анестезиолози. Докато сме в безсъзнание, анестезиологът ни наблюдава, следи дишането ни и другите жизнени показатели. В много от случаите в дихателните пътища се вкарва тръба, свързана с вентилатор.

При необходимост се вливат допълнителни интравенозни течности. Не всеки лекар може да борави правилно с тези медикаменти и затова е нужен специалист, който да прецени дозата и начина на поставяне на упойката за максималното спокойствие на пациента.

Анестезиолозите наблюдават пациента по време на интервенцията, тъй като жизнените показатели трябва да се контролират, докато ние сме в безсъзнание.

Упоеното състояние може да продължи различен период от време спрямо нужната интервенция. Анестезиологът поддържа състоянието ни стабилно и намалява шанса да се събудим в неподходящ момент.

Преди операцията обикновено се провежда консултация с анестезиолог, който ни задава някои въпроси, но и може да ни предостави отговори за всичко, което ни притеснява.

 

Странични ефекти на анестетиците и анестезията

 

 

След събуждане от упойка се наблюдават някои често срещани странични ефекти:

• Замаяност и отпадналост
• Главоболие и болки в тялото
• Усещане за студ и неспособност да се стоплим
• Втрисане
• Объркване и делириум
• Гадене
• Повръщане
• Болка в гърлото или възпаление

Тези неприятни ефекти обикновено отшумяват за няколко часа, но може да останат до 12-24 часа след операцията. Някои лекари дават допълнителни медикаменти, които да облекчат неприятните усещания.

Възможно е да се появят някои усложнения след анестезията, но те са рядко срещани:

• Алергична реакция към анестетиците: Може да достигне анафилаксия, но под лекарско наблюдение се овладява навреме.
• Увреждане на нервите: Ако се стигне до подобно усложнение, то обикновено е леко и нервите се възстановяват след няколко дни.

 

Някои хронични болести могат да повишат риска от появата на нежелани реакции:

• Сърдечно-съдови заболявания
• Диабет
• Бъбречна недостатъчност
• Високо кръвно налягане
• Астма
• Затлъстяване
• Сънна апнея

Как да се подготвим за поставяне под анестезия?

Има някои неща, за които може да се погрижим, за да намалим риска от усложнения и да се възстановим по-бързо. Тютюнопушенето и наднорменото тегло са рискови фактори – препоръчва се да намалим или спрем цигарите за няколко седмици преди операцията.

Здравословно хранене и допълнителна хидратация могат цялостно да подготвят тялото за хирургическата интервенция и поставянето под анестезия.

12 часа преди поставяне под упойка не бива да пием течности или да приемаме храна, тъй като остатъците в корема могат да причинят повръщане и задавяне, докато сме в безсъзнание.

Как да се грижим за тялото си след анестезия?

 

 

При пълна упойка не се препоръчва да шофираме поне 24 часа след събуждането. Трябва да почиваме повече, да се храним с по-леки храни, да приемаме повече течности. При стомашно-чревни операции трябва да се спазва определена диета, която не е свързана с последиците от анестезията.

Ако приемаме витамини и билкови лекарства, се препоръчва да се консултираме с лекуващия си лекар дали е подходящо да продължим приема им в дните след анестезията.

При местна упойка трябва да сме по-внимателни с лишената от чувствителност част от тялото, тъй като може да я нараним без да го усетим. Ако е използван локален анестетик за зъбна манипулация като вадене на зъб, не бива да се храним за няколко часа и трябва да внимаваме да не нараним бузите, езика и устните си. 

Анестетиците се изхвърлят от организма ни в рамките на 24 часа.

 

Заключение

Анестезията е неразделна част от хирургичестите интервенции, през които всеки човек минава в някой етап от живота си. Лишаването от чувствителност в части от тялото и изпадането в пълно безсъзнание може да ни се струват плашещи, но зад този процес стоят специалисти, които се грижат за физическото ни благосъстояние. 

 

Често задавани въпроси