Не подценявайте диабетното стъпало!

Когато нагазиш в ледена вода или стъпиш върху горещ пясък, когато те стяга обувката или в нея е попаднало камъче, нормално е да изпиташ дискомфорт, дразнене или болка. Но при диабет подобни реакции може да липсват, ако са увредени значително кръвоносните съдове, нервите и мускулите на крака. Този болестни промени, засягащи крайните части на тялото, водят до прояви, обединени в т.нар. синдром на диабетното стъпало.

 

Проучвания сочат, че синдромът се установява у всеки четвърти хоспитализиран диабетик. При близо 70 на сто от случаите на диабет от първи и втори тип увреденото стъпало е довело до хирургична намеса.

 

Какви са причините за развитие на диабетно стъпало?

Ако диабетът е зле контролиран, високите нива на глюкоза в кръвта нарушават обмяната на мазнините и протеините. В резултат се забавят и затрудняват функциите на кръвоносните съдове и нервите, достигащи до всички клетки на тялото.

Поради отдалечеността си от сърцето, най-крайните части на краката (пръстите, стъпалата и местата около глезените) се оказват недостатъчно кръвоснабдени. Те не получават необходимите им количества хранителни вещества и кислород. Освен това тези части реагират слабо на дразнения или изобщо не реагират. Така, с течение на времето, без да забележат, диабетиците започват да губят чувството си за болка. А тя е естественият сигнал за опасност.

Ако болката липсва, възниква фалшиво усещане за спокойствие и сигурност. В такива случаи леко нараняване може да доведе до дълбока, отворена рана, която се превръща във входна врата за болестни причинители, най-често – бактерии и гъбички.

Ето защо се налага хората с диабет да изследват своята сетивност.

Най-простият тест е ощипване в областта на глезена и след това – на китката. Разликата в усещанията от двете места показва дали е нарушена сетивността. Тест може да се направи и чрез леко убождане с игла. Колкото по-малка е чувствителността, толкова по-голям е рискът от диабетно стъпало.

Реално това усложнение заплашва всички, страдащи от захарна болест. Но клиничните наблюдения показват, че най-застрашени са пациентите, чиито диабет е усложнен с полиневропатия, заболявания на кръвоносните съдове, висок общ и лош холестерол, повишено кръвно налягане, зрителни и други проблеми.

 

Сигналите

Липсата на чувствителност е първият признак за развитие на диабетното стъпало. Други симптоми при въпросното болестно състояние са:

• Избледняване на кожата в долната част на краката и стъпалата
• Поява на кафеникави петна по нея

 

Понякога се наблюдава сухота и лющене на кожата. При задълбочаване на диабетното усложнение се отварят язви в стъпалото. Образуват се трудно зарастващи рагади (пукнатини в кожата) между пръстите на краката. Разраства се и задебелява роговият епидермален слой на стъпалото. По него също се появяват пукнатини. Нокътните плочки върху пръстите на краката се деформират.

Понякога се случват спонтанни фрактури на фалангите (малките костици), изграждащи пръстите. Всички посочени изменения изискват незабавна лекарска намеса.

 

Лечение на диабетното стъпало

 

 

 

В началния стадий на диабетното стъпало е достатъчно да се постигне добър контрол на кръвната захар чрез корекции в терапията на основното заболяване и преминаване към подходяща диета. Втората съществена стъпка е облекчаване на краката. На пациентите се препоръчва да прекарват повече време в седнало или легнало положение, както и да носят специални ортопедични стелки и обувки. Много разтоварващо е по време на сън краката да са леко повдигнати с поставено под тях одеало.

Провежда се и медикаментозна терапия, която включва антибиотици, естествени продукти, които разширяват кръвоносните съдове и увеличават притока на кръв към крайниците, и други лекарства. Към хирургична намеса се преминава, ако е необходимо да се отстранят мъртви тъкани и натрупана гной. След такава интервенция се провежда допълнително локално лечение с антисептични средства. Понякога се извършва операция за възстановяване на нормалния кръвен поток в крайника.

 

Хигиенните грижи

Факт е, че хората със захарен диабет са предразположени към инфекции. Към този риск през студените месеци се прибавя действието на простудни фактори. Но във всички случаи спазването на азбучните хигиенни правила отдалечава усложненията.

Ето няколко съвета:

• Къпете се всекидневно и не забравяйте да отделяте внимание на местата по тялото си с най-много потни жлези (подмишниците, под гърдите, слабините и краката).
• Използвайте натурални сапуни, за да избегнете допълнително изсушаване на кожата, която при диабет е изпръхнала и нееластична.
• Употребявайте меки хавлиени кърпи. Сменяйте ги често. Никога не търкайте грубо кожата. Внимателно попивайте влагата по нея.
• Ако откриете охлузвания, поръсете ги с антисептична пудра.
• Откажете се от тесните дрехи, ушити от груба или синтетична материя. Облеклото ви трябва да е направено от естествени тъкани (например – памук или коприна ), да е удобно, меко и свободно.

 

Грижата за краката е ключова за отдалечаване и недопускане на диабетни усложнения.

Според световни и български статистики ампутациите на долните крайници при пациенти с диабетно стъпало намаляват наполовина, когато се спазва стриктна хигиена и се следи състоянието на краката.

Правилно е те да се мият по няколко пъти през деня. Тъй като диабетиците имат понижена чувствителност на кожата, добре е, преди измиване, да се проверява температурата на водата, която не бива да е по-топла от 37 градуса. Така се избягва рискът от попарване.

Ежедневно проверявайте пространствата между пръстите на краката си. Всяка поява на драскотини, цепнатини или ранички е повод за незабавна консултация с лекар. Добре е проблемните места да се напудрят с антисептичен прах. Може периодично да потапяте краката си в леген с вода, към която е добавена щипка калиев перманганат. Цветът на разтвора трябва да е слабо розов. Това е добро средство за дезинфекция. При гъбички на краката следва да се ползва антимикотичен крем.

 

Пазете се от травми

 

 

Нараняване може да се случи и при грижи за ноктите. Правилно е те да се изрязват без заобляне в ъглите. Имайте предвид, че ноктите често се поразяват от гъбички. Тогава стават твърди, дебели и с грапава повърхност. Грубият подход в такива случаи води до пробив на кожата и инфекции. Препоръчва се, преди козметични процедури, краката де се потапят в топла вода с разтворен натурален сапун или чаена лъжичка сода за хляб, за около 15 минути. Дезинфекцирайте уредите, които ползвате. Не премахвайте сами мазолите. За целта ползвайте услугите на специалист.

Избирайте си меки, удобни обувки, които не стягат и не ги убиват. Най-добре е да са от естествена кожа, с ортопедични стелки и еластични подметки. Зимните обувки трябва да са топли, а летните – да гарантират добро проветряване. Задължително е чорапите да се сменят всекидневно и да бъдат от естествена материя (памучни или от тънка вълна), за да попиват потта. Те също не бива да са стегнати.

 

Не допускайте появата на диабетични мехури

Появата на мехури е рядко, но много травмиращо усложнение при диабет. От тях обикновено страдат хора, които не контролират добре кръвната си захар, пренебрегват елементарните правила за лична хигиена, страдат от хронична гъбична или друга инфекция, и постоянно са подложени на стресове и различни дразнения.

Обикновено по кожата им се образуват прозрачни подутини с неправилна форма. Тези мехури са изпълнени с бистра, бледожълта течност. Разполагат се по краката, стъпалата и пръстите. За да не се допусне инфекция, мехурите не бива да се пробиват. Ако не са особено големи или възпалени, те се лекуват с локално приложени антибиотични и стероидни средства. При много на брой мехури и сериозни кожни увреждания терапията трябва да се провежда от лекар – специалист по дерматология.

Приемането на правилните лекарства и извършването на необходимите здравословни промени в стила на живот са най-добрата възможност за отдалечаване на болестните усложнения, включително синдрома на диабетното стъпало.

 

Често задавани въпроси