Афония (загуба на глас) – какво представлява?

Маргарита не може да издаде нито звук. Нещо се стяга в гърлото й, душата й се тресе…Тя чува вика на своите думи, без да ги произнася, пропадайки в бездна от мълчание. Така Михаил Булгаков, авторът на „Майстора и Маргарита“, е представил усещанията на своята героиня, когато тя губи гласа си.

Днес ще разгледаме безгласието, но само в неговия пряк, медицински смисъл. Означава се с термина афония. Отнася се както за пълната, така и за частичната загуба на глас.

В това състояние гласните връзки – две фини структури в ларинкса, са тотално неработещи или функционират неправилно. Подробностите са в следващите редове.

Как се формира гласът?

Всеки здрав човек има две гласни връзки (струни). Разположени са в т.нар. ларинкс – орган, който контролира преминаването на въздух през отвор между гласните струни, наречен глотис. Освен това ларинксът пази дихателните пътища от попадане на твърди или течни вещества.

Характерно за глотиса е, че може да се разширява и стеснява. При нормално дишане гласните връзки са отворени и между тях има достатъчно място за свободно преминаване на въздух.

Когато мускулите около тези връзки започнат да се стягат, пространството се ограничава. Въздухът се движи през тесен проход между напрегнатите струни и те вибрират. Създават се звукови вълни, които преминават през останалите артикулационни органи (небце, език, устни), формирайки човешкия глас.

10 причини за афония

В действителност причините са многобройни.

Ето най-честите:

1. Възпалителни заболявания. Например остър или хроничен ларингит, или ларинготрахеит нерядко протичат с афония. Възпаленията, независимо дали са провокирани от инфекции, алергии или други фактори, водят до оток на гласните връзки и нарушават функцията им.
2. Туморни процеси в областта на ларинкса. Афония могат да причинят различни образувания ( включително и злокачествени) в трахеята или хранопровода.
3. Травматични наранявания. Обикновено гласните струни се увреждат от проникване на чужди предмети, понякога – в резултат от хирургични манипулации.
4. Периферна парализа. В такива случаи са увредени нерви, отговорни за движението на гласните връзки. Това може да настъпи при туморни процеси, хирургична намеса или други фактори.
5. Централна парализа. При такива пациенти афонията се дължи на мозъчно уреждане. Например – черепно-мозъчна травма, рак, инфекции и други.
6. Миопатии. Тези заболявания водят до мускулни увреждания, при които се нарушава функционирането на гласните струни.
7. Професионални нарушения. От афония страдат хора, които всекидневно напрягат гласа си или вдишват прах и токсини. Например – при работа на улицата или престой в задимени помещения, без добра вентилация.
8. Психични проблеми. Загуба на глас може да настъпи при психични заболявания като хистерия или неврастения, също и поради страх, стрес, конфликтна ситуация, придружена от силен емоционален шок. Провокираща роля имат още много болестни прояви, свързани с освобождаване на голямо количество адреналин в кръвния поток.
9. Лоши навици. Отдавна е установено, че гласът загрубява при злоупотреба с цигари и алкохол.
10. Вродени дефекти на ларинкса. Например – гласните връзки не функционират правилно поради слабости на контролиращите ги нерви и мускули. До загуба на глас водят кисти в ларинкса и други вътреутробни дефекти.

Симптоми на афония

Невъзможността за формиране глас може да е тотална или частична. Понякога е затруднено само произнасянето на отделни звуци или фрази.

Чести са два вида афония – функционална и органична:

1. В първия случай липсват физически увреждания. Отокът и уплътнението на гласните връзки са преходни и постепенно намаляват.
2. При органичната афония веднъж възникналите болестни изменения не стихват с течение на времето.

И при двата вида проблеми на гласа пациентите се оплакват от сухота в гърлото, усещане за стягане, натиск или драскане от чужд предмет. Типични за пострадалите са промени в настроението, нарушения на съня, мрачни мисли и раздразнителност.

Диагностични средства при загуба на глас

Повеждат се различни процедури, чиято цел е да се открият точните причини, довели до афония и те да се атакуват с подходящо лечение. След оценка на общото състояние, както и преглед на глотиса и устната кухина, лекарят определя силата и резонанса звуци и думи, когато могат да се произнасят.

Често се прави ларингоскопия – визуална проверка на ларинкса и гласните връзки. Процедурата е косвена или директна.

В първия случай огледът се извършва от лекар с помощта на специално огледало. При пряката ларингоскопия се ползва инструмент със светлинен източник – ларингоскоп. Този уред се въвежда през устата и чрез него, ако е необходимо, се взема парченце тъкан от гръкляна, което се изследва под микроскоп.

Друг диагностичен метод е видеостробоскопията. С помощта на устройство с камера, наречено стробоскоп, се оценява функционирането на гласните връзки при произнасяне на звуци и думи. Когато възникналата афония се свързва с хистерия или други психиатрични проблеми, се правят психологични тестове.

Лечение на загуба на глас

Преодоляването на гласовите нарушения е тясно свързано с възможностите да се ликвидират факторите, довели до афония. Ако тя е причинена от инфекциозно възпаление или е алергична реакция, ползват се антибактериални или антихистаминови средства.

При туморни процеси, както и за отстраняване на чужди тела в ларинкса, се предприема хирургична намеса.

Парализата на гласните връзки се овладява с ноотропни и невропротективни медикаменти (първите улесняват комуникацията между мозъчните неврони, а вторите предпазват нервните клетки от увреждания), с витамини и други антиоксидантни и противовъзпалителни средства.

В някои случаи се разчита на психотерапевтични подходи като когнитивно-поведенческа терапия и хипноза.

Кога се прилага физиотерапия?

Ползването на физиотерапевтични методи се препоръчва от лекар след анализ на специфичните нужди на пациента.

Често се прилагат следните процедури:

• Електрическа стимулация. Извършва се с електрически ток, който влияе на мускулите и нервите, свързани с гласовата функция. Процедурата ускорява кръвообращението, тонизира мускулите, подобрява метаболизма на тъканите. Методът е особено подходящ при афония, която се развива поради временна мускулна парализа в областта на ларинкса.
• UHF (Ultra High Frequency) терапия. Основава се на действието на високочестотно електромагнитно поле. Намалява възпалението и отока, облекчава болката.
• Магнитотерапия. При нея се използва променливо, носкочестотно магнитно поле. Има противовъзпалително, противооточно, обезболяващо и премахващо спазмите действие.
• Масажна терапия. Чрез меки масажни движения в областта на гърлото и горните дихателни пътища се стимулира кръвната циркулация, отпускат се мускулите и се подобрява функцията на гласните връзки. За да се изключат нежелани ефекти, масажът трябва да се прави от специалист.
• Упражнения за добра гласова техника и тонус на дихателните мускули. Тези упражнения допринасят за ефективен контрол върху гласа и укрепват гласните струни.

Как да се предпазваме от загуба на глас?

Всеизвестно е, че за да не загрубеят гласните връзки, трябва да не допускаме настинки, възпаления и травми на дихателните пътища.

Също е важно да избягваме контакти с токсини, включително с тютюнев дим и замърсителите в околната среда, които дразнят ларинкса.

Друга съществена необходимост е да си осигуряваме време за почивка и възстановяване, особено след продължително говорене или пеене.

Идеално е, ако тези профилактични подходи съчетаваме с упражнения за поемане на въздух през носа и издишване праз устата. Това е правилният начин на дишане, който осигурява филтриране и влажност на въздуха, достигащ до гласните връзки, както и ефективна респираторна функция.

Посочените мерки не само предпазват от афония. Те допринасят за поддържане на добро телесно здраве. От нас зависи дали ще ги прилагаме.