Дихателна система – структура и функция

Първото нещо, което човек прави в живота си, е да си поеме въздух чрез плача. За да се осъществи адаптацията на вътрешната към външната среда в първите мигове е нужно и първото вдишване на бебето. Докато е в утробата, плодът получава кислород от майчиния организъм чрез плацентата, като неговата дихателна система е по-различна – белите му дробове са частично свити и пълни с течност по време на вътреутробното развитие. Веднага след раждането си, новороденото се научава на самостоятелно дишане, като белите му дробове и кръвоносна система се трансформират за секунди. След като е попаднал в белите дробове, кислородът се пренася чрез кръвния поток из всяка част на тялото ни. Ненужните за организма газове се извеждат също чрез кръвта, която ги предава на белите дробове. Дишането е рефлексен процес, който се извършва от съкращението на гръдните мускули и диафрагмата. Осъществяването на този процес започва от нервните импулси, идващи от продълговатия мозък, който достига да дихателната мускулатура. Диафрагмата е най-важният дихателен мускул, като често се нарича „миокардът на дихателната система.“ Процесът на дишане се състои от:

1. вдишване – актът на приемане на кислород
2. издишане – актът на отдаване на въглероден диоксид

Честотата на дишане при възрастен човек е средно между 12-16 вдишвания за една минута. При новородените до 6 седмици е от 20 до 40 вдишвания.

За да се осъществи обменът на газове между вътрешната и външната среда, се включва обширна система от органи, започващи още от лицето и достигащи до диафрагмата. Органите, участващи във функцията дишане, се разделят на:

• горна дихателна система – нос, носна кухина, синуси, ларинкс, трахея
• долна дихателна система – бели дробове, бронхи, бронхиоли, алвеоли

 

Дихателна система – анатомия и физиология

    За снабдяването на необходимия за тялото ни кислород се грижи голяма мрежа от специализирани органи и тъкани, които са организирани в дихателна система. Освен белите дробове и въздухоносните пътища, в процеса дишане заемат важна роля още и кръвоносните съдове и мускулите. Дихателната система допринася още и за овлажняването и затоплянето на постъпващия въздух, отстраняването на вредни вещества от тялото (чрез кихане и кашляне) и подобряване на обонянието.  

Горна дихателна система

Горната дихателна система се намира извън гръдния кош, по-специално – над перстните хрущяли и гласните струни. Включва нос, носна кухина, синуси, ларинкс, фаринкс и гласни струни. По-голямата част от горната дихателна система е покрита с ресничест епител, чрез който се изтласкват навън попадналите частици. Носната кухина се отваря през двете ноздри на носа и достига до назофаринкса – началната част на фаринкса. Това е пътят, през който влиза въздухът. В случай на запушване на носната кухина, алтернативен път за влизане на кислород е устната кухина, която не се причислява към дихателната система. Пространството в костната структура на черепа, което е изпълнено с въздух, се нарича параназални (околоносни) синуси. Те служат за овлажняване на вдишвания въздух и подобряват резонанса на гласа. Фаринксът е мускулна тръба с фуниевидна форма, където постъпва вдишаният въздух. Състои се от три части:

• Назофаринкс – частта, в която носната кухина преминава във фаринкс. Тя служи само като дихателен път и е покрита с респираторен епител.
• Орофаринкс – намира се зад устната кухина и е път както на въздуха, така и на постъпващата от устната кухина храна.
• Ларингофаринкс – най-долната част на фаринкса, където дихателната и храносмилателната система се разделят. Отпред ларингофаринксът преминава в ларинкс.

Ларинксът е последната част от горните дихателни пътища и представлява сложна куха структура, намираща се пред хранопровода. Той участва във възпроизвеждането на звука от гласните струни.

Между хрущялите, които изграждат ларинкса, се намират гласните струни. Чрез вибрацията на гласните струни при издишването на въздуха се образува гласът.

За да не навлиза храна в белите дробове, по време на преглъщане епиглотисът (хрущялна клапа) на входа на ларинкса се затваря.  

Долна дихателна система

  Долната дихателна система започва с най-долната част на ларинкса, под гласните струни. Основните й структури са трахея, бронхи и бели дробове. Трахеята пренася въздуха, постъпващ от ларинкса до бронхите. Тя е фиброхрущялна тръба с дължина 10-11 см, която започва от шията и стига до горната част на гръдния кош. Освен въздухоносен път, тя защитава дихателната система, затопля и овлажнява приетия въздух и изтласква ненужните частици за изхвърляне към фаринкса.

Ключова част от дихателната система е трахеобронхиалното дърво, включващо още бронхите и бронхиолите.

Трахеята е както твърда, така и гъвкава и това я прави надежден път за пренасяне на въздух както навътре, така и навън от белите дробове. Следващата част от бронхиалното дърво са бронхите, които осигуряват преминаването на въздуха от трахеята към бронхиолите. Те се разделят на:

• Главни бронхи – те се получават в резултат на разделянето на трахеята на две, при което се формират ляв и десен главен бронх.
• Дялови бронхи – те са разклоненията на двата главни бронха и са общо 5 (2 лобарни от левия главен и 3 лобарни бронха от десния главен).
• Сегментни бронхи – те са разклоненията на лобарните бронхи в белите дробове, като те са общо 21 (11 за десния бял дроб и 10 за левия).
• Вътределчести бронхи – те са резултат от разделенията на сегментните бронхи, като от техните деления се образуват крайните бронхиоли.

Бронхиолите са част от разклоненията на бронхиалното дърво, като имат диаметър, по-малък от 1 мм, и завършват в алвеоли. Стените на бронхиолите плавно преминават от хрущялна тъкан към съединителна, епителна и гладкомускулни влакна. Бронхиолите представляват крайната част на дихателните пътища.  

Бели дробове

    Белите дробове са част от дихателната система, но изпълняват също и други функции. Те са чифтен орган, който се намира в гръдната кухина, и са отговорни за газообмена, в който венозната кръв се превръща в артериална. Анатомично те са меки и еластични органи, които са обвити от тънка мембранна торбичка – плевра. Те са основният орган, който осъществява процеса дишане в повечето животни и човека. Белите дробове се разделят на лобове, като десният дроб има три лоба, а левия – два, поради анатомичната близост със сърцето. Защитени са в костна клетка, съставена от гръдната кост и гръдния кош отпред и гръбначните кости отзад. Алвеолите са полусферични образувания, в които се извършва газовият обмен. Те предават приетите кислородни молекули на кръвния поток, който ги пренася до клетките и тъканите, и отнемат въглеродния диоксид от кръвта.

Белите дробове имат способността да се самопочистват, като образуват слуз с антимикробно действие.

Други недихателни функции, които белите дробове изпълняват:

• Участват в терморегулацията и регулират pH-то на кръвта.
• Може да служат като защитна бариера за сърцето, посрещайки наранявания и удари.
• Филтрират малки кръвни съсиреци от кръвоносната система.
• Превръщат ангиотензин 1 в ангиотензин 2 с участието на ангиотензин конвертиращ ензим.
• Филтрират от венозната система газови мехурчета с микроскопични размери.
• Поддържат стерилитета на организма чрез образуването на слуз, в която се съдържат антимикробни вещества.

 

Как да дишаме правилно?

Процесът на дишане се случва толкова естествено, че повечето от нас не си даваме сметка за него. Според изследванията обаче над 90% от хората не дишат правилно. С времето забравяме как да дишаме осъзнато и дълбоко, както е заложено при бебетата, и преминаваме към повърхностно (гръдно) дишане, което просто поддържа жизнените ни функции. Правилното дишане е диафрагменото дишане или известно още като коремно дишане.

При дълбокото диафрагмено дишане се разширява капацитета на белите дробове и съответно количеството на приетия кислород.

При диафрагменото дишане се включват напълно стомаха, коремните мускули, диафрагмата и се използва белодробния капацитет на 100%. Диафрагменото дишане:

• Намалява стреса и тревожността
• Хармонизира функциите на органите и системите
• Намалява мускулното напрежение
• Намалява кръвното налягане
• Повишава оксигенацията на кръвта
• Укрепва имунната система
• Намалява освобождаването на хормоните на стреса
• Повишава енергията и мотивацията

Техника за диафрагмено дишане

   

1. Седнете или легнете на удобно място.
2. Поставете лявата си ръка на горната част на гърдите, а дясната под гръдния кош. Това ще ви позволи да усещате как диафрагмата се движи, докато дишате.
3. Вдишвайте бавно през носа, като издувате корема и изпълвате с въздух долната част на дробовете си.
4. Продължавайте да вдишвате, като разширявате гръдния си кош и изпълвате средната част на белите си дробове. Задръжте за 2-4 секунди.
5. Издишайте бавно през устата през следния ред: първо горната част на дробовете, гръдния кош и накрая диафрагмата.

Може да повтаряте това упражнение от 5 до 10 минути до 3 пъти на ден.  

Често задавани въпроси