Адреналин – функции на хормона в организма

Обновена: 28.02.2024|

Адреналинът е малка молекула с изключително значение за човешкия организъм. Неговото действие е особено изявено по време на стресова ситуация, когато тялото ни е поставено в условия, различни от тези, при които функционира нормално.

Хормоните са малки структури, които могат да действат на значително разстояние спрямо клетките, които ги образуват. Както и да циркулират свободно или свързано с даден преносител, да преминават или не през клетъчните мембрани.

Хормоните имат различен строеж – пептидни, стедоидни, производни на мастните киселини, аминни и производни на аминокиселините.

 

Какво е адреналин?

Адреналинът е хормон и невротрансмитер, който принадлежи към групата на катехоламините или моноамините. Той се образува от аминокиселината тирозин и има ключова роля за организма в условия на стрес или т. нар. “Fight or flight” ситуации (“бий се или бягай”).

Известен е още и като “хормон на стреса”.

 

Какви са функциите на хормона?

 

Адреналин. Невротрансмитери. Паник атаки, симптоми, лечение, адреналин.

 

Хормонът се свързва с протеинови молекули, разположени в клетъчните мембрани, т.е. с адренергичните рецептори – α1, α2, β1, β2, β3 рецепторите, локализирани в гладката мускулатура на съдовете, в гастроинтестиналния тракт, пикочния мехур, бронхи, сърце, коронарни артерии.

Неговите ефекти се изразяват в стимулиране на катаболитните процеси – увеличава нивото на кръвната захар, повишава кръвното налягане, забавя перисталтиката – процеси, посредством които организмът да преодолее стресовите ситуации.

Ето какъв е ефектът от хормона в различните системи и процеси:

  • Сърдечно-съдовата система – в синоатриалния и атриовентрикуларния възел, както и предсърдната мускулатура на сърцето се съдържат β1-адренорецептори, чиято стимулация води до увеличаване сърдечната честота и увеличаване контрактилитета. В коронарните артерии и съдовете на скелетната мускулатура преобладават β2-рецепторите, чиято активация има за резултат: вазодилатация (разширяване) на артериолите на скелетните мускули, вазодилатация на коронарните артерии. В съдовете на храносмилателната и отделителната система и кожата преобладават α1- рецепторите, свързването на които води до вазоконстрикция (свиване на съдовете). Сумарно тези ефекти водят до повишаване на кръвното налягане.
  • Храносмилателна система – отпускане на гладката мускулатура, което се изразява в забавяне на перисталтиката
  • Дихателната система – отпускане на мускулатурата на дихателните пътища и намалява секрецията от бронхиалните жлези, с което се увеличава въздушният поток
  • Отделителната система – съкращение на сфинктерите (мускулите, разположени около отвърстията на органите)
  • Обмяната на веществата – стимулира разграждането на гликогена в черния дроб и съответно повишава нивото на кръвната захар, стимулира липолизата (разграждането на липидите), намалява секрецията на инсулин
  • Разширява зеницата
  • Стимулира дихателния център

 

Повишаването на кръвното налягане и сърдечната честота, увеличаване на гликогенолизата и глюконеогенезата, повишеният въздушен поток, ограничаване на кръвотока към вътрешните органи за сметка на кръвоснабдяването на мускулите, са механизми, посредством които организмът отговаря на повишените енергийни нужди и преодолява стресовата ситуация.

Ефектите на адреналина са бързи и краткотрайни. Продължават около час.

 

Къде се образува?

 

Адреналин. Хранителни добавки за понижаване на кортизола. Надбъбречната жлеза, функции.

 

Хормонът  се синтезира от сърцевината на надбъбречните жлези. Адреналинът се нарича още епинефрин, което отразява именно мястото, на което се образува: epi (отгоре), nephros (бъбрек) – надбъбречните жлези са разположени върху горния полюс на двата бъбрека.

Адреналните жлези представляват видоизменен симпатиков ганглий, който се инервира от преганглийни симпатикови неврони. Клетките, които го произвеждат, се наричат хромафинни. 80% от тях синтезират адреналин, а останалите 20% – норадреналин.

Епинефринът се получава в последния етап от преобразуването на аминокиселината тирозин. Тирозинът се превръща в L-Dopa, след това се получава допамин, от него – норадреналин и от норадреналина с помощта на определен ензим се образува адреналин.

Синтезираните хормони се освобождават директно в кръвното русло. Те не преминават клетъчните мембрани, а свързват рецептори по повърхността им.

Двата хормона имат сходни ефекти, но проявяват различен афинитет към адренергичните рецептори – адреналинът свързва преимуществено бета-адренергичните рецептори, докато норадреналинът – алфа-рецепторите.

Синтезът на катехоламини се регулира от глюкокортикоиди. Когато организмът попадне в стресова ситуация, информацията за това достига до висшите отдели на централната нервна система. В резултат – от мозъка се отделят кортикотропин-освобождаващ хормон, и адренокортикотропен хормон, които представляват сигнал за синтез на кортизол.

При повишаване нивото на кортизол в кръвта се стимулира секрецията на хормона на стреса – кортизолът се образува в кората на надбъбречните жлези, а кръвта преминава от кората към сърцевината, съответно повишеният синтез на кортизол служи като сигнал за адреналинова секреция.

От друга страна, както вече споменахме, адреналните жлези са видоизменен симпатиков ганглий и до тях достига инервация от преганглийни влакна. Това са влакната на n. Splanchnicus major, които освобождават ацетилхолин и директно стимулират освобождаването на епинефрин и норепинефрин от сърцевината на жлезите.

Смята се, че съществува известна селективност в синтеза на хормони спрямо вида стрес – при чувство на безпокойство и страх се секретира адреналин в по-висока концентрация, а когато доминират гневът и агресията, норадреналинът се секретира преимуществено.

Адреналин се образува и от някои неврони.

 

Кога се образува адреналин?

 

Адреналин. Пристъп на тревожност, симптоми, причини, лечение. Безпокойство.

 

Стресови ситуации за организма са например случаи, в които сме изправени пред голям свой страх, когато сме на изпит, когато трябва да говорим пред голяма аудитория, когато сме яростни, но също така хирургически интервенции, болестни състояния, инфекции и редица други ситуации, които поставят пред организма ни повишени изисквания.

 

Какво е “адреналинова дупка”?

С термина “адреналинова дупка” се означава състоянието, което настъпва след прилива на хормона, когато стресовата ситуация е отминала и тялото се завръща към нормалното си състояние.

Нивата на глюкоза в кръвта спадат, възможно е този спад да бъде прекомерен, при което да настъпят хипогликемични прояви – причерняване, треперене, усещане за слабост в краката.

 

Какви нарушение могат да засегнат секрецията на адреналин?

 

Адреналин. Боуен терапия. Хранителна кетоза и хормонален баланс. Надбъбречната жлеза, функции.

 

Нарушена секреция се изразява в повишено или понижено отделяне на хормон. Много по-често се среща състояние на хиперсекреция.

Хипофункция на надбъбречната медула е възможна при пациенти с отстранени адренални жлези, които получават кортикостероид-заместваща терапия.

При тези хора, ако функцията на симпатикусовата нервна система е нормална, няма клинична изява. Проявите на понижена секреция се изразяват в понижена сърдечна честота, ниски нива на кръвна захар, депресивно настроение, неспокойство.

Хиперфункция настъпва при феохромоцитом – тумор на надбъбречните жлези. Туморът е изграден от феохроматофинни клетки, които секретират адреналин и норадреналин в спокойно състояние, което не предполага повишена секреция на хормоните.

Симптомите при феохромоцитом могат да бъдат постоянни, пристъпни или да липсват. Безсимптомните случай се установяват случайно при образни изследвания.

Проявите при хиперфункция са повишен сърдечен дебит и ускорена сърдечна дейност – тахикардия, което съответно резултира в повишено кръвно налягане, бледост на лицето, студени крайници, главоболие, изпотяване, палпитации (усещания за пропуснато или за извънредно съкращение на сърдечния мускул), симптоми, наподобяващи паник атака.

Макар и по-рядко, е възможно да настъпи спад в теглото поради засилената обмяна на вещества, замъглено виждане, запек.

При пристъпното протичане фактори, които могат да провокират изявите, са:

  • интензивна физическа активност
  • промяна в позицията на тялото – например преминаване от легнало в изправено положение
  • хирургична интервенция
  • някои медикаменти
  • храни, богати на тирамин, каквито са сирена, бира, шоколад

Макар основната част хромафинни клетки (продуциращи адреналин и норадреналин) да са в надбъбречните жлези, малки групи от тези клетки може да се открият и в областта на главата, шията, сърцето, коремната кухина.

Тези клетки могат да дадат начало на тумори, които в началото са доброкачествени, но постепенно нарастват и се превръщат в злокачествени. Те се наричат параганглиоми и могат да предизвикат симптоми, подобни на тези при феохромоцитом.

 

Кога адреналинът може да се използва като лекарство?

 

Адреналин. Инфаркт, сърдечен удар, симптоми, лечение.

 

Адреналинът се получава синтетично и намира приложение в определени ситуации като медикамент.

Използва се при сърдечен арест, както и при анафилактичен или септичен шок поради своите положителни хронотропен (увеличава сърдечната честота) и инотропен ефекти (повишава скоростта и силата на миокардните контракции).

Адреналинът намалява вътреочното налягане, тъй като разширява зеницата.

Епинефрин се прилага и при локална анестезия, за да удължи ефекта на анестетика. Това е така, защото периферната вазоконстрикция, която настъпва от действието на адреналин, намалява кръвотока и съответно забавя преминаването на анестетика в общото кръвообращение.

Разбира се, в тези случаи се прилага в изключително ниска концентрация – най-често при спинална анестезия дозата е 0.2 мг.

Какво е адреналин?

Адреналинът е хормон и невротрансмитер, който принадлежи към групата на катехоламините или моноамините. Той се образува от аминокиселината тирозин и има ключова роля за организма в условия на стрес или т. нар. “Fight or flight” ситуации (“бий се или бягай”).

Какви са функциите на хормона?

Неговите ефекти се изразяват в стимулиране на катаболитните процеси – увеличава нивото на кръвната захар, повишава кръвното налягане, забавя перисталтиката – процеси, посредством които организмът да преодолее стресовите ситуации.

Къде се образува адреналин?

Хормонът  се синтезира от сърцевината на надбъбречните жлези. Адреналинът се нарича още епинефрин, което отразява именно мястото, на което се образува: epi (отгоре), nephros (бъбрек) – надбъбречните жлези са разположени върху горния полюс на двата бъбрека.

Категории: Здраве|Публикувана: 10.02.2023|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Михаела Романова
Д-р Михаела Романова завършва медицина в Медицински университет София. Знанията и опитът, които е придобила до момента, са натрупани благодарение на стажове и работа в различни клиники. Има познания в лабораторната работа, а също и в предоставянето на медицинска информация. Проявява интерес към детските и вътрешните болести.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 28 февруари 2024 в 16:32 | Публикувана: 10 февруари 2023 в 10:08 | Категория: Здраве