ADHD: синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

ADHD е разстройство на неврологичното развитие, при което наблюдаваме постоянни прояви на невнимание, хиперактивност и/или импулсивност. Симптомите започват в детството, могат да продължат в зряла възраст и затрудняват реално ежедневието, училището, работата или взаимоотношенията.

Съдържание

Какво е ADHD?

ADHD (от англ. – attention deficit hyperactivity disorder) е абревиатура, с която се обозначава медицинско състояние, наричано на български език синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. При хората, страдащи от ADHD, се наблюдават разлики в развитието на мозъка и мозъчната дейност, които засягат качеството на вниманието и самоконтрола над физическите движения.

 

Когато говорим за ADHD, често си представяме дете, което не може да стои мирно. В действителност състоянието е по-широко. То може да засегне вниманието, самоконтрола, организацията, ученето, работата и отношенията. Затова разглеждаме темата не като „лошо поведение“, а като невроразвитийна особеност, която изисква разбиране, точна оценка и подходяща подкрепа.

 

Какво е ADHD?

 

Източник depositphotos.com

ADHD идва от английското „attention-deficit/hyperactivity disorder“. На български го наричаме синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, а в разговорен контекст понякога се среща и като адхд.

Когато питаме „ADHD какво е“, най-точният отговор е невроразвитийно състояние, свързано с устойчиви трудности в регулирането на вниманието, активността и импулсите. NIMH описва ADHD като състояние с постоянни симптоми, които могат да пречат на социалния живот, училищното представяне или работата.

Важно е да не тълкуваме ADHD като мързел, липса на възпитание или ниска интелигентност. При много хора виждаме реално усилие, но и затруднение да се започне, организира или довърши задача, особено когато тя е дълга, еднообразна или неясна.

 

ADHD при деца и възрастни

При децата по-често забелязваме трудности с внимание, поведение и училищни задачи. Детето може да губи вещи, да не следва инструкции, да се разсейва лесно, да прекъсва разговори или да изпитва силна нужда от движение в ситуации, в които се очаква спокойствие.

При възрастните ADHD често изглежда по-различно. Виждаме проблеми с организация на задачите, управление на времето, спазване на срокове, справяне със стрес и поддържане на стабилни навици. CDC посочва, че възрастните с ADHD могат да имат трудности с управлението на вниманието, довършването на дълги задачи, организацията и вътрешното неспокойствие.

С възрастта симптомите могат да се променят. При някои хора двигателната активност намалява, но остава вътрешно напрежение, нетърпение, импулсивно поведение или трудност да се поддържа концентрация при ежедневни отговорности.

Защо се появява ADHD?

Не можем да посочим една-единствена причина за ADHD. Според NIMH причините не са напълно изяснени, но данните насочват към комбинация от генетични фактори, особености в развитието на мозъка и влияние на средата. 

CDC посочва като няколко възможни рискови фактора: 

• Генетична предразположеност; 
• Излагане на вредни вещества от околната среда, като олово, по време на бременността или в ранна детска възраст; 
• Употреба на алкохол и тютюн по време на бременността; 
• Преждевременно раждане; 
• Ниско тегло при раждане; 
• Някои здравословни състояния в детска възраст, включително травми на главата.

Тези фактори повишават риска, но не означават, че ADHD ще се развие задължително. 

Научните данни показват връзка между някои пренатални, родилни и постнатални фактори и по-висок риск, но това не е проста причинно-следствена зависимост.

 

Симптоми на ADHD

 

Източник depositphotos.com

Когато описваме симптоми на адхд, ги разделяме в три основни групи – невнимание, хиперактивност и импулсивност. За да имат клинично значение, те трябва да са устойчиви, да не съответстват напълно на възрастовото развитие и да създават реални затруднения в повече от една среда.

Не всяка разсеяност означава дефицит на вниманието. Всички можем да имаме периоди на умора, претоварване или ниска мотивация. При ADHD обаче моделът е по-постоянен и влияе на училището, работата, отношенията или ежедневните задължения.

Симптоми на невнимание при ADHD

При този тип трудности с вниманието виждаме проблем не само във фокуса, а и в начина, по който човек започва, подрежда и довършва задачите си. NIMH описва като типични прояви трудности при следване на инструкции, организиране на дейности, управление на срокове, запомняне на ежедневни ангажименти и лесно разсейване.

Чести прояви при АДХД са:

• Лесно разсейване;
• Трудност при следване на инструкции;
•  Забравяне на уговорки, срокове или задачи;
•  Губене на вещи;
•  Пропускане на детайли;
• Проблеми с организацията;
• Избягване на дейности, които изискват продължително умствено усилие.

В ежедневието това може да изглежда като ученик, който разбира урока, но не предава домашна работа, или възрастен, който има желание да се справи, но постоянно изпуска срокове.

Симптоми на хиперактивност и импулсивност при ADHD

При хиперактивност и импулсивност наблюдаваме неспокойствие, прекомерна двигателна активност, прибързани реакции и трудност човек да изчака. NIMH посочва като възможни прояви въртене, ставане от място, прекалено говорене, прекъсване на другите и действие преди обмисляне.

Чести прояви на ADHD са:

• Неспокойствие и трудност да се стои неподвижно;
• Прекалена приказливост;
• Прекъсване на разговори;
• Липса на търпение;
•  Прибързани отговори;
• Действия без обмисляне на последствията.

При децата това често се вижда външно. При възрастните може да се прояви като вътрешно напрежение, раздразнителност, бързо отегчаване или импулсивни решения.

 

Видове ADHD

CDC описва три основни начина, по които ADHD може да се прояви – с преобладаващо невнимание, с преобладаваща хиперактивност/импулсивност и комбинирано представяне. Симптомите могат да се променят с времето, затова типът не трябва да се приема като постоянен етикет за цял живот.

ADHD с преобладаващо невнимание

При този тип най-често виждаме грешки от невнимание, трудност при слушане, планиране и довършване на задачи. Човек може да изглежда разсеян, бавен или „отнесен“, но това не означава липса на способности.

Характерни прояви на АДХД са:

• Чести грешки от невнимание;
• Трудност при слушане и следване на инструкции;
• Проблеми с организиране на учебни, домашни или служебни задачи;
• Пропускане на срокове;
• Избягване на задачи, които изискват продължително умствено усилие.

Този тип често остава по-незабелязан, особено когато детето не пречи активно в класната стая, но вътрешно изпитва сериозни затруднения.

ADHD с преобладаваща хиперактивност и импулсивност

При този тип основно забелязваме прекомерна двигателна активност, неспособност за спокойно занимание, прибързани реакции и нетърпение. Детето може да става от място, да говори много или да прекъсва, а възрастният може да усеща постоянна вътрешна напрегнатост.

Характерни прояви са:

• Силна потребност от движение;
• Трудност при тихи занимания;
• Прекалена приказливост;
• Прибързани реакции;
• Прекъсване на другите;
• Трудност при изчакване.

Не бива да приемаме тези прояви като „нарочно поведение“. По-точно е да ги разглеждаме като трудност в саморегулацията, която може да се подобри с подходящи стратегии.

ADHD със смесен характер

При смесения тип виждаме едновременно симптоми на невнимание и симптоми на хиперактивност/импулсивност. Това може да затрудни ученето, работата, семейната комуникация и социалните отношения.

Проявите могат да се различават според възрастта и средата. Едно дете може да има по-големи трудности в училище, а възрастен човек – при планиране, срокове и дълги задачи.

При съмнение не трябва да поставяме етикет сами. Нужно е професионално оценяване, защото подобни прояви могат да се припокриват с тревожност, депресия, нарушения на съня или други състояния.

 

Как се диагностицира ADHD?

 

Източник depositphotos.com

Диагноза адхд не се поставя само по един симптом или кратък онлайн въпросник. 

Според NIMH симптомите на ADHD трябва да са започнали преди 12-годишна възраст, да са налице поне 6 месеца, да се проявяват в две или повече среди и да нарушават социалното, училищното или работното функциониране. 

За по-точна оценка използваме и възрастовия праг от DSM-5: при деца до 16 години са нужни поне 6 симптома на невнимание и/или хиперактивност-импулсивност, а при юноши на 17+ години и възрастни – поне 5 симптома. Тази разлика е важна, защото при възрастните проявите често са по-малко видими, но продължават да затрудняват ежедневието. 

Как се поставя диагноза за ADHD:

• Кога са започнали симптомите;
• Колко постоянни са;
• Дали се виждат у дома, в училище, на работа или в социална среда;
• Дали причиняват реално затруднение;
• Дали друго състояние не обяснява по-добре проявите.

Оценката може да бъде направена от психолог, психиатър, педиатър или друг квалифициран специалист. CDC подчертава, че диагностиката включва няколко стъпки и може да включва медицинска оценка, за да се изключат други проблеми със сходни симптоми.

 

Има ли тест за ADHD?

Има въпросници и онлайн тестове за ADHD, но ги използваме само като първоначален ориентир. Те не могат да потвърдят официална диагноза. CDC ясно посочва, че няма един-единствен тест за ADHD. Оценката обикновено включва история на симптомите, разговор със специалист, информация от родители, учители или близки, стандартизирани скали и преценка дали други състояния не стоят зад оплакванията.

 

Състояния, които могат да приличат на ADHD

Някои състояния могат да изглеждат като ADHD, но да имат друга причина. Затова не бива да заключаваме прибързано, когато виждаме разсеяност, неспокойствие или трудност при учене.

Сред състоянията, които могат да наподобяват ADHD, включваме:

• Нарушения на ученето;
• Учебни затруднения като дислексия;
• Тревожност;
• Депресия;
• Проблеми със съня;
• Заболявания на щитовидната жлеза;
• Употреба на вещества;
• Състояния, свързани с изразена нервност.

NIMH посочва, че стрес, нарушения на съня, тревожност, депресия и други физически състояния могат да причинят симптоми, подобни на ADHD, затова е нужна обстойна оценка.

Точната диагностика е важна, защото подходът се променя според причината. При нарушение на ученето може да е нужна образователна подкрепа, при тревожност – психотерапия, а при медицински проблем – лечение на основното състояние.

 

Съпътстващи състояния при ADHD

ADHD може не само да прилича на други състояния, но и да съществува заедно с тях. В такъв случай говорим за съпътстващи заболявания или коморбидност.

Съпътстващи състояния могат да бъдат:

• Разстройства от аутистичния спектър;
• Разстройства на поведението;
• Опозиционно предизвикателно разстройство;
• Тревожни разстройства, включително социална тревожност;
• Депресивни разстройства;
• Нарушения на ученето;
• Нарушения на съня;
• Комуникационни нарушения.

CDC съобщава, че при много деца с ADHD има поне едно съпътстващо състояние, като често се срещат поведенчески проблеми, тревожност, депресия, аутистичен спектър и други затруднения. Тези данни са от американска национална родителска анкета и не трябва да се пренасят директно като честота за България, но показват защо комплексната оценка е важна.

Когато ADHD се комбинира с други трудности, подкрепата трябва да е по-широка. Не разглеждаме само вниманието, а и съня, емоциите, поведението, семейната среда, училището и ежедневните изисквания.

 

Лечение на ADHD

Когато говорим за лечение на адхд, имаме предвид индивидуален план, който може да включва поведенческа терапия, медикаментозно лечение, училищна подкрепа, работа с родители и ежедневни стратегии. CDC посочва, че лечението често включва комбинация от поведенчески подходи и лекарства, като изборът зависи от възрастта и нуждите.

Целта не е да „променим личността“ на човека. Целта е да намалим затрудненията, които пречат на ученето, работата, отношенията, самостоятелността и качеството на живот.

Поведенческа терапия и родителска подкрепа при ADHD

При децата често започваме с ясна структура, последователни правила и подкрепа за родители. CDC посочва, че при деца под 6 години Американската академия по педиатрия препоръчва обучение на родители в управление на поведението като първа линия преди медикаменти. Това обаче не означава, че медикаментозно лечение никога не е подходящо в тази възраст. 

Насоките на AAP допускат лекарят да обмисли метилфенидат при деца на 4-5 години, ако поведенческите интервенции не водят до значимо подобрение и затрудненията остават умерени до тежки. Решението трябва да се вземе от специалист след внимателна оценка на ползите, рисковете и възможните странични реакции. 

Практически това обучение включва:

•  Кратки и ясни инструкции;
• Предвидима рутина;
• Разделяне на задачите на малки стъпки;
• Подкрепа у дома и в училище;
• Насърчаване на желаното поведение;
• По-малко обвинения и повече конкретна обратна връзка.

При по-големи деца и възрастни можем да включим терапия за деца, семейна работа, организационни умения или терапия с разговори,, когато има емоционални трудности, ниска самооценка или проблеми във взаимоотношенията. NIMH посочва, че психологическите интервенции могат да помогнат на някои хора да се справят с ежедневните предизвикателства и импулсивното поведение.

Медикаменти при ADHD

Медикаментите могат да бъдат част от лечението, когато симптомите причиняват значимо затруднение. NIMH посочва, че стимулантите са най-често използваният тип медикаменти за ADHD и трябва да се предписват и проследяват от медицински специалист.

Специалистът може да обсъди психостимуланти или нестимуланти според възрастта, симптомите, съпътстващите състояния и риска от странични реакции. NICE подчертава, че медикаментите за ADHD трябва да се започват от специалист с опит в диагностиката и лечението на състоянието.

Лекарствата не трябва да се започват самостоятелно. Нужни са проследяване на ефекта, дозата, съня, апетита, настроението, кръвното налягане и общото състояние.

Добавки и хранене при ADHD

Храненето и добавките не лекуват ADHD. Можем да ги разглеждаме само като подкрепящ елемент, когато има хранителен дефицит, небалансиран режим или конкретна нужда, установена от специалист.

В контекста на здравословно хранене най-често се обсъждат омега-3, магнезий, цинк, желязо, L-теанин и витамини от група B. NCCIH посочва, че доказателствата за омега-3 при ADHD са неубедителни: някои проучвания показват умерена полза, но резултатите са смесени и добавките са по-слабо ефективни от стандартните медикаменти.

NICE не препоръчва мастнокиселинни добавки като лечение на ADHD при деца и млади хора. Същата насока подчертава стойността на балансираното хранене, добрата нутриция и редовното движение, но не представя добавките като самостоятелна терапия.

 

Да живееш с ADHD

 

Източник depositphotos.com

Когато живеем с ADHD или подкрепяме близък човек, често виждаме напрежение между усилието и резултата. Човек може да се старае, но пак да закъснява, да забравя, да отлага или да не довършва задачи.

При децата това може да засегне училището, съня, домашните задачи, социалните отношения и стрес при деца. При възрастните по-често виждаме проблеми със срокове, планиране, финанси, работни задачи и взаимоотношения. NIMH препоръчва практически стратегии като рутина, управление на времето, организация, кратки почивки и разделяне на големи задачи на по-малки стъпки.

Добрата подкрепа не означава да премахнем всички трудности. Означава да направим средата по-ясна, задачите по-постижими и очакванията по-конкретни.

 

Как да подкрепим човек с ADHD?

Най-добре подкрепяме човек с ADHD, когато заменим обвиненията с ясна структура. Вместо „стегни се“, казваме какво точно трябва да се направи, в какъв ред и до кога.

Полезни подходи за подкрепа на човек с АДХД са:

• Даваме кратки инструкции;
• Използваме списъци, аларми и визуални напомняния;
• Разделяме задачите на малки стъпки;
• Намаляваме разсейващите фактори;
• Даваме конкретна обратна връзка;
• Насърчаваме силните страни;
• Търсим професионална помощ, когато трудностите пречат на ежедневието.

При деца работим най-добре, когато родители, учители и специалисти действат в една посока. При възрастни помагат ясни системи, реалистични срокове, професионална подкрепа и среда, която намалява хаоса, вместо да го увеличава.

 

Заключение

ADHD е често срещано невроразвитийно състояние, което може да засегне деца, тийнейджъри и възрастни. То не е липса на характер, възпитание или интелигентност, а устойчив модел на трудности с вниманието, активността, импулсите и саморегулацията.

Навременната диагностика е важна, защото ни помага да разграничим ADHD от тревожност, депресия, нарушения на съня, учебни затруднения и други състояния със сходни прояви. Колкото по-точно разберем причината за трудностите, толкова по-подходяща подкрепа можем да изберем.

ADHD значение не се изчерпва с „разсеяност“ или „хиперактивност“. Когато разпознаем състоянието навреме и комбинираме професионална оценка, подходящо лечение, ежедневна структура и разбиране, можем значително да подобрим качеството на живот.

Често задавани въпроси