ADHD: синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

ADHD е едно от най-често срещаните разстройства на неврологичното развитие. Симптомите започват в детството и често продължават в зряла възраст, като могат да се променят с течение на времето и да се увеличат при промяна в ежедневието на индивида. Лечението включва поведенческа терапия, лекарства или комбинация от двете.

 

Хората могат да изглеждат неспокойни, да имат проблеми с концентрацията и да действат импулсивно.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност най-често засяга децата, но би могъл да се прояви на определена възраст и при зрели индивиди. Понякога ADHD не е разпознат, когато някой е бил дете, и бива открит по-късно, в зряла възраст. Симптомите могат да се подобрят с времето, но много възрастни, при които заболяването е открито в ранна възраст, продължават да срещат проблеми от различно естество.

 

Защо хората страдат от ADHD?

От научна гледна точка не е известно защо синдромът на дефицит на внимание и хиперактивност се проявява в определена личност, но е доказано, че състоянието се среща при различни представители от едно и също семейство. Изследванията също така идентифицират редица възможни разлики в мозъка на хората с ADHD в сравнение с тези без това състояние.

Други фактори, за които се предполага, че имат потенциална роля за развиване на синдрома, включват:

• Преждевременно раждане (преди 37-а седмица от бременността)
• Майка с ниско тегло при раждане
• Тютюнопушене или злоупотреба с алкохол или наркотици по време на бременност

 

Този тип състояние може да се появи при хора с всякакви интелектуални способности, въпреки че по-често се среща при хора с обучителни затруднения.

Симптоми и диагностика

 

 

Хората с този синдром не успяват да стоят неподвижно, не проявяват търпение, не задържат вниманието си върху един обект, нервни са и действат импулсивно.

Децата, които отговарят на диагностичните критерии за ADHD, се различават по това, че техните симптоми на хиперактивност, импулсивност, организираност и/или невнимание са значително по-големи от очакваното за тяхната възраст или ниво на развитие. Тези симптоми водят до значително страдание и причиняват проблеми у дома, в училище или на работа, а също и във взаимоотношенията с околните.

 

Трите лица на ADHD

Съществуват 3 типа синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност:

• С преобладаващо невнимание
• С преобладаваща хиперактивност/импулсивност
• Смесен

 

Диагнозата се основава на наличието на постоянни симптоми, които са се появили за определен период от време и са забележими през последните шест месеца. ADHD може да се диагностицира на всяка възраст, но винаги започва в детството. Когато се обмисля диагнозата, симптомите трябва да са налице преди индивидът да навърши 12 години и трябва да са причинили затруднения в повече от една среда – например: в детската градина, в училище, вкъщи.

ADHD с преобладаващо невнимание

Човек, страдащ от този тип, много често:

• Допуска грешки при изпълнението на поставена задача поради значителна липса на внимание.
• Не успява да влезе в ролята на добър слушател.
• Не следва инструкции и не успява да завърши училищните, домашните или служебните си задължения.
• Има проблеми с организирането на задачи и работа (например не организира добре времето си; живее в разхвърляна, неорганизирана среда; пропуска крайни срокове).
• Избягва или не харесва задачи, които изискват продължителни умствени усилия като изготвяне на отчети и попълване на формуляри.
• Често губи предмети, необходими в ежедневието, като документи, книги, ключове, портфейл, мобилен телефон, очила и др.
• Разсейва се изключително лесно.

 

ADHD с преобладаваща хиперактивност/импулсивност

Хиперактивността се отнася до прекомерно движение като нервност, прилив на енергия и приказливост. Импулсивността се отнася до решения или действия, предприети без обмисляне на последствията.

За диагноза на този тип често се проявяват следните симптоми:

• Невъзможност да стоиш неподвижно
• Бягане и скачане на неподходящи места като стени, дървета, покриви и др.
• Невъзможност за извършване на тихи развлекателни дейности
• Приказливост
• Липса на търпение при провеждане на разговор (прекъсва, не изчаква да му бъде зададен въпрос, не изслушва отговор)

 

ADHD със смесен характер

Този тип се диагностицира, когато са изпълнени и двата критерия за невнимателен и хиперактивен/импулсивен тип. Психиатричната оценка включва описание на симптомите от пациента, пълна психиатрична и медицинска история, семейна история и информация относно образованието, околната среда и възпитанието. Може също така да включва насочване за медицинска оценка, за да се изключат други медицински състояния.

 

Заболявания, свързани с ADHD

 

 

Важно е да се отбележи, че няколко състояния могат да имитират ADHD: нарушения на ученето, разстройства на настроението, тревожност, употреба на вещества с негативен ефект върху организма, наранявания на главата, заболявания на щитовидната жлеза и употреба на стероиди.

Синдромът може да съществува съвместно с други състояния на психичното здраве, като:

• Заболявания от аутистичния спектър
• Нарушен контрол над поведението
• Социална тревожност и проблемна комуникация
• Специални образователни потребности

 

Лечение

Лечението на ADHD обикновено включва комбинация от терапия и медикаментозна намеса. При деца в предучилищна възраст и по-малки препоръчителният подход включва поведенчески стратегии под формата на обучение за управление на родителите. Терапията на взаимодействие родител-дете (Parent-Child Interaction Therapy, PCIT) е основана на терапевтична модалност, т.е. на различни методи и техники, които се използват за подпомагане на малки деца с ADHD и девиантно поведение (постъпки с отклонения от общоприетите норми).

Много деца и семейства могат да редуват различни варианти на лечение в зависимост от ефикасността му. Целта на лечението е да се подобрят симптомите, за да се възстанови функционирането на личността в различна среда.

За управление на симптомите на ADHD, някои добавки, които могат да помогнат, включват:

• Омега-3 мастни киселини: намерени в рибеното масло, омега-3 могат да поддържат здравето на мозъка и да подобрят вниманието и фокуса.
• Магнезий: може да помогне за намаляване на хиперактивността и подобряване на концентрацията.
• Цинк: подпомага функцията на невротрансмитера, която е от решаващо значение за контрола на вниманието и импулсите.
• Желязо: ниските нива са свързани с ADHD; добавката може да подобри симптомите.
• L-теанин: аминокиселина, която насърчава релаксация без сънливост, като потенциално подобрява фокуса.
• B-витамини: особено B6 и B12, поддържат мозъчната функция и енергийните нива.

 

 

Да живееш с ADHD

Грижата за дете с ADHD може да бъде предизвикателство, но е важно да се знае, че детето не може само да помогне на поведението си. На него му е трудно да заспи през нощта, да се подготви за училище, да слуша и да изпълнява инструкции, да организира социални поводи.

Възрастните с ADHD могат да открият, че имат проблеми с организацията и управлението на времето си, със следването на инструкции, справянето със стреса, чувството на безпокойство или нетърпение. Някои възрастни може също да имат проблеми с взаимоотношенията или социалното взаимодействие.

 

Заключение

 

 

ADHD е доста често срещано мозъчно разстройство, което започва в детството и продължава в зряла възраст. Много изследователски проучвания са били проведени и продължават да се провеждат, за да се открият повече начини хората да водят пълноценен живот. Има много различни лечения, които да помогнат на човек да преодолее това състояние. Комбинацията от терапия и прием на медикаменти досега се е доказала като най-ефективният начин за лечение на синдрома.

Животът с ADHD никак не е лесен, тъй като ежедневието на такъв човек е различно. Той често не притежава контрол над действията си и не успява да се съсредоточи. С други думи, обичайните за нас домакински дейности като пране, чистене, готвене и т.н. биха могли да бъдат огромно предизвикателство за човек с този синдром. Именно затова е от изключителна важност децата да бъдат наблюдавани и подобен тип поведение да бъде регистриран още в ранна детска възраст, за да се започне лечение възможно най-бързо.

 

Често задавани въпроси