10 болести на емоционална основа – какво ни казва тялото

Съществува пряка връзка между болести и емоции. Емоциите са една много важна част от нашата психика и оказват значително влияние върху жизнените процеси в тялото ни. 

В следващите редове ще разкрием тази връзка и по-дълбоките причини за 10 болести на емоционална основа.

Връзката между болести и емоции

Според многовековната мъдрост на Източните народни лечебни системи, нарушението на емоционалния баланс е основната причина за болестите на тялото.

Китайската народна медицина определя тялото като резултат от преплитането на двете полярни сили Ин и Ян, като здравето е в пряка зависимост от техния баланс и циркулацията на жизнената енергия Чи.

В нея се говори за седем главни емоции, като с тях са свързани петте плътни и петте кухи органа.

Всяко нарушение в това равновесие се превръща в заболяване, и начинът тялото да се излекува, е когато се възвърне отново изначалната хармония.

Освен неправилния хранителен режим и липсата на грижата за тялото, то и неправилното боравене с емоциите е също толкова нездравословно.

Прекалено силните емоции, като гняв, страх, тревожност, тъга, опасенията, паниката, както и прекомерната радост, изтощават организма и нарушават функцията на органите.

В древния китайски медицински текст Huandji Neijing се описва пряката връзка между физически болести и емоции. В този текст се казва, че болестите възникват, когато Чи не циркулира правилно.

Ако радостта и гнева не са регулирани, то това води и до патологични промени в органите и оттам до болести, се казва в този текст.

Съвременната медицина също признава, че хроничният стрес оказва пагубно въздействие на нашето тяло и съкращава живота му. Научно е установено, че продължителните негативни емоции скъсяват теломерите на ДНК-то.

Лао Дзъ казва, че първата причина за всички човешки болести и проблеми е неразбирането на истинската цел и смисъла на живота. Втората причина е невежеството за законите на Вселената. А третата причина е наличието на разрушителни мисли и емоции в душата.

Енергийната структура на човек

В традиционните лечебни системи на повечето народи, човекът се разглежда като сбор от множество фини тела (освен физическото), които са в тясна взаимовръзка и взаимодействие помежду си.

Още от Древен Египет е предадено знанието за сложната енергийна структура на човека, която е триединство от тяло (физически проводник), душа (психика, чувства), Дух (разум).

Физическото ни тяло е резултат от взаимодействието и състоянието на по-фините ни тела, които, въпреки че не можем да регистрираме със сетивата си, са също толкова важни.

Чувствените усещания и емоционалните ни реакции, които протичат през нас, са обединени в астралното или емоционално тяло.

Вярванията, менталните нагласи и убеждения, през филтъра на които възприемаме света, формират менталното ни тяло.

А взаимодействието ни с околния свят, което поражда причинно-следствените връзки в живота ни, са т.нар. казуално тяло.

Физическото тяло е крайният продукт от взаимодействието и хармонията или дисбаланса на тези тела.

Причините за болестите

За да открием истинските причини за болестите, е нужен цялостен и задълбочен поглед навътре в подсъзнанието и несъзнаваните части на психиката.

Причините за нарушението на един орган или система от органи винаги се корени много по-далеч от нарушенията във физиологичните или анатомични им функции и клетъчните процеси.

Когато бъде нарушена хармонията във фината енергетична структура на човек, в тялото му възниква материалното изражение на този дисбаланс като болест.

А болестта всъщност е комплекс от симптоми, стремящи се да върнат нарушения баланс и да изиграят ролята на своеобразен сигнал за това, че сме се отклонили от пътя си.

В книгата „Болестта като път“ Торвалд Детлефсен (психолог и психотерапевт) и д-р Рюдикер Далге (психотерапевт и лечител) проследяват скритата връзка между болести и емоции и представят заболяванията като призив на душата към постигането на психологическа цялост.

Сигналите на тялото – 10 болести на емоционална основа

Всяко заболяване е проява на неправилно изразяване на емоциите – тяхното пълно потискане или екзалтиране, както и погрешни ментални модели и нагласи.

Болестта е своеобразен сигнал за дисбаланс в енергийната обмяна между вътрешния и външния ни свят, през трите главни енергийни центъра – дантиени.

Емоцията е енергия в движение (е-motion, energy in motion), а всеки физически орган представлява концентрация на енергия с еднакви свойства, сформиран, за да изпълнява своята специфична функция.

1. Сърдечни проблеми

Сърцето е най-очевидно свързания орган с чувствата и емоционалните ни състояния. То е разположено в центъра на тялото и съвсем леко отклонено вляво, което го свързва с дясно-мозъчната активност – противоположна на рационалния ни ум, и представя света на чувствата и интуицията.

Сърдечно-съдовите заболявания са болести на емоционална основа и потискането на чувствата, което показва страх от любов и свързването с околните.

Хората, които имат сърдечни проблеми, не се вслушват в своето сърце и живеят живота си единство чрез „главата“ и логиката. Когато емоциите биват потиснати, то те се проявяват като нарушения на синусовия възел и разстройват сърдечния ритъм.

2. Астма

Дихателните органи изпълняват свързваща функция с външния свят чрез обмена на газове. При вдишване, ние приемаме кислород, а при издишване отделяме въглеродния диоксид.

Дишането поддържа контакта и връзката ни с външната среда и освен газовия обмен на физическо ниво, ние извършваме и енергиен обмен с другите, защото всички дишаме един и същ въздух.

При астмата започва един процес на стеснение на бронхите и бронхиолите, по които се пренасят газовете, за да бъде осъществен газообменът в алвеолите.

Този соматичен проблем показва стеснението и нежеланието на един човек от контакт и взаимообмен с външния свят. Освен че ние не можем да живеем без въздух, то ние не можем да живеем и без контакт и обмен с другите и околната среда.

3. Храносмилателни проблеми и язви на стомаха

Трудно преглътнати обиди, несмилаеми емоции, ниско самочувствие и невъзможност да отстояваме себе си разболяват стомаха ни и образуват язви.

Когато се образуват язви на стомаха, то тогава стомашният сок е започнал да смила собствената си стена, което показва, че човек има саморазрушителен модел в себе си.

Ролята на храносмилателната система също е да осъществява контакт от външния свят и да преобразува и утилизира хранителните вещества в енергия за клетъчните процеси.

Тя трябва да я разгради чрез метаболизма, който е огнен, агресивен Ян процес, и да я приеме чрез стомаха, което е пасивен, Ин процес.

На психично ниво, когато това, което е било поето отвън, не е било и смляно и прието поради дисбаланс на мъжката и женската страна, потиснатата агресия се насочва навътре и разяжда собствените си структури.

4. Болести на зъбите

Може би няма човек, който да няма поне един кариес. Проблемите със зъбите са повсеместно разпространени и тяхната причина не е единствено нездравословната храна и лошата хигиена.

Кариесите, нарушаването на емайла, зъбното изтриване и парадонтозите на пръв поглед не изглеждат като болести на емоционална основа, но всъщност техният корен също е дълбок.

Зъбите са първият контакт с храната, като те трябва да раздробят и предадат за по-фина обработка към другите органи на храносмилателната система.

За това механично разкъсване на храната се иска сила и агресия. Въпреки че придаваме единствено негативно значение на агресията, то тя всъщност е витална сила, стига да знаем как да я проявяваме.

Хората с мек характер съдържат и агресивно лице, което обаче е в латентно състояние в сянката на психиката им и трябва да се научат да го използват конструктивно, за да отстояват личните си граници.

Но често се случва така, че етичният компонент на личността ни, който опосредства връзката ни със социума и неговите морални стандарти, напълно потиска тази част от нас, която ни брани и пази нашата цялост.

Зъбите ни показват как се справяме с проблемите, които ни поднася животът. Дали можем да ги „разкъсаме“ отраз или имаме склонност само да ги „предъвкваме“.

5. Бъбречни заболявания

Бъбречните болести на емоционална основа подсказват, че човек не умее да „отсява зърното от плявата“ и се вкопчва в неефективни модели, които разстройват алкално-киселинния баланс на организма.

Функцията на бъбреците и отделителната система е да филтрират и почистват организма от ненужните и потенциално опасни вещества, и да запазват тези, които са нужни на тялото.

Когато човек не умее правилно да филтрира нужното от ненужното в живота си, бъбреците започват да изхвърлят ценни вещества, като белтъци, соли и др.

А неща, които е трябвало да бъдат изхвърлени навън на психично ниво, но са били задържани, изкристализират физически, като камъни в бъбреците.

6. Главоболие

Емоциите са пряко свързани с мислите и менталните нагласи, които човек носи в себе си. Честото главоболие е резултата от прекаленото много мисли и обикновено това е първият сигнал, че мисленето трябва да бъде променено.

Живеейки само с разума и логиката, без да се дава израз на емоциите и чувствата, човек напълно се отделя от долната си половина. Така той отрича втория важен център, където се намира нервната система, която всъщност е в сърцето.

Перфекционизмът, кариеризмът, прекомерната амбиция и желание за власт говорят за узурпация от егото и мъжката енергия, която не дава израз на другата половина на Аз-а, и правят човек студен и безсърдечен.

Тези два нервни центъра – в мозъка и сърцето, трябва да работят във взаимен синхрон, който се базира на равновесието между разума и чувствата, без едното да взема преимущество над другото.

7. Проблеми със зрението

Чрез очите ние виждаме света. Процесът на възприятие всъщност не е пасивен, а активен. Въпреки че светът е един и същ, всички ние го възприемаме по различен начин и от различна перспектива, в зависимост от нашите вярвания и убеждения.

Казваме „той не вижда по-далече от носа си“. Когато един човек гледа на света през тясната си перспектива и кръгозор, той е неспособен да вижда и физическите обекти, които са по-далеч от него.

Късогледството се проявява на физическо ниво, когато субективното възприемане е прекомерно изявено и човек не иска да види себе си такъв, какъвто е. А при далекогледството човек има по-широк обхват, но му убягват важни детайли, които са съвсем близо до него.

8. Проблеми със слуха

Процесът на слушане всъщност е пасивен, за разлика от зрителния. Проблемите със слуха подсказват, че човек губи това сетиво, защото не желае да слуша, тоест не умее да приема, живота такъв, какъвто е.

Когато ние слушаме, в процеса на разговор е нужно да изчистим ума си от мисли и да „приемем в себе си“ това, което ни се казва, такова, каквото е. За разлика от очите, ние не можем да си затворим ушите.

За да слушаме, е нужно да сме способни на смирение и разбиране, преодоляване на егоцентризма. И освен да се вслушваме в това, което ни се говори отвън, като обратна връзка е много важно да умеем да чуваме и нашия „вътрешен глас“.

9. Проблеми с половите органи

Най-базовият проблем при болестите на гениталиите е осъждането на сексуалността. Тази енергия е фундаментална и най-очевидната проява на вродения в природата ни стремеж към цялост.

Когато тази естествена потребност за свързване с противоположната половина на психиката ни чрез интимен контакт с другия пол обаче е потисната, то най-потърпевши на физическо ниво са органите на половата система.

Това отричане всъщност се изразява на вътрешно ниво, като конфликт между мъжкия и женския полюс и единство със себе си, което се отразява и в партньорските взаимоотношения.

10. Тумори и онкологични заболявания

Клиничната картина, по която протичат онкологичните заболявания, е много показателна. Туморните клетки започват да се делят и нарастват, без да се съгласуват с нуждите на цялостния организъм.

В книгата си „Болестта като език на душата“, Рюдикер Далкер сравнява раковите образувания с морулата– ембрионално образувание, което постепенно нараства чрез делене.

То има тенденцията главно към растеж, за да се изградят структурите на младия организъм. Но при туморните образувания този процес не е толкова подреден и излиза извън границите, като покосява целия организъм.

По този начин на психическо ниво нуждата от растеж дълго време е била потискана и сега тя просто се манифестира на физическо ниво, чрез неконтролируем растеж на клетките.

Раковите клетки престават да се съобразяват с цялостния организъм. Започват да го използват единствено като хранителна среда и преобразуват начина, по който извличат енергия от метаболизма в анаеробни условия, което ги прави по-независими.

Но по този начин раковата клетка започва да се обрича на смърт, въпреки процеса на постоянното й нарастване и метастазиране из тялото, тъй като е едно с него. Чрез поведението си раковата клетка показва естествения стремеж към свобода, но без да желае повече да му служи.

Когато вътрешната потребност на човек за свобода дълго време е била потискана, то тя се манифестира на клетъчно ниво, но на най-първичното и примитивното.

На най-базово ниво всъщност ракът символизира свръхразвитие на егото, подсъзнателния страх от единство, неразбирането на принципите на любовта и законите на колективния живот. Неслучайно в днешно време е достигнал такива масови размери.