Въглехидрати и белтъчини – какви са разликите?

Въглехидрати и белтъчини – думи, които чуваме често в света на храненето и диететиката. Независимо дали спазваме хранителен режим и следим точно какви продукти консумираме или не, е много важно да знаем качествата им и какво дават на тялото ни.

Две от основните групи в дневното ни меню са въглехидрати и белтъчини (наричани също и протеини). Те имат голямо значение за организма, но и фундаментални разлики помежду си.

Разглеждаме функциите заедно и поотделно на въглехидрати и белтъчини.

Каква е разликата между въглехидрати и белтъчини?

Въглехидрати и белтъчини са две от основните групи макронутриенти, които откриваме в организма. Ще започнем с някои от фактите за тях, а впоследствие ще развенчаем и някои митове.

Важно е да знаем, че въглехидрати и белтъчини изпълняват своята ключова роля в човешкия организъм. При първата група нутриенти трябва да отбележим, че е наложително да се внимава с количествата, защото прекомерен прием на въглехидрати увеличава значително опасността от диабет.

В нашето съвремие хората често не осъзнават правилните количества въглехидрати и белтъчини и пренебрегват протеина, а това може да се отрази отрицателно на здравето.

Какво правят въглехидратите за тялото ни?

Въглехидратите са група хранителни вещества, които си набавяме с храната и са навсякъде около нас – в плодовете и зеленчуците, в тестените продукти, в напитките и още много. В действителност почти всички продукти съдържат определено количество въглехидрати в себе си.

В днешно време те са широко заклеймени като вредни и като вещества, които да избягваме. Както с всяко друго крайно твърдение, това не трябва да бъде приемано като чиста монета, тъй като има различни източници на въглехидрати.

От нас зависи да направим избор и да похапваме тези от тях, които ни дават повече ползи, отколкото вреди. Защо? Защото в по-голямата част от времето въглехидратите са веществата, на които дължим енергията си. Техен плюс е, че се разграждат много бързо от тялото, което значи, че получаваме прилив на енергия много бързо.

Въглехидратите се разделят на няколко основни вида: нишестени въглехидрати, фибри и прости захари.

Те са и най-предпочитания източник на енергия на тялото ни, за да може то да извършва обичайните си движения и мисловна дейност. Когато приемаме въглехидрати, независимо от какъв тип, те се разграждат до глюкоза – прости захари.

Независимо какви действия извършваме, тялото ни първо изразходва тези вещества, преди да се обърне за енергия към други макронутриенти. Затова и когато тренираме например, е хубаво да е повече от 30 минути, тъй като това е средното време, което отнема да изразходим енергията от въглехидратите и да започнем да си набавяме енергия от мазнините.

Каква е ролята на белтъчините за нас?

Белтъчините имат огромна роля в тялото ни. Познати още като протеини, те са изградени от общо 20 аминокиселини – градивният материал на клетките в организма и по-точно: на ядрото и цитоплазмата им. Дванадесет от тези аминокиселини (заменими), произвеждаме по естествен път, а останалите 8 (незаменими) аминокиселини, зависи от нас да си набавим от храната.

Много голяма част от ензимите в тялото са белтъци и това ги прави незаменим елемент за пренасянето на веществата между клетките ни. Хормоните в тялото също са белтъци, което прави тези вещества изключително важни за тялото ни и всички негови функции.

Освен това при разграждане белтъчините освобождават енергия. Има една още по-голяма роля на белтъчините и тя е изграждането на голяма част от нашите тъкани.

Белтъчините се разделят на два вида от гледна точка на броя аминокиселини, които съдържат: прости и сложни. От гледна точка на разграждане обаче, те са бързи и бавни.

Именно на гореспоменатите аминокиселини се разграждат белтъчините с помощта на ензимите в храносмилателната ни система. Имайте предвид, че в зависимост от източника си, белтъчините се разграждат с различни темпове.

Как влияят въглехидратите на тялото ни?

Когато приемаме въглехидрати, си осигуряваме бърз прилив на енергия. Тялото ни ги усвоява и това вдига нивото на кръвната ни захар. Вследствие на това панкреасът ни освобождава хормона инсулин. Неговата роля е да регулира кръвната захар и глюкозата в кръвта.

Както вече споменахме, репутацията на въглехидратите в съвременния свят не е особено положителна. Причината се крие в това, че голяма част от въглехидратите, които обикновено приемаме, идват от източници, които не ни дават особена здравословна полза: тестени продукти, сладки и преработени храни, газирани напитки и други.

Те са и първата група, която изключваме, когато се опитваме да отслабнем – отново поради тези причини. В основата на кето режима също е максималното ограничаване на именно тази група макронутриенти.

Важно е обаче да знаем, че има два основни вида въглехидрати: прости и сложни.

Кои са най-богатите на въглехидрати храни?

Простите въглехидрати включват добре познатите ни захар, сладкиши, безалкохолни със съдържание на захар и изкуствени подсладители.

Сложните, още познати като комплексни, въглехидрати включват така наречените нишестени зеленчуци и зърнени продукти:

• картофи
• ориз
• овесени ядки
• хляб
• пълнозърнести храни и други

По правило те съдържат повече фибри и се смилат по-бавно от тялото и съответно – енергията се усвоява и разпределя по-дълго във времето. Това е и голямата разлика с простите въглехидрати.

Има редица плодове и зеленчуци които също съдържат сложни въглехидрати, които помагат на тялото ни. Това, разбира се, не значи, че трябва и може да ги ядете неконтролируемо, но са допустими в определени количества.

Някои от най-богатите на въглехидрати храни са:

• тестени изделия като гевреци, понички
• преработени зърнени храни
• консервирани плодове
• газирани напитки
• захарни изделия
• пържени картофи

Как ни помагат белтъчините?

Добрите новини са, че има редица начини, по които си набавяме белтъчини. Както вече споменахме малко по-нагоре, в зависимост от източника си протеините дават различна хранителна стойност на тялото ни. Смята се, че най-много ползи има от белтъчините, идващи от животински източници.

Такива са различните видове месо, яйца, мляко, морски дарове. Ядките също дават на тялото ни голямо количество белтъчини.

От протеините зависи как изглеждат косата и кожата ни, както и ноктите ни. Състоянието на мускулите ни също зависи до голяма степен от консумацията на протеини. Затова и някои спортисти наблягат на хранителни режими с големи количества протеини, за да увеличат мускулната си маса.

Въглехидрати и белтъчини имат обща функция – дават енергия на организма. Разликата е, че белтъчините имат много по-важно предназначение и не е добре да разчитаме на тях да бъдат енергийна движеща сила на тялото.

Обобщено, белтъчините имат:

• Структурна функция: имат основна изграждаща функция за клетките.
• Енергийна функция: дават енергия на тялото.
• Съкращаваща функция: при мускулите и техните способности за съкращаване.
• Пластична функция: могат да се превръщат в други вещества.
• Каталитична функция: помагат на останалите процеси в организма да се осъществяват по-бързо и ефективно.
• Транспортна функция: свързват се с други вещества и ги пренасят през кръвообращението или помагат през клетъчната мембрана към и извън клетките.

Кои са най-богатите на белтъчини храни?

Адекватният прием на протеин всеки ден е от съществено значение за цялостното здраве. Белтъчините са от огромно значение за цялото тяло, дават структура и подкрепа на телесните клетки.

Колко протеин трябва да консумирате на ден зависи от фактори като телесно тегло, нива на активност, възраст и статус на бременност.

Най-богати на белтъчини са следните храни, като те могат да бъдат консумирани ежедневно:

• яйца
• пилешки гърди
• бадеми
• млечни продукти (кисело мляко, извара, сирена)
• риба и морски дарове
• телешко месо

Тези ценни източници на белтъчини са необходими за имунната функция, движението, химичните реакции, синтеза на хормони и други.

Какво е дефицит на протеин?

Малко хранителни вещества са толкова важни, колкото белтъчините, затова дефицит на протеин води до различни здравословни проблеми.