Затрудненото преглъщане – дисфагия

Повечето от нас преглъщат без изобщо да се замислят. Хапваме, пием вода, взимаме лекарство и всичко се случва някак от само себе си. Докато в един момент нещо не се промени. Започваме да усещаме, че храната сякаш засяда, появява се болка, парене или напрежение в гърлото. Понякога дори ни хваща страх да ядем, особено ако вече сме се давили или сме усещали, че не можем да преглътнем докрай.

Често подценяваме тези сигнали. Казваме си, че е от стрес, от бързо хранене или от нещо временно. Истината е, че затрудненото преглъщане, познато като дисфагия, не бива да се игнорира. То може да изглежда дребно, но понякога е първият знак за по-дълбок проблем. Именно затова е важно да разберем какво стои зад това усещане и кога е време да обърнем по-сериозно внимание.

 

Какво представлява дисфагията?

Терминът дисфагия идва от гръцки и буквално означава затруднено преглъщане. В медицината с него описваме състояние, при което храната, течностите или дори слюнката не преминават лесно от устата към стомаха. Дисфагията не е самостоятелно заболяване, а симптом. Тоест знак, че някъде по пътя на преглъщането има проблем, който трябва да бъде открит.

В процеса участват устната кухина, гърлото, хранопроводът, множество мускули и нерви. Всичко това трябва да работи в точна координация. Ако дори една част не работи както трябва, се появява затруднено преглъщане. Това обяснява и защо често усещането е в гърлото, а реалната причина се оказва по-надолу, например в хранопровода. Нашите сетива ни подвеждат, защото преглъщането е непрекъснат процес, а не отделни етапи, които усещаме ясно.

 

Как протича нормалният процес на преглъщане?

 

 

Преглъщането изглежда като нещо напълно естествено, но всъщност е един от най-сложните автоматични процеси в тялото ни. Участват десетки мускули и нерви, а всичко трябва да се случи в точната последователност. Медицината разделя този процес на три основни фази, всяка със своя роля:

1. Оралната фаза започва в устата. Сдъвкваме храната, оформяме я в хапка и с помощта на езика я насочваме назад.
2. Следва фарингеалната фаза – храната преминава през гърлото, а дихателните пътища се затварят за части от секундата, за да не се задавим.
3. Накрая идва езофагеалната фаза, при която храната се придвижва по хранопровода към стомаха чрез ритмични мускулни съкращения.

Нарушенията най-често възникват във фарингеалната и езофагеалната фаза. Именно затова различните видове дисфагия се усещат различно – при едни имаме давене и кашлица, при други – чувство, че храната е заседнала по-надолу.

 

Видове дисфагия според мястото на проблема

Когато говорим за дисфагия, често си мислим, че става дума за едно и също усещане. В действителност не е така. Начинът, по който усещаме затрудненото преглъщане, зависи много от това къде точно възниква проблемът. Най-общо разграничаваме два основни типа – орофарингеална и езофагеална.

Орофарингеална дисфагия

Това е форма на дисфагия, при която трудността се появява още в началото на преглъщането – в устата и гърлото. Типичните симптоми са давене, кашлица по време или веднага след хранене, усещане, че храната „тръгва накриво“, както и връщане на храна или течности през носа. Понякога гласът става дрезгав след хранене, което също е важен сигнал.

Най-често тази форма е свързана с неврологични причини – инсулт, болест на Паркинсон, множествена склероза или други състояния, при които контролът върху мускулите е нарушен. Тук рискът от аспирация (навлизане на храна в дихателните пътища) е по-висок и не бива да се подценява.

Езофагеална дисфагия

При езофагеалната дисфагия преглъщането започва нормално, но проблемът се появява по-надолу. Хората често описват усещане за заседнала храна зад гръдната кост, натиск или болка, която понякога се бърка със сърдечен проблем. Този тип затруднено преглъщане често е свързан с гастроезофагеален рефлукс и възпаление на хранопровода – езофагит. Продължителното дразнене може да доведе до стеснения (стриктури), които постепенно засилват симптомите.

 

Основни причини за затруднено преглъщане

 

 

 

Затрудненото преглъщане може да има различни причини и точно това понякога обърква хората. Симптомът е един, но пътят до него е различен. Затова и при дисфагията няма универсално обяснение, което да важи за всички.

Сред честите причини са възпалителните състояния. Инфекции на гърлото, хроничен рефлукс или възпаление на хранопровода могат да направят преглъщането болезнено и неефективно. Понякога усещането е парене, друг път е стягане или натиск.

Неврологичните заболявания също заемат важно място. При инсулт, болест на Паркинсон, деменция или други състояния, които засягат нервната система, координацията на мускулите, участващи в преглъщането, се нарушава. Храната не се придвижва както трябва и се появява риск от давене.

Не бива да подценяваме и механичните пречки – стеснения, тумори, уголемена щитовидна жлеза или външен натиск върху хранопровода. Те буквално затрудняват преминаването на храната. Някои медикаменти и лъчелечение могат да изсушат лигавиците или да увредят тъканите, което също води до дисфагия. С възрастта настъпват и естествени промени – мускулите отслабват, рефлексите се забавят.

 

Психогенна дисфагия – когато стресът блокира преглъщането

Психогенната дисфагия е форма на затруднено преглъщане, при която не се открива ясна органична причина. Няма възпаление, стеснение или неврологично увреждане, но въпреки това човек реално изпитва трудност да преглътне. В нейната основа стоят силен стрес, тревожност или продължително психическо напрежение, които влияят върху мускулния контрол и усещането в гърлото.

Типичните оплаквания включват чувство за бучка в гърлото, стягане, страх от задавяне или усещане, че преглъщането изисква съзнателно усилие. Често симптомите се засилват в напрегнати моменти и отслабват, когато човек е спокоен. Психогенната дисфагия се различава от органичните форми по това, че изследванията обикновено са нормални. Именно затова тя често остава неразпозната. Много хора обикалят различни специалисти, преди да се осъзнае ролята на психиката в този напълно реален, но невидим проблем.

При психогенна дисфагия няма хранителни добавки с доказан специфичен ефект. В литературата се срещат само косвени обсъждания, тъй като проблемът е функционален и често свързан със стрес и тревожност. Понякога се споменава магнезий, но не като лечение на затрудненото преглъщане, а като обща подкрепа за нервната система при повишена възбудимост и функционални симптоми. Витамините от група B се разглеждат единствено при доказан дефицит, който може да повлияе нервната функция. И в двата случая става дума не за директна терапия на дисфагията, а за корекция на съпътстващи фактори.

 

Силни болки в гърлото и трудно преглъщане

 

 

Въпреки че в много случаи дисфагията се развива постепенно, има ситуации, в които затрудненото преглъщане не бива да се пренебрегва. Силните болки в гърлото, особено когато се появят внезапно или се усилват при всяко преглъщане, са ясен сигнал, че не става дума за безобидно раздразнение. Ако към тях се добавят температура, общо неразположение, кръв в слюнката, силна болка зад гръдната кост или бърза загуба на тегло, е важно да се потърси лекарска помощ без отлагане. В тези случаи причината може да е остра инфекция, усложнение на езофагит или друго състояние, което изисква навременна диагностика и лечение.

Как се поставя диагнозата дисфагия

Когато затрудненото преглъщане не отшумява или започне да се задълбочава, трябва да се постави диагноза. Започва се с подробен разговор – кога са се появили симптомите, при какви храни са по-силни, има ли болка, давене или загуба на тегло. Често именно тук се появяват първите насоки дали става дума за функционален проблем или за органична причина.

Следва физикален преглед и, при нужда, насочване към изследвания – ендоскопия (например фиброезофагоскопия или назофарингоскопия за оглед на гърлото и хранопровода), образни методи (рентгеново изследване с барий, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) или функционални тестове на преглъщането (видеофлуороскопия или манометрия). В зависимост от случая могат да се включат гастроентеролог, УНГ специалист или невролог. Това комбинирано оценяване е важно, защото дисфагията рядко е самостоятелен проблем и изисква по-широк поглед.

 

Лечение на дисфагия

Лечение на дисфагия зависи винаги от причината. Няма едно универсално. При възпалителни състояния се използват лекарства при дисфагия, насочени към овладяване на възпалението и болката. Когато причината е гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ), терапията цели да намали киселинното дразнене и да даде време на хранопровода да се възстанови. В тези случаи подобрението на преглъщането често идва постепенно, а не веднага.

Немедикаментозният подход е също толкова важен. Логопедичната терапия помага за по-добра координация на мускулите, особено при неврологични причини. Промените в начина на хранене – текстура, ритъм, позиция – често дават осезаем ефект, като има някои позволени храни при ГЕРБ. В основата обаче остава лечението на първопричината, без което симптомите трудно се контролират дългосрочно.

Храни при дисфагия

При затруднено преглъщане изборът на храна има реално значение. Обикновено по-лесно се понасят по-меки и хомогенни консистенции – пюрета, крем-супи, кисело мляко, добре сварени и пасирани храни. Те преминават по-контролирано и намаляват риска от давене.

За сметка на това някои храни увеличават риска. Сухият хляб, ронливите продукти, ядките и жилавото месо често създават проблеми. Смесените консистенции, например супа с твърди парчета, също могат да бъдат подвеждащи. Практически съвети, които често помагат, са по-малки хапки, по-бавно хранене и избягване на говорене по време на ядене. При нужда хранителният режим се уточнява със специалист.

 

Живот с дисфагия – какво подобрява качеството на живот

 

 

Животът с дисфагия изисква търпение и адаптация, но не означава постоянно ограничение. По-бавният ритъм на хранене, изправената позиция на тялото и съзнателното преглъщане намаляват напрежението и риска от инциденти. Психологическият комфорт също е важен. Страхът от хранене често влошава симптомите. Подкрепата от логопед, лекар и близки хора прави ежедневието по-спокойно и предвидимо.

 

Заключение

Дисфагията не е диагноза, а сигнал. Тя показва, че организмът ни изпитва затруднение, което има конкретна причина. Навременната оценка е ключова, защото колкото по-рано се изясни проблемът, толкова по-ефективно може да се помогне. Ако затрудненото преглъщане се повтаря или се задълбочава, търсенето на медицинска помощ е разумна и спокойна стъпка към по-добро качество на живот.

 

Често задавани въпроси