Деменция в старостта – можем ли да я забавим?

Годините не са решаващи за поява на деменция в старостта. Отчуждаване, лишаване от разум – такъв е смисълът на латинската дума „dementia“. Като медицински термин тя се използва от края на 18-ти век за пациенти, които са загубили способност да мислят критично.

Ако те са в напреднала възраст, деменцията се нарича „сенилна“ – от латинското „senilis„, което означава „относно старостта“.

Представяме това разстройство, поставяйки акцент на следните въпроси: каква е честотата му; какво го провокира; как се проявява, открива и лекува; възможно ли е по някакъв начин да се ограничат случаите на деменция в старостта.

Какво показва статистиката?

Към днешна дата, според различни източници, от 36 до 50 милиона души в света страдат от деменция. С тази диагноза пациентите живеят средно от 7 до 10 години. Експерти са изчислили, че ако честотата на болестното състояние продължава да расте, след две десетилетия потърпевшите ще бъдат три пъти повече.

При какви условия възниква деменция в старостта?

Възрастта е съществена причина, но не е решаваща за появата на деменция в старостта. Виновни са множество фактори, действащи самостоятелно или в комбинация.

Ето най-честите:

• Болест на Алцхаймер. Характерно за нея е, че настъпва прогресивно натрупване на амилоидни плаки между нервните клетки и кръвоносните съдове, както и акумулиране на т.нар. тау-протеини вътре в невроните. При тези условия се затруднява нормалното функциониране и взаимодействие между клетките и се създават условия за деменция.
• LBD (Деменция с Lewy-тела). Така се нарича невродегенеративно заболяване, което се характеризира с присъствието на Lewy-тела в мозъка. Това са анормални натрупвания на протеини, които затрудняват работата на невроните. В тези случаи се увреждат двигателните и мисловните функции.
• Продължителни здравословни проблеми. Редица заболявания – болест на Паркинсон, диабет, хипертония, депресия и други, повишават риска от деменция в старостта. До този проблем се стига и в резултат от инсулт или микроинсулти поради забавен приток на кислород и хранителни вещества към мозъка.
• Генетично предразположение. Според неотдавнашни проучвания, съществена е ролята на аполипопротеин Е4 (APOE ε4), който е един от вариантите на нуклеотидна последователност в ДНК. Клинични наблюдения сочат, че за хората, наследили едно или две копия на APOE ε4, съществува по-голяма вероятност да развият деменция в старостта.
• Начин на живот. Рискът е по-висок при: обездвижване или много интензивни физически натоварвания; повтарящи се травми, особено на главата; нездравословно хранене, водещо до дефицит на витамини и минерали; злоупотреба с алкохол и наркотици; недостатъчен сън; липса на интелектуални занимания, стимулиращи мозъчната дейност.

Симптоми на деменция в старостта

Невинаги е възможно да се уловят първите болестни оплаквания. Те са нетипични и се разгръщат бавно. Обикновено трудното запомняне, както и забравянето на имена или дати, е резултат от умора и стрес.

Но, ако паралелно с отслабване на паметта, възникнат затруднения при изразяване на мисли и намиране на думи, ако все по-трудно се стига до концентрация на вниманието и извършване на дейности, които преди са били лесни за изпълнение, разумно е да се потърси лекарска помощ.

С напредване на деменцията засегнатите стават егоистични и егоцентрични. В отношенията си с други хора губят обективност и способност за анализ.

Започват да отхвърлят морални граници. Променят настроението си. Нерядко проявяват раздразнителност и агресия. Някои показват прекалена безгрижност и дори наивност.

Постепенно потърпевшите губят способността си за пространствена ориентация. Това им създава допълнителни притеснения, тревожност и страх.

Възникват проблеми със заспиването. Често пациентите се оплакват от многократни събуждания през нощта. Липсата на качествен сън се отразява негативно върху телесното и психичното им състояние.

С времето потърпевшите все по-неумело извършват прецизни движения. Става очевидна потребността им от помощ при изпълнение на обикновени дейности като обличане и хранене. Засилват се процесите на разграждане на паметта. Настъпва дезорганизация на говорните умения. Формират се мании, появяват се халюцинации.

При разгърната деменция пострадалите губят навиците си за лична хигиена. Склонни са към внезапни падания, от които последиците са фрактури и обездвижване в продължение на месеци или дори години.

Всичко това изисква голяма деликатност в отношенията към уязвимия възрастен човек, особено от страна на близките му, за да не бъде обиждан и унижаван.

Диагностика на деменция в старостта

Въпреки многото характерни симптоми, не е лесно да се идентифицира незабавно сенилната деменция.

Настъпилите функционални и органични нарушения изискват комплексен диагностичен подход, който включва:

Физически преглед и когнитивна оценка

Записва се историята на заболяването и се провежда отделен разговор с близките. Акцент се поставя върху съществуващи хронични заболявания и употреба на лекарства, както и на проявените симптоми, говорещи за деменция.

Чрез различни тестове лекарят анализира състоянието на паметта, вниманието, ориентацията в пространството и други функции.

Лабораторни изследвания

Обикновено се изискват:

• Кръвни тестове (пълна кръвна картина, ниво на глюкоза, електролити, витамин В12, фолиева киселина, С-реактивен протеин и други маркери на възпалението)
• Изследвания на хормоналния баланс (преди всичко – ниво на хормони на щитовидната жлеза)
• Проверка за инфекция с Treponema pallidum (възбудител на сифилис) или с човешки имунодефицитен вирус (причинител на СПИН) .
• Образни тестове. Може да се приложат: електроенцефалография (за установяване на електрическата активност на мозъка), компютърна томография и магнитно-резонансно изображение (за оценка на структурни и функционални мозъчни промени).

Лечение на деменция в старостта

Близките на болния трябва да са наясно, че сенилната деменция е необратима, но има възможност да бъде забавена. За целта се предписват различни медикаменти, според проявените симптоми и факторите, довели до заболяването.

Препоръчват се промени в бита на пациента, които го улесняват при изпълнение на всекидневните му дейности. От решаващо значение е подкрепата на семейството. Гарантирането на социална активност, повече движения и здравословно хранене са изключително благоприятни.

Как да ограничим риска от сенилна деменция?

Все още не са разработени специфични методи за и предпазване от деменция в старостта. Но много от факторите, които я провокират, могат да бъдат максимално отдалечени.

Предлагаме 7 полезни стъпки:

1. Контролирайте кръвното си налягане. Оптималните му стойности са 120/80 mm/Hg. При граници, които надвишават 140/90 mm/Hg, съветвайте се с кардиолог и приемайте предписаните от него медикаменти.
2. Проверявайте нивото на кръвната си захар. Нормалните й стойности на гладно са между 3,9 и 5,6 ммол/л. Ако сте засегнати от диабет, следвайте препоръките на лекуващия ви диабетолог или ендокринолог.
3. Поддържайте здравословно телесно тегло. За целта ограничете консумацията на рафинирана захар и наситени мазнини, които се намират предимно в животинските и млечните продукти. Наблегнете на ненаситените мазнини в растителните масла и морските дарове. Консумирайте достатъчно протеини, пресни зеленчуци и плодове. Движете се. Отделяйте време за умерени физически натоварвания.
4. Контролирайте нивата на лошия холестерол (LDL) в кръвта. Оптималното ниво на LDL e 2,6 ммол/л, а граничните му стойности варират между 3,4 и 4,1 ммол/л. Ефективен контрол над холестерола се постига чрез здравословно хранене и при необходимост – приемане на медикаменти.
5. Ако сте пушачи, откажете се от вредния си навик. Имайте предвид, че тютюневият дим е коктейл от химикали. Някои изследвания го свързват с повишен риск от различни заболявания, включително сенилна деменция.
6. Грижете се за ума си. Отделяйте време за четене, посещавайте образователни курсове, подреждайте пъзели, решавайте кръстословици, не пренебрегвайте нито едно занимание, което стимулира мозъчната дейност.
7. Бъдете социално активни. Поддържайте старите си приятелства и изграждайте нови. Участвайте в обществени прояви и събития. Не се отказвайте от полезни за вас ангажименти и начинания, само защото сте в напреднала възраст.

Пример за инициативност може да бъде нашумялата модна икона на САЩ – Айрис Апфел, чийто първи голям успех идва, когато е на 84 годни. Според Апфел, тайната на здравето и дълголетието е в приятните занимания, а успехът се определя от максимата: „Опитвай неща, работи здраво и учи в движение“.