Вегетативна невропатия: какво представлява?

Вегетативна невропатия е състояние, което може изключително сериозно да увреди човешкото здраве. По тази причина е важно да се разпознават неговите характеристики и бързо да се търси лекарска помощ за разрешаване на проблема.

 

 

Симптомите се различават спрямо коя част от автономната нервна система е засегната. Увреждането на нервите може да засегне множество функции на тази система като: кръвно налягане, пулс, потоотделяне, изпразване на червата и пикочния мехур, храносмилане. Това се дължи на нарушената комуникация между мозъка и определени части на тялото, включително вътрешни органи.

Благодарение на вегетативната нервна система мозъкът се свързва със сърцето, черния дроб, потните жлези, кожата и дори вътрешните мускули на окото. Именно заради това състоянието вегетативна невропатия е опасно.

Периферна, вегетативна и моторна невропатия: какво ги различава?

Периферната невропатия затруднява двигателните (движението на мускулите) и сетивните функции на крайниците (усещанията като болка, температура, допир). Причината за това е, че периферните нерви предават информация между централната нервна система (мозъка и гръбначния мозък) и останалата част на тялото. Това състояние се характеризира със слабост, болки и изтръпване на крайниците.

Общото между вегетативна и периферна невропатия е, че и двете се отразяват на автономните функции (като регулиране на сърдечния ритъм, кръвното налягане, храносмилане).

Моторната невропатия е друг вид, който засяга моторните нерви, отговарящи за движенията на мускулите.

 

Причини за поява

Вегетативна невропатия може да бъде причинена от различни основни състояния, които увреждат автономната нервна система.

Една от водещите причини е диабет. Високите нива на кръвната захар с течение на времето могат да увредят нервите в цялото тяло, включително тези, които контролират автономните функции. Диабетната вегетативна невропатия може да засегне сърцето, храносмилателната система, пикочния мехур и половите органи.

Проучванията показват, че до 20-40% от пациентите с диабет могат да развият някаква форма на вегетативна невропатия с течение на времето. Рискът нараства с продължителността на диабета и лошия гликемичен контрол.

Автоимунни заболявания като лупус, ревматоиден артрит и синдром на Сьогрен могат да накарат имунната система да атакува погрешно автономните нерви, причинявайки вегетативна невропатия.

Някои инфекции като ХИВ, лаймска болест, Болест на Паркинсон и хепатит С могат да причинят вегетативна невропатия или директно чрез засягане на нервите, или индиректно чрез възпаление и имунни реакции. Индивидите са в риск от постинфекциозна невропатия след прекарване на грип или други вирусни заболявания.

Някои генетични заболявания като фамилна дисавтономия (синдром на Райли-Дей) и наследствени сензорни и автономни невропатии засягат конкретно автономната нервна система. Възможно е някои индивиди да имат и генетична предразположеност към вегетативна невропатия в отговор на фактори на околната среда.

Хроничното излагане на определени токсини като тежки метали (като олово или живак) и индустриални химикали може да увреди автономните нерви.

Някои лекарства, особено тези, използвани при химиотерапия, могат да причинят вегетативна невропатия като страничен ефект.

Хранителните дефицити също могат да допринесат за неприятното състоянието, особено недостига на витамини от група Б (като Б12, Б6 и фолат). Тези дефицити могат да произтичат от лоша диета, нарушения в усвояването на хранителни вещества (малабсорбция) или хроничен алкохолизъм.

Други възможни причини за вегетативна невропатия са хронични бъбречни и чернодробни заболявания, физически травми на нервите или някои видове рак.

 

С какви симптоми се изразява?

 

 

Признаците на вегетативна (автономна) невропатия зависят от това кои нерви са увредени. Възможно е засегнатите от състоянието да изпитат симптоми в различни системи от тялото.

Някои от храносмилателните симптоми включват:

• Затруднено смилане на храна
• Прекалено бързо засищане
• Загуба на апетит
• Диария
• Запек
• Подуване на корема
• Гадене, повръщане
• Затруднено преглъщане
• Киселини

 

Уринарните признаци на вегетативна невропатия са:

• Затруднено уриниране;
• Загуба на контрол върху пикочния мехур;
• Невъзможност за пълно изпразване на пикочния мехур.

Хората с автономно разстройство могат да получат чести инфекции на пикочните пътища заради последния от изброените симптоми.

Сърдечно-съдовите симптоми при вегетативна невропатия, засягаща сърцето, биват:

• Неправилен сърдечен ритъм;
• Ниско кръвно налягане при изправяне (ортостатична хипотония);
• Ускорен сърдечен ритъм.

 

Индивидите с това разстройство могат да изпитат припадъци или замайване, причинени от внезапно спадане на кръвното налягане. Възможно е също да има непоносимост към физическа активност, дължаща се на факта, че пулсът остава същият, вместо да се адаптира към нивото на активността.

Сексуалната дисфункция вследствие на вегетативна невропатия се изразява в:

• Сексуални затруднения при постигане или поддържане на ерекция (еректилна дисфункция) или проблеми с еякулацията при мъжете
• Вагинална сухота или затруднено достигане на оргазъм при жените

 

Това се случва поради увреждане на нервите, които контролират сексуалната възбуда и реакция. Индивидите с вегетативна нервна дисфункция също могат да изпитат намалено либидо или сексуално желание.

Признаци на състоянието, свързани с потенето и регулирането на температурата, са:

• Прекомерно изпотяване
• Липса на пот
• Непоносимост към високи или ниски температури

До това водят увреждания на нервите, които контролират изпотяването и разширяването на кръвоносните съдове.

Ако има увреждане на нервите, контролиращи мускулите на очите и зениците, са възможни проблеми като:

• Забавена реакция на зеницата
• Замъглено или двойно виждане
• Затруднено приспособяването от светло към тъмно и очни проблеми с нощното шофиране

 

Могат ли да настъпят усложнения и какви?

Вегетативна невропатия може да доведе до редица усложнения, които ще разгледаме.

Сърдечно-съдови усложнения

 

 

Ортостатична хипотония е състояние, при което кръвното налягане спада значително, когато човек се изправи от седнало или легнало положение. Това се случва, защото автономните нерви, които регулират кръвното налягане, не успяват да свият кръвоносните съдове правилно, когато човекът променя позицията си.

Симптомите включват замаяност, замъглено зрение и припадък. С течение на времето това може да увеличи риска от падания и свързани с тях наранявания.

Вегетативна невропатия може да наруши нервите, които контролират сърдечната честота и ритъма, което води до аритмии – неправилни сърдечни удари, които могат да бъдат твърде бързи (тахикардия), твърде бавни (брадикардия) или хаотични. Тези аритмии могат да причинят сърцебиене, задух, болка в гърдите и в тежки случаи да увеличат риска от сърдечен удар или внезапна сърдечна смърт.

Тиха миокардна исхемия е друго възможно усложнение, при което сърдечният мускул не получава достатъчно кислород поради запушени артерии, но типичният симптом на гръдна болка (ангина пекторис) отсъства.

Тази липса на болка е опасна, защото може да забави диагнозата и лечението, увеличавайки риска от инфаркт.

Стомашно-чревни усложнения

Възможно е хората с вегетативна невропатия да развият стомашно-чревни проблеми като гастропареза. Това е състояние, при което на стомаха му отнема твърде много време, за да изпразни съдържанието си поради увреждане на нервите.

Тежката автономна невропатия може да доведе до парализа на части от храносмилателния тракт, причинявайки силно подуване, коремна болка и недохранване.

Възможни са още запек или диария, както и фекална инконтиненция.

Усложнения на пикочно-половата система

Вегетативна невропатия може да причини дисфункция на пикочния мехур, изразяваща се в непълно изпразване, повишена честота на уриниране, по-висок риск от инфекции на пикочните пътища и други проблеми, свързани с пикочната система.

Сексуалната функция също може да бъде негативно засегната.

Проблеми с регулиране на температурата и потене

 

 

Ако нашата вегетативна невропатия засяга функцията на потните жлези, може да настъпи намалено, липсващо или прекомерно изпотяване. Всяко от тези състояния е изключително опасно, тъй като повлиява възможността на тялото да регулира температурата си.

Възможно е увреждането на автономните нерви също да причини повишена чувствителност към топлина или студ. В тежки случаи може да доведе до опасни състояния като хипертермия (прегряване) или хипотермия (охлаждане под нормалната телесна температура), които изискват незабавна медицинска помощ.

Респираторни усложнения

При засегнати респираторни функции може да настъпят затруднения при дишане, особено по време на сън (напр. сънна апнея). Това може да доведе до лоша оксигенация, при която тъканите и органите не получават достатъчно кислород, както и повишени сърдечно-съдови рискове.

Метаболитни усложнения

Увреждането на нервите заради вегетативна невропатия може да повлияе на освобождаването на хормони, които помагат за регулирането на глюкозата.

Това може да доведе до непредвидими нива на кръвната захар и увеличаване на риска от усложнения като диабетна кетоацидоза, потенциално животозастрашаващо състояние.

 

Кумулативните ефекти на тези симптоми могат значително да увредят ежедневния живот, правейки дори основните дейности предизвикателство. Пациентите могат да станат по-зависими от другите за грижи и може да изпитат значително намаляване на качеството на живот.

 

Какви са методите на лечение?

 

 

Както разбрахме, усложненията от вегетативна невропатия могат значително да повлияят на качеството на живот на дадено лице и дори да бъдат животозастрашаващи, ако не се управляват правилно. По тази причина ранната диагностика и ефективното лечение са изключително важни.

Възможните лечения се различават от конкретните симптоми и засегнатите нерви.

При храносмилателни и стомашно-чревни проблеми състоянието се третира с лекарства за подпомагане на храносмилането, приемане на лаксативи (при запек), често хранене с малки количества храна, повишен прием на фибри и течности и други методи.

Ако вегетативната невропатия засяга пикочния мехур и урината, могат да се вземат лекарства за изпразване на пикочния мехур или за намаляване симптомите на свръхактивен пикочен мехур. Освен това е добре да се планира пиенето на вода и уринирането, за да се тренира пикочния мехур. Възможно е в някои случаи да се наложи прокарване на катетър през уретрата за източване.

Индивидите, изпитващи сексуална дисфункция, могат да използват медикаменти за постигане на ерекция или лубриканти за справяне със сухота.

При увреждане на нервите, свързани с функциите на сърцето и кръвното налягане, също се използват лекарства. Освен това се препоръчва диета с високо съдържание на натрий и течности за поддържане на кръвното налягане. Замайването може да се намали чрез промени в позата, огъване на краката в изправено положение или забавяне на скоростта при изправяне.

Спането с повдигната глава може също да намали световъртежа поради понижен натиск върху кръвоносните съдове и вестибуларния апарат.

Ако вегетативна невропатия засяга потенето и води до прекомерно или недостатъчно потене, пак е възможно това да се овладее с медикаменти.

 

Заключение

Вегетативна невропатия е опасно състояние, което може да засегне автономната нервна система и да причини неприятни храносмилателни, пикочни, сърдечни симптоми. Потенето и сексуалната функция също могат да бъдат увредени.

 

Често задавани въпроси