Функции на въглехидратите в организма ни

Ние сме това, което ядем. Начинът на хранене определя до голяма степен качеството ни на живот. В забързаното ежедневие често не отдаваме важност на храната, която консумираме и я пренебрегваме. Не бива да забравяме, че точно тя е тази, в която се съдържат хранителни вещества, осигуряващи енергията, от която тялото се нуждае.

Повечето от тях попадат в три основни групи: протеини, мазнини и въглехидрати. Подробно за последните можете да прочетете в страницата Въглехидрати – всичко, което трябва да знаем за тях.

Днес ще разгледаме именно основните функции на въглехидратите.

Какво представляват въглехидратите?

Въглехидратите са били и ще продължават да бъдат основна част от съдържанието на много храни.

Те са биомолекули и структурни компоненти на растенията и животните. Двете основни форми на въглехидратите са захари (като фруктоза, глюкоза и лактоза) и нишестетата, които се срещат в храните като зеленчуци, зърнени храни, ориз и хляб.

Тялото преобразува повечето въглехидрати в захарна глюкоза, която се абсорбира в кръвния поток. Когато нивото на глюкозата се повиши в тялото, панкреасът освобождава хормон, наречен инсулин. Инсулинът е необходим за преместване на захарта от кръвта в клетките, където може да се използва като източник на енергия.

Има две основни съединения, които съставляват въглехидратите. Това са алдехидите – те са двойно свързани въглеродни и кислородни атоми плюс водороден атом и кетоните –  двойно свързани въглеродни и кислородни атоми плюс допълнителни въглеродни атоми.

Храните и въглехидратите

Храните, богати на въглехидрати, са пълнозърнестите храни, хлябът, макаронените изделия, картофите, трици, ориз, плодове, зеленчуци и зърнени храни. В 1 грам се съдържат приблизително 4 kcal и същото количество протеин.

Преработените храни и напитки, които са с високо съдържание на въглехидрати, засилват чувството на глад след по-кратко време. Учените застават зад убеждението, че причината за затлъстяването и увеличаването на риска от качване на килограми идва от прекомерен прием на въглехидрати, които не могат да бъдат правилно усвоени от организма, което ги превръща в мазнини.

Най-добрият начин за регулиране на теглото, предотвратяване на затлъстяването и здравословен начин на живот, е преминаването към нисковъглехидратна диета.

Биологичен процес на преобразуването им

Повечето от въглехидратите в храната, която консумираме, се усвояват и разграждат в глюкозата още преди да влязат в кръвта. Глюкозата в кръвта се взима и се използва за производство на горивна молекула, наречена аденозин трифосфат чрез поредица от сложни процеси като клетъчно дишане. След това клетките могат да я използват, за да захранват различни метаболитни задачи. Повечето клетки в тялото могат да произвеждат аденозин трифосфат от няколко източника.

Ако тялото има достатъчно глюкоза, за да изпълни настоящите си нужди, излишната глюкоза може да се съхранява за използване след това. Тази форма на глюкоза се нарича гликоген и се намира предимно в черния дроб и мускулите. При наличие на цялото нужно количество глюкоза, тялото превръща излишните въглехидрати в триглицеридни молекули и ги съхранява като мазнини.

Неслучайно през последните години учени доказаха, че не приема на мазнини, а именно някои функции на въглехидратите в организма ни водят до затлъстяване и здравословни проблеми.

Функции на въглехидратите – каква е връзката с диабета?

При консумацията на въглехидратите, както вече споменахме, храносмилателната система разделя някои от тях на глюкоза. Тази глюкоза навлиза в кръвта и повишава нивата на кръвната захар. Когато тя се повиши, бета-клетките в панкреаса освобождават инсулин, а той кара клетките ни да абсорбират кръвната захар за енергия или за съхранение.

По този начин нивата на кръвна захар започват да намаляват. Когато те спаднат под определена точка, алфа клетките в панкреаса освобождават глюкагон. Глюкагонът също е хормон.

Накратко, инсулинът и глюкагонът помагат да се поддържат редовни нива на кръвната захар в клетките, особено в мозъчните клетки. Инсулинът води до понижаване на нивата на кръвната захар, докато глюкагонът води до повишаване на нивата, когато те са твърде ниски.

Ако нивата на кръвната захар се покачат твърде бързо и често, клетките в крайна сметка могат да се окажат дефектни и да не реагират правилно на инструкциите на инсулина. С течение на времето клетките се нуждаят от повече инсулин, за да реагират. Това се нарича инсулинова резистентност.

След като произвеждат високи нива на инсулин в продължение на много години, бета клетките в панкреаса могат да се износят. Постепенно производството на инсулин спада и дори може да спре напълно.

Ефектите от инсулиновата резистентност биха могли да доведат до редица здравословни проблеми, като високо кръвно налягане, качване на килограми, хронични заболявания, хипертония.

Връзката със затлъстяването

Както споменахме и по-рано, неусвоените въглехидрати остават като запас в организма под формата на мазнини. За съжаление, времето в което живеем, ограничава естествена среда, а храната, която приемаме, е силно изменена. В почти всички пакетирани храни се крие захар, дори те да са солени. Така ние самите не осъзнаваме какво огромно количество захар приемаме в своето ежедневие.

Заседналият начин на живот пък, от друга страна, не ни позволява да изгорим в енергия приетите въглехидрати и тяхното натрупване в организма расте главоломно. Това води до бавно, но сигурно затлъстяване. Подробна информация ще откриете и в страницата Въглехидрати – всичко, което трябва да знаем за тях.

През последните години се установи, че като източник на енергия могат да бъдат използвани здравите мазнини, без нуждата от консумация на захари. На този принцип е и така популярният кетогенен режим на хранене.

Приемът на естествени мазнини, с изключен приема на въглехидрати, променя заложения от десетилетия механизъм на тялото да използва въглехидратите за гориво. Така тялото попада в състояние на кетоза, което има редица ползи за здравето.