Задна корова атрофия или как „оглупяването личи по очите“

Обновена: 23.01.2024|

„Приех болестта си като лична обида и възнамерявам да вдигна шум и да произнасям пламенни речи, докато все още имам време. Ако се намирате в падащ самолет и говорите по телефона, няма ли да продължите да говорите, докато самолетът се разбие?“

 

Това са думи на световноизвестния британски писател Сър Тери Пратчет, които той изрича пред журналист от „Guardian“, месеци след като е разбрал за болестта си. През 2007-а година авторът на повече от 70 книги не признава, дори пред себе си, че са засегнати уменията му да чете и пише. По-късно неговото състояние се влошава, но въпреки това той издава още 5 книги до смъртта си през 2015-та.

В блога но свой приятел писателят публикува отворено писмо под надслов „Оглупяване“ и заявява, че до сетен дъх ще се бори със здравословния си проблем. За целта Сър Тери Пратчет кани екип на BBC да заснеме хода на изследванията му. Активно се информира относно официални и алтернативни лечения, и ги разгласява. Дарява над един милион британски лири на научния център Alzheimer’s Research UK.

zink 400
mgnezii 01 600

Оказва се обаче, че не е засегнат от болестта на Алцхаймер, а от друга форма на деменция (в буквален превод означава „без ум”). Поставена му е диагноза „задна корова атрофия“.

zink 400
mgnezii 01 600

 

Важна особеност на болестта

През 40-те години на миналия век прочутият български офталмолог акад. Константин Пашев формулира сентенцията „Окото е огледало на мозъка“ и изисква от студентите си да я повтарят преди всеки изпит. Това не е случайно – клиничната практика потвърждава верността на твърдението му.

Безспорен факт е, че приетата от окото информация през зрителния нерв достига до т.нар. корови и подкорови центрове в главния мозък, а увреждането на мозъчните клетки влошава умствените възможности на човека.

При такова поражение се нарушава способността за концентрация, губи се паметта, отпадат когнитивните функции. В някои случаи погледът се определя като „безумен“ или „празен“. Все още няма прецизна ранна диагностика на проблема, но досегашните наблюдения и изследвания говорят за тясна връзка между мозъчната и очната тъкан.

 

Какво се случва при задна корова атрофия?

Задна корова атрофия.

Състоянието е известно още като „Синдром на Бенсън“. Това е едно от многото невродегенеративни заболявания, водещи едновременно до зрителни и мозъчни проблеми. При него настъпват промени в задната част на мозъчната кора (в тилната област), където се предава зрителното възприятие. Нормално намиращите се там нервни клетки разпознават това, което очите виждат. Но дефекти в невроните деформират постъпващата по зрителен път информация.

Проблемът се наблюдава при хора над 50-годишна възраст. Възниква поради атрофия (постепенно свиване) на мозъчните клетки . Вероятната причина е отлагане на вещества, под формата на плаки, увреждащи невроните.

В случаите на задна корова атрофия тези отлагания са главно в тилната част, за разлика от болестта на Алцхаймер, при която плаките са в други области на мозъка.

 

Оплакванията нарастват неусетно

Първоначално пострадалите не разпознават от пръв поглед известни за тях обекти или хора.

С времето се понижава способността им да разграничават цветовете, затруднява се четенето на книга или вестник. Възникват проблеми при преценката на пространствените разлики между предметите.

Например, пациентите изчисляват погрешно разстоянието между превозните средства, което ги поставя в риск от пътнотранспортни произшествия, ако шофират. Очните им реакции към светлинни дразнители стават все по-бавни, а това възпрепятства придвижването.

С напредване на възрастта се стеснява зрителното поле на пациентите и те постепенно губят периферното си зрение. Мозъкът им започва да използва информация само от едното око, което води до неадекватно поведение от страна на потърпевшите. Например, болните ръкомахат във въздуха, опитвайки се да докоснат нещо, което реално не е пред тях.

Нараства непоносимостта им към ярка светлина. Пациентите стават раздразнителни и тревожни. По-късно ги обхваща усещане за безпомощност и постепенно изпадат в апатия.

 

Диагностиката е мултидисциплинарна

 

Задна корова атрофия.

 

Първоначално офталмолог проверява състоянието на очите, като определя цветоусещането, зрителната острота, вътреочното налягане, големината на зрителните полета. Може да препоръчва лазерно сканиране, електроретинография и други тестове. След това невролог проверява рефлексите, както и способностите за координация, движение и ориентиране. Психиатър определя възможността за концентрация и общуване, дава оценка за психичния статус на болния.

Кръвните изследвания позволяват да се установи: има ли инфекция или недостиг на витамини и микроелементи; нарушена ли е функцията на щитовидната жлеза; възникнали ли са други метаболитни проблеми, които водят до болестни прояви.

Чрез различни образни тестове – ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитронна емисионна томография (ПЕТ скенер), еднофотонна емисионна компютърна томография и други, се откриват увредените области на централната нервна система. Обикновено при задна корова атрофия тилните мозъчни дялове се виждат по-малки, отколкото се очаква.

 

Лечение на задна корова атрофия

Засега не съществува специфична терапия. Ето защо целта на лечението е да се забави скоростта, с която протича болестта. Обикновено се предписват медикаменти срещу проявите на деменция, както е при Алцхаймер. Това са т.нар. инхибитори на холинестеразата. Тези лекарства помагат на мозъчните клетки да комуникират помежду си, но облекчението не е дълготрайно. Инхибиторите на холинестеразата не спират заболяването.

В други случаи, при проблеми с движението, някои медици препоръчват леводопа – лечебен препарат, ползван срещу болестта на Паркинсон. По правило се провеждат периодични курсове с неврозащитни средства,  чрез които се нормализира метаболизъмът на мозъчните клетки. Роднините на пострадалия се насърчават към деликатност в отношенията с него, осигуряване на спокойна обстановка и придържане към обичайния начин на живот.

 

Не пренебрегвайте превенцията!

 

Задна корова атрофия.

 

Когото и да попитате, независимо дали е невролог, психиатър, психолог или друг медицински експерт: „Защо се образуват плаки, водещи до задна корова атрофия?“, ще получите близък по смисъл отговор: „Съдба“; „Лош късмет“; „Някои изтеглят късата клечка“. Истината е, че няма пълна яснота за причините, водещи до различните форми на деменция, и не съществува начин за гарантирано предпазване. Въпреки това правилното хранене, тренировките на тялото и ума, както и социалното общуване, се оказват бариери пред оглупяването.

 

Пълноценно хранене

Много важно е хората да си доставят необходимите витамини (особено В12, С и Е), както и микроелементите калций и магнезий. Препоръчително е да се консумират повече сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб, достатъчно белтъчинни храни и фибри.

Изследвания сочат, че при лека до умерена деменция се наблюдава значително подобрение на пациентите, ако преминат на кето диета, вследствие на която се подобрява невронната активност.

 

Физическа активност

Физическите упражнения трябва да доставят удоволствие. От значение е не толкова тежестта на телесното натоварване, колкото системното трениране, при което постепенно се подобрява кръвоснабдяването на мозъка и се ограничава рискът от сърдечносъдови заболявания.

Не бива да се забравя, че физическите тренировки активират секрецията на вещества, необходими за здравето на мозъчните клетки, и допринасят за поддържане на добър хормонален баланс в организма.

 

 

„Тренирайте ума си!“, съветват медиците

Проучвания сочат, че хората, които и в напреднала възраст се занимават с решаване на ребуси, изучаване на чужд език, четене на книги, композиране на песни, писане на текстове, или друг вид интелектуални занимания, активно си изграждат нови връзки между клетките в мозъка.

Тези хора разполагат с по-голям резерв от неврони в сравнение с връстниците си, отдали се на бездействие. Въпросният резерв от нервни клетки компенсира първоначалните мозъчни изменения и те се понасят сравнително леко.

 

Общуване

За това допринася и активната социална дейност, която може да се превърне в буфер, способен да компенсира евентуални паметови нарушения, сочат няколко проучвания сред мъже и жени с начална деменция. Всички пациенти твърдят, че най-голямо облекчение получават сред приятели и в групи за подкрепа, защото могат да споделят оплаквания, лечения, проблеми и дори да се пошегуват със себе си и болестта.

Категории: Здраве|Публикувана: 25.10.2021|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 23 януари 2024 в 00:00 | Публикувана: 25 октомври 2021 в 14:26 | Категория: Здраве