Саркоидоза: невидимото възпаление на белия дроб

Белодробната саркоидоза е загадъчно заболяване, което често настъпва тихо, но може да промени живота на човек. Тя кара имунната система да се обърне срещу собствените тъкани и органи, включително белите дробове, образувайки малки възпалителни възли, които пречат на дишането. Макар причината да остава неясна, саркоидозата напомня колко деликатен е балансът в тялото.

Болестта саркоидоза кара имунната система да се активира прекомерно и това да доведе до възли и бучки. В зависимост от това къде са и колко са големи бучките, грануломите могат да причинят леки до сериозни симптоми или пък дори да протекат без симптоми. За съжаление могат да прераснат дори до фиброза, което да остави трайно увреждане на белия дроб. 

Грануломите могат да се образуват навсякъде в тялото – белите дробове, лимфните възли, сърцето, кожата, мускулите, дори очите. Те са съставени от струпване на бели кръвни клетки, които са били изолирани от тялото, за да се преборят с евентуална щета. Грануломите са обвити от фиброзна (плътна) тъкан, която ги прави твърди и на допир се усещат при натиск. 

 

Видове саркоидоза

От гледна точка на протичането на болестта, саркоидозата се разделя на остра и хронична. Ето и какви са разликите между двете:

• Острата саркоидоза се появява внезапно и обикновено започва с висока температура, болки в ставите и характерен обрив по подбедриците (еритема нодозум). Тези симптоми са придружени от подути лимфни възли в гръдния кош. Отшумяват така, както се и появяват – спонтанно в рамките на няколко месеца до година. Другото име на този вид е синдром на Льофгрен.
• Хроничната саркоидоза се развива по-бавно и продължава с години. Тя може да остави трайни щети върху белите дробове, очите, сърцето и постепенно нарушава тяхната функция. При този тип около гранолумите се натрупва съединителна тъкан, което води до фиброза. 

Острата и хроничната саркоидоза са две лица на едно и също заболяване, но с различни динамика и последици. За да се предотвратят трайни последици е необходима навременна диагностика. 

 

Симптоми на белодробна саркоидоза

 

 

Както вече стана ясно, саркоидозата може да засегне всички органи, затова и симптомите варират. Понякога тя се развива бавно и причинява симптоми в продължение на години. Симптомите могат да се появят изведнъж, да бъдат леки и понякога да изчезнат от само себе си. 

Много хора откриват, че имат саркоидоза съвсем случайно, докато си правят рентгенова снимка по друг повод. 

Общи симптоми

Саркоидозата може да започне с няколко симптома, но те не са достатъчно конкретни, за да се забележат. Най-често болестта започва с:

• Много силна умора
• Леко повишена температура
• Подути лимфни възли на гърдите, врата, подмишниците и гениталиите сгъвки
• Загуба на тегло
• Болка и подуване в ставите, особено на глезените
  

Това не са симптоми само на едно заболяване и рядко ще се свържат директно със саркоидоза.

При образувания на белия дроб

Ако грануломите се “настанят” в белия дроб, симптомите са други: продължителна суха кашлица, трудно дишане, писукащ звук при издишване, болка в гърдите. Тези симптоми често се проявяват постепенно и могат да наподобяват признаци на други белодробни заболявания.

Симптоми на очите и зрението

Саркоидозата може да повлияе на очите без това да протича със симптоми и именно затова е важно да правим редовни посещения при очен лекар. Ако все пак се появят симптоми върху очите, то те най-често са:

• Замъглено зрение
• Болка в очите
• Сълзящи очи
• Парене, сърбеж или сухота в очите
• Зачервяване
• Чувствителност към светлина

Дори при липса на видими оплаквания, саркоидозата може тихо да засегне очите, затова ранните прегледи са ключови за предотвратяване на трайни увреждания на зрението.

Симптоми на сърцето

Симптомите, които се свързват с кариосаркодиоза, са свързани обикновено с дишането и пулса. Те биват:

• Болка в гърдите
• Затруднено дишане
• Задъхване
• Припадък
• Неритмично биене на сърцето (аритмия)
• Бързо или прескачащо сърцебиене (палпитации)
• Подуване, причинено вследствие на прекомерно количество вода в тялото (най-често на краката)

Симптомите върху сърцето могат да бъдат сериозни и да застрашат живота, затова навременната диагностика и контрол са от решаващо значение.

Върху кожата

 

 

Симптомите могат да достигнат и кожата. Ето как:

• Болезнен обрив от малки, сърбящи подутини, най-често върху главата, шията или краката
• Отворени рани по носа, устните, бузите, ушите (кожни лезии)
• Зони от кожата, които са по-тъмни или пък по-светли
• Подутини под кожата, особено около белези и татуировки

Тези кожни прояви често са първият видим сигнал, че саркоидозата засяга не само вътрешните органи, но и цялото тяло.

Симптоми на нервната система

Саркоидозата може да се прояви и върху нервната система (мозъка и нервите). Ето как:

• Чести главоболия
• Замаяност
• Промени в зрението 
• Объркване
• Слабост
• Гърчове
• Боцкащо чувство или гъделичкане в крайниците

Саркоидозата на нервната система може да предизвика разнообразни и изненадващи симптоми, които значително влияят на ежедневието.

 

Защо се получава саркоидозата?

Причината за саркоидоза не е напълно ясна, но се смята, че се получава вследствие на генетични фактори и влияние от околната среда, инфекции и понякога дори автоимунни заболявания. Но това все още не се знае със сигурност. 

Саркоидозата не е заразна, тя не се предава от човек на човек или от животно на човек. Тя не е раково заболяване и може да засегне хора от всякаква възраст и пол. Няма преобладаване на заболелите спрямо етнос и геолокация. 

 

Как се диагностицира?

 

 

Саркоидозата се диагностицира трудно, защото симптомите са изключително неспецифични и много приличат на стотици други заболявания. 

Обикновено първо се прави анамнеза и преглед. Анамнезата ще бъде полезна, за да определи лекарят дали симптомите ни са типични за болестта – умора, слабост, кашлица, обриви, болки в ставите, лошо зрение.

Необходимо е да се извърши и образна диагностика:

• Рентген на гръден кош, който може да покаже увеличени медиастинални лимфни възли (лимфните образувания в пространството между белите дробове), или промени в белите дробове
• Компютърна томография за по-подробна информация за структурата и вида на грануломите
• ПЕТ скенер за определяне дали заболяването е активно и къде има възпалителна активност

Правят се редица изследвания:

• Кръвни тестове за възпаление – ERS (скорост на утаяване на еритроцитите) и CRP (C-реактивен протеин)
• Измерване на ACE ензим – нивата му често са повишени при пациенти със саркоидоза
• Оценка на други органи – черен дроб, бъбреци, сърце, за да се установи дали
  болестта е засегнала други системи

Диагнозата обикновено се поставя в комбинация с клинични симптоми, образна диагностика и лабораторни тестове.

Биопсията е златен стандарт за потвърждаване на саркоидоза, защото позволява директно изследване на грануломите.

Взима се проба от засегнат лимфен възел и белодробна тъкан. Под микроскоп се наблюдават клетки от грануломи.

 

Как се лекува?

Не всички хора със саркоидоза имат нужда от лечение. Болестта понякога дори може да отшуми сама без терапия.

Когато саркоидозата засяга само кожата, най-често се прилагат силни локални кортикостероиди под формата на кремове върху засегнатите участъци. Понякога лекарят може да инжектира кортикостероид директно в кожната лезия, за да помогне за овладяването по-бързо.

Ако тези методи не действат или кожата е силно засегната, лекарят може да назначи лекарства за орален прием, които да потиснат имунната система. Към тях спадат перорални кортикостероиди (например преднизолон) или метотрексат.

Саркоидозата може да протече с различен интензитет при различните хора. За някои хора може да останат трайни последици. Близо ⅔ от хората, диагностицирани със саркоидоза, ще бъдат в ремисия до 2-3 години. 

Страдащите от синдром на Льофгрен – остра форма на саркоидоза, която протича с увеличени лимфни възли, възпалени стави и червени кожни лезии, имат добра прогноза. При повечето пациенти заболяването преминава спонтанно и те се възстановяват напълно в рамките на 6 месеца до 2 години.

Повечето хора, които не се излекуват от саркоидоза до 3 години, е много по-вероятно да имат друго хронично заболяване. Близо 10-20% от хроничната саркоидоза оставя трайни щети върху органа. В САЩ статистиката сочи, че най-много последици остават върху белия дроб.

 

Усложнения от саркоидоза

Кортикостероидите могат да увеличат риска от инфекциозно заболяване, защото потискат имунната система и причиняват редица странични ефекти. Сред най-честите се нареждат:

• Екстремно покачване на теглото
• Безсъние
• Акне
• Високо кръвно налягане
• Глаукома
• Катаракта
• Остеопороза
• Депресия
• Емоционална неустойчивост
• Лесно посиняване на кожата
• Диабет при предразположени хора

Поради тази причина специалистите съветват използването на медикаменти само ако ползите са повече от рисковете. 

Много малко случаи на саркоидоза завършват фатално – между 1% и 3% от заболелите. 

Заключение

Саркоидозата на белия дроб е сложно заболяване, което може да протече или напълно незабелязано, или пък с тежки последици за органите. Ранното разпознаване може да ни спести редица неприятни симптоми върху очите, кожата, мозъка, сърцето и белия дроб. Успешното овладяване на болестта гарантира запазване на добро качество на живот и контрол.