Радичио – полезно ли и как да го консумираме?

Радичиото отдавна е ценена съставка в италианската кухня и се смята, че популярността му се е разпространила извън Италия благодарение на венецианските търговци от Ренесанса. Забележително е, че цветът му не се променя след термична обработка.

Въпреки че радичиото понякога се бърка с червено зеле или маруля, то има отличително горчив вкус, който може да добави приятен контраст и хрупкавост към салати и други ястия. Този универсален зеленчук съдържа множество ключови хранителни вещества и има многобройни ползи за здравето, което го прави ценен за добавяне към вашата диета.

Радичиото е вид цикория, култивиран сорт от Cichorium intybus, същият вид, към който принадлежат ендивията и кореновата цикория, използвана за приготвянето на инка кафе. Вкусът на радичиото се променя, когато се обработи термично, след изпичане става по-мек и горчивината намалява.

 

Проиход и характеристики

 

 

Съвременното култивиране на радичио започва през 15 век в регионите Венето, Фриули-Венеция Джулия и Трентино в Италия.

В днешният си емблематичен външен вид радичиото е създадено през 1860 г. от белгийския агроном Франческо Ван ден Боре, който използва техника, наречена „имбианчименто“, за да постигне цвета на листата на радичиото, което ние познаваме.

Растенията се изваждат от почвата и се поставят във вода в затъмнени навеси, където липсата на светлина и производството на хлорофил ги карат да загубят зелената си пигментация и по този начин е получен този вид цикория.

Радичиото вирее най-добре в прохладните месеци, като основният му сезон е от есента до ранната пролет. Въпреки че произхожда от Италия успешно се отглежда и в други умерени климатични райони. Предпочита добре дренирани, богати на органична материя почви с леко кисело до неутрално pH – 6-7. Нуждае се от редовно поливане, особено в сухи периоди, за да не стане листната маса прекалено горчива. Обича слънчеви места, но понася и лека сянка. Засажда се директно в градината или се разсажда, като поддържането на оптимална влажност и разрохкване на почвата спомагат за образуване на добре оцветени и узрели глави.

Има няколко разновидности, като Киоджа е най-широко разпространена. Други разновидности са Тревизо, която е по-сладка и с по-дълга форма, и Кастелфранко, която е зелена с червени петънца, като последните две може да са трудни за намиране. Голяма част от радичиото, консумирано по света, се внася от Средиземноморския регион, но днес се отглежда и в други райони като Калифорния.

 

Хранителни стойности на радичиото

 

 

Радичиото принадлежи към семейство Сложноцветни, заедно с глухарчетата и други зеленчуци, подобни на цикория, като белгийската цикория. Подобно на повечето листни зеленчуци, радичиото съдържа малко калории, но предлага някои важни витамина и минерали за нашето здраве.

В една порция от 80 г радичио се съдържат следните хранителни вещества:

Радикиото е богат източник на витамин К. В сравнение със суровото червено зеле, една порция радичио съдържа по-малки количества от повечето микроелементи, но в замяна на това има два пъти повече цинк и мед.

 

Ползи

Радичиото освен, че е вкусен зеленчук, който може да добавим към хранителната си диета, също така има ползи за нашето здравословно състояние. Днес, проучванията показват, че радичиото предлага потенциални ползи за здравето, основно благодарение на мощните растителни съединения, които съдържа. Също така може да подпомогне за отслабване, тъй като е добър източник на хранителното влакно инулин – вид разтворими фибри, които са често срещани в растенията.

Богато на антиоксиданти

Антиоксидантите са вещества в растителните храни, които предпазват клетките от увреждане, причинено от свободните радикали. Високи нива на свободни радикали могат да доведат до оксидативен стрес и заболявания като рак, сърдечни болести, храносмилателни проблеми и Алцхаймер. Отличителният цвят на радичиото идва от антоцианини – пигментирани антиоксиданти, които подпомагат здравето на червата и имат способността да помагат за възстановяване на клетките.

Лабораторни проучвания показват, че антиоксидантите в радичиото, атакуват ракови клетки в черния дроб, защитават от клетъчно увреждане и предпазват червените кръвни клетки от нарушения.

Може да подпомага здравето на сърцето

 

Съединенията в радичиото могат да намалят риска от сърдечни заболявания, тъй като понижават възпалението, предпазват артериите от плаки и намаляват кръвното налягане. То съдържа и полифеноли, които може да подобрят кръвообращението. Витамин K, който изобилства в радичиото, може да предпазва артериите от натрупване на плаки и по този начин да се поддържа нормален кръвен поток. Съдържа и фитонутриенти, които помагат да регулиране на кръвното налягане, както и инулин, който може да намали риска от сърдечносъдови заболявания.

Когнитивно здраве при по-възрастни хора

Радичиото е богато на витамин K, който е важен и за здравето на мозъка. Той може да играе роля в когнитивната функция, особено с напредването на възрастта. Проучвания показват, че хора с Алцхаймер имат по-ниски нива на витамин K, а по-високите му нива се свързват с по-добра памет. По този начин можем да си осигурим нужната доза витамин К и да поддържаме паметта и функцията на мозъка си в оптимално здраве.

 

Костно здраве

 

 

Известно е, че витамин К играе важна роля и в костното здраве, тъй като той подпомага усвояването и регулирането на калция в организма ни. Според проучвания, хора с по-високи нива на витамин К в организма имат по-голяма костна плътност. При занижен витамин К в организма има потенциални рискове за развиване на състояния като остеопороза. Консумацията на зеленчуци с витамин К, като радичиото са, можем да използваме като превенция за здраве и сила на костите ни.

 

Крие ли вреди?

Консумацията на радичио обикновено се счита за безопасна за повечето хора и рядко предизвиква странични ефекти, когато се приема като част от балансирано хранене. Все пак, има няколко ситуации, в които трябва да се внимава.

Поради високото съдържание на витамин K, радичиото може да повлияе на действието на антикоагуланти – лекарства за разреждане на кръвта. Прием на витамин K в големи количества може да намали ефективността на тези лекарства и да повиши риска от образуване на тромби, затова хората на подобна терапия трябва да се консултират с лекар относно количеството радичио, което могат да консумират.

Също така, при хора с алергия към растения от семейство Сложноцветни – например маруля, цикория или слънчоглед, може да се проявят алергична реакция като обрив, сърбеж или подуване след консумация на радичио.

Прекомерната консумация на радичио, особено в суров вид, може да доведе до подуване на корема или газове заради високото съдържание на фибри и инулин. Това е по-вероятно при хора с чувствителен стомах или такива, страдащи от синдром на раздразненото черво, затова е добре да сме предпазливи.

 

Как да го приготвим?

 

 

Радичио можем да намерим на щанда със зеленчуци, около зеле и маруля. То е част от различни миксове за салати, заедно с рукола, лоло росо и други зеленолистни зеленчуци. За да изберем най-доброто радичио трябва то да е с наситен червеникав цвят и ясно изразени бели жилки. При наличие на меки и натъртени участъци е добре да го избягваме, тъй като това може да повлияе не само на текстурата, но и на вкуса му и да го направи по-горчиво от обикновено.

Суровото радичио може да се съхранява неизмито до 2 седмици в чекмеджето за свежи плодове на хладилника. Преди консумация трябва добре да се измие с хладка вода, да се отстранят външните листа и да се отреже чуканчето му.

Радичио може да се нареже и консумира сурово в различни салати, както и да се изпече на фурна, като листата се отделят едно от друго. Други начини за консумация на радичио са като се добави към топли ястия като супи, ризото и паста. Можем да експериментираме при приготвянето на различни ястия и да добавим този полезен зеленчук към тях.

 

Заключение

Радичиото е зеленчук, който присъства в множество традиционни и модерни ястия. Отличава се с характерен вкус, който внася баланс между горчиво и свежо в салати, гарнитури и топли ястия. Освен вкусовите качества, радичиото е ценено и заради устойчивостта си, тъй като може да се отглежда в различни климатични условия и да се съхранява сравнително дълго.

Често задавани въпроси