Синдром на дразнимото черво – симптоми и лечение

Синдром на дразнимото черво (СДЧ, IBS) включва в себе си група функционални чревни нарушения, рецидивираща коремна болка, свързана с дефекацията, или промяна в нейния ритъм (запек, диария, редуване на запек с диария). Както и други признаци на нарушена дефекация (подуване на корема).

Синдром на дразнимото черво е социалнозначимо заболяване. От IBS страдат предимно млади хора на възраст между 16 и 30 г, но може да се срещне във всяка възраст като съотношението мъже-жени е приблизително 1:2. Неговата честота в развитите страни достига 11.2 – 20% от общата популация и представлява около 50% от всички стомашно-чревни заболявания, насочвани за консултация с гастроентеролог.

Фактори, обуславящи развитието на синдром на дразнимото черво

Поради хроничния си характер заболяването значително влошава качеството на живот на пациентите и е една от причините за често отсъствие от училище/работа в САЩ. Причините за възникване на заболяването към момента са неизвестни, но съществуват две групи фактори, обуславящи развитието на този синдром.

Първата група са от страна на храносмилателния тракт: абнормална моторна активност на дебелото черво, променено възприятие за болка, често с по-нисък праг. Също така и нарушения във връзките между мозъка и червата.

Втората група фактори са тези от външната среда, като:

• диета – непоносимост към някои храни, например кафе, дъвка, риба, морски продукти, прясно мляко и др.;
• стрес;
• чревни инфекции;
• чревна микробиота;
• активиране на имунната система;
• нарушена пропускливост на лигавицата и др.

Повече от 50% от болките при синдром на дразнимото черво имат прояви на:

• депресивно и/или тревожно разстройство;
• нарушения в настроението;
• соматизация и страх от онкологично заболяване – склонност към изпитване и споделяне на психо-емоционален стрес под формата на соматични симптоми и търсене на медицинска помощ за тях.

При 7-22 % от случаите IBS може да възникне след остър инфекциозен гастроентерит (чревна инфекция), като в този случай се дефинира като постинфекциозен синдром на дразнимото черво. Предполага се увреждане на нервно-мускулния апарат на червото без установими хистологично (при микроскопско изследване на тъкан от червото) възпалителни промени и повишено ниво на възпалителни клетки.

Последните отделят специфични субстанции, които активират и поддържат възпалението.

Симптоми при синдром на дразнимото черво

Симптоми на заболяването са:

• коремна болка, изчезваща или облекчаващ се след дефекация
• дискомфорт
• подуване на корема
• повишено газообразуване
• куркане на червата
• запек или диария (както и редуването им)
• промяна във формата на изпражненията
• чувство за непълна дефекация и др.

Могат да се наблюдават и симптоми от общ характер като невроза, напрегнатост, отпадналост, главоболие, безсъние, дисменорея (смущения в менструалния цикъл).

Поставяне на диагноза

Оплакванията са неспецифични и се срещат при повечето заболявания на гастроинтестиналния тракт. По тази причина съществуват определени критерии (т. нар. “Римски критерии” от 2016 г.) за поставяне на диагнозата синдром на дразнимото черво. Те включват рецидивираща коремна болка, поне един ден седмично през последните три месеца, съчетана с две или повече от следните характеристики:

• акта на дефекация
• промяна в честотата на дефекация
• промяна във формата (вида) на изпражненията

За да се постави диагнозата IBS, симптомите трябва да са налице през последните 3 месеца и да са се появили поне 6 месеца преди диагнозата.

Видове синдром на дразнимото черво

IBS се разделя на четири подтипа в зависимост от преобладаващите симптоми:

1. Синдром на дразнимото черво с диария /IBS-D/.
2. Синдром на дразнимото черво с обстипация (запек) /IBS-C/.
3. Смесен синдром на дразнимо черво /IBS-M/.
4. Некласифицируем синдром на дразнимото черво /IBS-U/.

Важно е да се отбележи, че въпреки наличните критерии, диагнозата синдром на дразнимото черво е диагноза на принципа на “изключването”. Преди поставянето ù трябва да се изключи друго органично заболяване на храносмилателния тракт. Причината е, че симптомите са неспецифични и могат да се срещнат при други болести на храносмилателната система, като рака на дебелото черво.

Особено важна при диагнозата е анамнезата (разпитът на болния). При наличие на т. нар. “алармиращи симптоми” е задължително провеждането на допълнителни лабораторни и инструментални изследвания.

“Алармиращи симптоми” са:

• необяснима рязка загуба на телесно тегло;
• анемия (понижено количество на хемоглобин в кръвта);
• наличие на видима кръв в изпражненията и/или положителен тест за окултно (скрито) кървене.

Както и наличие на нощни симптоми, събуждащи пациента от сън, повишена телесна температура и начало на оплакванията след 50-годишна възраст. Също и данни за кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни заболявания на червата и глутенова ентеропатия (цьолиакия).

В помощ на диагнозата могат да бъдат лабораторните изследвания, микробиологичния анализ на изпражнения, както и изследването на нивата на фекален калпротектин в изпражнения.

Калпротектина представлява специфичен белтък, отделян от неутрофилите (белите кръвни клетки) при наличие на възпаление.

Нормалните му стойности подкрепят диагнозата IBS, a завишените стойности налагат задължително извършване на ендоскопско изследване на дебелото черво (колоноскопия).

Какво представлява колоноскопията?

Колоноскопията е инвазивен метод на изследване, при който се извършва оглед на лигавицата на дебелото и крайния отдел на тънкото черво със специален гъвкав апарат с камера.

Профилактичното провеждане на това изследване, дори и без наличие на оплаквания, е задължително за всички, навършили 45-годишна възраст. А при тези с фамилна обремененост за колоректален рак – след навършване на 35 години, с оглед изключване на друго, по-сериозно заболяване.

Лечение на синдром на дразнимото черво

Лечението на синдрома на дразнимото черво е в зависимост от подтипа. Първоначално се препоръчва промяна в диетата и начина на хранене, повишаване на физическата активност, контрол на стреса, а при неповлияване – и медикаментозно лечение.

По отношение на диетичния режим при запек (обстипация) е препоръчително консумирането на храни, богати на фибри, зеленчуци, плодове, червено вино, пчелен мед, прясно мляко и др.

При диария трябва да бъде ограничен приема на мазнини и въглехидрати и да се увеличи приема на белтъци. При някои пациенти трябва да се избягва също приема на прясно мляко, сурови плодове и зеленчуци.

Подобрение на състоянието при част от болните може да настъпи и след изключване на глутен-съдържащите храни, както и при спирането на т. н. “FODMAP” храни – Fermentable, Oligosacchariodes, Disacchariodes, Monosacchariodes And Polyols. Което на български се превежда като диета, бедна на ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли.

Всеки реагира индивидуално на диетата и това трябва да бъде съобразено. Ако пациентът забележи, че определена храна обостря оплакванията му, тя трябва да се изключи от менюто.

Медикаментозното лечение включва приложението на спазмолитици, лаксативи (слабителни средства), прокинетици (средства, стимулиращи перисталтиката), пробиотици, антидиарийни препарати, антидепресанти и други.

Често добър ефект при пациентите със синдром на дразнимото черво имат психотерапията и поведенческата терапия като метод за овладяване на един от основните провокиращи фактори, а именно стреса.