Причини за висок хемоглобин – как да се справим?

В тази статия предстои да се запознаем какво представлява хемоглобинът, какви са функциите му и за какво може да мислим, когато нивата му са повишени.

Какво е хемоглобин?

Хемоглобинът е желязосъдържащ протеин, който се намира в еритроцитите.

Той е изграден от белтъчна и небелтъчна съставка. Небелтъчната съставка е хемът – 4 порфиринови пръстена с един железен йон. Белтъчната съставка включва две двойки протеинови вериги – алфа и бета.

Неговата основна функция е да свързва кислорода и да го пренася до всички тъкани и клетки, където да го отдава. Свързването с кислорода се осъществява чрез хемовата молекула. Едновременно с това той отнема въглеродния диоксид от тъканите. Друга негова роля е да буферира pH на кръвта.

Червеният цвят на кръвта се дължи именно на хемоглобина.

Нормалните му стойности варират според пола и възрастта. За жените таргетните стойности на хемоглобин са 120-155 или 160 g/L, а за мъжете – между 135 и 140-175 до 180 g/L

Стойности над тези определят хемоглобиновите нива като високи. Повишените нива са опасни, тъй като нарушават реологията (потока и течливостта) на кръвта и водят до повишаване на хематокрита.

Хематокритът представлява отношението между клетъчните съставки на кръвта и общия обем кръв. Увеличаването му, от своя страна, повишава риска от развитие на тромбози и съответно инфарциране на различни тъкани и органи – най-често инсулт, инфаркт.

Хемоглобин при децата

При децата таргетните стойности на хемоглобин са различни.

При новородените се наблюдават повишени стойности, които след 14-тия ден започват да намаляват и да се нормализират. Това е нормален процес и не следва да предизвиква притеснение.

Повишени стойности при деца се срещат рядко, като възможни причини са белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, злокачествени процеси. Трябва да се има предвид, че повишеният хемоглобин сам по себе си не е достатъчен показател, за да се постави диагноза.

Само един вид хемоглобин ли съществува?

Съществуват няколко вида хемоглобин – HbA1, HbA2, HbE, HbF, HbS, HbC, HbH, and HbM:

• В здравите индивиди се откриват само HbA1.
• HbA2 е по-рядък. Нормалното му съдържание в кръвта обикновено е много ниско
• HbS е форма,  която се среща при сърповидно-клетъчна анемия.
• HbC е анормална форма на хемоглобин, която се среща при хемолитична анемия.
• HbF се среща при новородени. Тогава това е доминираща форма, която постепенно се заменя с HbA1.
• HbE се установява предимно у хора в Югоизточна Азия. Носителите му са безсимптомни или проявяват различни форми на анемия, според взаимодействието на HbE с други генетични фактори

Нарушенията, свързани с хемоглобина, които могат да се наблюдават, са свързани с промяна в неговата структура и количество. Структурните нарушения се дължат най-често на генетични заболявания. Количествените промени по-често са свързани с понижени нива.

Кога може да се повишат нивата на хемоглобина?

Повишени нива се срещат при:

• Тютюнопушене
• Висока надморска височина
• Белодробни или сърдечни заболявания
• Бъбречен или чернодробен карцином
• Полицитемия вера
• Хронична хипоксия

Проучвания от последните години установяват, че тютюнопушенето води до увеличаване на белите и червени кръвни клетки. Механизмът, по който това се случва, не е установен, но е факт, че при пушачите са демонстрирани повишени стойности на тези кръвни клетки и съответно на желязо-свързващия протеин.

При висока надморска височина намалява нивото на кислород във въздуха, което води до хипоксия. Това, от своя страна, включва компенсаторни механизми от страна на организма, които се изразяват в усилено образуване на червени кръвни клетки.

Сигнал за синтез на кръвни клетки се получава от еритропоетин – това е хормон, образуван от бъбреците, който стимулира еритропоезата.

Какво е полицитемия вера?

Полицитемия вера е заболяване, при което костният мозък образува абнормно количество еритроцити. Заболяването се развива в резултат на мутация в ген, който кодира JAK2.

Болестта не е вродена, а се развива впоследствие. Механизмът на възникване не е известен за момента.

JAK2 е Janus Kinase – ензим, който участва в предаването на сигнали в клетката.

При мутация, която засяга гена, кодиращ този ензим, се получава продукт с повишена активност. Това води до образуването на повече от нормалния брой червени кръвни клетки – еритроцити.

Възможни усложнения

Последиците от това са много:

• Повишен риск от тромбообразуване
• Повишен риск от кървене
• Увеличена слезка
• Повишени стойности на пикочна киселина, което може да доведе до образуване на конкременти в бъбреците
• Артрит

Образуването на кръвни клетки от останалите редове (тромбоцити и гранулоцити) може да бъде засегнато, но в по-ниска степен.

Симптоми при полицитемия вера

Заболяването се проявява постепенно. В началото липсват симптоми. Те се появяват с течение на времето и са неспецифични:

• Главоболие
• Замаяност
• Умора
• Високо кръвно налягане
• Замъглено или двойно виждане
• Шум в ушите (шум в ушите)

Наблюдава се зачервяване по лицето – нос, бузи, очи, устни

От лабораторните изследвания, насочващи за това заболяване, са повишени нива на еритроцити, хемоглобин, хематокрит.

Възможно е понижаване на еритропоетина. Понижените му стойности се дължат на механизма на отрицателната обратна връзка – повишените нива на еритроцити в кръвта служат като сигнал, който потиска секрецията на хормона.

Етапи на протичане на заболяването

Заболяването се характеризира с протичане в три фази:

• Пре-полицитемична – липсват клинични признаци на заболяването, кръвните изследвания демонстрират лекостепенни изменения.
• Разгърната полицитемия – през този етап настъпват оплаквания, промените в кръвната картина се задълбочават.
• Пост-полицитемична миелофиброза – миелофиброзата е състояние, при което в костния мозък пролиферира абнормен клон кръвни клетки, което води до натрупване на съединителна тъкан. Това нарушава функцията му, а именно да образува кръвни клетки.

Дефинирани са 3 големи и 1 малък критерии, на базата на които се поставя диагнозата.

Големи критерии:

• Повишен хемоглобин над 165 г/л при мъжете и над 160 г/л или хематокрит над 0,49 при мъже и над 0,48 при жени.
• Хиперцелуларен костен мозък (с повишен брой клетки), с доминиращи прекурсори на еритроцитите. Хиперцелуларитетът се установява с костномозъчна биопсия.
• Установяване на мутантен ген на JAK2

Малък критерий:

• Намалени стойности на еритропоетин

Диагнозата полицитемия вера се поставя, когато са налице 3-те големи или два големи и единият малък критерий.

Лечение на полицитемия вера

Основно терапевтично средство е флеботомията. Това е манипулация, при която се елиминира кръв от организма на човека. В случай на полицитемия вера се отнемат около 500 мл кръв, три пъти седмично. Успоредно с това се влива хипотоничен разтвор за заместване на отнетия обем.

Допълнително се използват още интерферон-алфа, цитостатици, антиагреганти. Сравнително нов медикамент е Ruxolitinib. Той се приема през устата и представлява инхибитор на JAK2.

При кои други заболявания е повишен хемоглобинът?

При някои злокачествени заболявания е възможно да настъпи повишено образуване на еритроцити и съответно висок хемоглобин.

Причината за това състояние е т. нар. паранеопластичен синдром. Някои туморни клетки секретират хормони или хормон-подобни вещества, които имат функциите на физиологични такива.

В случая някои карциноми, като например бъбречен или чернодробен, отделят в циркулацията хормона еритропоетин и той стимулира костния мозък към усилена еритропоеза (образуване и развитие на червени кръвни клетки).

Белодробните или сърдечни заболявания водят до повишено образуване на еритроцити, тъй като се нарушава кръвоснабдяването на тъкани и клетки – възниква хипоксия (дефицит на кислород). Това води до компенсаторно повишаване на еритропоетиновата секреция и съответно до повишено образуване на червени кръвни клетки. Стремежът на организма е да компенсира дефицитното състояние.

В тези случаи, за да се коригират нивата на хемоглобин, е необходимо да се лекува основното заболяване.

Какво е гликиран хемоглобин?

Хемоглобинът се използва за проследяване и диагностициране на диабета.

Тъй като част от него се свързва с глюкозата и се образува т. нар. гликиран хемоглобин. Той служи като показател за нивата на глюкоза в кръвта и за ретроспектна оценка на нивата на кръвна захар 3 месеца назад.

Това е така, защото, колкото по-високи са нивата на глюкоза в кръвта, толкова по-голяма част от нея се свързва с хемоглобина. Свързаният с глюкоза остава гликиран до края на живота на еритроцитите, който, както вече споменахме, е около 120 дни.

Това позволява да се направи оценка на глюкозните нива за по-дълъг период, тъй като измерването на кръвна захар показва моментните стойности.

Гликираният хемоглобин се използва за диагностициране на диабет, както и за проследяване на вече диагностицираната захарна болест и оценка на провежданата терапия. Нива на гликирания хемоглобин между 5,7% и 6,4% определят преддиабетно състояние, а над 6,5% – диабет.