Преливане на кръв – всичко, което трябва да знаем

Независимо дали сме попаднали на статията, защото на нас ни предстои преливане на кръв, или на наш близък, в нея ще разгледаме целия процес с всички възможни противопоказания, защо е нужно и в какви случаи се извършва.

Важно е да знаем каква функция има кръвта в тялото ни, за да разберем защо е жизненоважна. Кръвта:

• Транспортира кислород от белия дроб до всяка клетка на тялото и всеки орган, транспортира въглероден диоксид обратно към белия дроб, транспортира нутриенти, хормони и остатъчни материали.
• Поддържа температурата на тялото, балансира нивата на вода и киселинност
• Бори се с инфекции, защитава от загуба на кръв чрез съсирване

 

Кръвоснабдителната система работи непрекъснато заедно със сърцето и белия дроб, за да ни поддържа живи. Почти 100% от кръвта се произвежда от костния мозък – мек кръвотворителен орган, който се намира в нашите кости. 

Нашият костен мозък работи неуморно и непрекъснато. Той произвежда невероятен брой клетки всеки ден: 500 000 000 000. Тежи около 2-2,5 кг, което го прави един от най-тежките органи в цялото тяло. 

 

Какво всъщност се прелива на пациента?

 

 

Чували ли сте израза, че когато дарява кръв, дарителят спасява 3 живота? Това е абсолютно правилно, но далеч не означава, че дарената кръв се разделя на 3 равни части и се влива на трима други.

До 60-те години на миналия век се е преливала т. нар. “цяла кръв”. Но днес медицината се е развила до такава степен, че да може “цялата кръв” да се разделя на 3 части спрямо съставящите я елементи – еритроцити, тромбоцити и плазма. 

Когато един човек дари кръв в кръводарителния център, тази кръв се преработва и съставките в нея се разпределят в три отделни сака – еритроцитен концентрат, тромбоцитна афереза и плазма. 

Техният състав е следният:

• Еритроцитен концентрат: съдържа концентрирано количество еритроцити (хемоглобин) и е яркочервен на цвят.
• Тромбоцитна афереза: съдържа концентрирано количество тромбоцити, които помагат за съсирването на кръвта и на цвят е жълтеникава и малко по-гъста.
• Плазма: съдържа протеини, соли, хормони и нутриенти и на цвят е жълтеникава.

 

Различните сакове се разпределят на пациентите със съответната нужда.

 

Кога се налага?

Преливане на кръв и кръвни съставки се извършва в много случаи и няма значение в кое отделение на болницата се лекуваме. Извършва се, когато пациента има дефицит на хемоглобин, получен вследствие на различни фактори. В миналото кръв се е преливала, когато хемоглобинът достигне критични стойности – под 100 г/литър. В днешно време специалистите назначават кръвопреливане, когато хемоглобинът падне под 80 г/литър. Нисък хемоглобин може да се получи вследствие на редица здравословни състояния. Някои от тях са:

• Кръвозагуба: тя може да бъде вследствие на сериозни порезни рани, операции, инциденти, кръвоизливи (вътрешни и външни) и др. 
• Ракови заболявания: левкемия, лимфома, миелома, рак на дебелото черво и много други, тъй като те до голяма степен потискат костния мозък.
• Лечение: химиотерапии, имуносупресиращи терапии.
• Тежки анемии: апластична анемия, сърповидно-клетъчна анемия, таласемия, тежки случаи на желязодефицитна анемия, витамин B12-недоимъчна анемия, хемолитична анемия, анемия на Фанкони.
• Бременност и раждане

 

При бременност преливане на кръв и кръвни съставки понякога се прави по спешност и бързата реакция може да спаси човешки живот. Но за тази цел е необходимо достатъчно количество кръвни съставки в кръвните центрове, а то зависи от броя на дарителите. Процесът е сложен, но изключително важен за цялото здравеопазване. 

 

Кръвопреливане – как протича?

 

 

Преливане на кръв и кръвни съставки се случва доста често, но преди това се правят много стъпки, за да се осигури безопасното и ефикасно кръвопреливане. 

Даряване и тестване

Кръвта, дарена от човек на човек, е възможно най-добрият вариант за кръвопреливане. Има опити да се направи “изкуствена” кръв, но за съжаление тази практика не е усъвършенствана и все още се предпочита традиционния метод. Когато един човек дари от своята кръв в кръвен център, тя се тества обстойно за ХИВ, хепатит и сифилис. Разбира се, кръвта се тества и за точната кръвна група, за да е сигурно, че се прелива на подходящ реципиент. 

Подготовка

Преди да се случи кръвопреливане, медицинско лице ще провери дали пациентът е в добро състояние. Ще трябва да се провери кръвното налягане, пулс и телесна температура. Преди да бъде отворена системата трябва да се направи последна справка дали кръвните групи на сака и пациента съвпадат. Възможно е да се попита и последно за имена и кръвна група. Всички тези мерки се вземат с цел превенция на погрешно кръвопреливане.

Преливане

Кръвта се прелива по венозен път, където се смесва с тази на пациента и започва да циркулира напълно естествено. Това става посредством канюла (абокат). Малка игла с тръбичка се вкарва във вената, а другият край на тръбичката се свързва към сака с кръвна съставка. 

Когато един пациент получава кръв, той не изпитва болка. 

Препоръчително е той да е легнал, а сакът да е качен нависоко, за да тече по-лесно. Ако е по-удобно може и да е седнал. Реципиентът може да движи ръцете си, но не рязко, за да не изпадне канюлата от вената. 

Настройката на цялата система, вкарването и изкарването на канюлата, контролирането на интензитета на потока се извършват само и единствено от медицинско лице.

Процедурата трае различно спрямо много фактори:

• Еритроцитен концентрат: приблизително 1-2 часа за един сак
• Тромбоцитна афереза: около 40 минути до 1 час
• Плазма: 1-2 часа, тъй като е най-голямо количество от трите

 

Тези времена са ориентировъчни. Разбира се, спрямо количеството, медицинското състояние и нуждите на пациента времето може да бъде по-дълго или по-късо. 

 

Възможни странични ефекти

Както вече стана ясно, процесът от даряването на кръвта до преливането е много дълъг и изисква обработката от десетки специалисти. Именно поради тази причина рискът от заболявания е много малък.

Рискът от ХИВ при кръвопреливане е 1 на 1,5 млн. 

След преливане на кръв и кръвни съставки хората рядко изпитват странични ефекти. Когато това се случи, те бързо отшумяват – затруднено дишане, изтръпване, температура, обрив. Изключително рядко, но е възможно и да получим хемолитична реакция – реакция на тялото, когато приетите еритроцити буквално се унищожават от имунната система. За да се овладеят бързо тези неприятни симптоми, медицинско лице ще ни наблюдава поне 15-30 минути след премахване на системата. 

 

Кръвопреливане в цифри и проблемите на кръводаряването

 

 

В световен мащаб всяка година се преливат близо 85 млн. сака с еритроцитен концентрат. Макар и да звучи много, нуждите са много по-големи, отколкото могат да се покрият. От 1997 г. пациентите в болниците, нуждаещи се от кръвопреливане ежедневно, са се удвоили. Именно поради тази причина растат и нуждите от безвъзмездни кръводарители.

Но както вече стана ясно, за да се случи преливане на кръв и кръвни съставки, е необходимо някой човек на добра воля да я дари. Това решение на всеки дарител е напълно доброволно и трябва да се случи информирано. Често хората имат опасения за тяхното здраве от самата процедура.

„Страх ме е от игли“

Всъщност повечето хора описват болката от иглата като лека до умерена и изключително краткотрайна. По време на самото извличане на кръвта дарителят не чувства болка. Може да почувства слабо главозамайване, но то отминава почти веднага след процедурата. За да се възстанови по-бързо качеството на кръвта и да отминат симптомите, от кръвния център ни дават торба с лакомства и храна.

„Другите ще дарят“

Макар и над 50% от населението в България да е физически годно да дари кръв, всъщност процентът на редовните дарители е под 2%.

Това е причина за осезаем недостиг на кръвни запаси и в момент на спешност, липсите трудно се компенсират. Именно поради тази причина близките на пациента трябва да се организират сами, за да осигурят кръвни съставки. Немалък процент от дарителите са еднократни и рядко даряват втори път.

„Прекалено зает съм“

Всеки кръводарител има право на 2 дни платен отпуск от работа, който се удостоверява само с бележка от кръвния център. Процесът по кръводаряване отнема не повече от час с процедурата, теста и попълването на документите. В замяна на това ще получим торба с хранителни продукти и истинско задоволство, че сме помогнали на трима души. Ако в дарителите има притеснение, че процедурата е опасна, може да ги уверим, че даряването се прави само под наблюдението на обучени медицински специалисти.

 

Заключение

 

 

Процедурата по преливане на кръв и кръвни съставки е от изключителна важност за поддържане на оптимална кръвна картина за много пациенти. В случаи на тежки анемии, ракови болести, интензивни лечения и инциденти се налага спешно кръвопреливане, което буквално може да спаси човешкия живот. Процедурата е рутинна и медицинските специалисти са обучени тя да протича безпроблемно и много рядко със странични ефекти.

 

 

Често задавани въпроси