Прекомерното изпотяване не е само от горещините

Изпотяването е физиологичен механизъм, възникващ при повишена температура на околната среда, силни емоции, стрес, физически усилия или заболяване. Това е естественият начин, чрез който човешкият организъм регулира телесната си температура.

Ако обаче, без реална необходимост, настъпи прекомерно изпотяване, състоянието се свърза с функционално увреждане на потните жлези. В медицината това смущение се означава като хиперхидроза.

Проблемът може да се помирише

При нормални условия тялото ни отделя през порите на потните жлези солена безцветна течност до 1 милилитър на квадратен метър в минута, докато при хиперхидроза количеството на тази течност се увеличава, понякога до 40 пъти.

Независимо от околната температура, ръцете и краката на пациентите са постоянно влажни или студени.

Когато такива хора са подложени на стрес или друго напрежение, те излъчват толкова голямо количество течност, че тя започва да капе от върховете на пръстите им.

Това нерядко е съпроводено от неприятна миризма, защото потните жлези отделят мастни частици, в които се концентрират и размножават микроорганизми. Освен ръцете и краката, активно се изпотяват подмишниците, гърбът, гърдите, гениталиите.

Не са пощадени окосмената част на главата и лицето, включително челото и бузите.

Факторите за хиперхидроза остават неясни

Въпреки че точната причина за състоянието не е известна, приема се, че първичното прекомерно изпотяване е резултат от нарушение, свързано с нервната система.

Проучвания сочат, че в такива случаи мозъкът се обърква и изпраща импулси към потните жлези, като ги стимулира да работят активно, без да има необходимост от охлаждане на тялото.

Въпросното объркване се предава по наследство, но хиперхидроза може да се появи и при развитие на болестни състояния:

• подагра
• диабет
• повишена функция на щитовидната жлеза
• туберкулоза
• малария
• увреждане на периферни нерви
• болест на Паркинсон
• дихателна или сърдечна недостатъчност
• паник атаки

Условия за обилно потене възникват също при наднормено телесно тегло и бременност, както и в периода на менопаузата. Понякога виновни за проблема са наркотици, алкохол, лекарства (например, антидепресанти медикаменти за щитовидната жлеза, кортизонови препарати и други).

Как се поставя диагнозата?

Симптомите при хиперхидроза са уникални и ясно се виждат. Обикновено е достатъчен физически преглед. Важно е само да се определи дали обилното изпотяване е първично или е резултат от други заболявания.

В първия случаи пристъпите, при които тялото се покрива с влага, се явяват поне веднъж седмично и това продължава най-малко половин година. Изследванията на кръв или урина могат да потвърдят или изключат допълнително заболяване.

Хиперхидрозата не води до пряко увреждане на здравето. Но, ако не се лекува, създава риск от тежка дехидратация, особено през лятото.

Понякога в засегнатите места се появяват кожни раздразнения, сърбеж, гъбични или други инфекции. Състоянието затруднява социалните контакти, депресира пострадалите и влияе негативно на личния живот и служебните им ангажименти.

Възможности за лечение при прекомерно изпотяване

Съвременната терапия на хиперхидрозата се фокусира върху проявите на това състояние, защото те влошават качеството на живота.

Предписват се медикаменти за приемане през устата (например, таблетки от групата на антихолинергичните средства или бета-блокерите), които ограничават общото изпотяване. Но продължителната употреба на тези лекарства не е желателна поради техните сериозни странични ефекти.

Може да се приложи психотерапия, обаче тя е с ограничена ефективност.

При леко изпотяване се препоръчват локални средства, които потискат функцията на потните жлези. Това са разтвори, спрейове, мехлеми, кремове и пудри, съдържащи алуминиев хлорид, формалин и други вещества. Обикновено се прилагат преди заспиване, като целта е да действат през цялата нощ.

Тези средства водят до немалко допълнителни проблеми. Например, оцветяват кожата, провокират повърхностни раздразнения и алергични реакции. Освен това трябва да се употребяват системно и продължително, за да се потисне хиперхидрозата.

Йонофореза

Като лечебно средство се използва и йонофореза. Това е физиотерапевтична процедура, при която чрез електрически ток с ниско напрежение се въвеждат йони в кожата. Те я удебеляват и така спират изтичането на пот през порите.

Методът е особено ефективен, когато се прилага срещу изпотяване на ръцете и краката. Йонофорезата е противопоказна при бременни жени, пациенти с пейсмейкър и страдащи от епилепсия.

Ботулинов токсин

Днес широко се прилага инжектиране на изключително ниски дози ботулинов токсин (т.нар. ботокс) в областта на подмишниците, ръцете и краката. Токсинът временно блокира нервните окончания, които стимулират потните жлези в третираните области.

Приема се, че въпросният метод няма странични ефекти. Веднага след процедурата човек може да се върне към нормалния си начин живот, а няколко дни след инжекцията настъпва желаният резултат. Той се задържа за 6, 8 или 12 месеца. Лечението трябва да се повтаря през редовни интервали от време.

Хирургична намеса

В тежките случаи, като крайна мярка се предприема хирургична намеса. Една от възможностите при такава интервенция е прекъсване на нерви, които нямат друга функция, освен да пренасят импулси, стимулиращи потните жлези.

В други случаи се прави оперативно отстраняване на проблемните жлези в областта на подмишниците. Често хирургичните лечения са свързани със странични ефекти. Например, след операциите се активира отделянето на пот в други, нелекувани области на тялото. Състоянието е известно като компенсаторна хиперхидроза.

Здравословният живот носи облекчение

По-леките форми на хиперхидроза се повлияват благоприятно при вземане на душ по няколко пъти на ден и добро подсушаване на тялото след всяка баня, особено в подмишниците, слабините, под гърдите и между пръстите.

Много важно е да се носят проветриви обувки и удобни, нестегнати дрехи от леки, естествени материи, най-добре памучни или копринени.

Склонните към обилно изпотяване следва да сведат до минимум употребата на пикантни ястия. Противопоказни са лукът, чесънът, черният пипер, лютият пипер и други подправки, които стимулират потоотделянето.

Същият риск носят газираните, алкохолните, енергийните и горещите напитки. Те трябва да се заменят с витаминозни зеленчукови и плодови сокове.

Полезно е да се приемат храни, богати на:

• желязо (месо, яйца, морски дарове)
• калий (спанак, праскови, кайсии)
• магнезий (ядки, семена, жълти плодове)
• калций (мляко, сирене, листни зеленчуци)

Чрез употребата им до известна степен се компенсира настъпилата при изпотяване загуба на полезни вещества.

Подходящи подправки са магданозът, канелата, ментата и розмаринът. Изследвания са доказали, че магданозът елиминира серните съединения в организма и проявява дезодориращ ефект. Канелата също подобрява телесната миризма.

Ментата действа успокояващо и намалява броя на дразненията, преминаващи по нервен път от мозъка към потните жлези. Намиращият се в розмарина цинк ограничава отделянето на пот.

Добре действат и пиене на охладена отвара от маточина, както и обливане на тялото, ръцете и краката с отвара от дъбови кори или листа от глухарче.

Не бива да се забравя, че посочените процедури не заместват консултацията с лекар, чиято компетентност му позволява да избере най-подходящата за всеки пациент персонализирана терапия.